Решение по дело №517/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на ТЕЦ "МАРИЦА 3" АД гр.Димитровград, представлявано от изпълнителния директор И. Д. П., срещу Предписание № 1 от 06.01.2025 г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Хасково.

В жалбата се твърди, че предписанието е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на АПК и Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Жалбоподателят обосновава правния си интерес от оспорване на волеизявлението на органа, като посочва, че дружеството е заинтересовано лице по смисъла на чл. 83 от АПК. Предписанието вменявало на дружеството задължение за незабавно предприемане на ефективни мерки за намаляване на масовия поток на серен диоксид, с цел предотвратяване на наднорменото замърсяване на въздуха в гр. Димитровград. Освен това, дружеството било задължено да уведоми писмено РИОСВ - Хасково за предприетите мерки, като предостави данни за стойностите на серния диоксид от Системата за собствени непрекъснати измервания и за товара на енергиен блок 120 MW, в срок до 07.01.2025 г. Вменените задължения били мотивирани с „отчетени завишени моментни стойности и очаквани неблагоприятни метеорологични условия“, които създават условия за наднормени стойности на серен диоксид в гр. Димитровград. Посочено било, че Предписанието е издадено на основание чл. 14, ал. 4 от ЗООС. Тази правна норма обаче била обща по своя характер и на практика не се уточнявала конкретната разпоредба - правно основание за характера на предписанието. Според съдебната практика, предписанието трябвало да указва конкретни действия за отстраняване на допуснати пропуски. В случая не било ясно за какво нарушение е издадено предписанието и какви са неговите фактически и правни основания. Твърдението за „отчетени завишени моментни стойности и очаквани неблагоприятни метеорологични условия“ не било достатъчно, тъй като не било доказано, че тези стойности са резултат от дейността на дружеството. Очакваните неблагоприятни метеорологични условия не можело да бъдат основание за вменяване на отговорност на „ТЕЦ Марица 3“ АД, тъй като нито в закона, нито в комплексното разрешително на дружеството било посочено, че дейността му трябва да се съобразява с метеорологичните условия. Посочва се още, че предписанието било издадено без констативен протокол и без установяване на конкретно нарушение, което нарушавало принципа за правна обоснованост и прозрачност. Изискването за представяне на стойности от СНИ също не можело да бъде издадено самостоятелно, без предварителен констативен протокол.

Твърди се още, че предписанието не било връчено на адресата чрез представляващото го лице, а изпратено по електронна поща, което било в нарушение на реда за връчване на съобщения на юридически лица.

Срокът за изпълнение на предписанието бил „незабавно“, което било обективно невъзможно, предвид обема на мерките, които трябвало да бъдат предприети. Това нарушавало принципите за разумност и добросъвестност, както и принципа на съразмерност, тъй като на практика се целяло налагане на санкции, а не постигане на целта на закона.

Административният орган мотивирал акта си единствено с „отчетени завишени моментни стойности и очаквани неблагоприятни метеорологични условия“, без да били посочени конкретни стойности и параметри. Липсвали доказателства за две последователни превишавания на средночасовата прагова стойност за серен диоксид, както било предвидено в комплексното разрешително на дружеството. Тоест предписанието било издадено в нарушение на комплексното разрешително, тъй като се основавало на моментни стойности, а не на две последователни превишавания, и на прогноза, а не на реално нарушение.

Изискването за „реално намаление на емисиите“ било неясно и противоречало на комплексното разрешително, което предвиждало отмяна на ограничението при два последователни часа на нива на серен диоксид под нормата. В предписанието липсвала информация за евентуален пренос на замърсяване от други райони, което било нарушение на комплексното разрешително. Цитира се съдебна практика, според която предписанията трябва да бъдат мотивирани и издадени в съответствие с процесуалните правила. Липсата на мотиви и нарушенията на формата и реда за връчване били достатъчни основания за отмяна.

С оглед на така изложеното, се моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено процесното Предписание на РИОСВ - Хасково, като необосновано, неоснователно, неправилно и издадено в противоречие с целта на закона и при груби нарушения на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на АПК и Закона за опазване на околната среда.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя моли жалбата да бъде уважена по изложените в нея съображения.

Ответникът - Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Хасково, изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че предписанието било издадено от компетентен орган и в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните изисквания на ЗООС, при спазване на административнопроизводствените правила. По своята същност задължителното предписание било указване на фактически действия, които проверяваният субект следвало да предприеме за отстраняване на допуснати пропуски при осъществяване на дейността си. Следователно предписанието изисквало активно поведение от страна на адресата в рамките на посочените в него срокове за изпълнение. Съгласно чл. 148, ал. 2 от ЗООС, контролът, осъществяван върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат, бил превантивен, текущ и последващ. В разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗООС било предвидено, че превантивният контрол има за цел недопускане на замърсяване и/или увреждане на околната среда над допустимите норми преди осъществяване на предлаганата и/или планираната дейност. В изпълнение на своите функции за осъществяване на превантивен контрол, Директорът на РИОСВ - Хасково издал оспореното предписание за предприемане на ефективни мерки за намаляване на масовия поток на серен диоксид, с цел предотвратяване на наднорменото замърсяване на приземния слой в гр. Димитровград. Актът бил изпратен по електронна поща на дружеството на 06.01.2025 г. С изпращането и получаването му единствено по електронна поща не било допуснато нарушение на процесуалните правила, тъй като според разпоредбите на чл. 46 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г., правната сила и допустимостта на електронен документ, като доказателство в съдебни производства, не можело да бъдат оспорени единствено на основанието, че той е в електронна форма. Предвид горното, се предлага съдът да отхвърли жалбата, като неоснователна, и да потвърди като правилно и законосъобразно Предписание № 1/06.01.2025 г., издадено от Директора на РИОСВ - Хасково.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С оспореното Предписание № 1/06.01.2025 г., издадено от Директора на РИОСВ – Хасково, с адресат - Изпълнителния директор на ТЕЦ „Марица 3“ АД гр.Димитровград, на основание чл. 14, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда, във връзка с отчетени завишени моментни стойности и очаквани неблагоприятни метеорологични условия, създаващи условия за регистриране на наднормени стойности по показател серен диоксид в атмосферния въздух на гр. Димитровград на 06.01.2025 г. са дадени следните предписания:

1. 1. Да се предприемат ефективни мерки за намаляване на масовия поток на серен диоксид, с цел предотвратяване на наднорменото замърсяване на приземния атмосферен слой в гр. Димитровград. Срок: Незабавно. Отговорник: Изпълнителен директор на ТЕЦ „Марица 3“ АД.
   2. За предприетите мерки да бъде уведомена писмено РИОСВ - Хасково на официалната електронна поща. Срок: 07.01.2025 г. Отговорник: Изпълнителен директор на ТЕЦ „Марица 3“ АД
   3. За резултатите от предприетите мерки да бъде уведомена РИОСВ - Хасково на официалната електронна поща, включително за:

3.1. Стойностите на показател серен диоксид, отчетени от Системата за собствени непрекъснати измервания на 06.01.2025 г.

3.2. Товарът на енергиен блок 120 MW на 06.01.2025 г.

Срок: 07.01.2025 г. Отговорник: Изпълнителен директор на ТЕЦ „Марица 3“ АД

Посочено е, че предписанието се счита за изпълнено, когато е налице реално намаление на емисиите на серен диоксид в отпадъчните газове на енергиен блок 120 MW.

Предписанието е изпратено по електронен път на датата на издаването му – 06.01.2025 г.

Жалбата срещу предписанието е подадена в Регионална инспекция по околната среда и водите – Хасково на 06.03.2024 г. и регистрирана с № АВ-3(10)/06.03.2025 г.

С Писмо изх.№ 9/07.01.2025 г. до Директора на РИОСВ – Хасково от Изпълнителния директор на ТЕЦ „Марица 3“ АД гр.Димитровград във връзка с Предписание № 1 от 06.01.2025 г. е изпратена информация по точките от предписанието, както следва:

По точка 1: Предприетите мерки от ТЕЦ „Марица 3“ АД, за намаляване на масовия поток на серен диоксид в гр. Димитровград са: Мерките са започнали в 15:28 с поетапното изключване на два броя мелещи вентилатори, повишаване на адитива в цех СОИ и запалването на два броя газови горелки. Натоварването е намалено от 76 MW на 50 MW. След отчитане занижени стойности от АИС Р. е започнало постепенно възстановяване на натоварването. Поетапно е изключено подаването на газ и е възстановена нормалната работа на котела. В 18:00 часа, товарът е възстановен на 76 MW.

По точка 2: Изпращаме информацията по ел. поща на РИОСВ - Хасково, в срок.

По точка 3: Изпращаме информацията по ел. поща на РИОСВ - Хасково, в срок.

По точка 3.1 са отбелязани в таблица стойностите на показателя серен диоксид от Системата за собствени непрекъснати измервания на 06.01.2025 г.

По Точка 3.2: Електрическият товар на енергиен блок 120 MW на 06.01.2025 г. е: в 15:38 часа е започнало намаляване на електрическия товар от 76 до 50 MW. Работата с намален товар е продължила повече от час, след което е започнало плавно и постепенно възстановяване на натоварването. В 18:00 часа товарът е възстановен на 76 MW.

Така възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Не се спори от страните, че оспореното предписание е достигнало до знанието на адресата му в деня на издаването му - 06.01.2025 г., като в същото не се съдържат указания за реда и срока, по който може да бъде обжалвано, поради което приложение намират правилата за удължаване на сроковете за обжалване по чл. 140, ал. 1 от АПК – до два месеца. В този смисъл и доколкото жалбата е подадена на 06.03.2025 г., то оспорването е осъществено в рамките на двумесечния преклузивен срок.

Наличието на правен интерес по смисъла на чл. 159, т. 4 от АПК е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата, за която съдът е длъжен да следи служебно. В тази връзка настоящата инстанция намира, че по отношение на „ТЕЦ Марица 3“ АД е налице правен интерес от оспорване на процесното предписание с оглед съдържанието и характера му, които пряко рефлектират в правната сфера на дружеството-жалбоподател и засягат непосредствено интересите му.

По аргумент от разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от АПК, очертаваща кръга на лицата, притежаващи право на оспорване на административните актове пред съда, за притежаването на активна процесуална легитимация е необходимо актът да уврежда оспорващия (гражданин или организация) било чрез нарушаване или застрашаване на негово субективно право или законен интерес, било чрез създаване на задължения за него. Начинът на формулиране на разпоредбата сочи, че пряк и непосредствен правен интерес от обжалване на административния акт имат лицата, засегнати от него.

В случая, въпреки че предписанието е адресирано до изпълнителния директор на дружеството (вероятно по аналогия и в изпълнение на разпоредбата на чл. 153, ал. 2 от ЗООС, според която предупредителните протоколи, с които се дават задължителни предписания, се съставят на управителните органи на юридическите лица) и същият е посочен като отговорник за изпълнението, то безспорно се отнася до дейността на ТЕЦ „Марица 3“ АД като юридическо лице, като засяга пряко правната сфера на дружеството. Всяко предписание, свързано с дейността на дружеството, има непосредствено и пряко въздействие върху неговата правна сфера, включително върху неговите права, задължения и законни интереси. По своята същност предписанията в случая са оперативни и засягат пряко технологичните процеси, оборудването и начина на работа на централата. Именно затова дружеството има пряк и непосредствен правен интерес от обжалването им. В този смисъл, дори и изпълнителният директор да е посочен като отговорник, отговорността за изпълнението на предписанието в крайна сметка пада върху юридическото лице. Въпреки че изпълнителният директор е управленски орган и представител на дружеството, на когото е възложено организационно да осигури изпълнението на предписанията, те не касаят негови лични задължения извън рамките на неговите функции в управлението на ТЕЦ "Марица 3" АД. Както беше подчертано, предписанията са оперативни и засягат техническите и оперативни аспекти на работа на ТЕЦ-а. Те се отнасят до технологични процеси, оборудване, параметри на работа, екологични показатели и стандарти за безопасност, които аспекти са обективно свързани с производствената дейност на дружеството, а не с дейността на изпълнителния директор. С оглед тези съображения, съдът приема, че жалбата изхожда от легитимирано лице и е допустима.

Преценяйки доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, настоящата инстанция счита жалбата за основателна.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 4 ЗООС, според която Директорът на РИОСВ издава предписания, и посочения в Приложение към чл. 1, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите териториален обхват на дейността на РИОСВ – Хасково.

Въпреки че е спазена изискуемата писмена форма при издаване на процесното предписание, съдът намира, че е налице нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК, основание за отмяна на оспорения акт по смисъла на чл. 168, ал. 1, във вр. чл. 146, т. 2 АПК.

Съгласно посочените норми, административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му и разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението.

В случая липсват фактическите основания, обусловили издаването на акта. Това са конкретните факти, въз основа на които административният орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност чрез издаването на съответния акт. Посочването на „отчетени завишени моментни стойности и очаквани неблагоприятни метеорологични условия, създаващи условия за регистриране на наднормени стойности по показател серен диоксид в атмосферния въздух на гр. Димитровград на 06.01.2025 г.“ не изпълнява изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В случая няма посочване на кой показател са отчетени завишени стойности, нито какви са тези установени стойности и към кой момент е установено това завишаване. Неясно е и какви са очакваните неблагоприятни метеорологични условия според административния орган.

В случая липсват и правните основания, обусловили издаването на акта. Цитирана е единствено разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от ЗООС, съгласно която Директорите на РИОСВ съставят предупредителни и констативни протоколи, издават предписания, заповеди за прилагане на ПАМ и НП, но тази разпоредба касае само упражненото от орган на контрол правомощие. Разпоредбата определя формата и начина на обективиране на волеизявлението на органа при упражняване на предоставените му правомощия в рамките на неговата компетентност, съответно вида на актовете, които е компетентен да издава. В случая обаче не е посочена приложимата материалноправна разпоредба. В действителност липсата на правно основание сама по себе си не би довела до незаконосъобразност на административния акт, но само ако същото може да се изведе от посочените фактически основания за неговото издаване. Такива фактически основания, както бе посочено по-горе, не се установява да са налични в оспореното предписание. Съответно - при липсата на ясни и конкретни фактически съображения за постановяването на акта по чл. 14, ал. 4 от ЗООС, материалноправни основания за издаването му не могат да бъдат изведени.

Действително, съгласно ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС мотивите „не е необходимо да съвпадат по време издаването на административния акт или отказа и излагането на съображенията, по които административният орган е стигнал до едното или другото разрешение. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите за издаване на такива“. В случая обаче документи, предхождащи издаването на обжалваното предписание, не се сочат да са били съставени. Такива не бяха представени и въпреки даденото изрично указание от страна на съда при разпределяне на доказателствената тежест.

Целта на императивното изискване по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за мотивиране на акта от фактическа и от правна страна е адресатът на акта да може да разбере волята на органа (чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК) и да защити правата и интересите си, ако счита, че същите са засегнати. В този смисъл не е допустимо преценяването на законосъобразността на акта на фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган, както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от административния орган акт. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта при наличието на властническо волеизявление. Мотивите за издаването на акта не могат да бъдат допълвани след приключване на процедурата по издаване на административния акт и неговото съобщаване, не могат да бъдат посочени за първи път в писменото становище по жалбата, депозирано от ответника, доколкото страната е била напълно лишена от възможността да разбере причините, довели до постановяване на конкретното решение и съответно да организира адекватно защитата си, а съда - да извърши съдебен контрол за законосъобразност.

На трето място, допуснати са съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и представляващи основание за отмяна на оспореното предписание по чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

Съгласно чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от ЗООС, Министерството на околната среда и водите осъществява контрол върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат, като контролът е превантивен, текущ и последващ. Съгласно чл. 148, ал. 3 от ЗООС, директорите на РИОСВ са лица, които осъществяват контрол на регионално равнище.

Съгласно чл. 151 ЗООС, за установените по време на контролната дейност административни нарушения контролните органи съставят актове за установяване на нарушенията, в които случаи контролните органи могат да издават писмени предписания и заповеди за налагане на принудителни административни мерки.

Съгласно чл. 153, ал. 1 – 4 от ЗООС, превантивният контрол има за цел недопускане на замърсяване и/или увреждане на околната среда над допустимите норми преди осъществяване на предлаганата и/или планираната дейност. В изпълнение на своите функции и с оглед постигането на целта на превантивния контрол органите по чл. 148, ал. 3 съставят предупредителни протоколи на физическите лица, на управителните органи на юридическите лица и на едноличните търговци, които подлежат на контрол. В протоколите, съставени въз основа на ал. 2, се отразяват фактите или обстоятелствата, които могат да доведат до увреждане и/или замърсяване на околната среда, и се дават задължителни предписания за недопускане на отразените факти и/или обстоятелства. Предписанията от протокола по ал. 3 са задължителни за проверявания.

В случая не се установява извършването на проверка на дружеството, тъй като по делото не само липсва представен предупредителен протокол, но липсват данни такъв предупредителен (с функциите и на констативен) протокол въобще да е бил съставен, което противоречи на цитираните по-горе разпоредби. При това се формира изводът, че в хода на процедурата е допуснато съществено процесуално нарушение. За пълнота, следва да бъде отбелязано и, че подобни протоколи, наименовани констативни, се изисква да бъдат съставени преди издаването на задължителни предписания при осъществяването на текущ контрол, съгласно разпоредбата на чл. 155 ЗООС. На още по-силно основание следва да се посочи, че в конкретния случай съществено се препятства преценката какъв всъщност е бил осъщественият от контролния орган контрол – превантивен или текущ, като отговор на този въпрос не може да даден единствено въз основа на становището на органа, представено в настоящото съдебно производство.

В разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗООС изрично се дефинира целта на превантивния контрол, който има за основна задача предотвратяването на потенциални екологични щети, а предупредителният протокол се явява законово установеният инструмент за ефективна реализация на този контрол.

Нормите на чл. 153, ал. 3 и 4 от ЗООС недвусмислено сочат протокола като официален документ за установяване на факти и обстоятелства, които биха могли да доведат до вреди за околната среда, като се обуславя и последващото издаване на задължителни предписания за недопускане на тези факти и обстоятелства. При това фактите и обстоятелствата, обосноваващи издаването на съответните предписания, следва да бъдат посочени конкретно и ясно. В случая липсва въобще описание на фактите и обстоятелствата, които са се осъществили в действителност и които са от значение за случая, тоест са юридически релевантни, за да се обуслови и необходимостта от издаването на процесното предписание. От това следва и извод, че не само се ограничава правото на лицето да разбере в какво точно се изразява неправомерната му дейност, последица от което е и вменяването на конкретни задължения, но и да организира правото си на защита - своевременна и адекватна, както и се препятства преценката на съда кой е приложимият по време, място и лица материален закон и спазени ли са той и неговата цел в случая.

С оглед гореизложеното, настоящата инстанция приема, че оспореното предписание е издадено незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна.

Въпреки изхода на спора, разноски не са претендирани от жалбоподателя, поради което такива не следва да се присъждат.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Предписание № 1 от 06.01.2025 г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Хасково.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.