№ 16647
гр. София, 10.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. А.А
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. А.А Гражданско дело №
20231110163547 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца ******************* срещу Т. Г. М. обективно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД,
по реда на чл. 422 ГПК, за признаване на установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 5122,76 лв., представляваща неизпълнени задължения за
предоставени мобилни услуги и устройства на изплащане и начислени
неустойки, ведно със законна лихва за период от 19.04.2023 г. до изплащане на
вземането, както следва: 38,74 лв. - незаплатени задължения за месечни
абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси, начислени за
периода 15/02/2021-14/05/2021 г. по Договор за мобилни услуги № *********
от 14.11.2016г., изм. с Допълнително споразумение № ********* от
01.06.2020г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, с който се предоставя
мобилен номер **********; 308,52 лв. - неустойка за прекратяване на
договора по вина на потребителя; 138,34 лв. - незаплатени задължения за
месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси,
начислени за периода 15/02/2021-14/06/2021г. по Договор за мобилни услуги
№ ********* от 30.09.2018г., изм. с Допълнително споразумение №
********* от 19.03.2021г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, с който
се предоставя мобилен номер **********; 303,39 лв. - неустойка за
прекратяване на договора по вина на потребителя; 23,34 лв. - незаплатени
задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни
такси, начислени за периода 15/03/2021-14/05/2021г. по Договор за мобилни
услуги № ********* от 19.03.2021г., с който се предоставя мобилен номер
**********; 46,24 лв. - неустойка за прекратяване на договора по вина на
потребителя; 181,03 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни
такси, ползвани услуги и допълнителни такси, начислени за периода
15/02/202-14/06/2021 г. по Допълнително споразумение № ********* от
1
19.03.2021г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, с който се предоставя
мобилен номер **********; 167,61 лв. - неустойка за прекратяване на
договора по вина на потребителя; 217,71 лв. - незаплатени задължения за
месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси,
начислени за периода 15/02/2021-14/05/2021 г. по Допълнително споразумение
№ ********* от 06.12.2019г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, с
който се предоставя мобилен номер **********; 219,82 лв. - неустойка за
прекратяване на договора по вина на потребителя; 257,97 лв. - дължими
незаплатени лизингови вноски за периода 15/02/2021-14/05/2021 г. по Договор
за лизинг от 06.12.2019г., с който е предоставено ползването на мобилно
устройство *********************; 601,93 лв. - дължими лизингови вноски
за периода 15/05/2021-06/11/2021 г.; 191,18 лв. - дължими незаплатени
лизингови вноски за периода 15/03/2021-14/05/2021 г. по Договор за лизинг от
19.03.2021г., с който е предоставено ползването на мобилно устройство
**************************; 2102,98 лв. , представляващи лизингови
вноски за периода 15/05/2021-19/02/2023 г.; 323,96 лв. - дължими незаплатени
лизингови вноски за периода 15/02/2021-14/05/2021 г. по Договор за лизинг от
21.06.2019г., с който е предоставено ползването на мобилно устройство
**********************, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.06.2023 г. по ч. гр. д. № 20364/2023
г. по описа на СРС, 166-и състав.
Ищецът ******************* твърди, че между страните били
сключени Договор за мобилни услуги № ********* от 14.11.2016 г., изменен с
Допълнително споразумение № ********* от 01.06.2020 г. за номер
**********, Договор за мобилни услуги № ********* от 30.09.2018 г.,
изменен с Допълнително споразумение № ********* от 19.03.2021 г. за номер
**********, Договор за мобилни услуги № ********* от 19.03.2021 г. за
номер **********, Допълнително споразумение № ********* от 19.03.2021 г.
