Определение по дело №420/2011 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 май 2012 г.
Съдия: Маргарита Коцева
Дело: 20111200600420
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 август 2011 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 255

Номер

255

Година

11.1.2016 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

11.12

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Габриела Тричкова

дело

номер

20151210100350

по описа за

2015

година

и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по подадена искова молба от [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], Би С., сгр. , представлявано от М. Ж. М. Ф., чрез юрисконсулт Ц. С. против Ю. Б. Д., с ЕГН [ЕГН], с адрес: Б.,[жк], [жилищен адрес] с която е предявен установителен иск, с който се иска да се признае за установено спрямо ответника вземането на ищцовото дружество за сумата в размер на: 1781,65 лв. / хиляда седемстотин осемдесет и един лева и шестдесет и пет стотинки /, представляваща главница по кредита; 350,79 лв. /триста и петдесет лева и седемдесет и девет стотинки /, представляваща надбавка по чл.3 от договора; 199,40 лв. /сто деветдесет и девет лева и четиридесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава, на основание чл. 33 от Закона за потребителския кредит, за периода от настъпването на предсрочната изискуемост на посочения кредит, а именно от 05.02.2013 до 11.12.2014, или общо дължима сума 2331,84 лв. /две хиляди триста тридесет и един лева и осемдесет и четири стотинки /, ведно със законната лихва върху дължимите суми от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане, както и съдебните разходи по заповедно производство в размер на 46,64 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № /2014 г. по описа на БРС. Иска се и присъждане на направените в настоящото производство разноски.

В исковата молба се поддържа, че с Договор за потребителски заем с номер PLUS- от 10.06.2010г., ищцовото дружество Б. П. П. Ф. ЕАД е отпуснало паричен кредит в размер на 5000 /пет хиляди лева/ лв. и закупуването на застраховка от 800.00 /осемстотин лева/ лв. Кредитополучателят е получил посочената в група "Параметри и условия" сума по посочената в чл. 1 от Договора банкова сметка на датата, на която е сключен самия договор.

Твърди се, че сумата, предмет на горепосочения договор е предоставена лично на клиента, съгласно чл.1 от договора, с което Б. П. П. Ф. ЕАД е изпълнил задължението си по него. Въз основа на чл.3 от същия, за ответника възниква задължението да погаси заема на 40 месечни вноски- всяка по 215,72 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема и добавка, представляваща печалба на Б. П. П. Ф. ЕАД. Твърди се, длъжникътЮ. Б. Д. е преустановил/а плащането на вноските по кредит номер PLUS- на 04.01.2013г., като към тази дата са погасени30 месечни вноски. На основание чл.5 от договора вземането на Б. П. П. Ф. ЕАД е предсрочно изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски. Съгласно същото предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на датата на втората непогасена вноска, а именно 05.02.2013г. Въпреки уговорката за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост се твърди, че Б. П. П. Ф. ЕАД е изпратила последна покана за доброволно изпълнение през месец юли 2014 г. Като доказателство за това, се посочва удостоверение от куриерската служба, извършила доставката. Излага се, че в чл. 10 от процесния договор е посочено, че всички волеизявления на заемодателя, отправени към заемателя, се считат за узнати от заемателя, ако бъдат доставени на адрес, посочен в полето "Информация за връзка". Кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение. По този начин ответникът следвало да изплати заема увеличен с надбавката в размер на 2132,44 лв. представляващ оставащите 10 броя погасителни вноски към 05.02.2013г., към която дата е станал изискуем в целия му размер. Надбавката по чл. 3 от Договора представлява по същество възнаградителна лихва. Същата е начислена и се дължи от първата пропусната вноска ( 04.01.2013 г.) до последната падежна дата по кредита (04.10.2013 г.).

Посочва се, че Д. дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 199,40 лв. за периода от настъпване на предсрочна изискумост на кредита - 05.02.2013 до 11.12.2014г. Мораторната лихва е начислена само и единствено върху чистата неизплатена главница по кредита, в размер на 1781,65 лв, за посочения период.Твърди се, че към датата на подаване на исковата молба ответникът дължи на ищцовото дружество сума, в размер на 1781,65 лева, представляваща главница, 350,79 лева, представляваща надбавка по чл. 3 и 199,40 лева, представляваща законна лихва за забава. Твърди се също, че ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, на основание чл. 410 от ГПК, като е образувано ч.гр.д. № 2664/2014г. по описа на РС-Благоевград, като последният е разпоредил издаването на съответната заповед. В законоустановения срок ответникът е подал възражение срещу така издадената заповед, в резултат на което, на основание чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 от ГПК е образувано настоящето съдебно производство.

С разпореждане № 2262/23.03.2015 г. съдията докладчик след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл.129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл.130 от ГПК, на основание чл.131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника, с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 18.05.2015 г. лично на ответника, като видно от материалите по делото в указания едномесечен срок от получаване на съобщението на 17.06.2015г. е депозиран писмен отговор по заявената искова молба.

С отговора ответника е заявил становище, че оспорва всички обстоятелства изложени в исковата молба. Твърди се, че ищцовата страна неправилно е определила дължимата сума. Посочва се, че неправилно е прието, че ответника не иска да изплаща кредита. Излага, че е добросъвестен и дори и към момента внася суми по въпросния кредит.

С определение № ...../22.06.2015г. след като е извършил проверка на редовността на исковата молба и допустимостта на предявените искове, съдът е насрочил открито съдебно заседание, произнесъл се е по доказателствените искания на страните, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора.

В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от редовно упълномощен процесуален предтавител, който поддържа исковата молба, пледира за уважаване на предявените искове като основателни и доказани.

Ответникът редовно призован не се явява, не се представлява, не ангажира доказателства.

Районният съд, преценявайки събраните, по делото, доказателства, по реда на чл. 12 ГПК и чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

От приетите по делото писмени доказателства, се установява, че страните по делото са сключили Договор за потребителски паричен кредит с № PLUS – ...от 10.06.2010г., по силата на който, на ответника, е отпуснат кредит в размер на 5000 лв. като същия се е задължил да върне сумата на 40 броя месечни погасителни вноски, всяка от които по 215,72 лв., които съставляват изплащане на главницата и добавка представляваща печалба на ищцовото дружество. Установява се, че ищецът е превел сумата по кредита по посочена банкова сметка на ответника, на 10.06.2010г. като по този начин, е изпълнил задължението си по договора /т. 1 от същия/, като видно от стр.2 от договора в поле удостоверяване на изпълнението ответника е положил подпис, че е получил сумата по посочената банкова сметка.

Като част от сключения между страните договор за потребителски паричен кредит са и подписаните и от двете страни условия по договора, находящи на лист 10-12 от делото, според чл. 5 от тези условия при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените за събирането на вземането разходи, както и при просрочие на две или повече месечни вноски и считано от падежа на втората непогасена вноска вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително и всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочна изискумост.

Не се спори между страните и това се установява от приетите по делото доказателства, че ответника е превел и заплатил по сметката на ищеца 30 месечни вноски към 04.01.2013г. След тази дата, и до датата, предхождаща подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 22.12.2014г., липсват доказателства ответника да е платил на ищеца някакви други суми по договора. Ответника е преустановил плащанията на кредита на 04.01.2013г., падежната дата на 31 вноска, като към тази дата е изплатил 30 вноски по кредита. Към 05.02.2013г. е налице просрочие на две вноски, по кредита.

По делото е прието като доказателство удостоверение от куриерска фирма .... куриер, в което е посочено, че на 30.07.2014г. от Б. П. П. Ф. ЕАД са били изпратени 8074 бр. Писма, представляващи последна покана за доброволно изпълнение по договорите за кредит като имената на получателите, адреса на доставката, съдържанието на пратката и информация по доставянето им са описани в приложената таблица, представляваща неразделна част от удостоверението. В приложената таблица се съдържа името на ответника. Липсват доказателства по делото поканата за доброволно изпълнение да е достигнала до ответника.

Видно от сертификат № PLUS – /2010г. за застраховка на плащанията съгасно групов застрахователен договор № .../2010г. кредитополучателя е сключил договор за застраховка, считано от датата на усвояване на кредита до датата на падежа на последната погасителна вноска по договора за кредит при редовно заплащани застрахователни премии.

От приетото като доказателство по делото заключение на вещото лице В. Х. се установява, че размерът на непогасените задължения на ответника Ю. Б. Д. към ищцовото дружество Б. П. П. Ф. ЕАД - [населено място], представлявано от М. Ф. по Договор за потребителски заем с Номер PLUS-.... от 10.06.2010 г. за периода от 05.07.2010 г. (датата на падеж на първата погасителна вноска/ до 22.12.2014 год. датата на подаване Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е 2 227,68 лв. ( две хиляди двеста двадесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки в т.ч.: Непогасена главница- 1 781,65 лв.; ( 1601,65+180,0); Непогасена възнаградителна лихва по чл.3 - 84,41 лв.; Обезщетение за забава (след датана предср. изискуемост по чл. 5) - 361,62 лв.

Вещото лице е посочило, че за периода от 06.07.2010 г.( датата на плащане на първата вноска по кредита) до 17.03.2014 год. ( датата на последното плащане), размера на извършените плащания по кредита е общо 6 575,12 лв., ( шест хиляди петстотин седемдесет и пет лева и дванадесет стотинки) като с тази сума са погасени следните задължения по вид и размер:Погасена главница - 3 398,35 лв.; Дължими лихви - 2 478,21 лв.; Вноски за застраховка на кредита - 620,00 лв., Такси събиране - 78,56 лв.;

Вещото лице е посочило, че по информация предоставена от Б. П. П. Ф., кредита по Договор за потребителски заем с Номер PLUS-.... от 10.06.2010 г. е обявен за предсрочно изискуем на 05.02.2013 год., в съответствие с чл. 5 изр.2 от Договора за кредит.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно изготвено.

Видно от приложеното ч.гр.д.№2664 /2014г. по описа на РС Б ищцовото дружество Б. П. П. Ф. ЕАД е подало заявление в РС Благоевград за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника Ю. Б. Д., с ЕГН [ЕГН] - за заплащане на парични суми, като заявлението е уважено и в полза на заявителя е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № от 23.12.2014г., за заплащане от ответника, в качеството му на длъжник, на следните суми: сумата от 1781,65 лв. - главница по Договор за потребителски заем с номер PLUS от 10.06.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК- г. до окончателното й изплащане; сумата от 350,79 лв. - възнаградителна лихва, за периода 04.01.2013г.- 04.10.2013г., сумата от 199,40 лв. - мораторна лихва за периода 05.02.2013г.- 11.12.2014г., сумата от 346,64 лв. разноски в производството за внесена държавна такса и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Срещу заповедта за изпълнение в двуседмичен срок по чл.414, ал.2 от ГПК, считано от връчването й на ответника на 07.01.2015г. е постъпило възражение от длъжника от 07.01.2015г., поради което в едномесечния срок от съобщаването на ищеца по чл.415, ал.1 от ГПК е предявен настоящия иск от заявителя за установяване на вземането по оспорената заповед за изпълнение.

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД вр. с чл.79 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Предявените искове са процесуално допустими - налице са активно и пасивно легитимирани страни и правен интерес от предявяването им – ищецът претендира установяване съществуването на насрещна престация /вземане/ при твърдение за наличие на валидно правоотношение между страните по Договор за потребителски паричен кредит от 10.06.2010г. и неизпълнение на насрещното задължение на ответната страна по тази правна връзка. По реда на чл.410 от ГПК в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2664/2014г. на РС Благоевград, срещу издадената заповед е подадено възражение от длъжника, като иска по чл.422 от ГПК е предявен в едномесечния срок от уведомяване на ищеца.

Въз основа на изложените факти, РС Блгоевград, приема следните правни изводи:

Предявения иск е с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.240 ЗЗД и чл.9 от З.. В случая е безспорно, че двете страни са обвързани от валидно договорно правоотношение, тъй като договорът е сключен в писмена форма и заемната сума предмет на същия е предадена от кредитора на кредитополучателя.

Установи се от доказателствата и обстоятелството, че кредиторът е изпълнил своето задължение да предаде сумата на кредитополучател. С този факт, са задействани клаузите от процесния договор за кредит задължаващи кредитополучателя да започне погасяването на месечните погасителни вноски от 10.06.2010г.

В исковата молба ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на процесния кредит преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради неплащане на две вноски по кредита.

Съгласно даденото разрешение в т.18 на ТР № /2013г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Логиката на това разрешение се извежда от мотивите към коментираната точка от тълкувателното решение, според които предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип, регламентиран в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Затова предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, че ще счита кредита за предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили и обективните факти, обуславящи реализирането на последната.

Горните положения са приложими към настоящия казус, макар че т. 18 отТълкувателно решение № /18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС касае договорите за банков кредит. Вярно е, че въпросът, по повод на който е постановена т. 18 от Тълкувателно решение № /18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, е свързан с банковия кредит. Тук обаче е от особена важност да се отбележи, че разрешението, което В. съд е дал, се извежда от основни принципи на облигационното право, свързани с възможността за едностранното изменение на договорите /чл. 20а, ал. 2 ЗЗД/ и с упражняването на потестативните права. Ето защо не съществуват правно-логически аргументи, които да са основание за различно третиране на предсрочната изискуемост на кредитите /заемите/, отпускани от небанкови финансови институции /какъвто е ищецът/, и тези, отпускани от търговските банки.

Следователно предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В процесния казус, съгласно чл.5 от ОУ е уговорено между страните автоматичното настъпване на предсрочната изискуемост, като задължението на ответника Ю. Д. става предсрочно и изцяло изискуемо ако кредитополучателят просрочи на две или повече месечни вноски, без да е необходимо, каквото и да е волеизявление на страните. Ищецът е въвел твърдения за обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника преди подаване на исковата молба /която съобразно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК се смята за подадена към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/. Съгласно посочените по – горе разяснения дадени в т.18 на ТР № 4/13г. вземането не е изискуемо, независимо от обстоятелството, че кредиторът се е позовал на предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита в исковата молба, доколкото липсват доказателства за уведомяване на длъжника. В тази връзка следва да се посочи, че предсрочната изискуемост не може да се приеме за настъпила вследствие на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което да се счете за волеизявление за обявяването на предсрочна изискуемост, тъй като това волеизявление не става известно на длъжника веднага, а той научава за него едва с връчването на заповедта за изпълнение /вж. Решение № 139/05.11.2014г. по т.д. № 57/2012г. I т.о. ВКС, Решение № 53/18.05.2015г. по т.д. № 888/2014г. II т.о., Решение № 7/15.04.2015г. по т.д. № 4196/2013г. по т.д. № 4196/2013г. постановени по реда на чл. 290 ГПК/.

Исковите претенции са основани на чл. 5 ОУ по договора и същите са дължими при предсрочна изискуемост на кредита. Предвид на обстоятелството, че към посочената в исковата молба дата – 05.02.2013г. не е настъпила предсрочна изискуемост на процесния договор за потребителски кредит, исковите претенции са неоснователни и следва да се отхвърлят. Това произтича от обстоятелството, че фактите относими към настъпване и обявяване на предсрочна изискуемост на процесния кредит не са съществували преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на посоченото от ищеца основание. В тази връзка следва да се посочи, че изтичането на срока на кредита, включително в хода на исковото производство, има за последица настъпване на изискуемостта към този момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта. Недопустимостта на изменението на основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение съгласно т. 11.б от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС обуславя извода, че предявените искове за съществуване на вземане следва да се отхвърлят на предявеното основание /вж. в този смисъл цитираното по – горе Решение № 139/05.11.2014г. по т.д. № 57/2012г. I т.о. ВКС/.

С оглед горното предявените искове като неоснователни следва да бъдат отхъврлени.

Водим от горното, съдът

РЕШИ :

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], Бк С., сгр. представлявано от законния представител М. Ф. срещу Ю. Б. Д., с ЕГН [ЕГН], с адрес: Б.,[жк], [жилищен адрес] искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 286 и сл. ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът Д. дължи на ищеца [фирма] следните суми: 1781,65 лв. / хиляда седемстотин осемдесет и един лева и шестдесет и пет стотинки /, представляваща главница по кредит номер PLUS-01488733 от 10.06.2010г.; 350,79 лв. /триста и петдесет лева и седемдесет и девет стотинки /, представляваща надбавка по чл.3 от договора; 199,40 лв. /сто деветдесет и девет лева и четиридесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава, на основание чл. 33 от Закона за потребителския кредит, за периода от настъпването на предсрочната изискуемост на посочения кредит, а именно от 05.02.2013 г. до 11.12.2014, или общо дължима сума 2331,84 лв. /две хиляди триста тридесет и един лева и осемдесет и четири стотинки /, ведно със законната лихва върху дължимите суми от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 8947/23.12.2014 година по ч.гр.дело № 2664/2014 година по описа на Районен съд Благоевград.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез РС Благоевград пред Окръжен съд Благоевград.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: