Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 04.03.2022г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в
публичното заседание на трети февруари две хиляди двадесет и втора година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова
гр.дело №14887/2019год. и за да се произнесе, взе предвид следното.
Предявени са субективно съединени отрицателни с правно основание чл.430,
ал.1 и ал.2 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът "Ю.Б." АД излага в исковата молба съображения за сключен
между страните договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL28381/17.10.2007г., по силата на който банката предоставила сума в размер
на 40 000лева, от която 1745,00лева за покупка на недвижим имот и 38 255лева за
други разплащания, а кредитополучателят се задължил да върне предоставената
сума, заедно с дължимите лихви. Според договорените условия
кредитоплолучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора от
БЛП на банката, който при сключване на
договора е в размер на 7,5 %, който не
подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за
страните, намален с 0,5пункта. При
просрочие на дължимите погасителни
вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателят дължи лихва в размер
на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния период на
издължаване на кредита, плюс от 10
пункта, както и следните такси: за управление 1,5% върху размера на разрешения
кредит, такси за управление -0,3%, адм. такса за обработване на документи в
размер на 20,00лева, платима еднократно при подаване на молба за отпускане на
кредит. Крайният срок за погасяване на кредита е 300месеца,
считано от датата на откриване на заемната сметка -29.10.2007г. Договорено е
погасяване на кредита на равни месечни вноски, включващи главница и лихва. В случай
на предсрочно погасяване на дълга кредитополучателят дължи такса от 4% върху
размера на предсрочно погасената главница и не дължи такса при частично
предсрочно погасяване на в размер до две месечни погасителни вноски, когато се
извършва еднократно в рамките на една календарна година. За обезпечаване на
вземанията на банката по договора е учредена договорна ипотека върху купувания
недвижим имот. Предвидено е, че при неиздължаване на три последователни
погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска. Изискуемостта
настъпва без да е необходимо изявление на страните. Сключени са допълнителни
споразумения, подробно описани в исковата молба. С договор за цесия от
06.12.2007г. банката прехвърлила
вземането си по договора за кредит на трето лице, което с договор за цесия от
06.04.2009г., върнало обратно вземането на банката. С нотариална покана
ответницата е уведомена за извършеното прехвърляне. С друга нот.покана, връчена лично на ответницата на 04.09.2019г., банката я
уведомила, че поради неплащане на дължимите вноски по кредита, същият е обявен
за предсрочно изискуем и е поканена да
заплати дължимите суми в едноседмичен срок от получаването. Към датата
на исковата молба същите не са платени, което обуславя правния интерес от
предявяване на осъдителни искове за заплащане на следните суми:
-43
092,72лева главница за периода от 10.07.2019г. до 11.11.2019г.;
-624,75лева
договорна възнаградителна лихва за перидоа от 04.09.2019г. до 04.09.2019г.;
-1518,22лева
наказателна лихва за просрочие за периода от 10.07.2019г. до 11.11.2019г. ;
-49,00лева
банкови такси от 09.10.2019г. до 11.11.2019г.;
-43,45лева
застраховки по кредита за периода от 21.11.2018г. до 11.11.2019г.
-240,00лева-нотариални такси за периода от 12.09.2019г. до
11.11.2019г. Претендира направените по делото разноски.
Ответницата
В.Г.С., чрез особения си представител, в писмения отговор си отговор, изразява
становище за неоснователност на исковете. Прави възражение за нищожност на
описаните в исковата молба допълнителни споразумения, с които се преоформя
главницата и лихвата в нова главница, върху която продължават да се трупат
лихви. Поради нищожността на допълнителните споразумения счита за недължимо
всичко платено по тях, като се дължат само сумите по договора за кредит. Направено
е възражение за погасяване на вземането по давност.
В
допълнителна искова молба са оспорени възраженията на ответника, посочени в
писмения отговор. Ищецът излага твърдения, че капитализираните суми са дължими,
независимо дали под формата на лихва или главници, поради което преизчисляване
на задълженията, ако се приеме за основателно възражението за нищожност на
допълнителните споразумения, ще доведе до неблагоприятни последици за
ответника. Счита за неоснователи възраженията за нищожност на допълнителните
споразумения, както и възражението за погасяване на вземането по давност.
В
становище по допълнителната исковата молба. Ответницата излага съображения за
неоснователността на изложените в нея допълнителни възражения.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С определение от 20.09.2021г. е
прието за безспорно, че между страните е сключен описания в исковата молба договор
за кредит и допълнителни споразумения
към него.
Представен е договор за кредит за покупка на недвижим имот HL28381 от 17.10.2007г., сключен между страните. От съдържанието му е видно, че е с предмет предоставяне на сума в размер на 40
000лева, от които 1745,00лева за покупка на конкретен недвижим имот и 38 255,00лева
за други разплащания. Предвидено е сумата по кредита да бъде усвоена по
сметката на ответницата. В чл. 3, ал. 1 е предвидено задължение за заплащане на
годишна лихва в размер на БЛП, валиден
за съответния период, намален с 0,5 пункта, като при сключване на договора БЛП
е в размер на 7,5%. В ал.3 на чл.3 е
предвидено, че при просрочие на погасителните вноски и предсрочна
изискуемост на кредита,
кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница
плюс наказателна надбавка от 10пункта.
В чл.3, ал.5 е предвидено, че действащият БЛП не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни за страните, банката уведомява
кредитополуателя за новия размер на БЛП
и датата от която е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите
салони, като договорените надбавки не се променят.
В чл.4 от договора са предвидени допълнителните такси, дължими от
кредитополучателя, а именно такса за управление от 1,5%, в началото на всяка
следваща година, считано от откриване на заемната сметка, кредитополучателят
заплаща годишна такса за управление на кредита от 0,3% върху размера на
непогасената главница, еднократна такса за обработка на документи в размер на
20,00лева.
В чл.6 е регламентиран краен срок за получаване на кредита от 300 месеца, считано от датата на откриване
на заемната сметка.Сумата по кредита подлежи на погасяване на месечни вноски от
282,71лева, платими на 29-то число от
месеца.
В чл.18 е предвидено, че при
непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение на
което и да е задължение, банката може да направи кредита изцяло или частично
предсрочно изискуем. При неиздължаване на три последователни погасителни
вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно
и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска.
Изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на
страните.
С приложение към договора от 17.10.2017г., подписано от страните , е удостоверено
откриване на заемната сметка по договора на 29.10.2017г. С допълнително
споразумение от 25.06.2009г. страните се
договорят, че към датата на неговото подписване задълженията на
кредитополучателя са в размер на 40 178,81лева, от които 69,37лева просрочена главница,
2640,07лева просрочена лихва, 39 186,36лева редовна главница, 283,01лева
редовна лихва. Предвидено е, че по силата на споразумението се въвежда облекчен
ред за погасяване на вземанията по договора, като в чл. IV е предвидено, че с подписване на споразумението кредитополучателят се
съгласява, сумата представляваща разликата между погасената сума по раздел III и общият сбор на непогасените
вземания на банката по договора, посочени по-горе, да бъде преоформена чрез натрупване към редовна главница, като
кредитополучателят упълномощава банката да извърши служебно всички действия по
преоформяне на задълженията .
С допълнително споразумение от 29.06.2010г. страните приемат, че общият
размер на задължението към тази дата е 362,32лева просрочена лихва, 15,00лева
просрочени такси и 40 858,86лева редовна главница, като в чл.3 е предвидено, че
страните се съгласяват, че всички плащания посочени по-горе, се преоформят служебно от банката чрез натруване към редовната усвоена и непогасена част от главницата.
Към договора са подписани допълнителни споразумения на следните дати: 30.06.2011г., 21.02.2012г., 12.10.2012г.,
15.11.2013г., 25.08.2014г. , 17.12.2015г., като във всяко едно от тях е
предвидено дължимите просрочени суми, включително лихви, да се преоформят служебно от банката и да се добавят към
главницата, върху която се начисляват лихви. По този начин към 17.12.2015г.,
когато е подписано последното допълнително споразумение, размерът на редовната
главница е от 44 998,36лева.
С нотариална покана, връчена на ответницата на 04.09.2019г. е уведомена същата, че поради прекратяване
плащанията по договора за кредит, към 23.08.2019г. са формирани просрочия в размер на 3 340,67лева, поради което банката обявява
кредита за изцяло и предсрочно изискуем преди крайния срок на погасяване.
Уведомена е, че към 23.08.2019г.
задължението по договора е в общ размер от 46 397,70лева.
С нотариална покана, връчена на ответницата на същата дата, е уведомена, че
вземането на "Бългериън ритейл сървисиз"АД е прехвърлено обратно на "Ю.Б."АД.
Приета е съдебно-икономическа експертиза, която дава следните отговори на
поставените въпроси:
1. Определя размера на дължимите суми по кредита, вземайки предвид клаузите
на допълнителните споразумения, като приема, че дължимата главница е в размер
на 43 092,73лева, разлика между формираната главница от 48509,03лева и
платената -5416,31лева; дължима възнаградителна лихва в размер на 624,75лева,
1518,00лева наказателна лихва, такси в размер на 49,00лева, застраховки
43,45лева, 240,00лева нотариални такси.
2. Последна вноска по разплащателната сметка за обслужване на задължения по
кредита е направена на 12.06.2017г. в размер на 360,00лева. От 22.08.2017г.
погасяването на кредита се извършва от разчетна сметка, последната вноска по
която е направена на 30.09.2019г. в размер на 2745,00лева. След 30.09.2019г. не
са извършвани плащания по кредита.
3. Дължимите по договора суми, без да се вземат предвид сключените
допълнителни споразумения, са в размер на 38 444,76лева главница, от която 28 791,23лева
редовна главница и 9 653,53лева просрочена главница, 4 402,80лева просрочена
възнаградителна лихва, 268,73лева наказателна лихва и 70,00лева такса за
администриране на просрочен кредит или 43 186,29лева.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 430, ал.1 от ТЗ с
договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на кредитополучателя
парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, който се задължава
да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока, а
съобразно чл.430, ал.2 от ТЗ заплаща лихва по кредита, уговорена с банката.
От събраните в настоящото производство
писмени доказателства се установява и между страните не е спорно сключването на
договора за кредит на 17.10.2007г., по който кредитополучател е ответницата.
От събраните писмени доказателства се установява, че сумата по договора е
предоставена на кредитополучателя чрез откриване на заемна банкова сметка ***.10.2007г.,
с което кредитът е усвоен изцяло. Усвояването на договорената сума се
установява и от заключението на вещото лице по съдебно-икономическата
експертиза, в която това обстоятелство изрично е констатирано. От тази дата е
започнал да тече срокът на договора, който е 300 месеца от датата на откриване
на заемната сметка. В договора е предвидено, че задължението за плащане на
погасителните вноски започва да тече от този момент, като същите са платими на
29-то число от месеца. При сключен
действителен договор за кредит, по който банката е изпълнила задълженията си, в
тежест на ответника е да ангажира доказателства, че е изпълнил своите насрещни
задължения.
От съдържанието на допълнителните споразумения се
установява, че са сключени поради временни затруднения във връзка с редовното погасяване на
задълженията по договора, като страните са договорили просрочените задължения да се добавят към
главницата. Посочените в тях като просрочени задължения включват
както главница, така и лихви и такси, които са добавени към главницата. Направено
е възражение за нищожност на клаузите в допълнителните споразумения, които
предвиждат прибавяне на просрочени лихви към главницата, което съдът приема за основателно по следните съображения:
От съдържанието на допълнителните
споразумения се установява, че с тях е предвидено капитализиране на начислени, но
неплатени лихви до датата на сключване на
съответния анекс, чрез прибавяне към редовната усвоена и непогасена част от главницата, и впоследствие –
олихвявани отново, заедно с нея. Съдът приема, че посоченото добавяне към главницата на просрочени лихви представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, който е допустим само между търговци и
само при изрична уговорка между тях, съгласно чл. 294, ал. 1 от ТЗ. При процесния договор, при които една от страните няма
качеството на търговец, такива уговорки не са допустими, тъй като противоречат
на императивната забрана на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД и поради това същите са нищожни на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 10, ал. 3 от ЗЗД.
Предвид изложеното съдът приема за нищожни клаузите в
допълнителните споразумения, които предвиждат просрочените задължения да се
прибавят към главницата и да се олихвяват и същите не следва да се прилагат при
определяне размера на дължимите суми по договора за кредит. С оглед направения извод следва да се приеме, че
при преценка дали са налице предпоставките за предсрочна изискуемост на
процесния кредит към датата на връчване на нотариалната покана за обявяване
кредита за предсрочно изискуем и размера на дължимата сума, следва да се взема
предвид заключението на вещото лице, което определя дължимата по договора сума при
прилагане първоначалните му условия, които са в общ размер от 43 186,29лева, от които 38 444,76лева главница, 4402,80лева просрочена
възнаградителна лихва, 268,73лева наказателна лихва и 70,00лева такса за
администриране на просрочен кредит.
С т. 18. от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения, че предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общият принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и
при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото
от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително
и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника
на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й.
Обективните предпостаки за обявяване на процесния кредит за предсрочно
изискуем са регламентирани в чл.18, ал.2 от него, а именно при неиздължаване на три последователни погасителни вноски, изцяло или
частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем,
считано от датата на падежа на
последната вноска. В исковата молба са изложени съображения, че са налице три непогасени
вноски за главница и лихва, считано от 10.07.2019г., което е обусловило
отравяне на едностранно изявление, връчено на 04.09.2019г., за обявяване на предсрочна изискуемост. От заключението
на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че последната погасителна вноска по разплащателната сметка
на ответницата е направена на
12.06.2017г. От 22.08.2017г. погасяването
на кредита се извършва по
разчетна сметка, като последната вноска по тази сметка е в размер на
2745,00лева и е направена на 30.09.2019г., след което не са извършвани плащания
за погасяване на кредита.
Вещото лице прави своите изводи въз основа на данни,
посочени в таблица 22 , в която са отразени направените погасявания. От данните
в таблицата се установява, че от месец юни 2019г. до м. август 2019г. са правени частични
погасителни вноски от кредитополучателя, които са довели до частично погасяване
на задължението за лихва, главница и такси, поради което към края на август
2019г. са били налице предпоставките на чл.18, ал.2 от договора за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем. Поради това към 04.09.2019г., когато е връчена
нотариалната покана на ищцата, са били налице обективните предпоставки за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като едностранното изявление на
банката е довело до пораждане на правните последици на предсрочната
изискуемост, а именно да се считат за предсрочно изискуеми непогасения остатък
от кредита, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми.
От заключението на вещото лице по СИЕ се установява, че към датата на исковата молба при прилагане
на първоначалните условия по договора за
кредит общият размер на дължимата сума по него е 43 186,29лева, от които
38 444,76лева главница, 4402,80лева просрочена възнаградителна лихва,
268,73лева наказателна лихва и 70,00лева такса за администриране на просрочен
кредит, като исковете следва да се уважат до посочения размер.
Съдът като взе предвид, че общият размер на установеното
задължение по договора за кредит, съобразно първоначално договорените
параметри, без прилагане на разпоредбите водещи до анатоцизъм, е в рамките за
предявения с исковата молба общ размер, приема че исковете с правно основание чл.430,
ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, следва
да се уважат до сумата от 43 092,72лева и да се отхвърлят до пълния предявен
размер от 45 328,14лева, която не включва сумата от 240,00лева -претендираните
като имуществени вреди от неизпълнение на договора нотариални такси.
В тази връзка следва да се вземе предвид приетото в
мотивите към т.2 от тълкувателно решение 8/2017г. по т.д. № 8/2017 г. На ОСГТКВКС , в които е
прието, че няма пречка в заявлението,
съответно в исковата молба да бъде посочено като основание неизпълнението на
сключен договор за кредит и да бъде посочен общият размер на претендираната
главница, като само възнаградителните лихви и лихвите за забава бъдат
конкретизирани по период и размер. В случая е приложим общият принцип, че при
поискано присъждане на сума в по- голям размер от дължимата, съдът може да
уважи частично иска за доказания размер на вземането. Следва да са налице обаче
общите предпоставки за редовността на исковата молба относно индивидуализацията
на процесното вземане. Всяко от отделните вземания на кредитора, породено от
сключения договор за кредит, следва да бъде индивидуализирано със съществените
му белези - главница, възнаградителна лихва, договорено или дължимо по закон
обезщетение за забава, неустойки, такси, застраховки и други, включени в общия
размер на претендираната в заявлението сума. Вземането за дължимата главница
следва да се счита конкретизирано в достатъчна степен, когато е посочено като
глобален размер, без да са разграничени вноските с настъпил падеж от тези,
които се претендират с оглед настъпила предсрочна изискуемост. Главницата по
договор за заем/ кредит представлява дълг, чийто размер не се определя от
периода на ползване. Възможността главницата да се изплаща разсрочено, на
вноски, не променя характера на вземането. Поради това вземането е едно и също,
независимо дали се претендира като сума, сбор от падежираните вноски, или като
предсрочно изискуема главница".
В тази връзка съдът приема, че следва да бъде уважен иска
до установения размер от 43 092,72лева, независимо, че е налице разлика в
разпределението й по компоненти, които я формират-главница, възнаградителна
лихва, наказателна лихва и такси.
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване
на вземането по давност, тъй като предпоставките за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем са настъпили на 04.09.2019г. и към датата на исковата молба
не е изтекъл период, достатъчен за погасяване на вземането по давност.
По отношение претенцията за присъждане на сумата от
240,00лева , представляваща разноски за изготвяне и връчване на два броя
нотариални покани до ответника, за уведомяване за извършената цесия и за
обявяване на предсрочна изискуемост, съдът приема следното:
Посочените искове следва да се квалифицират с правно основание
чл. 79, ал.1 предложение 3 във връзка с чл. 82, ал.1 от ЗЗД, тъй като представляват искане
за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат от
неизпълнение на договор.
Както е посочено по-горе, налице е неизпълнение на
задълженията на ответницата по договора за кредит, което е довело до
обявяването му за предсрочно изискуем. За обявяване на предсрочна изискуемост е
необходимо да бъде уведомен кредитополучателят за изявлението на банката чрез
надлежно връчване на уведомление. Установява се, че за изготвяне и връчване на нотариална покана, в която е
обективирано изявението на банката за обявяване предсрочна изискуемост са
направени разходи в размер на 120,00лева, които съдът приема, че са в причинно-следствена
връзка с неизпълнението, довело до необходимост за обявяване на предсрочна
изискуемост. Поради това сумата от 120,00лева представлява претърпяна загуба от
банката, за която ответницата дължи обезщетение.
Неоснователна е претенцията на банката за заплащане на
сумата от 120,00лева за връчване на нотариална покана от трето лице, на което
банката е прехвърлила вземането по договора, с цел ответницата да бъде
уведомена, че вземането е прехвърлено с друг договор на банката. Обстоятелството,
че банката е прехвърлила вземането на трето лице, което й го е върнало с
последващ договор за цесия, не дава основание да се направи извод, че разходите
за уведомяване на кредитополучателя за извършената цесия са в
причинно-следствена връзка с неизпълнението на договора, поради което не следва
да се присъждат и искът за тази сума следва да се отхвърли.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответницата дължи на ищеца направените
по делото разноски, съобразно с уважената част от исковете. Предявени са искове
за сумата от 45568,14лева, които са уважени за
43 212, 72лева и са отхвърлени за 2355,42лева
или за 1/19. Представени са доказателства за направени разноски в размер
6496,18лева, от които следва да се присъдят
6154,28лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.Г.С. с ЕГН ********** да заплати на "Ю.Б."АД с ЕИК *****чл.430,
ал.1 и ал.2 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД сумата от 43 306,29лева, от които
38 444,76лева главница, 4402,80лева просрочена възнаградителна лихва към
04.09.2019г., 268,73лева наказателна лихва и 70,00лева такса за администриране
на просрочен кредит, както и 120, 00лева -нотариална такса за връчване на уведомление за предсрочна
изискуемост, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете до пълния предявен размер от 43 306,29лева
до 45 568,14лева.
ОСЪЖДА В.Г.С. с ЕГН ********** да заплати
на "Ю.Б." АД с ЕИК *****на основание чл.78, ал.1
от ГПК направените по делото разноски, съобразно с уважената част от
исковете, в размер на 6154,28лева
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: