РЕШЕНИЕ
№ 414
гр. Бургас, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20212100500816 по описа за 2021 година
Производството е за делба на недвижим имот, като същото се намира във фазата на
нейното извършване.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№ 261238/15.03.2021г. по описа на РС-
Царево, подадена от адв.Борис Велев - пълномощник на Д. П. Д., против Решение №260012
от 8.02.2021г. на РС- Царево, постановено по гр.д.№ 351/2017 г. на същия съд. Изложени са
оплаквания, че решението е незаконосъобразно, като се иска то да бъде отменено, а вместо
него да се постанови ново, с което всички недвижими имоти бъдат възложени на
въззивницата, а въззиваемата М.В. бъде осъдена да й заплати разноските по делото /за
първоинстанционното производство/ в размер на 6845,40 лв. Не са изложени конкретни
съображения.
Към въззивната жалба са приложени преписи от писма с автор Д.Д., адресирани до
съдия- изпълнител при БОС. В първото /л.4 от настоящото дело/ е посочено, че
въззивницата, като дъщеря на Пейчо и Ламбрина желае да си закупи къщата и
допълнителните постройки, които са на нейните родители, тъй като желае да се върне в
България. Във второто /л.5/ е посочено, че Д.Д. обжалва решението на РС- Царево за
неизплащане на сумата от 6845,40 лв. от въззиваемата М.В.. Твърди, че тази сума следва да
й се заплати от В. като обезщетение за нанесени травми през тези 20 години на психически
и физически тормоз, упражняван над въззивницата, нейния баща и М.Д.- син. Излжожени са
1
твърдения за побой с опит за убийство, фалшифициране на документи, неверни данни и
лъжи пред адвокат, нораиус и съдии.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не постъпил отговор на въззивната жалба въпреки, че
въззиваемата М. П. В. е уведомена за тази възможност чрез процесуалния си представител-
адв.Скулиев. Преди първото по делото съдебно заседание е постъпило заявление от М.В.-
л.25, съгласно което решението на РС- Царево е правилно и законосъобразно, поради което
се иска същото да бъде потвърдено. Изтъква, че въззивницата не е направила искане за
възлагане на имота пред районния съд, че същата притежава друг недвижим жилище имот в
с.Варвара, както и че въззивницата не е живяла в процесните сгради повече от 20 години.
Въззиваемата намира за неоснователно и искането на въззивницата за присъждане на
разноски, като сочи себе си за „мотора“ на процеса, чието искане за допускане на делба на
процесните четири сгради е уважено, а впоследствие имотите са били изнесени на публична
продан с обжалвания съдебен акт.
В съдебно заседание страните не вземат участие лично или чрез представител. Не
ангажират доказателства пред въззивната инстанция.
По допустимостта на въззивното производство Бургаският окръжен съд намира
следното:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законоустановения срок, от страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което следва да се
разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните и събраните по
делото доказателства и прецени относимите разпоредби на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
С решение №27 от 1.04.2019 г. по гр.д.№ 351/2017г. по описа на РС- Царево е
допусната делба на следните недвижими имоти: четири на брой сгради, находящи се в
поземлен имот с идентификатор 10094.501.86 по КККР на с. Варвара, община Царево, с
административен адрес на поземления имот- с. Варвара, п.к.8278, ул. „Рене Шарон“ №6,
както следва: жилищна сграда на един етаж с идентификатор 10094.501.86.1 със
застроена площ 60 кв.м. по документ за собственост, а по кадастрална карта 58 кв.м.;
второстепенна сграда /навес/ с идентификатор 10094.501.86.2 със застроена площ 32
кв.м.; второстепенна сграда /лятна кухня/ с идентификатор 10094.501.86.3 с площ от 7
кв.м., на един етаж, с предназначение- друг вид сграда за обитаване, както и второстепенна
сграда /складово помещение/ с идентификатор 10094.501.86.4 с площ от 26 кв.м., с
предназначение- селскостопанска сграда на един етаж.
Делбата е допусната между въззиваемата М. П. В. и въззивницата Д. П. Д. при квоти-
9/10 ид.ч. за първата съделителка и 1/10 ид.ч. за втората съделителка.
Това решение е потвърдено с решение № III- 104 от 21.10.2019г. по в.гр.д.
№865/2019г. по описа на Бургаския окръжен съд, което пък не е допуснато до касационно
обжалване с определение № 247 от 26.05.2020 г. по гр.д.№ 397/2020 г. по описа на ВКС.
Решението по допускането на делбата е влязло в сила на 26.05.2020г.
Съгласно чл.297 от ГПК това решение е задължително както за съда, който го е
постановил, така и за всички съдилища в Република България. Предвид разпоредбата на
чл.298 от ГПК не подлежи на преразглеждане в настоящото производство въпроса дали
2
страните по делото са съсобственици на имота, както и за дяловете им в съсобствеността.
В първото по делото заседание от производството по извършване на делбата, което е
проведено на 23.09.2020г. /протокол на л.182/ страните по делото са направили единствено
искания за допускане на съдебно-техническа експертиза за установяване поделяемостта на
процесните имоти. Такава е изготвена от в.л. Раканова. Съгласно заключението на
последната жилищната сграда е неподеляема, а останалите постройки имат характер на
допълващо застрояване в поземления имот /който не е предмет на делбата- бел. докладчика/.
Вещото лице е посочило и пазарната цена на всеки от допуснатите до делба имоти: 23100 лв.
за жилищната сграда; 1600 лв. за навеса; 300 лв. за лятната кухня и 800 лв. за складовото
помещение, или общо 25800 лв. за всички имоти. Заключението е прието в с.з. на
13.01.2021г.
Въззивницата е оспорила заключението на вещото лице, като сочи, че й е отказан
достъп до имота, както и че била е заплашвана. В тази връзка намира, че констатациите на
вещото лице за състоянието на сградите не отговаря на истината. Въпреки предоставената й
от съда възможност да ангажира доказателства във връзка с оспорването на експертизата,
въззивницата е заявила /чрез пълномощника си/, че няма да ангажира други доказателства.
Въззивната инстанция намира, че заключението на вещото лице Раканова е
обективно, задълбочено и компетентно, като същото в частта за пазарната стойност на
имотите отговаря на обективното им неподдържано състояние към момента на извършения
от вещото лице оглед /виж обясненията на експерта/, което обяснява и ниската пазарна
стойност.
Пред първата инстанция не е направено искане за възлагане на имотите на основание
чл.349, ал.2 ГПК от някоя от страните. Процесуалният представител на въззивницата е
заявил в устните състезания, че имотите, предмет на делба не могат реално да бъдат
поделени между страните; също така, че не са налице изискванията на закона за възлагане
на процесните имоти, поради което е поискал същите да бъдат обявени на публична продан.
Същото искане е направила и въззиваемата.
За да изнесе имотите на публична продан районният съд е приел, че жилищният имот
е неподеляем, а останалите имат статут на допълващо застрояване , поради което от тях не
могат да се обособят самостоятелни дялове. Приел е, че са налице предпоставките на чл.348,
ал.1 ГПК- тъй като не е възможно за всеки от съделителите да се обособи реален дял в
натура. Затова е счел за неприложими останалите способи за извършване на делбата-
разпределение на сградите между съделителите и теглене на жребий.
Съдът е оставил без уважение искането на въззивницата за присъждане на разноски,
като е посочил, че в конкретното дело не е повдиган спорен въпрос по чл.343 ГПК, поради
което разноските за адвокатско възнаграждение следва да останат за страните така, както са
ги направили, а тези за експертиза като ползващи и двете страни са разпределени между тях
съобразно квотите им в съсобствеността.
При така установената фактическа обстановка въззивната инстанция приема следните
правни изводи:
Решението на РС- Царево е валидно, допустимо и правилно, по следните
съображения.
При преценката относно способа, по който следва да бъде извършена делбата
въззивният съд взе предвид следното:
Според чл.69 от ЗН всеки от съделителите следва да получи реален дял от делбената
маса. Затова основният способ за извършване на делбата е съставянето на дялове и
тегленето на жребий. Видно от разпоредбата на чл.353 ГПК, съдът може да извърши
делбата, като разпредели наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребий,
когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много
3
неудобно.
В случая е безспорно, че имотите са неподеляеми /поотделно и в съвкупност/, поради
което съставянето на дялове е невъзможно. Ето защо делбата не може да бъде извършена по
реда на чл.350 или чл.352 от ГПК.
Правилни и законосъобразни са изводите на РС, че имотът следва да бъде изнесен на
публична продан. Никоя от страните не е поискала възлагането му, а самите съделители
твърдят, че не са налице предпоставките по чл.349, ал.2 от ГПК за поставянето му в дял на
някоя от двете съделителки. По тази причина и по делото не са събирани доказателства за
установяване наличието на предпоставки за възлагане на имота. Недопустимо е при това
положение, предвид преклузията по чл.266, ал.1 ГПК да се правят нови твърдения и искания
пред въззивната инстанция.
Ето защо решението на ЦРС, с което имотите са изнесени на публична продан е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Правилно е решението на ЦРС и по отношение на претенцията на въззивницата за
разноски. Делбата е допусната по искане на въззиваемата страна, по делото не са разгледани
оспорвания по смисъла на чл.343 ГПК, а жалбите на въззивницата против решението по
допускането на делбата са счетени за неоснователни. При това положение на същата не се
дължат разноски.
Искането на въззивницата за присъждане на сумата от 6845,40 лв. /стойността на
претендираните разноски/ като обезщетение за причинено й от въззиваемата психическо и
физическо насилие не подлежи на разглеждане в настоящото производство, тъй като такъв
иск не е предявяван, нито приет за разглеждане от първоинстанционният съд, нито има
произнасяне по такъв иск/, а и предвид това, че делбеното производство е особено исково
производство в него е недопустимо да бъдат разглеждани подобни облигационни
претенции/, а въззивната инстанция е компетентна да се произнесе само по правилността на
обжалваното решение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260012 от 8.02.2021г., постановено по гр.д.№ 351 по
описа за 2017г. на Районен съд- Царево.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от съобщението до страните.
Решението да се връчи на въззивницата и на посочения от нея електронен адрес-
молба от 24.09.2021г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4