Р Е Ш Е Н И Е
№137/20.1.2021г.
Град Пловдив, 20.01.2021
година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в
открито заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при
секретаря Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2933 по
описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на В.А.С. *** против заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0438-000115 от 17.10.2020 г. на
началника на 03 РУ Пловдив към ОДМВР Пловдив, с която на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.”а” ЗДвП – прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от една година.
Според жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна поради неспазване
на установената форма поради липса на мотиви и неправилно приложение на
материалния закон, поради което се иска се нейната отмяна или алтернативно
намаляване на срока на мярката.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да
бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана по съображения, изложени в
писмено становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат
на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно
засегнати от нея, и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено
лично чрез майката на жалбоподателката на 23.10.2020 г., поради което е
допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните
съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че като собственик на
лек автомобил марка „Ауди С8“, с рег.№ *******, на 17.10.2020 г. в град Пловдив
жалбоподателят е допуснал личният му автомобил да бъде управляван от
неправоспособен водач В. Владимиров С., заради което е издадена оспорената
заповед – предмет на настоящото съдебно производство.
В приложеният акт за установяване на административно нарушение № 639033 от
17.10.2020 г. е отразена описаната фактическа обстановка, т.е., налице е
официален документ, който по безспорен начин доказва извършеното
административно нарушение от сина на жалбоподателя, който факт не се оспорва от
жалбоподателя, но се прави възражение, че синът му е в процес на полагане на
изпит за правоспособност след завършен шофьорски курс. Т.е., липсата на
правоспособност като водач на МПС е безспорно установен факт.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не
са налице основания за нейната отмяна.
Съгласно
чл.171, т.2а, б.”а” ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки – прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а НПК, както и
на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което
са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В
настоящия случай по безспорен начин е установено наличието на всички елементи
от хипотезата на чл.171, т.2а, б.“а“, пр.3 ЗДвП – жалбоподателят е собственик
на МПС, което е управлявано на 17.10.2020 г. от водач, който не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство. Т.е., по категоричен начин е
доказано нарушението на чл.150, пр.1 ЗДвП, съгласно който, всяко ППС, което
участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач, както и по безспорен начин е доказано
нарушение по чл.150а, ал.1, пр.1 ЗДвП, съгласно който, за да управлява МПС,
водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него МПС.
Доколкото
нормата на чл.171 ЗДвП е императивна, административният орган няма право на
преценка относно прилагането на съответната принудителна административна мярка.
Административният орган действа в условията на задължителна администрация и
задължително следва да приложи мярката, като издаде заповед, защото преценката
относно прилагането на която и да е от изчерпателно изброените осем
принудителни административни мерки е направена от законодателя при създаване на
самата правна норма.
Без
правно значение за законосъобразността на наложената принудителна
административна мярка е обстоятелство, че водачът е преминал необходимото
обучение, за да положи изпит за правоспособност като водач на МПС, защото
самото обучение не е достатъчно за придобиването на правоспособността.
Мярката
се налага както по отношение на нарушителя, така и по отношение на собственика
на МПС, какъвто е жалбоподателят, именно в това му качество на собственик на
МПС, с което е извършено административно нарушение по ЗДвП. Очевидно след като
със собствения на жалбоподателя автомобил е извършено административното
нарушение, заради което е издадена оспорената заповед, жалбоподателят не е
положил необходимата грижа на добър стопанин, за да не допусне неправоспособно
лице да управлява автомобила, още повече, това лице да е собственият му син.
Неоснователно
е възражението за липса на мотиви. Вярно е, че мотивите са лаконични, но в
достатъчна степен ясни и конкретни, дават ясна представа за извършеното
административно нарушение, което е основание за прилагане на принудителната
административна мярка. Колкото до срока на мярката, за който е наложена
мярката, вярно е, че това е максималният определен от законодателя срок и по
принцип административният орган има задължение да посочи мотиви за определянето
на срока, но в конкретния случай това не е необходимо с оглед обстоятелството,
че нарушението на ЗДвП е извършено от неправоспособен водач, преди да придобие
правоспособност, което само по себе си е индиция за игнорирането на
установените правила от страна на жалбоподателя и неговия син и неглижиране на
тяхното спазване, съответно представлява достатъчно основание за налагане на
принудителната административна мярка за максимален срок.
За
яснота на жалбоподателя следва да бъде отбелязано, че принудителната
административна мярка не е наказание и в този смисъл съдът няма правомощие да
намалява или увеличава срокът, за който мярката е наложена.
Противно
на твърдението на жалбоподателя, в оспорената заповед са посочени фактическите
основания – извършеното административно нарушение по ЗДвП, като са описани в
достатъчна степен ясно и подробно времето, мястото и обстоятелствата, при които
нарушението е извършено – за нейното издаване. Изрично е посочено, че правното
основание за издаване на заповедта е чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП.
При
извършената служебна проверка за законосъобразността на оспорената заповед на
всички основания по чл.146 АПК съдът констатира, че оспорената заповед е
издадена от компетентен орган, надлежно оправомощен със заповед № 317з-391 от
06.02.2017 г. на директора на ОДМВР Пловдив, в предвидената от закона форма на
писмена мотивирана заповед, съдържа установените в закона задължителни
реквизити и при нейното издаване не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Оспорената заповед е издадена в
съответствие с целта на закона – да се осигури безопасността на движението по
пътищата, защита на живота и здравето на всички участници в движението и да се
преустановят административните нарушения по ЗДвП, която цел е постигната именно
чрез временното прекратяване на регистрацията на МПС и отнемане на възможността
на нарушителя и на собственика да управляват конкретното МПС, за да не
извършват нови нарушения на правилата за движение по пътищата. В този смисъл
възраженията на жалбоподателя за нарушаване на обичайния ритъм на семейните и
служебните му задължения са без всякакво правно значение за законосъобразността
на оспорената заповед.
Предвид
всичко изложено жалбата като неоснователно следва да се отхвърли. С оглед изхода
на делото и своевременно направеното искане от страна на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да
се уважи и да бъде осъден жалбоподателя да плати на ОДМВР Пловдив сумата 100
лева на основание чл.143, ал.4 АПК, във връзка с чл.78, ал.8 ГПК и чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.А.С., ЕГН **********,***, против заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0438-000115 от 17.10.2020 г. на
началника на 03 РУ Пловдив към ОДМВР Пловдив.
ОСЪЖДА В.А.С., ЕГН **********,***, да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 100 (сто)
лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: