О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .....61...... 21.02.2019г. гр.Шумен
Шуменският окръжен съд наказателна колегия
На двадесет и първи февруари през две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Председател:
Мариана
Георгиева
Членове:1.Светлин Стефанов
2.Румяна Райкова
сложи за разглеждане внесеното по
реда на чл. 243 от НПК
в закрито заседание докладваното от председателя Светлин
Стефанов
ВЧНД № 46 по описа за 2019г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
пред Окръжен съд гр. Шумен е образувано по протест на прокурор при Районна
Прокуратура – Шумен, против Определение № 29 от 18.01.2019г. на Районен съд - Шумен,
постановено по ЧНД № 65/2019г., с което е отменено Постановление на ШРП от 13.12.2018г.
за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №
1146/2018г. по описа на РУ-Шумен, водено за престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
С протеста
се изразява становище за неправилност и необоснованост на атакуваното определение.
Според представителят на ШРП първоинстанционният съд неправилно
е приел, че липсват категорични доказателства, обосноваващи извод за платени
месечни издръжки от страна на И.М.И. по отношение на своята низходяща М.И.М.за
месеците май-декември 2017г. Подробно развива този довод, като прави анализ въз
основа на установената фактическа обстановка. Счита, че факта за наличие на
фактическо съжителство с бившата му съпруга и детето след прекратяване на брака
и поемането на издръжката на цялото семейство / предоставил три дебитни карти
на бившата си съпруга/ не е имал съзнанието, че върши престъпление или не
изпълнява задължението си да издържа своята низходяща. Предлага въззивният съд да отмени определението на ШРС като
неправилно, необосновано и незаконосъобразно и да постанови акт, с който да
бъде потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство.
След като се
запозна с доводите изложени в протеста и приложените към ВЧНД № 46/2019г. на
ШОС материали, съдът намира, че протеста на ШРП е процесуално допустим, а
разгледан по същество неоснователен поради следните съображения на настоящия въззивен състав:
За да постанови
обжалваното определение, районният съд въз основа на всички събрани по делото
доказателства приел следната фактическа обстановка:
Наказателното производство е било образувано за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, извършено в периода от м.май 2017г. до м.декември 2017г.
Жалбоподателката Г.И.М.и лицето И.М.И. били бивши съпрузи, като гражданския брак между тях
бил прекратен по силата на
съдебно решение
№481/20.06.2011г. по ГД №1588/2011г., влязло в сила на
20.06.2011г. Със същото решение на М.било
предоставено упражняването на родителските права върху роденото
от брака им дете М., а И. бил осъден да
заплаща на същото месечна издръжка в размер на 70 лева, считано
от датата на завеждане на
исковата молба –
19.04.2011г. до настъпване на законни причини,
водещи до изменение или прекратяване
правото на издръжка. Така определеният размер на издръжката бил
изменен със съдебно решение №568/28.08.2017г.
по ГД №1486/2017г. по описа на ШРС, влязло
в сила на 28.08.2017г. По силата на
същото дължимата месечна издръжка от бащата на
детето била увеличена от 70 на 150 лева, като
така определения нов размер на
издръжката бил дължим считано от датата на
предявяване на исковата молба – 31.05.2017г. до настъпване на
законни причини, водещи до изменение
или прекратяване правото на издръжка.
Въпреки прекратяването на брака страните
по делото в определен период от време продължили
да живеят заедно, като окончателно
се разделили в началото на 2017г. През периода на
съвместно съжителстване И.,
който работел като шофьор на
товарен автомобил и осъществявал превози извън границите на Република България,
което налагало честите му отсъствия
от страната, издал на М.чрез
предоставяне на съответно съгласие от негова страна
на банкови карти по негови
банкови сметки. С така предоставените й банкови карти М.имала
достъп до сметките на И. и можела да тегли
от неговите налични парични средства. През м.май 2017г. И. преустановил достъпа на М.до
банковите му сметки.
Въпреки, че от материалите по делото се
установява, че И. не е заплащал дължимата
от негова страна издръжка до момента на
образуване на ИД
№20177750400198 по описа на ЧСИ Я.Б., настоящото наказателно производство е образувано с Постановление за образуване на
досъдебно производство от 03.01.2018г. само за периода от
м.май 2017г. до м.декември 2017г. Постановлението
е било връчено на жалбоподателката и не е било обжалвано
от нея.
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза задължението на И. по образуваното
изпълнително дело към 30.09.2018г. е било в размер на 4969.31 лева, от които
частично за м.май 2014г. – 46.73 лева, от м.юни 2014г. до м.април
2017г. – 35 месечни издръжки
по 70 лева, за м.май 2017г. – 72.58 лева и от м.юни
2017г. до м.септември 2018г.
– 16 месечни издръжки по 150 лева.
От представеното към жалбата като
писмено доказателство Удостоверение изх.
№11117/21.12.2018г. се установява,
че задължението на И. по изпълнителното
дело към 21.12.2018г. е в размер на 6331.87 лева, в която сума
са включени и пропорционални такси с включен ДДС в размер на 690.94 лева. От същото се
установява и конкретния размер на извършени
плащания към взискателя за периода
от 28.04.2017г. до
12.12.2018г., като са посочени конкретни дати, но не
и период, за който се отнася
съответната сума.
На 24.08.2017г. от страна на И. е заведена искова молба, с която предявява отрицателен установителен иск за признаване за
установено, че не дължи сумата
от 7497.66 лева, включваща неплатена издръжка за периода
от 19.04.2011г. до
10.05.2017г. в размер на
5936.78 лева и останалите разноски по изпълнителното
дело. По същата е било образувано
ГД №2554/2017г., по което е
постановено Решение
№166/28.02.2018г., с което съдът
признава за установено, че И.И. не дължи само
сумата от 576.97 лева, поради изтекла
погасителна давност и че дължи разликата
до пълния претендиран размер от 5936.78 лева, представляваща сбор от дължимите издръжки
за периода от 19.04.2011г. до 10.05.2017г. Решението е било обжалвано и потвърдено от ШОС с Решение №140 от 06.07.2018г. по ВГД №172/2018г. Посоченото решение също е било обжалвано с касационна жалба, като по същата
е образувано
ГД №4553/2018г. по описа
на ВКС, III г.о., по което е насрочено
съдебно заседание за 29.03.2019 год.
Изложената фактическа обстановка, първоинстанционния съд приел за установена въз основа на показанията
на свидетелите, разпитани в хода на досъдебното производство Г.И.М.и И.М.И., от събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, както и от изготвената в хода на досъдебното
производство съдебно-счетоводна
експертиза.
Безспорно по
делото е, както правилно е посочил и ШРС, че по силата на
съдебно решение
№481/20.06.2011г. по ГД №1588/2011г., влязло в сила на
20.06.2011г. И. е бил осъден
да заплаща на малолетното си дете М. месечна
издръжка в размер на 70 лева, считано
от датата на завеждане на
исковата молба –
19.04.2011г., както
и че първоначално определеният размер на издръжката е бил изменен със
съдебно решение
№568/28.08.2017г. по ГД №1486/2017г. по описа на
ШРС, влязло в сила на 28.08.2017г., считано от датата
на предявяване на исковата молба
– 31.05.2017г. до настъпване
на законни причини, водещи до изменение или
прекратяване правото на издръжка. Не
се спори и че И. не е заплащал
дължимата от негова страна издръжка
до момента на образуване на
ИД №20177750400198 по описа
на ЧСИ Я.Б..
Видно от
материалите по делото е, че след образуване на изпълнителното дело, въз основа
на наложен запор върху трудовото възнаграждение на И. са били удържани различни
суми. Част от тях са бил превеждани на взискателя. Самият И. лично и чрез трето лице също правил
вноски директно по сметка на жалбоподателката. В тази
връзка правилно районният съд е посочил, че доколкото не е посочено с коя
вноска коя месечна издръжка се погасява, а и имайки предвид редът за погасяване
на задължението, не може да се направи извод, че именно с тези вноски е
погасявал задължението си за визираният в постановлението за образуване на ДП
период – м.май – м.декември 2017г. Това обстоятелство има значение за
правилността на преценката за наказателната отговорност на лицето и би следвало
да намери място в постановлението по един недвусмислен начин, водещ до
единствен и категоричен извод. Това е така, с оглед доказателствата за наличие
на стари задължения, които независимо от факта, че са извън инкриминираният период
биха имали значение и биха били предмет на наказателна отговорност. Все в тази
в тази посока, не следва да се игнорира и налично висящо гражданско дело, което
и според настоящата инстанция също би имало решаващо значение за преценката и
на обективната така и на субективната страна на престъплението, предмет на
настоящото наказателно производство. Не на последно по значение място при
анализа на доказателствената маса е и заключението на
назначената по хода на досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза,
видно от което е, че задълженията по изпълнителното дело частично обхващат и
визираният период, но също така и че с направените по него вноски не покриват
задължението от тази период.
Гореизложеното
мотивира въззивната инстанция да приеме, че правните
изводи на първоинстанционният съд за необоснованост и
недоказаност на постановлението за прекратяване на наказателното производство
за правилни, а определението правилно, обосновано и законосъобразно, поради
което като такова ще следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 29 от 18.01.2019г. на Районен
съд – Шумен, постановено по ЧНД № 65/2019г.
Настоящото
определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
На основание чл.340 ал.2 предл.2
от НПК да се съобщи писмено на страните, за изготвяне на настоящото определение.
Председател: Членове: 1.
2.