№ 547
гр. София, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Николай Ст. Метанов
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20221001000407 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Въззивното производството е образувано по жалба на Б. Д. Д., чрез адв.В.Н. от АК
Монтана насочена против Решение № 261386/08.10.2021 г. по т.д. № 1633/2020 г. по описа
на СГС, ГО в частта му, с което е уважен предявеният положителен установителен иск
против въззивника от „Българска банка за развитие“АД /“ББР“АД/, с правно основание чл.
422, ал. 1, във вр. с чл. 417 от ГПК за признаване за установено, че въззивникът, солидарно с
„Булинтра“АД, дължи на ищцовата банка сумата от 49 219,97 евро, представляваща
главница – частичен иск от задължение в общ размер от 499 219,97 евро, с основание
договор за кредит № 561/13.05.2009 г. и договори за поръчителство от 20.05.2009 г.,
30.06.2009 г. и анексите към тях, ведно със законната лиха върху тази сума, считано от
09.06.2014 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 103 736,84 евро,
представляваща лихва по чл.16, ал.1 от договора за банков кредит за периода 30.04.2012 г. –
08.06.2014 г. вкл., 17 574,53 евро неустойка по чл.16, ал.4 от същия договор за периода
30.09.2011 г. – 08.06.2014 г., 5 662,75 комисионна за управление и обработка по договора за
кредит, на осн.чл.19 от него за периода 13.11.2011 г. – 13.02.2014 г. вкл., 6 101,58 евро
неустойка по чл.22 от договора за периода 01.11.2013 г. – 08.06.2014 г. вкл. и 13 854,94 лв.
разноски по заповедното производство.
В частта му, касаеща произнасянето на първоинстанционния съд по предявения при
условието на субективно съединяване установителен иск против „Булинтра“АД
постановеното решение не е обжалвано /въззивната жалба е върната на страната/, влязло е в
сила и не е предмет на въззивен контрол.
Във въззивната жалба, инициирала настоящето производство, се развиват оплаквания
за неправилност на първоинстанционното решение, поради постановяването му при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила /едностранчива и превратна
преценка на приобщените по делото писмени доказателства/, довело и до необоснованост.
1
Твърди се, че в нарушение на посочените правила, първоинстанционният съд
неправилно и необосновано е приел за доказани в процеса фактическите и правни основания
на предявения иск, без обаче да съобрази установяването и на възраженията на ответника-
въззивник относно основателността на иска – че след образуване на заповедното
производство по гр.д. № 31116/2014 г. по описа на СРС ищецът предприел действия по
принудително събиране на дължимите се по процесния кредит суми – изп.д. № 350/2014 г. и
изп.д. № 509/2015 г. по описа на ЧСИ Ц., с район на действие – ОС Благоевград, както и че в
хода на последните дела ищецът придобил правото на собственост върху недвижим имот,
собственост на „Булинтра“АД, с който факт задължението по договора за кредит се
погасило в размер на 373 043,99 евро.
Поддържа се, че първоинстанционният съд не взел предвид и възраженията на
въззивника досежно липсата на очевидна фактическа грешка в заповедта за незабавно
изпълнение по посоченото ч.гр.д.
По подробно изложени доводи в подкрепа на тези оплаквания като правен резултат
във връзка с тях се иска отмяна на обжалваното решението и по съществото на спора
отхвърляне на предявения иск.
В отговора по въззивната жалба въззиваемият, чрез процесуалния си представител,
оспорва наведените в нея доводи и поддържа правилност на атакувания съдебен акт.
Пред настоящата въззивна инстанция не са събрани нови доказателства.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, като прецени данните по
първоинстанционното дело, приема следното:
СГС е бил сезиран с предявени при условието на субективно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 417
от с.к. от „ББР“АД против „Булинтра“АД, ЕИК ********* и Б. Д. Д. от гр.Благоевград /след
оттегляве на иска и прекратяване на делото по отношение на „Балканстрой
инженеринг“АД/.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърденията, че ищцовата
банка и „Булинтра“АД се обвързали от договор за банков кредит № 561/13.05.2009 г., с
който банката кредитор предоставила на търговеца кредитополучател инвестиционен кредит
в размер на 500 000 евро за изграждане на триетажна сграда с банкови и административни
офиси в гр.Благоевград, а кредитополучателят се задължил да ползва предоставената в заем
сума по предназначение и да я върне в срок /30.04.2019 г./ при условията на договора.
Към договора били сключени няколко последващи анекса /подробно изброени/, с които
били променени определени негови параметри.
Освен това на 30.06.2010 г., между ищцовата банка и ответника Б.Д. се сключил
Договор за поръчителство /Приложение № 3 към Договор за банков кредит № 561/13.05.2009
г./, според клаузите на който Д., в качеството му на поръчител, се задължил да отговаря
пред кредитора солидарно, по реда на чл. 122 и следващи от ЗЗД с „Булинтра" АД, за
изпълнение на задължението на дружеството, произтичащо от Договор за банков кредит №
561/13.05.2009 г. и Анекс № 2/30.06.2010 г. - главно задължение, вкл. и след падежа, ако
кредиторът предяви иск за изпълнение срещу главния длъжник в срок до шест месеца от
падежа на главното задължение.
Към Договора за поръчителство бил подписан Анекс № 1/29.12.2010 г., с който
поръчителят се е съгласил с уговорената между страните по договора за банков кредит
промяна, въведена с Анекси № № 2/30.06.2010 г., 3/29.12.2010г. и 4/29.12.2010 г. Съответно
– с Анекс N 2/30.08.2011 г. към договора за поръчителство Б.Д. приел промените по
договора за кредит, въведени и с Анекс № 5 от 30.08.2011 г., а с Анекс № 3/28.02.2012 г. към
Договора за поръчителство приел промените по договора за кредит, въведени и с Анекс № 6
от 28.02.2012 г.
Твърдяло се е, че поради преустановяване на плащанията по договора за банков
2
кредит от 13.05.2009 г. и анексите към него, касаещи дължими главници, лихви, комисиони
и неустойки, с писмо-покана с изх. №4702-126/13.03.2014 г. ищцовата банка уведомила
кредитополучателя и поръчителите, вкл. Б. Д., за просрочените задължения по тях, които
към 10.03.2014 г. били в общ размер на 246 438.16 евро.
В поканата било посочено, че просрочените суми следва да бъдат заплатени в седем
дневен срок от получаването й, в противен случай, на основание чл. 24, ал.1, б.а от договора
банката ще обяви целия кредит за предсрочно и незабавно изизскуем от деня, следващ
изтичането на седемдневния срок.
Поканата била връчена на „Булинтра" АД на 31.03.2014 г. чрез нотариус Р. Р., с район
на действие PC София, а на поръчителя Д. лично – на 24.03.2014 г. чрез нотариус Д. С., с
район на действие PC Благоевград.
Т.к. длъжниците не изпълнили задълженията си за заплащане на дължимото в поканата,
на 08.04.2014 г. банката кредитор обявила цялата сума по кредита за предсрочно и
изискуема, като към посочената дата общият размер на дължимите парични задължения по
договора и анексите към него била в размер на 644 655.28 евро.
Със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК от
09.06.2014 г. ищцовата банка поискала от РС София да бъде снабдена с такава заповед
срещу ответниците, за посочените в заявлението суми, представляващи част от общото
задължение, както и лихви, неустойки и комисионни. По заявлението било образувано
ч.гр.д. № 31116/2014 г. по описа на СРС и същото било уважено, като банката се снабдила
със заповед за изпълнение и изп.лист за заявените от нея парични вземания срещу
ответниците.
Т.к. същите депозирали възражения срещу заповедта, е поискано от съда да постанови
решение, с което да признае за установено между страните по делото съществуването на
вземанията на банката ищец спрямо двамата ответници, произтичащи от договора за банков
кредит и анексите към него, както и от договора за поръчителство и анексите към него,
посочени в заповедта за изпълнение.
В подадения съвместен отговор от ответниците по исковата молба същите са оспорили
основателността на предявения иск.
Не са оспорили фактическите твърдения на ищеца относно договорната обвързаност на
страните по делото по договори съответно - за банков кредит и за поръчителство към същия,
неизпълнението на задължението на кредитополучателя и на поръчителя по този договор за
заплащане в срок на дължимите се по него в полза на банката – кредитор суми, обявяването
на кредита за предсрочно изискуем и обстоятелството, че по образуваното ч.гр.д. №
31116/2014 г. по описа на СРС е издадена заповед за изпълнение /респ. – изп.лист/ в полза
на ищеца за процесните парични вземания.
Въвели са правопогасяващо възражение за неоснователност на предявения иск поради
погасяване на претендираното парично вземане чрез плащане, извършено по образуваното
изп. дело № 350/2014 г. по описа на ЧСИ Ц. и изп.дело № 509/2015 г. по описа на същия
ЧСИ, както и изп. дело № 881/2014 г. по описа на М. Ц..
