РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Бургас, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Симеон С. Михов
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело №
20212100101761 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от
„Юробанк България“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от
изпълнителните директори Петя Н. Димитрова и Димитър Шумаров и от
прокуриста Милена Ванева, чрез пълномощник адв. Петър Владов Караджов
от АК-София, със съдебен адрес: гр.София, ул. „Позитано“ № 7, ет.2, офис 5-6
против Г. А. Д. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.С., област
Б., ул. „Ш.“ № *, чрез особен представител адв. Мария Славейкова Генова от
АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Генерал Гурко“ № 7А, етаж 2,
офис 3А и Ю. А. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., област Б., ул.
„С. л.“ № * и настоящ адрес: гр.С., област Б., ул. „В.“ № *, чрез особен
представител адв. Станимир Тасев Стоичков от АК-Бургас, със съдебен адрес:
гр.Бургас, ул. „Възраждане“ № 28, ет.2, да бъдат осъдени да заплатят сумата
от 29 759.04 лв. главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот
№ ***/ 19.09.2007г. и допълнително споразумение от 01.10.2007г., анекс от
09.12.2007г., анекс от 23.07.2008г., допълнително споразумение от
30.12.2010г. и договор за встъпване в дълг от 30.12.2010г.; сумата от 10
899.56 лв. възнаградителна лихва за периода 08.05.2020 – 15.12.2020г.; сумата
1
от 3946.56 лв. мораторна лихва за периода 08.05.2020 – 06.10.2021г.; 16.27 лв.
застраховки за периода 07.10.2020 – 06.10.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното заплащане
на сумата, както и направените по делото разноски. Според изложеното в
исковата молба, бил е сключен договор за кредит за покупка на недвижим
имот № ***/ 19.09.2007г., по силата на който на Г. Д. е била предоставена
сумата от 32 100 лв., усвоима както следва: 1. 5900 лв. за покупка на
самостоятелен обект в сграда – блок * на ул. „Б.“ № * в гр.С., представляващ
апартамент № * на етаж *, вход „*“, със площ от 74.63 кв.м., ведно с
6,728/10,38 % кв.м. ид.части от общите части на сградата и 6,728 % кв.м.
ид.части от правото на строеж върху общинския поземлен имот; 2. 26 200 лв.
за други разплащания. Кредитът е бил усвоен изцяло на 08.10.2007г. със срок
на изплащане 312 месеца при равни месечни вноски от 223.68 лв. Според чл.3
ал.3 от договора, при просрочие кредитополучателят дължи лихва в размер на
сбора от лихвите за редовна главница и наказателна надбавка от 10 пункта. В
чл.4 е уговорена еднократна такса управление в размер на 1,5 % върху
размера на кредита, както и годишна такса в размер на 0,13 % върху размера
на непогасената главница, платими в началото на всяка следваща година.
Като обезпечение е била учредена договорна ипотека върху недвижимия
имот. На 01.10.2007г. е било подписано допълнително споразумение, като е
изменен годишният процент на дължимата лихва, а по-късно е предоговорена
и датата за внасяне на погасителните вноски. С анекс от 04.03.2009г.
кредитополучателят се е съгласил, натрупаната неплатена лихва да бъде
прибавена към редовната главница. На 30.12.2010г. е бил подписан договор за
встъпване в дълг на Ю. Г. с основание чл.101 от ЗЗД за задълженията на Г.Д..
Уговорен е бил облекчен период за погасяване с лихва от 5,19 % и месечни
вноски в размер на 152 лв. Към 08.05.2019г., ответниците са спрели плащания
по кредита, поради което на основание чл.18 ал.1 от договора, банката е
обявила кредита за предсрочно изискуем, като съобщението е било връчено
на 15.12.2020 г. Общият размер на просрочените вземания на банката е
5772.77 лв.
Ответницата Г. чрез особения си представител в отговора на
исковата молба счита, че уговорките за прибавяне на изтекли лихви към
главницата са недействителни, доколкото са довели до начисляването на
„лихва върху лихва“ и попадат в хипотезата на чл.10 ал.3 от ЗЗД.
2
Наложените от банката клаузи по чл.3 ал.1; чл.3 ал.; чл.6 ал.3 и
чл.12 от договора са неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП и не попадат
в изключението, предвидено в чл.144 ал.2 от ЗЗП. Отделно цит.клаузи са
недействителни и като противоречащи на добрите нрави.
Според особения представител на ответницата Д., същата е
физическо лице и след като не се и твърди, че кредитът е бил предоставен за
извършване на търговска дейност, същата е потребител по смисъла на §.13,
т.1 от ДР на ЗЗП. На основание чл.143 и чл.146 от ЗЗП може да се направи
извод, че като неравноправна клаузата на чл.3 ал.5 от договора е
недействителна – банката не може едностранно да променя размера на
лихвения процент. Тази клауза е била изготвена предварително и ответницата
не е имала възможност да влияе върху приемането – чл.3 от Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. Това се отнася и до чл.6 ал.3 и чл.12 от
договора. Оспорен беше и размера на претендираните суми. Уговореното
прибавяне на изтекли лихви към главницата по договора е анатоцизъм
съобразно чл.10 ал.3 от ЗЗД, допустим само между търговци – чл.294 ал.1 от
ТЗ. Липсват и доказателства за заплатени застраховки на стойност 16.27 лв.
за търсения период. Изводът е, че претенцията е недоказана както по
основание, така и по размер и следва да бъде отхвърлена.
В съдебно заседание, пълномощникът на ищцовата страна
поддържа предявените искове, като счита, че като доказани по основание и
размер, следва да бъдат уважени изцяло. Ангажира съдебно-икономическа
експертиза.
Ответницата Г. чрез особения представител изрази становище, че
исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Поддържа
направените възражения с отговора на исковата молба. Ангажира съдебно-
икономическа и съдебно-почеркова експертизи.
Ответницата Д. чрез особения представител също изрази
становище, че исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Поддържа направените възражения с отговора на исковата молба. Ангажира
съдебно-икономическа и съдебно-почеркова експертизи. Защитната си теза
разви в писмени бележки.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
3
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Съдът приема, че исковата молба е допустима, като предявена
пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Внесена е дължимата
държавна такса.
Предявените искове са с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД,
вр.чл.430 от ТЗ.
По делото не се спори, а и справка в ТРРЮЛНЦ показва, че
„Българска пощенска банка“ АД понастоящем е „Юробанк България“ АД.
Видно от приложения договор за кредит за покупка на недвижим
имот № ***/ 19.03.2008 г. (л.14-19) (по-нататък само „договор за кредит“),
„Юробанк и еф джи България“ АД е отпуснала кредит в полза на Г. Д. в
размер на 32 100 лв., от които 5900 лв. покупката на недвижим имот и 26 200
лв. за други разплащания. Безспорно е, че кредитът е бил усвоен изцяло на
08.10.2007г., а имотът закупен. Крайният срок за погасяване е 08.10.2033г., а
на 04.10.2007г. е бил сключен и договор за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот, собственост на Г.Д. (л.66-69). Подписани са били и 2
бр. допълнителни споразумения и анекси, а на 30.12.2010г. и договор за
встъпване в дълг на Ю. А., съобразно чл.101 от ЗЗД, като се е съгласила да
отговаря солидарно за всички задължения, вкл. по допълнителните
споразумения и анексите. Със същото споразумение е уговорено и прибавяне
на изтеклата и непогасена лихва към главницата, макар при облекчен режим.
Падежът на първата непогасена главница е 08.05.2019г. С получени на
15.12.2020 г. от Г.Д. и Ю.Г. нотариални покани (л.70-76 по делото), банката е
уведомила ответниците, че обявява кредита за предсрочно изискуем и следва
в 7-дневен срок да заплатят главница от 31 994,95 лв., просрочена договорна
възнаградителна лихва от 3769,10 за периода 08.05.2019 – 06.10.2020г.,
наказателна лихва за периода 08.05.2019 – 06.10.2020г., 9509,80 лв.
разсрочени лихви по редовна главница, 10,32 лв. такси, 270,70 лв. разсрочени
такси, 1,60 лв. разноски и 63,85 лв. разсрочени разноски.
Вещото лице Щ.Н. по приетата съдебно-почеркова експертиза
(л.155-164) е установил, че подписите в допълнителното споразумение по
договора за кредит от 30.12.2010г. са положени от Г.Д. и Ю. Г..
Според заключенията на вещото лице по приетата съдебно-
4
счетоводна експертиза (л.165-178), към момента на връчване на нотариалната
покана – 15.12.2020г., главницата е в размер на 31 326,83 лв.: 1746,59 лв.
просрочена главница и 29 580,24 лв. остатък; възнаградителна лихва от
10 899,56 лв.; наказателна лихва 1226,18 лв.; такса управление 332,47 лв. и
нотариална такса 87,85 лв. Към датата на обявяване на предсрочната
изискуемост (л.15.12.2020 г.) незаплатената главница е в размер на 29 795,04
лв.; неплатените договорни лихви са в размер на 12 125,74 лв., от които
10 899,56 лв. възнаградителна и 1226,18 лв. санкционна лихва. Към датата на
завеждане на исковата молба (л.11.10.2021 г.) незаплатената главница е в
размер на 29 795,04 лв.; неплатените договорни лихви са в размер на
14 754,44 лв., от които 9673,06 лв. възнаградителна и 5081,38 лв. санкционна
лихва. Неплатените договорни лихви за периода 08.05.2020 – 06.10.2021г. са в
размер на 1209,62 лв. възнаградителна лихва и 4000,33 лв. санкционираща
лихва. При спазване на първоначалния погасителен план дължимите суми
към датата на завеждане на исковата молба биха били следните: главница в
размер на 23 779,42 лв.; възнаградителна лихва в размер на 2804,33 лв.;
наказателна лихва от 22,53 лв. и имуществена застраховка от 16,27 лв. В
съдебно заседание вещото лице поясни, че в отговора на въпроси на съда е
разнесла дължимата главница според първоначалния погасителен план.
Самата банка не е твърдяла, че сумите са задбалансово осчетоводени, а са
били включени в главницата, т.е. капитализирани са.
Представените доказателства водят до извод за частична
основателност на исковете. Безспорно е, че страните са в облигационни
правоотношения, като ответниците към 30.12.2010г. са се задължили
солидарно да върнат на равни месечни вноски получения кредит. Няма спор,
че след 08.05.2019г. плащания по задължението не е имало.
Правата си ищцовата страна черпи от сключения договор за
кредит от 19.09.2007г., по силата на който е предоставила на Г.Д. кредит в
размер на общо 32 100 лв. Според клаузите на допълнителното споразумение
към договора от 30.12.2010г. (л.26-28) и договор за встъпване в дълг от
същата дата (л.29-31; в оригинал л.149-151), Ю. Г. е встъпила като солидарен
длъжник за всички поети задължения от Г.Д., вкл. извършеното
капитализиране на дължими и неплатени лихви чрез прибавянето им към
5
главницата (л.26). Простото сравняване на сумите показва, че размерът на
редовната главница от 32 514,69 лв. превишава първоначално отпуснатата
сума – 32 100 лв., въпреки извършваното погасяване на съотв.части от същата
за изтеклия период от 38 месеца.
Няма спор, че ответниците имат качеството „потребители“ по
смисъла на §.13, т.1 от ДР на ЗЗП, доколкото и ищцовата страна не представи
доказателства, че кредитополучателите са използвали получените суми за
търговска дейност.
Основателно е възражението на ответниците за недействителност
на извършените едностранно от „Юробанк България“ АД прибавяне на
начислени и неплатени лихви към дължимата главница. Според приложените
допълнителни споразумения от 04.03.2009 г. и 30.12.2010 г. и в частност чл.5
от второто (л.27, в оригинал л.146-148), страните са се съгласили, всички
плащания във връзка с кредита да се включат от кредитора на датата на
изтичане на „периода на облекчено погасяване“ в допълнителното
споразумение чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от
главницата по първоначално предоставения кредит (в размер съгласно чл.2
ал.1, т.5 – редовна главница от 32 524,69 лв.). Идентични са последиците от
сключеното на 04.03.2009 г. допълнително споразумение (л.24) и съставения
нов погасителен план. Чрез включването на неплатените лихви към размера
на дължимата непогасена главница, към която новообразувана сума да се
начислява дължимата лихва, кредиторът е извършил недопустимото според
нашето законодателство спрямо физически лица начисляване на „лихва върху
лихва“ или анатоцизъм, което е нищожно и не следва да се взима предвид при
изчисляване на дължимите по договора суми.
От друга страна, недействително е на основание чл.146 ал.1 от
ЗЗП и извършеното едностранно увеличаване от страна на банката на
дължимата лихва, доколкото макар и залегнали в сключения договор за
кредит – чл.3 ал.5; чл.6 ал.3; чл.12, същите се явяват неравноправни клаузи
съобразно чл.143 от приложимия ЗЗП. Ищцовата страна не доказа наличие на
предпоставки за прилагане изключението по чл.144 ал.3, т.1 от ЗЗП, т.е.
какви са причините за едностранното увеличение от страна на банката. В свое
решение от 20.09.2017 г. по дело С-186/2016г., Съдът на Европейският съюз
(CURIA) е отговорил на въпроса за критериите, които националният съд
6
трябва прилага при преценка на клауза от договор за банков кредит от гледна
точка на чл.3, §.1, и чл.4 §.2 от Директива 93/13/ЕИО. Тези разпоредби са
транспонирани в чл.145 ал.1 и 2 от ЗЗП, поради което тълкуванието от СЕС е
задължително за националните юрисдикции на държавите – членки на ЕС.
При това положение, съдът е длъжен да се съобрази с първоначалния договор
за кредит и съставения спрямо същия погасителен план. Приложеният такъв
явно отразява извършените допълнително промени (л.32-41) и е изготвен след
първото едностранно увеличаване на лихвата от страна на банката –
01.10.2007 г. (л.21). Или като краен извод, предявените искове следва да бъдат
уважени, но частично спрямо предявените размери.
Останалите доводи на страните са неоснователни.
Според Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014 г. по тълк.д.№
4/2013г., предсрочната изискуемост не настъпва от само себе си, а е
необходимо недвусмислено изявление от страна на кредитора, с което той
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Няма
указания, че това изискване е предвидено в полза на кредитополучателя и той
може да „избира“ коя начална дата да се приложи. При това положение и с
оглед приложената по делото нотариална покана, следва да се заключи, че
ответниците са били уведомени за решението на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем на 15.12.2020 г.
Доказателства за действително заплатена сума от банката за
застраховка на кредита не бяха представени, прави неоснователен иска за
заплащане на тези суми от 16,27 лв.
Изложените доводи налагат уважаването на исковете по
отношение на следните суми, дължими към датата на завеждане на исковата
молба: главница в размер на 23 779,42 лв.; възнаградителна лихва в размер на
2804,33 лв.; наказателна лихва от 22,53 лв., както и законната лихва върху
претендираната сума от завеждане на исковата молба до окончателното
заплащане, като исковете до претедираните размери бъдат отхвърлени като
неоснователни. Съдът се позовава изцяло на заключението на вещото лице
П.Б., вкл. изготвените таблици.
Предвид уважената част от исковете, на основание чл.78 ал.1 от
ГПК, ответниците следва да заплатят в полза на „Юробанк България“ АД част
от направените разноски съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК
7
(л.182) в размер на общо 6729,96 лв. или това е сумата от 4038 лв.
Г. Д. и Ю. Г. следва да заплатят в полза на ОС-Бургас сумата от
500 лв. изплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда.
Мотивиран от горното и на основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД,
вр.чл.430 от ТЗ, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. А. Д. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: гр.С., област Б., ул. „Ш.“ № *, чрез особен представител адв.Мария
Славейкова Генова от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Генерал
Гурко“ № 7А, етаж 2, офис 3А и Ю. А. Г. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. С., област Б., ул. „С. л.“ № * и настоящ адрес: гр.С., област Б., ул.
„В.“ № *, чрез особен представител адв. Станимир Тасев Стоичков от АК-
Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Възраждане“ № 28, ет.2 да заплатят
при условията на солидарност в полза на „Юробанк България“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Околовръстен
път“ № 260, представлявано от изпълнителните директори Петя Н.
Димитрова и Димитър Шумаров и от прокуриста Милена Ванева, чрез
пълномощник адв. Петър Владов Караджов от АК-София, със съдебен адрес:
гр.София, ул. „Позитано“ № 7, ет.2, офис 5-6 сумата от 23 779,42 (двадесет и
три хиляди седемстотин седемдесет и девет лв. четиридесет и две ст.),
представляваща главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот
№ ***/ 19.09.2007г. и допълнително споразумение от 01.10.2007г., анекс от
09.12.2007г., анекс от 23.07.2008г., допълнително споразумение от
30.12.2010г. и договор за встъпване в дълг от 30.12.2010г.; сумата от 2804,33
(две хиляди осемстотин и четири лв. тридесет и три ст.) възнаградителна
лихва за периода 08.05.2020 – 06.10.2021г.; сумата от 22,53 (двадесет и два лв.
петдесет и три ст.) наказателна лихва за периода 08.05.2020 – 06.10.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба
до окончателното заплащане на сумата, като исковете до претендираните
общо 44 657,43 лв. ОТХВЪРЛЯ като неоснователни.
ОСЪЖДА Г. А. Д. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ
8
адрес: гр.С., област Б., ул. „Ш.“ № *, чрез особен представител адв.Мария
Славейкова Генова от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Генерал
Гурко“ № 7А, етаж 2, офис 3А и Ю. А. Г. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. С., област Б., ул. „С. л.“ № * и настоящ адрес: гр.С., област Б., ул.
„В.“ № *, чрез особен представител адв. Станимир Тасев Стоичков от АК-
Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Възраждане“ № 28, ет.2 да заплатят
в полза на „Юробанк България“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от
изпълнителните директори Петя Н. Димитрова и Димитър Шумаров и от
прокуриста Милена Ванева, чрез пълномощник адв. Петър Владов Караджов
от АК-София, със съдебен адрес: гр.София, ул. „Позитано“ № 7, ет.2, офис 5-6
сумата от 4038 (четири хиляди тридесет и осем) лв. направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА Г. А. Д. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: гр.С., област Б., ул. „Ш.“ № *, чрез особен представител адв.Мария
Славейкова Генова от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Генерал
Гурко“ № 7А, етаж 2, офис 3А и Ю. А. Г. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. С., област Б., ул. „С. л.“ № * и настоящ адрес: гр.С., област Б., ул.
„В.“ № *, чрез особен представител адв. Станимир Тасев Стоичков от АК-
Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Възраждане“ № 28, ет.2 да заплати
в полза на Окръжен съд – Бургас сумата от 500 (петстотин) лв. изплатена от
бюджета на съда.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
– Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
9