Решение по дело №511/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.215 от Закон за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба от С.К.С. и С.А.С.,***, подадена чрез пълномощника адв. Н.З.И., против Заповед №УТ-96/23.02.2023г., издадена от кмет на Община Хасково, с която на основание чл.225а ал.1 от ЗУТ се нарежда да бъде премахнат незаконен строеж „Селскостопанска сграда – овчарник“, намиращ се в ПИ 39863.206.4 по плана на с. К. п., Община Хасково, собственост на С.К.С. и С.А.С..

В жалбата се твърди, че постройката се намирала в собствен поземлен имот, отреден за стопански двор, построена била в периода 1995-1996 година и отговаряла на допустимите показатели и разпоредби, действащи в този период от време. Навеждат се доводи, че за постройката била приложима разпоредбата на §16 от ПР на ЗУТ. Моли се оспорената заповед да бъде отменена.

В съдебно заседание пълномощникът на оспорващите моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменена оспорената запове Навежда и доводи, че преди издаване на заповедта имотът бил прехвърлен на друго лице и вече не бил собственост на жалбоподателите, като заповедта следвало да се адресира не до тях, а до новия собственик на имота. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, чрез процесуалния си представител моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна. Твърди, че не било спорно кога и от кого било извършено строителството. Позовава се на съдебна практика, изразена в решения на ВАС, и твърди, че адресат на заповедта може да бъде този, който е извършил незаконния строеж или собственика, като административният орган действал в условията на оперативна самостоятелност при посочването на адресата. По отношение на твърдението, че жалбоподателите не са собственици, сочи, че сградата имала отделно право на собственост и не била прехвърлена. Претендира присъждане на разноски.

Административният съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №5 том II дело 352/1995г. (л.90) е видно, че С.А.С. и С.К.С. са купили следния недвижим имот: овчарско жилище на бърчината в местността „Христонов геран“ парцел №3 от квартал №6 по плана на Стопанския двор с. К. п., област Хасковска, заедно с прилежащата земя от същия парцел от 600 кв. м., при посочени граници.

Видно от Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на търг №119 том II, дело 807/1995 г. (л.92), С.А.С. и С.К.С. са признати за собственици на следния недвижим имот, придобит на търг, а именно: Плевня за груб фураж/Селскостопански склад/ бърчината, намиращ се в местността „Христонов геран“, заедно с прилежащата земя, върху която е построена същата, представляваща парцел №2 в кв.6 по плана на Стопански двор на с. К. п., област Хасковска, с площ 879 кв. м., при посочени граници.

Съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот №192 том II дело 779/96 г. (л.91), С.К.С. и С.А.С. са признати за собственици на следния недвижим имот, придобит на търг и чрез покупко-продажба, а именно: полска чешма на барчината в местността „* .“, заедно с прилежащата земя, върху която е построена същата, представляваща парцел №4 в кв.6 с пространство 1933 кв. метра по плана на Стопански двор на с. К. п., Обл. Хасковска, при посочени граници.

По делото е представен и Нотариален акт за дарение на недвижим имот №112 том II рег. №1757 дело №249 от 2022г. (л.129-130), видно от който С.К.С. и С.А.С. даряват на сина си А. С.А. следните собствени недвижими имоти, придобити по време на брака, в режим на СИО, а именно: 1. Поземлен имот с идентификатор №39863.206.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К. п., общ. Хасково, обл. Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-1560/04.09.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК; последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот, е от 20.06.2022г., с адрес на имота: с. К. п., местност *, целият с площ 600 кв. м., с трайно предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: за стопански двор, предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: имот №206003, квартал 6, парцел III, при посочени граници на имота, ведно с построената в него: сграда с идентификатор №39863.206.3.1 със застроена площ от 60 кв. м. на 1 (един) етаж с предназначение: друг вид сграда за обитаване.; 2. Поземлен имот с идентификатор №39863.206.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К. п., общ. Хасково, обл. Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-1560/04.09.2018г. на Изпълнителния Директор на АГКК; последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот, е от 17.12.2020г., с адрес на имота: с. К. п., местност *, целият с площ 1933 кв. м., с трайно предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: имот №206004, при посочени граници на имота.

На 19.12.2022 г. от комисия от старши експерт и главни специалисти в отдел „КЗУТ“, Дирекция „АГСИ“ към Община Хасково е извършена проверка на строеж „Селскостопанска сграда - овчарник“, находящ се в ПИ 39863.206.4 по плана на с. К. п., Община Хасково, резултатите от която са отразени в Констативен акт №18 от 19.12.2022г. В същия е отразено, че имотът и строежът са собственост на С.К.С. и С.А.С.. Посочено е, че строежът: „Селскостопанска сграда – овчарник“ се намира в ПИ 39863.206.4 по плана на с. К. п., община Хасково. Северозападната част на строежа попада и в ПИ 39863.206.5 по плана на с. К. п., община Хасково, който имот е общинска собственост. Строежът е с размери 22.50 м./8.85 м., с височина при билото h=3.40 м., покрива на постройката е двускатен, изпълнен е от дървена покривна конструкция, покрит с битумни ленти. Строежът е изпълнен по монолитен начин, цокълът на строежа е изпълнен от стоманобетон, а стените са изградени от тухлена зидария. Отбелязано е, че строежът е VI категория, съгласно чл.137 ЗУТ и Наредба №1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Изготвена е окомерна скица на строежа с посочване на размерите и на разположението му. Установено е, че е изпълнен строеж без необходимите строителни книжа, в нарушение на чл.148 ал.1 от ЗУТ. Отразено е, че във връзка с горните констатации, налице е безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, както и е отбелязано, че съставеният констативен акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ за премахване на строежа.

С писмо рег. индекс: 94 С-1076-2#13/20.12.2022г. (л.20) съставеният Констативен акт №18/19.12.2022г. е изпратен на С.К.С. и С.А.С., като видно от приложеното известие за доставяне ИД PS 6300 01CL76 1, писмото е получено от С.К. на 04.01.2023г.

На 06.01.2023г. от С.К.С. е подадено възражение с рег. индекс: 94 С-2941-1/06.01.2023г. в община Хасково, срещу съставения констативен акт.

По делото е представено писмо рег. индекс: 94 С-2941-1#3/22.07.2022г. на Главен архитект на община Хасково (л.32-33), адресирано до С.К.С., по подадено от нея заявление рег. №94С-2941-1#2/12.07.2022г., за издаване на удостоверение за търпимост на строежи: „Плевня“, построен в ПИ 39863.206.2 по КК на с. К. п., „Овчарско жилище“, построен в ПИ 39863.206.3 по КК на с. К. п., „Полска чешма“ и „Овчарник“, построени в ПИ 39863.206.4 по КК на с. К. п.. В писмото е посочено, че строежи „Плевня“, построен в ПИ 39863.206.2 по КК на с. К. п., „Овчарско жилище“, построен в ПИ 39863.206.3 по КК на с. К. п., „Полска чешма“ и „Овчарник“, построени в ПИ 39863.206.4 по КК на с. К. п. не отговарят на правилата и нормативите, действали по време на извършването им. Посочено е също, че строежи: „Плевня“, построен в ПИ 39863.206.2 по КК на с. К. п., „Овчарско жилище“, построен в ПИ 39863.206.3 по КК на с. К. п., „Полска чешма“, построен в ПИ 39863.206.4 по КК на с. К. п. не отговарят на изискванията, предвидени в §16 ал.1 от ПР на ЗУТ и липсва основание да бъде издадено удостоверение за търпимост. Отбелязано е, че строеж „Овчарник“, построен в ПИ 39863.206.4 по КК на с. К. п. не отговаря на изискванията, предвидени в §16 ал.1 от ПР на ЗУТ и липсва основание да бъде издадено удостоверение за търпимост.

Въз основа на съставения Констативен акт №18/19.12.2022г. е издадена процесната Заповед №УТ-96/23.02.2023г., с която, на основание чл.225а, ал.1 от Закона за устройство на територията, във връзка с правомощията по чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Селскостопанска сграда - овчарник“, намиращ се в ПИ 39863.206.4 по плана на с. К. п..

Заповедта е изпратена на С.К.С. и С.А.С. с писмо рег. индекс: 94 С-1076-2#14/07.03.2023г., получено от С.К.С. на 14.03.2023г., видно от приложеното по делото известие за доставяне ИД PS 6300 01DАD1 S (л.7).

Жалбата е подадена на 28.03.2023г. по пощата, видно от поставеното върху плика пощенско клеймо.

По делото е изготвена съдебно – техническа експертиза. По въпрос 1, вещото лице е направила техническо описание на строежа, относно размери, материали, като е посочило, че прилага онагледяващи графични материали от направените оглед и заснемане на място.

По въпрос 2 е посочено, че процесният строеж представлява сграда за отглеждане на животни – овчарник, което е стопанска /производствена дейност и не противоречи, а съответства с предназначението на територията.

По въпрос 3 е отбелязано, че строежът е извършен в урбанизирана територия, представляваща п-л IV от кв.6 по КРП на Стопански двор, с. К. п.. Вещото лице приема, че съгласно постановките на ЗУТ и Наредба №1 за НВС, строежът може да се отнесе към т.5 „б“ на чл.137 (1) ЗУТ, т.е. пета категория.

По въпрос 4, вещото лице сочи, че имотът, в който е изграден строежът, има действащ ПУП, който е от вида „Кадастрален и регулационен план“ (КРП). С този план са били образувани четири броя парцела и обслужваща улица. По този план са издавани скици, послужили за продажба от Ликвидационен съвет на ТКЗС с. К. п. на урегулирани имоти.

По въпрос 5 вещото лице е посочило, че по устни данни от собствениците, надграждането и пристрояването на помещение за домуване на овце в границите на обект „Полска чешма:дезинфекционна вана“ е станало през 1996 г., като е прието, че процесният случай, по данни за времето на изграждане, попада в §16 ал.2 от ПР на ЗУТ. От друга страна, в §127 от ЗИД на ЗУТ били дадени възможности за решаване на случаи като процесния. Вещото лице е посочила, че съобразявайки законовите предпоставки, счита, че процесният строеж има условия да получи удостоверение за търпимост – отговарял е на строителните правила и норми, действали към момента на изграждането му и на тези по ЗУТ.

По въпрос 6 вещото лице сочи, че описаната сграда в издадена от Агенция по вписванията Справка с №401492/27.03.2023г. се намира в парцел (УПИ) III от кв. 6 по плана на Стопански двор, с. К. п.. Предназначението ѝ е „за обитаване“. Обектът от справката е еднакъв с този, който е отразен и за който намираме данни в КККР на с. К. п., със Заповед за одобрение №РД-18-1560/04.09.2018г. на ИД на АГКК, а именно: Сграда с ИД №39863.206.3.1, м. *, вид собств. Частна, функц. предн. Друг вид сграда за обитаване, брой етажи 1, застроена площ 60 кв.м.

По делото е изготвена и представена в два варианта комплексна съдебно-техническа експертиза. В съдебно заседание вещите лица се обединяват около това, че преди сградата да придобие вид „овчарник“, на това място е съществувала чешма, която към настоящия момент е вградена в спорната сграда. Обединяват се и около становището, че част от сградата „овчарник“ навлиза с отразените в експертизата сантиметри в съседни имоти – общинска собственост, като вещото лице – геодезист сочи, че дори е дал точните размери, относно тези обстоятелства вещите лица заявяват, че нямат различия. Настъпилите такива са по-скоро относно приложимите нормативи по ЗУТ и най-вече по отношение на това – следва ли сградата да бъде изследвана като търпим строеж и коя част от нея, като според вещото лице – архитект частите на сградата, разположени в чужд имот, не подлежат на изследване нито за узаконяване, нито на търпимост, а останалата част от сградата може да бъде изследвана като търпим строеж, но имало условия, които трябвало да се изпълнят, докато според вещото лице – геодезист изследването на сградата дали е търпима или не, следва да се извърши във вида, в който същата е констатирана.

