№ 2903
гр. София, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕПИ
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20211110216958 по описа за 2021
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито
заседание на шести април хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Е. И като разгледа докладваното от съдията НАХД № 16958 по описа за
2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на АЛ. Т. ТР. срещу Наказателно постановление /НП/ № 21-
4332-021440 от 21.10.2021 г., издадено от началник сектор в отдел "Пътна полиция" към
СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от
ЗДвП и на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 162, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита, че при издаване на НП са допуснати нарушения на
процесуалния и материалния закон, поради което иска наложените му наказания да бъдат
1
отменени.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не
изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание.
На 10.09.2021 г. С.К. – мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършени
на същата дата две нарушения на ЗДвП в присъствие на нарушителя и на един свидетел.
Нарушителят подписал съставения срещу него АУАН без възражения. В тридневния срок
по чл. 44, ал. 1 ЗАНН също не били депозирани възражения.
Въз основа на АУАН на 21.10.2021 г. ГБ – началник сектор в отдел "Пътна полиция"
към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от
ЗДвП, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл. 34 от ЗАНН.
Формата и съдържанието им обаче частично не съответстват на изискванията на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН, като липсва ясно описание на обстоятелствата при които е извършено
нарушението с правна квалификация по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. Посочената като нарушена
правна разпоредба изисква описание и индивидуализация на използваното от нарушителя
свидетелство за управление на МПС, за да може да се извърши преценка дали то попада в
хипотезата на въпросната разпоредба. В настоящия случай това не е сторено, като липсва и
ясно посочване на момента на влизане в страната на жалбоподателя, от който е започнал да
тече указания в закона срок. Тези пропуски представляват съществено нарушение на
процесуалните правила, доколкото възпрепятстват санкционираното лице да организира
адекватно защитата си спрямо вменените му факти, поради което същото се явява
самостоятелно основание за отмяна на НП в тази му част, без да се налага да се обсъжда по
същество. В останалата част формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват на
изискванията на ЗАНН.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 10.09.2021 г. около 01:46 ч. в гр. София жалбоподателят управлявал лек автомобил
„БМВ 320Д“ с рег. № ВР 3706 СК по бул. „Витоша“, с посока на движение от ул. „Шандор
Петьофи“ към бул. „Патриарх Евтимий" без поставен обезопасителен колан, при наличие на
такова оборудване в автомобила. Той бил спрян за проверка от служители на СДВР, при
която било констатирано, че жалбоподателят е нарушил ЗДвП, за което му бил съставен
процесният АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетеля С.К. и приобщените по реда на чл.
283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този
2
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С оглед известните
противоречия в практиката във връзка с тази разпоредба следва да се посочи, че според
настоящия състав в случая не намира приложение т.7 на Постановление № 10/1973 г.
Административнонаказателните разпоредби на ЗДвП са специални спрямо разпоредбите на
ЗАНН (в частност чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК), който съгласно чл. 189, ал.14 ЗДвП се
прилага субсидиарно замо за неуредените в ЗДвП въпроси. На второ място съгласно т. 7 от
въпросното Постановление АУАН не може да има презумптивната доказателствена сила,
тъй като липсва изрична разпоредба по този въпрос, каквато разпоредба обаче впоследствие
е приета именно с новелата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП.
АУАН в частта относно нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е редовно съставен,
като събраните в настоящото производство доказателства не оборват констатациите в него,
напротив разпитаният в настоящото производство, св. К. е категоричен, че преди да състави
АУАН е възприела с очите си, че жалбоподателят е без колан. Съдът кредитира тези
показания като логични и непротиворечиви, като не се установяват обстоятелства, поради
което свидетелят да е предубеден или заинтересован.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят АЛ.
Т. ТР. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно
нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно въпросната разпоредба водачите и пътниците в моторни превозни средства
от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, са длъжни да използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани, като
изключение от това правило е предвидено в разпоредбата на ал. 2. За нарушаването на това
задължение от водача чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП предвижда наказание глоба от 50
лева.
По делото се установи, че жалбоподателят е управлявал автомобила без поставен
колан, с какъвто е бил оборудван автомобила. Не се твърди, нито се установява в
процесното МПС да са липсвали обезопасителни колани, както и водачът му да попада в
някоя от визираните в алинея 2 на същия текст изключения. С оглед на това съдът приема,
че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно описано и
е правилно квалифицирано.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е
извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл - жалбоподателят е съзнавал
задължението си да използва монтирания в автомобила предпазен колан, но въпреки това не
е изпълнил същото като е управлявал МПС без да си сложи колана и е искал това.
Наложеното на жалбоподателя административно наказание "глоба" е с фиксиран в
закона размер /50 лева/, поради което за съда е невъзможно да измени НП, като намали
същото.
За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за приложение на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен на обществена опасност за
нарушенията от този вид.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП в тази част е
правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.
По гореизложените съображения НП в частта относно нарушение по чл. 162, ал.1 от
ЗДвП следва да бъде отменено като постановено при неправилно приложение на
процесуалния закон.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 21-4332-021440 от 21.10.2021 г.,
издадено от началник сектор в отдел "Пътна полиция" към СДВР, в ЧАСТТА, с която на
АЛ. Т. ТР. на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 162, ал.1 от ЗДвП и ПОТВЪРЖДАВА /НП/
№ 21-4332-021440 от 21.10.2021 г., издадено от началник сектор в отдел "Пътна полиция"
към СДВР, в ЧАСТТА, с която на АЛ. Т. ТР. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лева за нарушение на чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
София-град в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4