Решение по дело №331/2018 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1276

гр. Пловдив, 08.06.2018 год.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Пловдив, ІІ състав, в публично съдебно заседание на десети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

 

при секретар СТЕФКА КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от  Председателя адм. дело № 331 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.118 от КСО и е образувано по жалба на П.Н.Д. ***, против Решение № 2153-15-264 от 13.12.2017 г. на директора на ТП – * на НОИ, с което са отхвърлени като неоснователни жалби вх. № 1012-15-335/ 27.11.2017 г. и вх. № 1012-15-335#1/ 27.11.2017 г. против разпореждания на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – * № № 151-00-8723-1 от 09.11.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица и 151-00-8723-2 от 09.11.2017 г. за прекъсване /спиране/възобновяване/ изплащането на ПОБ, поради получено обезщетение за временна неработоспособност. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно поради неправилно прилагане на материалния закон, необосновано и издадено в несъответствие с целта на закона, поради което се иска отмяната му и решаване на спора по същество, алтернативно – връщане на органа с указания по прилагането на закона. В СЗ и в писмени бележки процесуален представител поддържа жалбата и претендира разноски.

Ответникът чрез процесуален представител оспорва жалбата и претендира разноски.

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

         Фактите по делото не са спорни. Жалбодателката е работила по срочен трудов договор. Със заповед № Р-34/ 24.08.2017 г. трудовото правоотношение е прекратено, считано от 01.09.2017 г., поради изтичане на срока. Заповедта е връчена на 15.09.2017. На 18.09.2017 г. жалбодателката постъпила в болница, до 25.09.2017 г., на която дата се регистрирала в Агенция по заетостта. На 13.10.2017 г. /в срока по чл.54а, ал.4, т.1 от КСО/, жалбодателката подала заявление в ТП на НОИ – * за получаване на парично обезщетение за безработица. С разпореждане № 151-00-8723-1 от 09.11.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица, издадено от  Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – * е било отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 25.09.2017 г. до 12.03.2018 г. в размер на 35, 75 лв. дневно. С Разпореждане № 151-00-8723-2 от 09.11.2017 г. за прекъсване /спиране/възобновяване/ изплащането на ПОБ, поради получено обезщетение за временна неработоспособност, издадено от  Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – *, е било спряно изплащането на отпуснатото с предходното разпореждане обезщетение, считано от 25.09.2017 г., съответно е възобновено изплащането на парично обезщетение за безработица за периода от 30.09.2017 г. до 15.03.2018 г. в размер на 35, 75 лв. дневно.

         Недоволна от така постановените разпореждания, с две отделни жалби жалбодателката обжалвала същите пред Директора на ТП – * на НОИ, който с  Решение № 2153-15-264 от 13.12.2017 г. отхвърлил като неоснователни двете жалби вх. № 1012-15-335/ 27.11.2017 г. и вх. № 1012-15-335#1/ 27.11.2017 г. против разпореждания на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – * № № 151-00-8723-1 от 09.11.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица и 151-00-8723-2 от 09.11.2017 г. за прекъсване /спиране/възобновяване/ изплащането на ПОБ, поради получено обезщетение за временна неработоспособност.

Съдът намира неоснователно на първо място оплакването по отношение началния момент, от който е отпуснато паричното обезщетение за безработица – 25.09.2017 г. Не е спорно, че срочното трудово правоотношение с жалбодателката е било прекратено поради изтичане на срока, считано  от 01.09.2017 г., със заповед № Р-34/24.08.2017 г., като заповедта е връчена на 15.09.2017 г. Действително съгласно чл.335, ал.2, т.3 от КТ трудовият договор се прекратява „при прекратяване без предизвестие - от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора.“ Нормата обаче е приложима в случаите, когато правоотношението се прекратява от работодател или работник без предизвестие, извън случаите по чл.325 от КТ, където попада и процесният. В тази хипотеза никоя от страните не дължи предизвестие, а договорът се прекратява с изтичане на уговорения срок. Изтичането на срока в случая е юридическо събитие. Двете страни знаят за него още от момента на сключването на договора. Затова те не си дължат предизвестие. За прецизност работодателят следва да изрази изрично волята си за това, най-малко за да избегне прилагането на разпоредбата на чл. 69, ал. 1 КТ, според която трудовият договор, сключен за определен срок, се превръща в договор за неопределено време, ако работникът или служителят продължи да работи след изтичане на уговорения срок 5 или повече работни дни без писмено възражение от страна на работодателя и длъжността е свободна. В случая изявлението на работодателя, направено с цитираната заповед, че счита договора за прекратен,  безспорно е необходимо, именно с оглед преодоляване последиците по чл.69 от КТ, тъй като ако липсва такова изявление и работникът продължи да работи след изтичане на срока /в какъвто смисъл са показанията на св.Карабов/ договорът ще се превърне в безсрочен. При направеното изявление обаче от страна на работодателя, последната цитирана разпоредба е неприложима, а факта дали работникът е  бил на работното си място след изтичане на срока е без значение, тъй като договорът вече е бил прекратен, което впрочем обезмисля подробното обсъждане на показанията на св.Карабов. В заключение на изложеното – съдът намира, че трудовото правоотношение е било прекратено с изтичането на срока, т.е. от 01.09.2017 г., същото е извън хипотезата на чл.69 от КТ, поради което правилно е определен 25.09.2017 г. /датата на регистрация в АЗ със закъснение/ като начален момент, от който се отпуска паричното обезщетение за безработица, в хипотезата на чл.54а, ал.6 от КСО.

Неоснователно на следващо място е и оплакването за неправилно определяне на периода на обезщетение – 6 м.  Стажът на жалбодателката е подробно анализиран в обжалваното решение, като правилно е приложена нормата на чл.38 от НПОС, съответно правилно са ценени записите в трудовата книжка направени от работодателя, предвид разпоредбата на чл.347 от КТ. В същото време съдът констатира непълнота в правно-информационната система „АПИС“, в която изменението на чл.54в, ал.1 от КСО, направено с ЗБДОО за 2017 г. не е отразено /има се предвид таблицата в разпоредбата/. При стаж от 3 до 6  години срокът за изплащане на обезщетението според приложимата таблица /която липсва/ е 6 м., както правилно е посочено и в обжалваното решение.

Неправилно обаче е определен период от 25.09.2017 г. до 12.03.2017 г., през който да се изплаща обезщетението, в хипотезата на чл.54а, ал.6 от КСО, от една страна тъй като закъснението от 13.09.2017 г. /датата, до която жалбодателката е следвало да се регистрира в АЗ, която дата не е спорна/ до 25.09.2017 г. е по-малко от посоченото в разпореждането и решението, а от друга страна съдът намира, че с част от периода на закъснение /времето, през което жалбодателката е била в болница от 18.09.2017 г. до 25.09.2017 г./ този период не следва да бъде намаляван, тъй като е налице уважителна причина за тази част по смисъла на § 1 от НАРЕДБАТА за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица. Тук  е мястото отново да се отбележи във връзка с направеното оплакване в този смисъл, че дори да се приеме, че жалбодателката не е знаела за прекратяването на срочното си правоотношение, както самата тя твърди, подобна хипотеза не попада в обхвата на цитираната норма, поради което няма как да и се отпусне обезщетението от 01.09.2017 г. както се претендира. На следващо място основателно е и оплакването, а като последица от горното неправилно е приложена и нормата на чл.54г, ал.3 от КСО, а отделно от това периодът във второто разпореждане  - от 30.09.2017 г. до 15.03.2017 г. е по-кратък от първоначално определения  - от 25.09.2017 г. до 12.03.2017 г.  

С оглед изложеното жалбата е основателна и  следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменено Решение № 2153-15-264 от 13.12.2017 г. на директора на ТП – Пловдив на НОИ, и потвърдените с него разпореждания на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив № № 151-00-8723-1 от 09.11.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица и 151-00-8723-2 от 09.11.2017 г. за прекъсване /спиране/възобновяване/ изплащането на ПОБ, поради получено обезщетение за временна неработоспособност.

При този изход на делото и направеното своевременно искане от пълномощника на жалбодателя ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски в размер на 350 лева.

Мотивиран от горното, Административен съд – Пловдив, ІІ  състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-264 от 13.12.2017 г. на директора на ТП – * на НОИ, и потвърдените с него разпореждания на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – * № № 151-00-8723-1 от 09.11.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица и 151-00-8723-2 от 09.11.2017 г. за прекъсване /спиране/възобновяване/ изплащането на ПОБ, поради получено обезщетение за временна неработоспособност.

ИЗПРАЩА преписката за ново произнасяне в съответствие с мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА ТП – Пловдив на НОИ да заплати на П.Н.Д. ***, разноски в размер на 350 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: