Определение по дело №723/2020 на Окръжен съд - Сливен

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 26.11.2020г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА         

                                                            ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ  

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№723 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

         Образувано е по частна жалба, подадена от Г. Петров Т. чрез пълномощника му адв. Н.П. против Разпореждане №261409 от 18.09.2020г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№1629/2020г. по описа на съда, с което е върната искова молба, подадена от Г. Петров Т. против ГДПБЗН – София, с която са предявени в условията на кумулативно обективно съединяване установителен иск по чл.124, ал.4 от ГПК за установяване неистинност на документи /невярно съдържание/ и е прекратено производството  по делото в частта относно установителния иск по чл.124, ал.4 от ГПК. Жалбата е по отношение само на единия от документите, чието установяване като неистински /невярно съдържание/ е искано – Удостоверение №808р-1956/17.09.2019г.

Жалбоподателят счита, че определението е неправилно по отношение на посочения втори документ - Удостоверение №808р-1956/17.09.2019г. По отношение на първото Удостоверение №ПО-2474/07.12.2015г. посочва, че е съгласен с мотивите на районния съд за липса на правен интерес от установителния иск, с оглед предявения осъдителен такъв и реалното му изменение от самия ответник с удостоверението от 07.12.2015г. По отношение обаче на второто удостоверение посочва, че то съществува в правния мир във вида, който счита за неверен, тъй като не отразява всички положени часове извънреден труд, установени със СПН. Жалбоподателят посочва, че за него е налице правен интерес от установяване неверността на съдържанието на това удостоверение със самостоятелен иск и нарочен диспозитив, тъй като ако продължи да съществува в тази си вид, за него ще продължат да настъпват неблагоприятни имуществени последици, представляващи разликите между получаваните от ищеца пенсии и тези, които би следвало да получи, ако документа отразявал вярно положения от него извънреден труд. Самостоятелното установяване на неистинността на документа ще доведе до предотвратяване на бъдещи дела, насочени срещу ответната дирекция , тъй като същата ще се съобрази с установеното със СПН относно съдържанието на документа и следва да издаде ново такова с изменено съдържание, което да послужи на ищеца пред НОИ за отпускане пенсия в размер, отговарящ на реално положения от него труд. По този начин ще се избегнат всякакви последващи имуществени спорове между страните на това основание. Посочва, че в проведеното административно производство въобще не е можел да оспори истинността на това удостоверение, тъй като същото не е било издадено, освен това производството се е развивало между други страни – НОИ, а не ответната ГДПБЗН. Посочва, че не са налице хипотезите, визирани в цитираното от районния съд ТР №5/2012г. на ОСГТК на ВКС. Посочва, че установяване неверността на съдържанието на процесния документ не представлява установяване на трудов или осигурителен стаж и излага съображения в тази насока. С оглед изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане по отношение на предявения установителен иск по чл.124, ал.4 от ГПК само за Удостоверение №808р-1956/17.09.2019г., за което е налице правен интерес от иска. 

В законоустановения срок по делото не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна ГДПБЗН.

От фактическа страна се установява следното:

Сливенският районен съд е сезиран с искова молба, с която са предявени от Г. Петров Т. чрез пълномощник адв. Н.П. против ГДПБЗН – София в условията на обективно кумулативно съединяване искове, както следва: положителен установителен иск за установяване неистинността /относно  съдържанието/ на два документа - Удостоверение №ПО-2474/07.12.2015г. и Удостоверение №808р-1956/17.09.2019г., издадени от ответната ГДПБЗН относно удостоверения в тях трудов и осигурителен стаж на ищеца, с правно основание чл.124, ал.4 от ГПК; иск по чл.226, ал.1, т.2 от КТ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от невярното документиране в Удостоверение №ПО-2474/07.12.2015г.  в размер на 15000лв. за периода 11.12.22015г. – 02.10.2018г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и мораторна лихва за забава върху тази главница в размер на 1500лв. за периода 08.04.2016г. – 15.06.2020г.; иск по чл.226, ал.1, т.2 от КТ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1500лв., представляващи разликата между изплатените до завеждане на исковата молба пенсии и тези, които ищецът би получил, като Удостоверение №ПО-2474/07.12.2015г. и изменящото го Удостоверение №808р-1956/17.09.2019г. съдържаха истинския размер на часовете извънреден труд, положен от ищеца, за периода от 02.10.2018г. – 21.05.2020г.,  ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и мораторна лихва за забава върху тази главница в размер на 150лв. за периода 21.10.2018г. – 15.06.2020г.

            В исковата молба ищецът твърди, че удостоверения от ответната дирекция положен от него извънреден труд не е вярно отразен в двата посочени документа, като за него е налице правен интерес от предявяване на самостоятелния иск по чл.124, ал.4 от ГПК, за да може ответната дирекция да се съобрази с установеното със СПН от съда и да удостовери правилните факти, като по този начин ще се предотврати настъпването за в бъдеще на имуществени вреди за ищеца, а от там и имуществени спорове за обезщетяването им между двете страни.

С обжалваното Разпореждане №261409 от 18.09.2020г. по гр.д.№1629/2020г. Сливенски районен съд е приел, че за ищеца липсва правен интерес от установителен иск по чл.124, ал.4 от ГПК, доколкото е предявил осъдителен иск, включващ в себе си и установяване на верността на вписаните в този документ данни, като е посочил и че в диспозитива съда няма да впише какво е следвало да бъде вярното съдържание на издадения документ. Поради това СлРС е върнал исковата молба на ищеца в частта относно предявения установителен иск по чл.124, ал.4 от ГПК и е прекратил производството по делото в тази част.

Препис от разпореждането е връчено на ищеца на 24.09.2020г. чрез пълномощника му адв. П.. Частната жалба против разпореждането е подадена на 01.10.2020г.

Съдът намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо интерес от обжалването, против подлежащ на обжалване акт /преграждащ по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК/ и в законоустановения срок.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предмет на исковата претенция, по отношение на която е върната исковата молба и е прекратено производството по делото, е установяване неистинността /невярно съдържание/ на издадените от ответната ГДПБЗН две удостоверения, образец УП-3, удостоваряващи трудовия и осигурителен стаж на ищеца.

С обжалваното разпореждане е прекратено производството по иска по отношение и на двата документа, но с частната жалба се атакува същото само по отношение на втория документ - Удостоверение №808р-1956/17.09.2019г. с твърдението, че е налице правен интерес от воденето на иска за него.

Целта на установителния иск по чл.124, ал.4 ГПК за неистинност на документ е преди да се стигне до съдебен процес, в който документът може да бъде използван, да се разреши спорът, дали документът е истински или неистински. Във всички случаи на оспорване на документ, същият следва да бъде свързан със спор на страните относно съществуването на едно материално право. Допустимо е предявяването в отделно производство на иск за установяване на неистинност на документ по чл.124, ал.4 ГПК при наличието на правен интерес за това. Практиката на ВКС е константна, че установителният иск за неистинност на документ е допустим при наличие на правен интерес, която преценка съдът следва да направи, като заключи дали соченият документ съдържа удостоверяване на факти с правно значение за един граждански спор. Според Определение № 384/23.06.2009г. по ч.т.д.№ 301/09г. на ВКС, І т.о. правен интерес от водене на иск по чл.124, ал.4 ГПК е винаги налице когато документът, чиято неистинност е предмет на установяване, рефлектира върху субективно материално право. Изводът на съда за наличието на правен интерес като процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл.124, ал.4 ГПК се извършва при служебната проверка за съществуването му, която е конкретна и се основава на фактическите твърдения и правните доводи в исковата молба, с оглед засегнатите от възникналия правен спор спорни права и техния характер.

Следва да се посочи, че в случая не са налице хипотезите, визирани в ТР № 5/2012 г. по т. д. № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при които е недопустим иск по чл.124, ал.4, пр.1 ГПК - когато ищецът извежда правния си интерес от процес, в който документът е представен, но той е пропуснал да го оспори в срока по чл.193, ал.1 ГПК, както и от възможността да поиска отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК.

По отношение на първия документ - Удостоверение №ПО-2474/07.12.2015г., което не е предмет на обжалването, само следва да се посочи, че действително не е налице правен интерес у ищеца от установяване с нарочен диспозитив на неистинността му, извън установяването на това като част от произнасянето по първия предявен осъдителен иск по чл.226, ал.1, т.2 от КТ.

По отношение на втория документ - Удостоверение №808р-1956/17.09.2019г., този състав на въззивния съд приема, че ищецът има правен интерес от предявяването на този иск, тъй като въпросния документ съдържа удостоверяване на факти с правно значение /трудов и осигурителен стаж на ищеца/, има доказателствено значение за тях. Тези факти имат значение не само и единствено за разрешаване на спора между страните по втория осъдителен иск, но и засягат уреждането на последващи спорни отношения между страните, именно във връзка с удостоверените в документа факти с право значение /осигурителен стаж, определящ размера на отпусната му пенсия за осигурителен стаж и възраст/. Имуществените спорове между страните не се изчерпват с производството по втория осъдителен иск. Напротив, спорът би продължил във времето занапред, тъй като имуществени вреди от евентуалното невярно удостоверяване на факта биха се пораждали във времето и ще водят неименуемо да спорни отношения между страните. Следователно за ищеца е налице правен интерес от установяване със СПН евентуалната, твърдяна от него, неистинност на въпросното удостоверение обр.УП-3 от 17.09.2019г. Безспорно, както правилно е посочил районният съд, същият в диспозитива не може да установи какво следва да е вярното съдържание на оспорения документ, но с посочване на неистинността му, би се стигнало до издаване на ново такова от ответната дирекция, с различно от неистинското съдържание.

Поради това съдът намира, че е допустимо разрешаването на въпроса за неистинността на Удостоверение №808р-1956/17.09.2019г. да се извърши в настоящото производство с предмет - иск по чл.124, ал.4, пр.1 ГПК.

Предвид изложеното, като е прекратил производството по делото по установителния иск по отношение на посоченото удостоверение от 17.09.2019г., поради липса на правен интерес, районният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени и делото да се върне на СлРС за продължаване на съдопроизводствените действия по този иск по отношение на посочения документ.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

ОТМЕНЯ Разпореждане №261409 от 18.09.2020г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№1629/2020г. по описа на съда, в частта, с която е върната исковата молба, подадена от Г. Петров Т. против ГДПБЗН – София, в частта относно предявения установителен иск по чл.124, ал.4 от ГПК за установяване неистинност /невярно съдържание/ на Удостоверение №808р-1956/17.09.2019г. и е прекратено производството по делото в тази му част, като НЕПРАВИЛНО и  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ВРЪЩА гр.д.№1629/2020г. по описа на СлРС, на Сливенски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия и по иска по чл.124, ал.4 от ГПК по отношение на Удостоверение №808р-1956/17.09.2019г.

 

 

Определението е окончателно.

 

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                              

                                                                                            2.