Твърдят, че в хода на тези производства и срещу вземанията си по процесния кредитен
договор, в т.ч. предявените в производството, ищецът е придобил правото на собственост
върху недвижими имоти, собственост на „Булинтра“ АД.
Софийският апелативен съд, ТО, пети състав, след самостоятелна преценка на
приобщените по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК, като
съобрази оплакванията във въззивната жалба и взе предвид твърденията, доводите и
възраженията на страните, намира следното:
Обжалваното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на правораздавателната му власт, в съответната форма. В обжалваната му част
/само по отношение въззивника Б.Д./ същото е и допустимо, като постановено по редовно
предявен положителен установителен иск - депозиран в рамките на преклузивния срок по
чл.415, ал.4 ГПК от заявителя по заповедното производство, инициирано със заявление за
3
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и има за предмет
вземането, предмет и на издадената заповед за изпълнение, след редовно подадено от
длъжника Д. възражение срещу заповедта за изпълнение в срока по чл.414, ал.2 ГПК
/данните от приложеното ч.гр.д. № 31116/2014 г. по описа на РС София/.
Искът е предявен при наличието на правен интерес у ищеца-заявител от установяване
съществуването на процесното парично задължение за предаване на парична сума, предвид
постъпилото своевременно възражение от длъжника по заповедта, с което е оспорил
дължимостта на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Според решаващият въззивен състав в обжалваната му част първоинстанционното
решение е и правилно, като за да достигне до този си краен извод съобрази следното от
фактическа и правна страна.
Страните не са спорили по релевантните за предмета на спора факти, установени
безсъмнено и от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: 1/ че са били
валидно обвързани от договор за поръчителство от 30.06.2010 г., представляващ
Приложение № 3 към Договор за банков кредит № 561/13.05.2009 г., съответно обвързал
банката – въззиваем и „Булинтра“АД; 2/ че съобразно съглашенията на посочения договор
Б.Д. се е съгласил да отговаря пред кредитора – „ББР“АД солидарно, по реда на чл. 122 и
следващи от ЗЗД с „Булинтра" АД, за изпълнение на задължението, произтичащо от Договор
за банков кредит № 561/13.05.2009 г. и анексите към него; 3/ че след сключване на основния
договор между страните са били сключени и няколко последващи съглашения, касаещи
съответно промените в последващо постигнати съглашения между кредитополучателя и
кредитора по договора за банков кредит от 13.05.2009 г.
Страните не спорят и че кредитополучателят не изпълнявал точно и в срок
задълженията си за погасяване на дължимите се вноски по договора за банков кредит
/поръчителство/, поради което и били уведомени с нарочна покана от кредитора /изх. №
4702-126/13.03.2014 г./ за просрочените задължения, възлизащи към 10.03.2014 г. общо на
сумата от 246 438.16 евро, поради което и били поканени да заплатят просрочените суми в 7-
дневен срок от получаване на поканата, като в противен случай банката щяла да се ползва от
правото си да обяви целия кредит за изцяло и предсрочно изискуем.
Поканата била редовно връчена както на кредитополучателя, така и на поръчителя,
чрез нотариуси.
Няма спор и че вкл. следи изтичане на дадения срок за доброволно изпълнение нито
кредитополучателя, нито поръчителя погасили паричните задължения, произтичащи от
договора за кредит, поради което и банката упражнила правомощието си да обяви същия за
изцяло и предсрочно изискуем на 08.04.2014 г.
Към посочената дата общият размер на дължимите парични задължения по договора и
анексите към него била в размер на 644 655.28 евро.
Не се спори и се установява от приложеното ч.гр.д. № 31116/2014 г. по описа на РС
София, че със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417
ГПК от 09.06.2014 г. ищцовата банка поискала от РС София да бъде снабдена с такава
заповед срещу ответниците, за посочените в заявлението суми, представляващи част от
общото задължение, както и лихви, неустойки и комисионни.
По заявлението била издадена исканата заповед за следните суми: 1/ 49 219.97 евро -
главница - част от общо задължение в размер на сумата от 132 000 евро, главница по
договор за кредит № 561/13.05.2009г., договор за поръчителство от 20.05.2009 г., 30.06.2020
г., договор за поръчителство от 30.06.2010 г. и анексите към тях, ведно със законната лихва
за периода от 09.06.2014 г. до изплащане на вземането; 2/ 103 739.84 евро – представляваща
лихва, съгласно чл. 16, ал. 1 от Договор за банков кредит №561/13.05.2009 г., за периода от
30.04.2012 г. - 08.06.2014 г., вкл.; 3/ 12 356.61 евро – представляващи лихва по чл. 21 от
4
Договор за банков кредит №561/13.05.2009 г. за периода от 31.05.2012 г. - 08.06.2014 г., вкл.;
4/ 17 574.53 евро – представляващи неустойка по чл. 16, ал. 4 от Договор за банков кредит
N9561/13.05.2009 г, за периода 30.09.2011 г. - 08.06.2014 г., вкл.; 5/ 5 662.75 евро –
представляващи комисионна за управление и обработка по чл. 19 от Договор за банков
кредит № 561/13.05.2009 г., за периода 13.11.2011 г. - 13.02.2014 г., вкл.; 6/ 6 101.58 евро –
представляващи неустойка по чл. 22 от Договор за банков кредит N9561/13.05.2009 г., за
периода 01.11.2013 г. - 08.06.2014 г., вкл. и 7 /13 854.94 лева - държавна такса, в размер на
7614.25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 240.69 лева – разноски по
заповедното производство.
Установява се още, че поради допусната очевидна фактическа грешка в заповедта и
изпълнителния лист, съдът е постановил определение за поправката им на 17.07.2014 г.,
касателно номера на договора за банков кредит - „да се чете частична претенция от
вземането за главница по договор за кредит № 561/13.05.2009 г."
От приложените към обсъжданото ч.гр.д. документи се установява, че на 10.09.2014 г.
въззивникът Б.Д. е подал възражение срещу заповедта за изпълнение.
При съобразяване, че поканата за доброволно изпълнение по образуваното изп.д. №
881/2014 г. въз основа на издадените заповед и изп.лист по делото, му е била връчена на
28.08.2014 г. следва, че възражението му е депозирано в рамките на двуседмичния срок по
чл.414, ал.2 ГПК.
Изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, която не
се е оспорила от страните и следва да се кредитира, като компетентна и безпристрастна е
докладвала, че отпуснатият паричен кредит в евро въз основа на договора 14.05.2009 г. е
бил усвоен от кредитополучателя по разплащателната сметка в евро, като за периода от
02.07.2009 г. (дата на първата отчетена операция на усвояване по сметката на дълга) до
02.09.2010 г. (дата на последната счетоводна операция по усвояване) са отчетени 22
операции на обща стойност на усвоените средства - 499 559.95 евро.
Докладвало е, че според извършените изчисления към момента обявяване на договора
за предсрочно изискуем е налице неизпълнение на паричните задължения в посочения в
поканата размер и е изчислило размерът на задълженията на кредитополучателя към
банката кредитор /главница, лихви и т/н./ към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, вкл. при отчитане на направените от длъжника
преди това погашения в изпълнение на задълженията му по договора и той е 644 655, 28
евро или 1 260 836,14 лева. Такива изчисления са направени и към момента на изготвяне на
заключението /22.03.2021 г./ и според тях задължението на кредитополучателя /поръчителя/
е в размер на 510 925,13 евро или 999 282,70 лв.
При гореизложеното от фактическа страна крайният извод за основателност на
предявения положителен установителен иск по отношение на въззивника от страна на
първоинстанционния съд следва да сподели изцяло.
Установените факти предпоставят еднозначен извод, че страните по делото са били
обвързани от валидно договорно правоотношение, основано на валидно възникнал договор
за поръчителство по смисъла на чл.138 и сл. ЗЗД – сключен е в писмена форма, при ясно
изразена воля за кой точно дълг поръчителства Д. и при какви условия. И т.к. няма спор, че
кредитополучателя по договора, за чието задължение поръчителят е поел задължение да
отговаря солидарно, не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите се парични
вноски, а кредиторът е упражнил надлежно правото си да обяви кредита за изцяло и
предсрочно изискуем, то поръчителят следва да понесе солидарно с първоначалния длъжник
задължението да изпълни на кредитора така, както е уговорено.
В този смисъл и предявеният иск се явява доказан по основание, като следва да се
подчертае, че по последното и страните не са спорили в хода на процеса.
Спорен по делото е бил единствено фактът дали валидното възникналото задължение е
било погасено, чрез плащане, въз основа на извършеното принудително изпълнение по
5
изп.д. № 350/214 г. и № 509/2015 г. по описа на ЧСИ А. Ц. и изп.д. № 881/2014 г. по описа
на ЧСИ М. Ц., като във връзка с него са и възраженията във въззивната жалба.
На същите следва да се отговори, че в подкрепа на тях въззивникът не е ангажирал
каквито и да е доказателства в хода на производството, които да установяват безспорно, че
посочените изп.дела са образувани именно във връзка с издадените по ч.гр.д. № 31116/2014
г. изп.листя и че по повод проведени действия по принудително изпълнение са постъпили
суми, които да удовлетворят вземането на взискателя по размер така, както е предявено.
Липсата на такива доказателства сочи на неоснователност на въведеното възражение за
погасяване на задължението на въззивника към въззиваемия, чрез плащане.
На отделно и самостоятелно основание следва да се посочи във връзка с това
възражение, че според задължителните указания, дадени ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в т.9 /а не т.11в, както сочи СГС/сумите, събрани по
принудителен ред в изпълнителното производство в хипотезата на чл.418 ГПК, се явяват
събрани на основание на издадения съдебен акт – разпореждане за незабавно изпълнение,
което не подлежи на проверка в исковия процес. Затова и в производството по чл.422, респ.
чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите,
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с
изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително
събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за
незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.
Ето защо и дори твърдените от въззивника факти да бяха установени, същите не биха
имали значение за правилното разрешаване на спора, предвид че твърдяното от него
принудително събиране на вземането въз основа на издадения изп.лист, основано на
разпореждането за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 31116/2014 г. по описа на СРС няма
претендирания погасителен ефект /като на плащане/ по отношение на процесното вземане.
Възраженията на въззивника за неустановяване на предявения иск по размер се явяват
също неоснователни, доколкото неоспорената и от него експертиза е установила
категорично същия, въз основа на наличните по делото доказателства и при съобразяване на
всички погашения, направени редовно от кредитополучателя по договора. Заключението на
експертизата предпоставя съществуването на вземане на кредитора спрямо неговите
длъжници вкл. по-голям размер от претендираното по настоящето производство както към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и към
момента на приключване на устните състезания вкл. пред настоящата инстанция.
Въведените с въззивната жалба оплаквания досежно неправилното установяване на
релевантните по делото факти относно образуването и развитието на заповедното
производство също се явяват неоснователни, предвид оборването им от приложените и
обсъдените по-горе по делото писмени доказателства.
По изложените съображения в обжалваната му част първоинстанционното решение
следва да се потвърди изцяло.
Съобразно изходът от спора пред настоящата инстанция и по правилото на чл.78, ал.3
ГПК в тежест на въззивника следва да се поставят сторените от въззиваемата страна
разноски за юрисконсултско възнаграждение на процесуалния й представител в размер на
300 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 272 ГПК, Софийският апелативен съд,
ТО, 5-и състав
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261386/08.10.2021 г. по т.д. № 1633/2020 г. по описа на СГС,
ГО в частта му, с което е уважен предявеният от „Българска банка за развитие“АД
/“ББР“АД/ положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл.
417 от ГПК против Б. Д. Д. – ЕГН ********** от гр.*** за признаване за установено, че Б. Д.
Д., солидарно с „Булинтра“АД дължи на „ББР“АД сумата от 49 219,97 евро,
представляваща главница – частичен иск от задължение в общ размер от 499 219,97 евро, с
основание договор за кредит № 561/13.05.2009 г. и договори за поръчителство от 20.05.2009
г., 30.06.2009 г. и анексите към тях, ведно със законната лиха върху тази сума, считано от
09.06.2014 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 103 736,84 евро,
представляваща лихва по чл.16, ал.1 от договора за банков кредит за периода 30.04.2012 г. –
08.06.2014 г. вкл., 17 574,53 евро неустойка по чл.16, ал.4 от същия договор за периода
30.09.2011 г. – 08.06.2014 г., 5 662,75 комисионна за управление и обработка по договора за
кредит, на осн.чл.19 от него за периода 13.11.2011 г. – 13.02.2014 г. вкл., 6 101,58 евро
неустойка по чл.22 от договора за периода 01.11.2013 г. – 08.06.2014 г. вкл. и 13 854,94 лв.
разноски по заповедното производство.
ОСЪЖДА Б. Д. Д. – ЕГН ********** от гр.*** да заплати на „Българска банка за
развитие“АД – ЕИК ********* сумата от 300 лв., представляваща разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБългария, при наличие на предпоставките по
чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7