В заключението, във връзка с първия поставен въпрос, вещите лица са описали предприетите действия, за да се установи местоположението на строежа „Селскостопанска сграда – овчарник“, който се намира в ПИ 39863.206.4 по плана на с. К. п., община Хасково – направено е геодезическо заснемане на постройката; инженерът геодезист се е снабдил с цифрова извадка от действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на с. К. п., община Хасково, за процесния ПИ 39863.206.4, както и за съседните му имоти; в цифров вид е изготвен комбиниран план, съвместяващ имотите от действащата кадастрална карта с данните от геодезическото заснемане на процесната постройка, като от този комбиниран план е изчертана Комбинирана скица №1. Прието е, че от комбинирания план, съответно от Комбинирана скица №1, се установява, че процесната постройка „Селскостопанска сграда – овчарник“, в по-голямата си част попада в ПИ 39863.206.4, по КККР на с. К. п., община Хасково, с НТП: други промишлени територии, с нов НТП: За друг вид производствен, складов обект, Вид територия: Населени места, трайно предназначение: Урбанизирана територия. Част от северозападния ъгъл на постройката „Селскостопанска сграда – овчарник“ попада в ПИ 39863.206.5, по КККР на с. К. п., Община Хасково, с НТП: Полски пътища, с нов НТП: За селскостопански, горски, ведомствен път, Вид територия: Селско стопанство, трайно предназначение: Земеделска територия. ПИ 39863.206.5 в КККР е регистриран като общинска публична собственост на община Хасково, с Решение №19-24 от 19.09.1997г. на ОС по ЗГ – Хасково. Датата, на която е извършена регистрацията е 23.10.2020г. Частта от северозападния ъгъл на постройката „Селскостопанска сграда – овчарник“, която попада в ПИ 39863.206.5 по КККР на с. К. п., навлиза в този имот с 2.60 м. От ъгъла на постройката до северната граница на ПИ 39863.206.5 отстоянието е 1.40 м. Част от североизточния ъгъл на постройката попада в ПИ 39863.168.173 по КККР на с. К. п., община Хасково, с НТП: Пасища, мери, с нов НТП: Пасище, вид територия: Селско стопанство, трайно предназначение: Земеделска територия. ПИ 39863.168.173 в КККР е регистриран като общинска публична собственост на община Хасково с АПОС №5139 от 20.05.2013г. на община Хасково. Датата, на която била извършена регистрацията била 23.10.2020г. Частта от североизточния ъгъл на постройката, която попада в ПИ 39863.168.173 по КККР на с. К. п., навлиза в този имот с 1.57 м. В заключението е посочено, че размерите на заснетата постройка, по данните от геодезическото заснемане, са както следва: по северната фасада: 22.72 м., по южната фасада: 22.35 м., по източната фасада: 9.00 м. и по западната фасада 9.00 м.

Във връзка с втория поставен въпрос вещите лица са извършили проучване в община Хасково и в Общинска служба по земеделие гр. Хасково, като подробно са описали констатираното. В заключението представено от инж. Н. и подписано с особено мнение от арх. С. е направен извод, че се установява, че за имота, в който е изграден процесния строеж, няма одобрен и действащ ПУП, той не попада в строителните граници на с. К. п., не попада и в селищно образувание. В заключението представено от арх. С. и подписано с особено мнение от инж. Н. е прието, че за имота, в който е изграден процесния строеж, няма одобрен и действащ ПУП от вида „План за застрояване“, като е пояснено, че такъв план не е процедиран нито към 1994г., нито по-късно. СТЕ е установила наличие на устройствен план от вида „Кадастрален и регулационен план“. Посочено е също, че СТЕ е установила липса на устройствен план от вида „План за застрояване“, който да е послужил към годината на строителство на процесната застройка за основание за нейното изграждане.

По третия поставен въпрос, вещите лица са посочили, че сградите, отразени в „Кадастралния и регулационен план“ от 1994г. на Стопанския двор (в който е имота, където се намира процесната постройка), са били построени преди 1994г. В този план за тях са одобрени парцели с нормативно прилежащата им площ по Наредба за размера на необходимата земя при изграждане на строителни обекти, приета с ПМС №41/23.11.1982г. Границите на тези парцели са съобразени със съществуващите сгради, така, че да бъдат на разстояние минимум 3м. от тях. В заключението е посочено също, че поради визуална разлика в границите на ПИ 39863.206.5 от КККР и имот 5 масив 6 по плана от 1994г. били осъвместени границите по кадастралната карта и границите по плана от 1994г., като във връзка с това била изработена комбинирана скица №2. От последната било видно, че разминаване в границите има само в източната част на пътя – имот 5, масив 6 по плана от 1994г. Северозападната граница на ПИ 39863.206.4 от кадастралната карта съвпада с южната граница на пътя - имот 5, масив 6 по плана от 1994г. Вещите лица сочат, че от друга страна, за процесната сграда, отразена на комбинирана скица №1, се установява, че тази сграда по данни от делото, била построена през 1996г., след одобряването на „Кадастралния и регулационен план“ на стопанския двор от 1994г. Към посочения момент на построяването ѝ, имоти 4 и 5 в масив 6 вече са съществували. Видно от Комбинирана скица №1, на която била отразена съществуващата на място процесна постройка, нанесена върху действащата кадастрална карта, в по-голямата си част тази постройка попадала в ПИ 39863.206.4, респективно в имот 4, масив 6 по плана от 1994г., част от северозападния ъгъл попадал в ПИ 39863.206.5, респективно в имот 5, масив 6 по плана от 1994г., част от североизточния ѝ ъгъл попадал в ПИ 39863.168.173, по КККР на с. К. п.. Вещите лица са отбелязали, че процесната постройка попада в три имота. В заключението представено от инж. Н. и подписано с особено мнение от арх. С. е посочено, че процесната постройка не е разположена на необходимите отстояния от имотните граници на ПИ 39863.206.4, респективно на имот 4, масив 6 по плана от 1994г., както по нормативите към момента на построяването ѝ (годината на построяването ѝ), така и по нормативите по ЗУТ, предвид §127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ. В заключението представено от арх. С. и подписано с особено мнение от инж. Н., че съобразявайки §127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, СТЕ намира, че има основание процесният строеж да бъде изследван за съответствието му с действащите към момента строителни правила и норми по ЗУТ и наредбите към него, което изследване нямало данни да е било направено преди издаване на процесната запове

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съдът счита, че жалбата е подадена в законоустановения срок. Същата изхожда от лице с правен интерес, насочена е срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Оспорената заповед е постановена на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ. Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях. В чл.223, ал.1 от ЗУТ е посочено, че за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице: т. 8 – издава заповеди за премахване на незаконни строежи.

Предвид посочената нормативна уредба, правомощията да издаде заповед за премахване на незаконен строеж от четвърта до шеста категория, са предоставени на кмета на Общината.

Установява се от представения по делото Констативен акт №18 от 19.12.2022г., че строежът е VI категория. В първата изготвена експертиза вещото лице приема, че строежът може да се отнесе към пета категория.

С оглед горното, оспорената заповед е издадена от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.

Обжалваната заповед е в писмена форма, подписана от издателя си и мотивирана с изложени както фактически, така и правни основания.

От събраните по делото доказателства не се установи съществено нарушение на процесуалните правила при издаването на оспорения административен акт. Издаването на заповедта се предхожда от съставен констативен акт, който е задължителен етап в административната процедура, съгласно чл.225а ал.2 от ЗУТ. Актът е връчен на заинтересуваните лица. Подадено е и възражение в законоустановения срок.

Разпореденото премахване на строежа е направено при наличие на законоустановените предпоставки за това. Административният орган е възприел за налична хипотезата на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, според която строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Безспорно е, че обектът има характер на строеж според дефиницията, съдържаща се в §5 т.38 от ДР на ЗУТ. Съгласно чл.137 ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон. Разпоредбата на чл.148 ал.1 от ЗУТ регламентира, че строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон, като процесният строеж не попада сред изключенията по чл.151 ал.1 от ЗУТ, за които разрешение за строеж не се изисква. Липсата на издадени строителни книжа прави извършения строеж незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ и като такъв той подлежи на премахване. Доказателства, годни да опровергаят верността на констатациите за незаконно строителство, не са ангажирани.

При липса на изискващото се разрешение за строеж, в тежест на жалбоподателите е доказването, че строежът е в режим на търпимост, като построен /и деклариран/ в сроковете по §16 от ПР на ЗУТ.

От всички представени по делото доказателства се установява, а и не е спорно по делото, че процесната сграда е построена през 1996г.

Въз основа на тези данни съдът приема, че приложима за установяване търпимостта на процесния строеж, с оглед периода на извършването му, е нормата на §16 ал.2 от ПР на ЗУТ. Съгласно посочената разпоредба, незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.

За да намери приложение тази норма обаче, следва кумулативно да са налице визираните в нея предпоставки, което, според съда, не се установява по делото.

Съдът не кредитира първоначално представеното заключение от вещо лице, в частта, в която е посочено (отговор на въпрос 4), че имотът, в който е изграден строежа, има действащ ПУП, който е от вида „Кадастрален и регулационен план“. Изясни се по делото, че се касае за план, приет от Комисия по чл.45 ал.5 вр. ал.3 от ППЗСПЗЗ.

В писмо рег. индекс: 94 С-2941-1#3/22.07.2022г. на Община Хасково (л.32-33) изрично е посочено, че след извършена проверка е установено, че ПИ 39863.206.2, ПИ 39863.206.3 и ПИ 39863.206.4 по КК на с. К. п. са част от стопанския двор на бивше ТКЗС, намиращ се извън строителните граници на селото. Посочено е също, че за поземлени имоти ПИ 39863.206.2, ПИ 39863.206.3 и ПИ 39863.206.4 по КК на с. К. п. няма подробен устройствен план.

Така посоченото в писмото се потвърждава от изразеното от инж. Н. становище в комплексната съдебно-техническа експертиза, в която се сочи (отговор на въпрос 2), че за имота, в който е изграден процесния строеж няма одобрен и действащ ПУП, той не попада в строителните граници на с. К. п., не попада и в селищно образувание. В представения от арх. С. вариант на комплексната съдебно-техническа експертиза (отговор на въпрос 2), СТЕ счита за установено, че за имота, в който е изграден процесния строеж, няма одобрен и действащ ПУП от вида „План за застрояване“, като е пояснено, че такъв план не е процедиран нито към 1994г., нито по-късно. Посочено е също, че СТЕ е установила липса на устройствен план от вида „План за застрояване“, който да е послужил към годината на строителство на процесната застройка за основание за нейното изграждане.

Предвид горното, съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че за територията на поземления имот, в който се намира процесния строеж, както към момента на изграждане на строежа, така и към настоящия момент, не е налице одобрен подробен устройствен план. Липсата на план изобщо изначално изключва приложимостта на §16 ал.2 от ПР на ЗУТ, една от кумулативно необходимите предпоставки по която е допустимостта на строежа съгласно ПУП – одобрен и действащ към момента на изграждане или впоследствие. Само този акт регламентира вида на строителството, което може да се извършва и въз основа на него може да се приеме, че строежът е търпим или не по разпоредбите, действали при изграждането му или по този закон. В конкретния случай съдът намира, че е установено, че имотите, в които се намира процесната постройка, са неурегулирани, от което следва неприложимост на хипотезата на „търпим строеж“ – имотите са извън урбанизираната територия, няма ПУП, вкл. застроително решение по чл.108 ал.2 от ППЗТСУ (отм.) (в съответната приложима редакция на разпоредбата с оглед периода на построяване на строежа). Една от задължителните предпоставки за приемането на строежа за търпим е той да съответства на ПУП към момента на изграждането му или към действащия такъв. След като няма одобрен ПУП, тази преценка не може да бъде извършена и строежът не може да бъде определен като търпим.

Отделно от това, безспорно установено по делото е, че процесният строеж попада в три имота, като два от тях са общинска публична собственост на Община Хасково, както подробно е описано в заключението по назначената по делото комплексна съдебно-техническа експертиза (отговор на въпрос 1). Постройката не е разположена на необходимите отстояния от имотните граници на ПИ 39863.206.4, респ. на имот 4, масив 6 по плана от 1994г., не са спазени и изискванията на чл.59 и чл.60 ал.1 от ЗУТ.

Липсва и друга кумулативно необходима предпоставка в хипотезата на §16 ал.2 от ПР на ЗУТ – строежът да е бил деклариран от собствениците му пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. От представените по делото доказателства не се установява това изискване да е било изпълнено по отношение на процесния строеж. Няма каквито и да е данни по делото, а и не се твърди от жалбоподателите строежът да е бил деклариран пред съответните посочени в разпоредбата органи и в указания срок. Следва да се посочи, че неизпълнението само на това условие е достатъчно основание да се приеме, че е неприложима разпоредбата на §16 ал.2 от ПР на ЗУТ.

Не може да се приемат за основателни твърденията на вещото лице – архитект за възможна приложимост на хипотезата на §127 ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ. Съдът намира, че тази разпоредба е неприложима в конкретния случай, тъй като визираният в нея режим на търпимост не обхваща всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2021г., а само тези, които не се обхващат от времевите периоди по ал.1, ал.2 и ал.3 на §16 от ПР на ЗУТ. В случая, след като приложима за установяване търпимостта на процесния строеж, с оглед периода на извършването му, е нормата на §16 ал.2 от ПР на ЗУТ, то нормата на §127 ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ е неприложима.

В тази насока е и практиката на Върховен административен съд, изразена в Решение №441 от 15.01.2024г. по адм.  №7558/2023г., II о., Решение №1868 от 28.02.2022г. по адм.  №9872/2021г., II о.; Решение №4054 от 13.04.2023г. по адм.  №1519/2023г., II о.; Решение №280 от 11.01.2023г. по адм.  №7108/2022г., II о. и др.

Само за пълнота на мотивите в тази насока и във връзка с твърденията на вещото лице архитект, че може да се изследва търпимост относно част на строежа, следва да се посочи, че разпоредбата на §53 ал.2 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ Дв., бр.101 от 2015г. предвижда, че търпимите строежи по ал.1, които нямат постоянен устройствен статут по действащ подробен устройствен план, могат при спазване на изискванията на този закон да се преустройват вътрешно, да се променя предназначението им и да се ремонтират, без да се изменя външното им очертание в хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови или да се укрепват носещите конструкции.

Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на оспорващите относно определянето им като адресат на оспорения акт. От събраните по делото доказателства се установява, че оспорващите са извършили процесния незаконен строеж и макар към момента на издаване на заповедта вече да не са собственици на поземления имот, в който се намира процесния строеж, продължават да ползват строежа. Адресат на заповедта за премахване на незаконен строеж може да бъде собственикът на имота, върху който се намира строежа, собственикът на строежа или неговия извършител, като определянето му е по преценка на административния орган с оглед възникване на задълженията по неговото премахване. От това следва, че съгласно чл.225а ал.5 от ЗУТ, както и съобразно разпоредбата на §3 ал.1 от ДР на Наредба №13 от 23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, адресат на заповедта по чл.225а от ЗУТ може да е всяко от посочените в разпоредбите лица, поради което оспорената заповед, като насочена към оспорващите, които безспорно са извършители/собственици на строежа, е издадена в съответствие със закона.

В тази насока е и практиката на Върховен административен съд, изразена в Решение №544 от 17.01.2024г. по адм.  №6626/2023г., II о., и др.

Съдът намира за установено по категоричен и несъмнен начин, че процесният строеж е извършен без изискващото се разрешение за строеж, което го определя като незаконен, не е узаконен и не са налице предпоставките за търпимост на същия. Като е разпоредил премахването му, кметът на Община Хасково е постановил административен акт, издаден в съответствие с материалните разпоредби и с целта на закона, поради което и жалбата срещу него се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода от спора и поради своевременното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника, на основание чл.143 ал.3 от АПК жалбоподателите дължат заплащане на разноските по делото. Съдът, като съобрази характера на спора, разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, намира, че в полза на Община Хасково следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, както и разноски за заплатени в общ размер депозити за вещо лице – 2190.00 лв., или общо разноски по делото в размер на 2290.00 лв.

По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.К.С. и С.А.С.,***, против Заповед №УТ-96/23.02.2023г., издадена от кмета на Община Хасково.

ОСЪЖДА С.К.С. ЕГН ********** и С.А.С. ЕГН **********,***, да заплатят на Община Хасково сумата в размер на 2290.00 (две хиляди двеста и деветдесет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: