Решение по дело №661/2016 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 38
Дата: 6 февруари 2017 г. (в сила от 21 март 2017 г.)
Съдия: Наталия Семова Райкова Атанасова
Дело: 20164310100661
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 април 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

                                            Р     Е     Ш    Е    Н    И    Е

 

                                                     гр.ЛОВЕЧ, 06.02.2017 год.

 

                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и седемнадесета година, в състав :

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА

 

при участието на секретаря П.М., като разгледа докладваното от съдията гр.АХдело №661 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, съобрази :

 

 

            Производство с правно основание чл.34, ал.2 от ЗСПЗЗ във връзка с чл.145, ал.2, т.1 от АПК.

            Чрез Кмета на Община-гр.Ловеч до Административен съд-гр.Ловеч е подадена жалба вх.№755/18.03.2016 год.от Р.И.П. ***, в която изтъква, че е депозирано искане за прилагане на чл.34 от ЗСПЗЗ, по което е проявено бездействие /отказ за издаване на заповед/ от Кмета на Община-гр.Ловеч съгласно чл.34 от ЗСПЗЗ.

            Твърди, че не е изпълнено и разпореждане изх.№АП-14-79/25.02.2016 год. на Областен управител-гр.Ловеч за представяне на заповед по чл.34 от ЗСПЗЗ от Кмета на Община-гр.Ловеч.

            Моли съда за произнасяне с решение относно приложението на чл.34 от ЗСПЗЗ от страна на Кмета на Община-гр.Ловеч по искането й под №94-00-1038/2014 год. на Община-гр.Ловеч.

            С Определение №233/18.04.2016 год. по адм.дело №83/2016 год. Административен съд-гр.Ловеч е прекратил производството по адм.дело №83/2016 год. на съда и е изпратил същото по подсъдност на РС-гр.Ловеч.

            След като с Разпореждане №1680/22.04.2016 год. по гр.АХ дело №661/2016 год. по описа на РС-гр.Ловеч е оставена без движение жалбата на Р.И.П. за привеждането й в съответствие с изискванията на чл.150, ал.1, т.1, т.5, т.6 и т.7 от АПК, и впоследствие съдията е приел, че жалбата не е приведена в съответствие с посочените законови изисквания, се е произнесъл с Определение №394/09.05.2016 год., с което е оставил без разглеждане жалбата на Р.И.П. *** за издаване на заповед по чл.34 от ЗСПЗЗ, прекратявайки производството по гр.АХ дело №661/2016 год. по описа на РС-гр.Ловеч.

            Обжалвано пред Административен съд-гр.Ловеч цитираното по-горе Определение е отменено с Определение №12/19.07.2016 год. по к.а.д.№124/2016 год. по описа на Административен съд-гр.Ловеч, като делото е върнато на същия съд и състав за продължаване на производството при съобразяване с мотивите на определението.

            С протоколно определение №1026/27.10.2016 год. РС-гр.Ловеч е оставил без разглеждане жалбата на Р.И.П. срещу мълчалив отказ на Кмета на Община-гр.Ловеч и е прекратил производството по гр.АХдело №661/2016 год. по описа на РС-гр.Ловеч.

            Обжалвано пред касационната инстанция протоколно определение №1026/27.10.2016 год. по гр.АХдело №661/2016 год. по описа на РС-гр.Ловеч е отменено с Определение №26/24.11.2016 год. по ч.к.а.д.№263/2016 год. по описа на Административен съд-гр.Ловеч и е върнато делото на същия съд и съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

            В насроченото открито съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява, но е депозирала писмена защита, в коато изтъква, че арендаторът Стефан Денчев Попов е получавал субсидии от ДФ”Земеделие” за процесните земеделски земи без правно основание. Касае се за земеделски години 2012 год.-2013 год.; 2013 год.-2014 год.; 2014 год.-2015 год.

            Ответникът Община-гр.Ловеч, чрез юрисконсулт Христова моли съда да приеме така издадения мълчалив отказ като законосъобразен. Счита, че жалбоподателката не е представила никакви доказателства по делото, доказващи нейното правно основание за собственост на въпросните имоти, както и дали посоченото лице Стефан Попов ги ползва без правно основание. Подробни съображение доразвива в писмена защита. Моли съда да остави жалбата на Р.П. без уважение като им присъди и сторените по делото разноски, съгласно приложен списък.

            Съдът като съобрази становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и след служебна проверка относно законосъобразността на обжалвания издивидуален административен акт, на основание чл.168 от АПК, приема за установено следното :

            Жалбоподателката Р.И.П. е единствения пряк законен наследник – дъщеря на Пена Митева Вълчева, б.ж. на гр.Ловеч, починала на 24.10.2010 год., видно от удостоверение за наследници №000089/13.01.2011 год. на Община-гр.Ловеч. 

            Като доказателство по делото е представен Договор за аренда на замеделска земя от 29.08.2006 год., сключен между наследодателката на жалбоподателката Пена Митева Вълчева, чрез пълномощника й Милянка Лазарова П., като арендодател от една страна и „Агротех 72”ООД-с.Абланица, представлявано от Управителя Стефан Денчев Попов – арендатор, от друга страна, със следния предмет : арендодателят предоставя на арендатора за временно ползване собствената си земеделска земя, заедно с трайните вложения върху нея в размер общо на 12,210 дка, находяща се в землището на с.Скобелево, Община-гр.Ловеч. Договорът за аренда е сключен за срок от седем стопански години, като съгласно чл.2, ал.2 от същия всяка стопанска година започва от първи откомври и завършва на същата дата от следващата стопанска година. Първата стопанска година от договора започнва на 01.10.2005 год.

            Видно от писмо изх.№РД-05-431/22.11.2013 год., във връзка с подадена молба от Р.И.П. от 19.11.2013 год. относно справка на договор за аренда е, че на 06.03.2007 год. в Общинска служба по земеделие-гр.Ловеч е регистриран Договор за аренда с вх.№7367/27.09.2006 год. на Съдията по вписванията. Посочено е, че за текущата стопанска 2013/2014 год. няма декларирани договори за наем, аренда или съвместна обработка за имоти с №№035010, 043046 и 035014 в землището на с.Скобелево, Община-гр.Ловеч.

            С молба вх.№9400-1044/14.08.2014 год. до Кмета на Община-гр.Ловеч Р.И.П. се е позовала на Договор рег.№*********/29.08.2006 год. с арендатор Стефан Денчев Попов и отговор на ОСЗ с изх.№РД-05-431/22.11.2013 год. като е помолила да бъде приложен чл.34 от ЗСПЗЗ. Изрично е подчертава, че земята,  описана в договора продължава да се обработва, без да е извършено арендно плащане за две селскостопански години и текуща трета година. Помолила е административтият орган да приложи закона и едновременно с това да направи арендно плащане.

            По повод цитираната по-горе молба на жалбоподателката Кмета на Община-гр.Ловеч се е произнесъл с писмо изх.№9400-1044-1/30.09.2014 год., с което е посочил, че за да може Община-гр.Ловеч да се произнесе по искането й за приложението на чл.34 от ЗСПЗЗ относно имотите по приложения аренден договор, тя следва да представи следните документи : решение на ОСЗ за възстановяване на процесните имоти, актуални скица на същите, документ за трасиране на имотите, а също и доказателства, че е искала същите от арендатора, но той е отказал тяхното връщане. Посочено е също, че наличието на аренден договор изключва приложението на чл.34 от ЗСПЗЗ, тъй като имота се владее от арендатора именно на това правно основание. За да се приложи цитирания текст на закона следва да се установи, че арендаторът владее имота без правно основание. В този смисъл в молбата на Р.П. липсва яснота, арендният договор прекратен ли е със смъртта на нейната наследодателка или с изтичане срока на договора и има ли подписан анекс за неговото продължаване, както и дали е получавала арендно плащане по договора след нейната смърт? Кмета на Община-гр.Ловеч е изтъкнал, че не е страна по арендния договор, за да предприеме някакви действия по неговото изпълнение.

            Идентичен отговор е дал Кмета на Община-гр.Ловеч и с последващо писмо изх.№9400-1277/14.08.2015 год., след като служебно е била изискана информация от Община-гр.Ловеч и ОСЗ-гр.Ловеч. За това писмо Р.И.П. е известена с пощенска пратка на 17.08.2015 год.

            При наличието на тези данни съдът приема, че жалбоподателката е активно легитимирано лице по смисъла на чл.147 от АПК, а оспореният административен акт подлежи на съдебен контрол по реда на АПК, по силата на изричната норма на чл.34, ал.2 от ЗСПЗЗ.

            Отказът да се издаде поисканата заповед по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ е приравнен от законодателя на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, поради което предмет на настоящия съдебен контрол е именно отказ на Кмета на Община-гр.Ловеч, за който отказ е съобщено на Р.И.П. с пощенска пратка на 17.08.2015 год.

            Административното производство е започнало по искане №9400-1038-1/03.02.2016 год. на Р.И.П. ***, с изрично искане за издаване на заповед по чл.34 от ЗСПЗЗ.

            С оглед на тази молба следва да се преценят и сроковете за произнасяне на административния орган и респективно за подаване на жалба до съда. Съобразявайки разпоредбите на чл.57, чл.58 и чл.149, ал.2 от АПК, доколкото няма установени специални срокове в ЗСПЗЗ, настоящата жалба се явява допустима и съдът дължи произнасяне по съществото на административния спор. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения :

            Съгласно чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им, като за установяване на неправомерното ползване кметът служебно изисква информация от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър. С тази разпоредба е предвидена бърза административна процедура за защита на възстановеното право на собственост върху земеделска земя, като от тази защита се ползват не само собствениците, на които е възстановено правото на собственост, а всички собственици, в това число и приобретателите. Те също могат да заявят защита на правата си на собственост по реда на бързото административно производство, щом се касае до имот с възстановено право на собственост по реда на бързото административно производство, щом се касае до имот с възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ. При условията на чл.35 от АПК административният орган следва да даде възможност на заинтересованите лица да участват пълноценно в производството, като изразят становище и представят доказателства.

            От приложените по делото писмени доказателства се установява, че в срока по чл.57 от АПК не е издаден индивидуален административен акт от Кмета на Община-гр.Ловеч. Действително по делото се установи, че в срока за издаване на индивидуален административен акт същия не е бездействал – предприел е действия по изясняване на съществени обстоятелства относно спора, но срока по чл.57, ал.1 от АПК е изтекъл без да е издадена заповед по чл.34 от ЗСПЗЗ, в която мотивирано Кмета на Община-гр.Ловеч да отбележи причините за отказа си. Не са налице данни и затова административният орган да се е възползвал от разпоредбата на чл.57, ал.5 от АПК.

            Действително при липсата на някои от предпоставките на чл.34 от ЗСПЗЗ административният орган може да постанови отказ. Отказът му обаче следва да бъде обективиран в писмена форма и да съдържа конкретни мотиви, с предвидените в чл.59, ал.2, т.1-8 от АПК реквизити. Тази норма императивно предвижда, че административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение, издадено в писмена форма и съдържащо : наименование на органа, който го издава; наименование на акта; адресат на акта; фактически и правни основания за издаване на акта; разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; разпореждане относно разноските; пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник.

            Изискването за писмено произнасяне на административният орган представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, като излаганите от органа мотиви са задължителен елемент от писмената форма на индивидуалния административен акт. Те, от една страна, довеждат до знанието на страните съображенията на административния орган и от друга страна не препятстват както правото на защита, така и съдебния контрол за законосъобразност.

            Правомощието на Кмета по чл.34 от ЗСПЗЗ е категорично определено, като материална и териториална компетентност, с оглед редицата негови функции за регулиране на административни отношения с предмет земеделски земи на територията на съответната Община. Поради тези обстоятелства, съдът не може да реши въпроса по същество, респективно да задължи органа да издаде позитивен на жалбоподателката акт. Индивидуалният административен акт, с който се отказва на жалбоподателката обаче следва да бъде мотивиран и да съдържа всички реквизити на властнически акт.

            В конкретният казус от доказателствата, представени с жалбата се установи по безпорен и категоричен начин, че процедурата по чл.34 от ЗСПЗЗ е нарушена и не е доведена до край като не е установено ползват ли се без правно основание или не имотите на Р.И.П., в качеството й на наследник на Пена Митева Вълчева. Община-гр.Ловеч не следва да прехвърля задължението си да установи спорните обстоятелства в процедурата по чл.34 от ЗСПЗЗ върху лицето, което е потърсило защита от административния орган.

            Ето защо мълчаливият отказ на Кмета на Община-гр.Ловеч за издаване на заповед по чл.34 от ЗСПЗЗ, се явява незаконосъобразен, като постановен в нарушение на процесуалните и материалноправните разпоредби на ЗСПЗЗ и при съществени нарушения на административно-производствените правила /чл.146, т.3 и т.4 от АПК/ и следва да бъде отменен. Преписката следва да бъде върната на административния орган за изрично произнасяне с акт по искането на жалбоподателката, като Кметът на общината следва да ползва събраните по настоящото дело доказателства, както и нови представени пред него, като се ръководи съобразно гореизложените указания по тълкуването и прилагането на закона.

            При този изход на процеса претенцията на Община-гр.Ловеч за заплащане на сторените по делото разноски се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.

            Водим от горното, съдът

 

                                                                        Р Е Ш И :

 

 

            ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Кмета на Община-гр.Ловеч да се произнесе по искане вх.№9400-1038-1/03.02.2016 год. на Р.И.П. ***, за издаване на Заповед по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ.

            ВРЪЩА преписката на административния орган – Кмета на Община-гр.Ловеч за произнасяне по направеното искане, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона.

            ОТХВЪРЛЯ претенцията на Община-гр.Ловеч, с адрес : гр.Ловеч, ул.”Търговска”№22, представлявана от Кмета Корнелия М. за присъждане на направените по делото разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.

            Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :