Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260488 23.11.2020
г. гр.Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаски районен съд V-ти наказателен състав
На двадесет и седми октомври през
две хиляди и двадесета година
В публично заседание в състав:
Председател: Мая Стефанова
Секретар: Райна Жекова
като разгледа докладваното от съдия
Стефанова НАХД № 4270 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод жалба на „Н. -2016“ ЕООД с ЕИК
… чрез управителя Ж. К. със седалище в гр.Б. и адрес на управление … и съдебен
адрес *** чрез адв.Р. Т. АК-Бургас против Наказателно постановление №438667-F461531/10.05.2019г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности –Бургас
в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр.чл.
185, ал.1 от ЗДДС на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 41, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ (Наредбата), вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС.
С жалбата се иска отмяна
на обжалваното наказателно постановление, поради законодателна промяна
и приемането на по-благоприятен закон, а именно отмяна на задължението на
търговци използващи ЕКАФП, а само такива, които използват ЕСФП. Предлага на
съда да приложи разпоредбата на чл.3 ал.2 от ЗАНН. Не се претендират разноски.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят-редовно призован не се явава. Явява се упълномощен
адвокат. Поддържа жалбата. Не се претендира ЮК възнагрлаждение.
Административнонаказващият
орган началник отдел „Оператвини дейности“ в ЦУ на НАП се представлява от пълномощник – юрисконсулт Янчева, която оспорва жалбата. Посочва, че нарушението е доказано по безспорен
начин, поради което и пледира за потвърждаването му изцяло.
Съдът приема, че жалбата
е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН
(видно от л.14, НП е връчено на представляващия търговеца
на 20.08.2020г., а жалбата е изпратена до
наказващия орган на 26.08.2020г л.3 от делото). Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по изложените в нея
доводи.
На 04.12.2018г, в 15,00 часа, свидетелят С.Г. съвместно
с колегата си П.П. и двамата в качеството на инспектори по приходите в ЦУ на НАП, извършили оперативна
проверка по спазване на данъчното законодателство в
търговски обект по смисъла на §1 т.41 от ЗР на ЗДДС–офис,
находящ се в гр.Бургас, ж.к.“Изгрев“ бл.3, стопанисван от „Н.-2016“
ЕООД с ЕИК … с управител Ж. К. със седалище в гр.Б. и адрес на управление .... По време на проверката свидетелят Г. констатирала, че в обекта има въведено в експлоатация и свързано дистанционно с НАП фискално
устройство модел „DAISY COMPACT S-KL” с ИН на ФУ № DY405214
и ФП №36540986. Свидетелят Г. проверил Книгата за финансови отчети в
обекта, като констатирал, че месечният отчет за месец юни
на 2018 г. не е бил принтиран и залепен в книгата в 7-дневния срок след изтичането на месеца. За констатациите на място бил съставен
констативен протокол серия АА с № 0342585/04.12.2018г., като представител на търговеца бил поканен да се яви в ТД
на НАП – Бургас.
На 17.12.2018г. в ТД на НАП-Бургас се явил управителят на
дружеството и пред него свидетелят Г.,
след като преценила, че дружеството е извършило нарушение на данъчното законодателство,
съставил АУАН № F461531/17.12.2018г, квалифицирайки
извършеното като нарушение по чл. 41, ал.1 от Наредбата, вр. с
чл. чл.118, ал.4 от ЗДДС. След съставяне на акта препис от същия бил връчен на
управителя, който го подписал и получил копие от него без да направи възражения. В
законоустановения срок по чл.44 ал.1 ЗАНН не постъпили писмени възражения.
Въз основа на АУАН,
като взел предвид събраните писмени доказателства на 10.05.2019г
било издадено атакуваното №438667-F461531, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Административнонаказващият орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбите
на чл. 41, ал.1 от Наредбата, вр. с чл. чл.118, ал.4 от ЗДДС, поради което
и на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185,
ал.1 от ЗДДС наложил на жалбоподателя имуществена санкция размер на
500 лева.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства,
обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните. При така
установените факти съдът прави следните прави изводи:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2
от НПК и т.7 от Постановление № 10
от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
В тази връзка съдът счита, че
наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие
на Заповед № ЗЦУ-ОПР - 17/17.05.2018г. (лист 42-45 от делото). Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 ал.1 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. Въпреки
това, съдът счита че са налице основания за отмяна на санкционния акт, поради
противоречие с материалния закон, във връзка с настъпили законови промени, след съставяне на
НП както и преди
същото да влезе в сила.
Според чл. 41, ал.
1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. (в редакцията на този текст към 25.04.2019 г.) - в 7-дневен срок след изтичане на
всеки месец и година лицето по чл. 3 отпечатва съкратен отчет на фискалната
памет на всяко устройство в обекта за съответния период.
От фактическа страна по
делото безспорно се установи, че в обект, стопанисван от жалбоподателя, в който
се осъществява дейност по доставка на услуги, в който е монтирано фискално устройство, не е отпечатан и трайно прикрепен
към касовата книга отчет от ФУ за извършените продажби за месец юни
2018г., като отговорността е на субекта,
стопанисващ обекта, т.е. на самото дружество. Казано по друг начин – както към
датата на проверката, така и след издаване на НП,
поведението на дружеството-жалбоподател обективно е покривало признаците на
нарушение по чл. 41, ал.1 от Наредбата.
Следва да се обърне
внимание обаче, че считано от 02.07.2019г. разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Наредбата е променена с
ДВ, бр. 52 от 2019г. Според новата уредба в 7-дневен срок след изтичане на
всеки месец и година единствено лицето по чл. 3, използващо ЕСФП,
отпечатва съкратен отчет на фискалната памет от всяка ЕСФП в обекта за
съответния период. Т.е. изискването за отпечатване на съкратен месечен отчет е
останало само за лица, използващи ЕСФП. В чл.2 ал. 2 от Наредбата са предвидени
видовете фискални устройства - 1. електронни касови апарати с фискална памет
(ЕКАФП); 2. фискални принтери (ФПр); 3.електронни системи с фискална памет (ЕСФП) за
отчитане оборотите от продажби на течни горива чрез средства за измерване на
разход, които са одобрени по смисъла на Закона за измерванията или са с оценено
съответствие по смисъла на Закона за техническите изисквания към продуктите;
4. фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване (ФУВАС).
Проверяващите са констатирали, че в стопанисвания от жалбоподателя обект е
въведено първото от тези устройства - касов апарат с фискална памет (ЕКАФП).
Към момента задължението за отпечатване на месечни отчети е останало само за
лицата, използващи ЕСФП, като същото е отпаднало за обектите, в които са инсталирани
ЕКАФП, поради което и към настоящия момент поведението на дружеството
е несъставомерно.
Към датата на
издаването на наказателното постановление -10.05.2019г
не била приета и влязла в сила законната промяна.
В чл.3 ал. 1 от ЗАНН е
предвидено, че за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт,
който е бил в сила по време на извършването му. От това правило е въведено
изключение в чл.3 ал. 2 от ЗАНН - ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага
се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Настоящият случай е
точно такъв, тъй като преди влизане в сила на НП е последвала промяна в чл. 41,
ал. 1 от Наредбата, с която е отпаднало задължението на наказаното
лице да отпечатва съкратени месечни отчети.
Към настоящият момент
наказателното постановление не е влязло в законна сила, извършеното деяние не
осъществява състав на административно нарушение съгласно действащата нормативна
уредба, поради което са налице предпоставките за приложение на чл.3,
ал.2 от ЗАНН. По тези съображения настоящият съдебен състав приема,
че с настъпилата законодателна промяна е отпаднала административнонаказателната
отговорност за дружеството-жалбоподател, поради което наказателното
постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Така мотивиран, на
основание чл.63, ал.1, предложение трето от ЗАНН, Бургаският
районен съд, V-ти наказателен състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 438667-F461531/10.05.2019г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности –Бургас
в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр.чл.
185, ал.1 от ЗДДС на „Н. -2016“ ЕООД с ЕИК … чрез управителя Ж. К. със
седалище в гр.Б. и адрес на управление … и съдебен адрес *** чрез адв.Р. Т.
АК-Бургас е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 41,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ (Наредбата), вр. с чл. 118,
ал.4 ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
/П/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.