№ 1544
гр. София, 03.12.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мирослава Тодорова
Членове:Христинка Колева
Мирослав Стоянов
като разгледа докладваното от Христинка Колева Въззивно частно
наказателно дело № 20211100604398 по описа за 2021 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, III-ти въззивен
състав, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Като изслуша доклaдваното от съдия Колева в.н.ч.д.№ 4398 по описа съда за 2021г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.244 от НПК.
Образувано е по жалба на ЕМ. ВЛ. СТ. против определение на СРС, НО, 110- ти
състав от 29.09.2021г., постановено по НЧД № 13481/2021г., с което е оставена без
разглеждане жалбата на ЕМ. ВЛ. СТ. против постановление на СРП от 16.08.2021г., с което
е спряно наказателното производство по досъдебно производство № 15 121/2020г. по описа
на 09 РУ- СДВР, пр.пр. № 10 652/2019г. по описа на СРП, образувано и водено срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл.319, пр.2 от НК и първоинстанционното
производство е прекратено.
В жалбата са изложени доводи, че определението е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Поддържа се, че Г.Г. е фалшифицирал подписа му и жалбоподателят е
работил без трудов договор във фирма „Е. 9411“ до 13.08.2018г., когато бил преназначен във
фирма „К. 11“ ООД. Твърди, че същият има право да обжалва постановлението на СРП за
спиране на наказателното производство, тъй като понятието „пострадал“ е доста обширно и
жалбоподателят попада точно в него. Моли съдът да отмени определението на СРС за
прекратяване на производството по делото и да постанови ново, с което да отмени
постановлението на СРП за спиране на наказателното производство. Към жалбата е
1
приложено копие от разпореждане № 21213084557/01.01.2021г. на НОИ за отпускане на
пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, III- ти въззивен състав, като
съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на
определението, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че жалбата е
подадена от лице, което не попада в кръга на лицата, посочени в разпоредбата на чл.244,
ал.5 от НПК и деянието по чл.319, пр.2 от НК е формално престъпление и съставът не
предвижда настъпването на съставомерни вредни последици.
Жалбата е подадена в срок, но същата е процесуално допустима.
Досъдебното производство е образувано на 14.07.2010г. с постановление на СГП и е
водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.319, пр.2 от НК за това, че в
гр.София скрил не изключително нему принадлежащ документ-Заповед за прекратяване на
трудов договор № 002/24.02.2016г., сключен между работодателя „Е. 9411“ ООД,
представляван от управителя Г.Г. Г. и ЕМ. ВЛ. СТ., с цел да причини вреда на ЕМ. ВЛ. СТ.-
да го възпрепятства да упражни правата си по Кодекс на труда за получаване на
обезщетения, свързани с прекратеното трудово правоотношение.
В разпоредбата на чл.244, ал.5 от НПК законодателят е предвидил, че определението
на първоинстанционния съд е окончателно. Действително съдът е посочил, че то подлежи на
обжалване в 7-мо дневен срок от получаване на съобщението до жалбоподателя и СРП, но
правата възникват по силата на закона,а не на тази на съдебния акт. Това определение на
първоинстанционният съд, съгласно разпоредбата на чл.244, ал.5 от НПК, не може да бъде
обжалвано пред въззивната инстанция. Според въпросната разпоредба, постановлението на
прокурора за спиране на наказателното производство в случаите по чл.244, ал.1, т.1-3 от
НПК подлежи на едностепенен съдебен контрол. Посоченият законодателен подход е
обясним с обстоятелството, че спирането на наказателното производство, за разлика от
прекратяването, не прегражда пътя на защита, а само временно преустановява висящността
на процеса. Освен това следва да бъде отбелязано и, че независимо дали постановлението на
прокурора за спиране на наказателното производство е било контролирано по съдебен ред и
какъв е бил резултата от този съдебен контрол, производството винаги може да бъде
възобновено от прокурора, при предпоставките по чл.245, ал.2 от НПК. От друга страна
следва да се отбележи и обстоятелството, че за жалбоподателя ЕМ. ВЛ. СТ. съществува друг
процесуален ред, по който същият да защити правата си, а именно обжалване на
прокурорското постановление, с което е спряно наказателното производство по реда на
инстанционния контрол в прокуратурата- пред по висшестоящата прокуратура на основание
чл.200 от НПК. Оттук следва, че постановленията за спиране на наказателно производство,
по които не съществуват лица с право на жалба по чл.244, ал.5 от НПК, също могат да бъдат
атакувани пред горестоящата прокуратура, защото тя има правомощия и служебно да се
самосезира за проверка на правилността им. Легитимацията на лицата, които имат право да
2
възбудят съдебно обжалване, не е идентична с тази на лицата, които могат да поискат
инстанционен прокурорски контрол. Това е така тъй като прокуратурата, поради
конституционното си правомощие да преценява на кои лица и за кое престъпление ще
повдига обвинение, може да извърши пълна ревизия както на фактите на престъплението,
предмет на разследването, така и на правната му квалификация и да прецени, не само дали е
извършено първоначално разследваното престъпление, но и дали има данни по делото за
друго. Тази проверка е дължима с оглед осигуряването на правото на достъп до правосъдие
на всяко лице, ако е пострадало от престъпление от общ характер, а въззивният съд не
разполага с правомощия да се сезира в този случай, тъй като степента на инстанционния
контрол при проверка за законосъобразност на прокурорските актове по чл.244, ал.1 от НПК
е императивно уредена от законодателя.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.244, ал.5 от НПК, Софийски градски
съд, Наказателно отделение, ІІІ- ти въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на ЕМ. ВЛ. СТ. срещу определение от
29.09.2021г., постановено по ЧНД № 13 481/2021г. по описа на СРС, НО, 110-ти състав, с
което по реда на чл.244, ал.5 от НПК е оставена без разглеждане жалба, подадената от
жалбоподателя срещу постановление от 16.08.2021г. на СРП за спиране на наказателно
производство по досъдебно производство № 3385 ЗИПМ- 15 121/2020г. по описа на 09 РУ-
СДВР, пр. пр. № 10 652/2019г. по описа на СРП, водено за престъпление по 319, ал.2 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3