към договор за мобилни/фиксирани услуги, за номер **********,
Допълнително споразумение № ********* от 06.12.2019 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги за **********, Договор за лизинг от 16.12.2019 г.,
Договор за лизинг от 19.03.2021 г., и Договор за лизинг от 21.06.2019 г., по
силата на които ищецът предоставил мобилни услуги в полза на ответника,
както и лизингови устройства *********************,
************************** и ********************** на преференциална
цена. За процесните суми били издадени фактури от 15.03.2021 г., 15.04.2021
г., 15.05.2021 г. и 15.06.2021 г. Поради неизпълнението от страна на абоната за
плащане на месечните задължения по договорите за мобилни услуги и лизинг,
операторът прекратил едностранно договорите по вина на ответника. С оглед
предсрочното прекратяване на договорите по вина на абоната били начислени
неустойки, представляващи стойността на трикратния месечен абонамент и
разликата между стандартната цена на устройството (без абонамент) и
платената от абоната цена при предоставянето му. С молба от 09.02.2024 г.
уточнява претенцията си по основание и размер. Моли за уважаване на
исковете. Претендира присъждането на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Т. Г. М. подава отговор на исковата
2
молба, чрез адв. И. А., с който оспорва като неоснователни исковете. Оспорва
да е получавал посочените в исковата молба мобилни устройства. Твърди, че
клаузите за неустойки са недействителни. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото
релевантни за правния спор доказателства, намира от правна и фактическа
страна следното:
На 19.04.2023 г. ищецът ******************** /с предишно
наименование *******************/ е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Т. Г. М., което е уважено.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и в срока по чл. 414 ГПК е
подал възражение, a установителните искове в хипотезата на чл. 415, ал. 1
ГПК са предявени в законовия срок за това. Предявените искове по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК са с правна квалификация чл. 228 ЗЕС вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД и чл. 342 ТЗ , както и чл. 92 ЗЗД. Относимите факти са установени в
настоящото производство.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
между страните са сключени Договор за мобилни услуги № ********* от
14.11.2016 г., изменен с Допълнително споразумение № ********* от
01.06.2020 г. за мобилен номер **********, Договор за мобилни услуги №
********* от 30.09.2018 г., изменен с Допълнително споразумение №
********* от 19.03.2021 г. за мобилен номер **********, Договор за мобилни
услуги № ********* от 19.03.2021 г. за мобилен номер **********,
Допълнително споразумение № ********* от 19.03.2021 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги, за номер **********, Допълнително
споразумение № ********* от 06.12.2019 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги за **********, Договор за лизинг от 16.12.2019 г.,
Договор за лизинг от 19.03.2021 г., и Договор за лизинг от 21.06.2019 г., по
силата на които ищецът предоставил мобилни услуги в полза на ответника,
както и лизингови устройства *********************,
************************** и ********************** на преференциална
цена. За процесните суми са издадени фактури от 15.03.2021 г., 15.04.2021 г.,
15.05.2021 г. и 15.06.2021 г.
Във всеки един от горепосочените договорите за мобилни услуги е
уговорена идентична клауза: Съгласно договореностите между страните, в
случай на прекратяване на настоящия договор преди изтичане на срока, по
вина или инициатива на потребителя или при нарушаване на задълженията му
по настоящия договор или други документи, свързани с него в това число
общите условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на
която е налице прекратяване: неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения
срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на
неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване
на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове
съответстваща на оставащия срок на договора; и в случаите, в които е
предоставена устройство за ползване на услуги , съгласно посоченото в този
3
договор или по предходно писан документ , чийто срок не е изтекъл,
потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой и без абонамент) съгласно ценовата листа, действаща
към момента на сключване на договора и заплатената от него цена при
предоставянето му ( в брой или съответно обща лизингова цена по договора,
каквато съответства на оставащия срок на договора.
Съгласно съдебно-счетоводната експертиза по делото, кредитирана по
реда на чл. 202 ГПК, което настоящият състав възприема като компетентно,
обективно и безпристрастно изготвено, фактурите, издадени от ищцовото
дружество въз основа на отразените в системата данни, са надлежно
осчетоводявани, като четирите броя фактури са включени в дневниците по
ЗДДС в месеца на тяхното издаване. Задълженията по фактури към датата на
подаване на заявлението са общо в размер на 5122,76 лева, от които по
фактура от 15.03.2021 г. в размер на 430,11 лева, по която е отразено плащане
от 7,22 лева на 12.07.2021 г., фактура от 15.04.2021 г., дължима сума е в размер
на 557,50 лева , по фактура от 15.05.2021 г. в размер на 280,92 лева, по фактура
от 15.06.2021 г. в размер на 3861,45 лева. Вещото лице установява, че общо
начислените неустойки са в размер на 1045,58 лева, от които неустойка в
размер на три месечни такси за съответните мобилни номера и част от
ползваните отстъпки – 619,97 лева и неустойка за устройство в размер на
425,91 лева. Неустойките са начислени по следния начин: неустойка за
мобилен номер +************ (заменил номер ************) съгласно ДС
от 16.12.2019 г. трикратният размер на месечния абонамент в общ размер на
174,96 лева; неустойка за устройство за мобилен номер +************ ,
получено съгласно ДС от 16.12.2019 г. при отстъпка от стандартната цена в
размер на 176,23 лева, в размер на 44,86 лева (176,23/24*6,11 = 44,86 лева);
неустойка за мобилен № +************ съгласно ДС от 19.03.2021 г. към
Договор за мобилни услуги с мобилен № ************ в размер на 6,26 лева (
6,6976/24*22,39 =6,26 лева); неустойка за устройство за мобилен №
+************, съгласно ДС клиентът е получил устройство
**************************, в размер на 152,18 лева, при отстъпка от
стандартната цена 195,74 лева (163,12/24*22,39 = 152,18 лева); неустойка за
мобилен № +************ съгласно ДС от 09.03.2021 г. към Договор за
мобилни услуги с мобилен № ************ в размер на 152,39 лева ( 48,32
*3= 144,96 + 7,43, където 7,43 лева е възстановяването на част от разликата
между най - ниския и най- високия месечен абонамент); неустойка за
устройство за мобилен № +************ съгласно договор за лизинг от
21.06.2019 г. за мобилно устройство ********** ХS64 ****** в размер на
15,22 лева; неустойка за мобилен № +************ съгласно ДС от 01.06.2020
г. към Договор за мобилни услуги с мобилен № ************, в размер на
94,86 лева, включваща тримесечният абонамент 21,66 лева *3 =64,97 лева +
19,89 лева, където 19,89 лева е възстановяване на част от разликата между
най- ниския и най- високия месечен абонамент; неустойка да устройство за
мобилен № +************ в размер на 12,82 лева, равняваща се на разликата
между стандартната цена на устройството в брой , без абонамент и цената,
която клиентът е заплатил; неустойка за мобилен № +************ в размер
4
на 46,24 лева, формирана по следния начин 14,16*3=42,48 лева + 3,76 лева =
46,24 лева, където 3,76 лева е възстановяване на част от разликата между най-
ниския и най- високия месечен абонамент. Вещото лице установява, че
неплатени са общо 10 броя лизингови вноски по договор за лизинг от
06.12.2019 г. в размер на 859,90 лева, 4 броя лизингови вноски по договор за
лизинг от 21.06.2019 г. в размер на 323,96 лева и 24 месечни лизингови вноски
по договор за лизинг от 19.03.2021 г. в размер на 2294,16 лева. Общият размер
на неплатените лизингови вноски е 3478,02 лева.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема следното:
В производството по делото не бе оспорена, нито оборена формалната
доказателствена сила на така сключените между страните договори,
представляващи частни диспозитивни документи, поради което следва да се
приеме, че обективираните в последните изявления изхождат от страните,
сочени като техни автори. Със сключването на договорите, ответникът е
приел и потвърдил, че е запознат с общите условия на мобилния оператор.
Следователно между страните е доказано възникване на облигационните
отношения по процесните договори за предоставяне на далекосъобщителни
услуги, по силата на които ответникът се е задължил за заплаща месечни
такси съгласно избрания абонаментен план, а съгласно чл. 26 и 27 от общите
условия, приложени в заповедното производство, ответникът се е задължил да
заплаща ползваните услуги въз основа на фактура, която се издава
ежемесечно на потребителя, като неполучаването на фактура не освобождава
потребителя от задължението му за заплащане на дължимите суми, а при
сключване на договора, всеки потребител бива уведомен за датата от месеца,
на която ще му бъде издавана фактура. Плащането на посочената във
фактурата сума се извършва в срока, указан във фактурата, но не по-късно от
18 дни след датата на издаването и. Съгласно постигнатите уговорки в
процесните договори за мобилни услуги, датата на издаване на фактурите е на
15-ти всеки месец. По делото не се оспорва, а и се установява от писмените
доказателства предоставянето на услуги от мобилния оператор на ответника и
настъпилия падеж на задълженията. От съдебно-счетоводната експертиза се
установява размерът на дължимите суми. Не се установява плащане на
задълженията за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и
допълнителни такси по горепосочените договори за мобилни услуги в общ
размер на 599,16 лева, поради което претенцията на ищеца в тази част се явява
основателна.
По делото се установи, че по силата на договорите за лизинг от
21.06.2019 г., от 16.12.2019 г. и от 19.03.2021 г., ответникът е получил мобилни
устройства: *********************, ************************** и
**********************, поради което за ответника е възникнало
задължение за плащане на сумата от 3478,02 лева представляваща лизингови
вноски за мобилни устройства, с настъпил падеж, която по данни от съдебно-
счетоводната експертиза не е платена. Съгласно чл. II, т. 1 от ДС към договор
за мобилни услуги от 21.06.2019 г., ответникът е декларирал, че е получил
процесното устройство ********** ХS64 ******. Съгласно чл. II, т. 1 от ДС
5
към договор за мобилни услуги от 16.12.2019 г. , ответникът е декларирал, че е
получил устройство *********************. Съгласно чл. II, т. 1 от
допълнителното споразумение към договор за мобилни услуги от 19.03.2021 г.
е обективирано изявление на потребителя за получаване на устройство
**************************. Доколкото в договорите, имащи характер на
частни диспозитивни документи, е удостоверен неизгоден за ответника факт, а
именно получаване на трите мобилни устройства, то неоснователно се явява
възражението на ответника, че не ги е получил. Не се установи плащане на
задължението, видно от ССчЕ. Следователно исковете по чл. 342 ТЗ се явяват
основателни за изискуеми вземания, представляващи 10 броя лизингови
вноски по договор за лизинг от 06.12.2019 г. в размер на 859,90 лева, 4 броя
лизингови вноски по договор за лизинг от 21.06.2019 г. в размер на 323,96 лева
и 24 месечни лизингови вноски по договор за лизинг от 19.03.2021 г. в размер
на 2294,16 лева или вземане в общ размер на 3478,02 лева.
В процесния случай ищецът твърди, че е прекратил на 07.05.2021 г.
договорите за предоставяне на мобилни услуги и допълнителните
споразумения към тях. Като доказателство представя покана за доброволно
плащане на просрочените суми по договорите (л.116 по делото), с която кани
ответника Т. М. да заплати просрочените задължения в размер на 1261,31 лв. с
ДДС, както и предупреждение, че при неплащане на сумите в 10-дневен срок
мобилният оператор ще прекрати договора за предоставяне на
мобилни/фиксирани услуги и ще начисли неустойки за прекратяване на
договора и ще претендира предсрочно лизингови вноски в общ размер на
5092,78 лв. Представената покана за доброволно плащане представлява
изявлението на търговеца към ответника за прекратяване на договора. По
делото обаче не се установява уведомлението за прекратяване на договора да е
достигнало до знанието на ответника. Освен това, от текста на последната
покана не се установява да е посочен договорът, за който ищцовото дружество
сочи, че ще бъде прекратен. В този смисъл представеният документ не доказва
по категоричен и еднозначен начин прекратяване на процесните договори,
нито достигане на изявлението на ищцовото дружество за разваляне до
ответника. Ето защо съдът намира, че по делото не е доказано прекратяване на
процесните договори. Тъй като не е доказано, че договорите са били
прекратени, не следва да се начислява и неустойка за предсрочното им
прекратяването. Аналогично разрешение намира въпросът по претенцията на
ищеца за разликата между цената на устройство без абонамент и
преференциалната цена, която се основава на цитираната клауза за неустойка
при прекратяване на договора, доколкото едната от трите предпоставки –
прекратяване на договора не се установи по делото, поради което искът по
отношение на неустойките следва да се отхвърли като неоснователен.
За пълнота на изложението и в изпълнение на служебното задължение
на съда / чл. 7, ал. 3 ГПК/ да следи за неравноправни клаузи по договори,
сключен с потребител и във връзка с изрично наведеното възражение от
ответник в отговор, настоящият състав при анализ на договорените клаузи
приема, че клаузата за неустойка при предсрочно прекратяване на договора е
неравноправна. Както бе посочено по-горе, в договор за мобилни услуги се
6
съдържа клауза, според която в случай на прекратяване на договора през
първоначалния срок за която и да е СИМ карта, по вина или инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на всички месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния
размер на месечните абонаменти. Месечният абонамент, приложим в случая
според договора е най-високия месечен абонамент според условията на плана.
Начинът, по който се претендира това вземане - когато е уговорена неустойка
при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или
дори само няколко неплатени абонаментни вноски, всъщност мобилният
оператор по прекратения договор цели да получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора.
Мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е
възползвал от положението на икономически по-силна страна, имаща
възможност да влияе върху правата и задълженията, които всеки от
контрагентите ще поеме. Извод в тази посока следва от обстоятелството, че
неустойка е уговорена само за потребителя, когато договорът е прекратен по
негова вина. Няма уговорка, даваща право на потребителя да претендира
неустойка при неизпълнение на договора от мобилния оператор. Ето защо,
уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза
извън своите обезпечителна и обезщетителна функции, създава условия за
неоснователно обогатяване на мобилния оператор, нарушава принципа за
справедливост и има неравноправен характер по смисъла на чл. 143 ЗЗП. По
горните съображения, исковете за неустойки в общ размер на 1045,58 лева
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. В заповедното производство ищецът е направил
разноски в общ размер от 102,46 лева за държавна такса и 612,70 лв.
адвокатско възнаграждение. В тежест на ответника следва да бъдат възложени
разноски в размер на 569,19 лева. В исковото производство ищецът е направил
разноски в общ размер от 102,46 лева за държавна такса, за адвокатско
възнаграждение, платено съгласно договор за правна защита и съдействие от
01.11.2023 г. – 974,73 лв. и ССчЕ - 400 лева в тежест на ответника следва да
бъдат възложени разноски съобразно изхода на спора в размер на 1175,69
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от
******************* /с предишно наименование ******************* /,
7
ЕИК ********* срещу Т. Г. М., ЕГН **********, с адрес:
************************************************** искове по реда на
чл. 422 ГПК, че Т. Г. М. дължи на ******************* на основание чл. 228
ЗЕС вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер на 38,74 лв. - незаплатени
задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни
такси, начислени за периода 15/02/2021-14/05/2021 г. по Договор за мобилни
услуги № ********* от 14.11.2016г., изм. с Допълнително споразумение №
********* от 01.06.2020г. към него за мобилен номер **********, сумата в
размер на 138,34 лв. (сто тридесет и осем лева и 34 стотинки),
представляващи незаплатени задължения за месечни абонаментни такси,
ползвани услуги и допълнителни такси, начислени за периода 15/02/2021-
14/06/2021г. по Договор за мобилни услуги № ********* от 30.09.2018г., изм.
с Допълнително споразумение № ********* от 19.03.2021г. към него за
мобилен номер **********, сумата в размер на 23,34 лв. ( двадесет и три
лева и 34 стотинки), представляващи незаплатени задължения за месечни
абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси, начислени за
периода 15/03/2021-14/05/2021г. по Договор за мобилни услуги № *********
от 19.03.2021г. за мобилен номер **********, сумата в размер на 181,03 лв. (
сто осемдесет и един лев и 03 стотинки), незаплатени задължения за месечни
абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси, начислени за
периода 15/02/202-14/06/2021 г. по Допълнително споразумение № *********
от 19.03.2021г. към договор за мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер
**********, сумата в размер на 217,71 лв. ( двеста и седемнадесет лева и 71
стотинки), незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани
услуги и допълнителни такси, начислени за периода 15/02/2021-14/05/2021 г.
по Допълнително споразумение № ********* от 06.12.2019г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер **********, както и на
основание чл. 342 ТЗ сумата в размер на 859,90 лв. ( осемстотин петдесет и
девет лева и 90 стотинки), представляващи незаплатени лизингови вноски за
периода 15/02/2021-06/11/2021 г. по Договор за лизинг от 06.12.2019г., с който
е предоставено ползването на мобилно устройство *********************,
сумата в размер на 2294,16 лв. (две хиляди двеста деветдесет и четири лева и
16 стотинки), представляващи неплатени лизингови вноски за периода
15/03/2021-19/02/2023 г. по Договор за лизинг от 19.03.2021г., с който е
предоставено ползването на мобилно устройство
**************************, сумата в размер на 323,96 лв. ( триста
двадесет и три лева и 96 стотинки), представляваща лизингови вноски за
периода 15/02/2021-14/05/2021 г. по Договор за лизинг от 21.06.2019г., с който
е предоставено ползването на мобилно устройство **********************,
ведно със законната лихва върху горепосочените суми от 19.04.2023 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.06.2023 г. по ч. гр. д. № 20364/2023
г. по описа на СРС, 166-и състав.
ОТХВЪРЛЯ исковете по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна
квалификация по чл. 92 ЗЗД да бъде признато за установено, че Т. Г. М., ЕГН
**********, с адрес:
8
******************************************************* дължи на
******************* сумата от 308,52 лв. - неустойка за прекратяване на
договора по вина на потребителя по Договор за мобилни услуги № *********
от 14.11.2016г., изм. с Допълнително споразумение № ********* от
01.06.2020г., за сумата от 303,39 лв. - неустойка за прекратяване на договора
по вина на потребителя Договор за мобилни услуги № ********* от
30.09.2018г., изм. с Допълнително споразумение № ********* от 19.03.2021г.
към него, сумата в размер на 46,24 лв. - неустойка за прекратяване на
договора по вина на потребителя по Договор за мобилни услуги № *********
от 19.03.2021г, за сумата в размер на 167,61 лв. - неустойка за прекратяване
на договора по вина на потребителя Допълнително споразумение №
********* от 19.03.2021г., както и за сумата в размер на 219,82 лв. - неустойка
за прекратяване на договора по вина на потребителя по Допълнително
споразумение № ********* от 06.12.2019г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер ********** като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. Г. М., ЕГН **********, с
адрес: ******************************************************* да
заплати на ********************, ЕИК********* /с предишно наименование
*******************/, сумата 1175,69 лв. (хиляда сто седемдесет и пет лева
и 69 стотинки) , представляващи разноски в исковото производство и сумата
от 569,16 лв. ( петстотин шестдесет и девет лева и 16 стотинки), разноски в
заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9