№ 21330
гр. София, 14.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20251110107733 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от И. М. Ц., с която срещу „Център за
градска мобилност“ ЕАД е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл.
45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 6350 лева, ведно със законната лихва от
27.06.2024 г., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
влошаване на здравето на ищеца (посттравматичен стрес, страх, вегетативна
лабилност, психомоторно силно напрежение), които ищецът претърпял в резултат от
поведението на служители на ответното дружество, които на посочената дата вдигнали
лек автомобил „Ш.“, рег. № . с него вътре с товарен автомобил тип „паяк“ в гр. София,
ж.к. Д.
По твърденията на страните относно правнорелевантните за спора факти:
С исковата молба ищецът твърди, че на посочените дата и място се намирал в
лекия автомобил „Шкода“, последният със запален двигател и затворени прозорци,
когато две лица се приближили до автомобила и натоварили същия на
специализирания автомобил, докато ищецът бил вътре. Твърди автомобилът да е бил
спрял така, че да не може той да излезе. При спускането на лекия автомобил на
платформата същият силно се разклатил, ищецът ударил главата си в купето на
собственото си МПС. Ищецът, обезумял от страх (от височини и тъй като мислел, че е
отвлечен), се обадил на тел.112, като на място дошли служители на 08 РУ – СДВР,
които съдействали за сваляне на лекия автомобил от платформата. Твърди по време на
натоварването в резултат от удара по главата да е получил: оток, кръвонасядане и
охлузвания в лявата слепоочна област на главата, като ударът по главата застрашил
живота му. Освен това повлиял негативно, тъй като трудно се концентрирал, започнал
да изпитва периодични болки в главата, които преди удара никога не е имал. Будел се
от болки в главата, страдал от безсъние, изпитвал страх да не се повтори инцидента и
от шофиране, изпаднал в депресия, посещавал психиатър и пиел лекарства за нервите.
Бил диагностициран, че страда от тревожност, психично разстройство, дължащо се на
емоционален стрес, посттравматичен стрес, каквито били действията на служители на
ответника. В резултат от същите ищецът твърди да е станал по-затворен, дистанцирал
се от хората, което затруднявало адвокатската му професия и по този начин
работоспособността му била намалена. Позовава се на мотиви от прокурорско
постановление за прекратяване на образувано досъдебно производство по случая.
Развива подробни съображения относно отговорността на ответника по реда на чл. 49
ЗЗД, тъй като служителите му не били спазили задълженията, вменени им с
1
длъжностните характеристики, както и инструкцията за безопасно и безаварийно
прилагане на специализираното техническо средство за принудително преместване на
моторното превозно средство. Счита, че исковата сума би репарирала причинените му
неимуществени вреди. Моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски.
Представя документи, които иска да се приемат като доказателства по делото, заявява
искания за разпит на свидетели, искания по реда на чл. 190 ГПК за задължаване на
ответника да представи преписи от трудовите договори на служителите си и
длъжностните им характеристики, както и дисциплинарните преписки срещу
служителите си.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който изцяло оспорва
предявения иск по основание и размер. Поддържа, че в процесния случай е
констатирано нарушение на правилата за паркиране на автомобила, процесното МПС е
пречело на движението, с оглед което и са предприето действия на служители на
ответника по репатрирането му. Изготвен е бил снимков материал преди
репатрирането, което било тяхно задължение. От снимките се установявало, че ищецът
не е бил в автомобила, автомобилът не е бил със запален двигател, а ищецът се е качил
в същия след като служителите са вече са започнали вдигането му с цел качване на
платформата. След като се качил в автомобила си, ищецът запалил двигателя и отказал
да слезе. Автомобилът бил качен на платформата и „паякът“ бил изместен, за да не
пречи на движението. На място пристигнали служители на 08 РУ, ищецът заплатил
дължимата сума и колата му е била свалена от специализирания автомобил. Не отрича,
че по отношение на двамата служители са проведени дисциплинарни производства и
същите са получили наказания „забележка“. Поддържа, че действията на ищеца, който
сам е решил да се качи в автомобила си, са негов съзнателен избор и със същите
последният е съпричинил вредите, които твърди да са възникнали за него – те не биха
настъпили, ако не е предприел качване в автомобила. Въвежда възражения, че
описаните в представения документ от Клиника по съдебна медицина вреди, може да
са получени при друг механизъм и да са резултат от друго събитие. Оспорва иска и
като крайно завишен по размер. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на
разноски. Представя документи, които иска да се приемат като доказателства по
делото, присъединява се към искането за призоваване като свидетели на служителите
от 08 РУ, отзовали се по сигнал във връзка с процесния случай, заявява искане за
разпит на служителите на ответника, прави искане за изискване на прокурорската
преписка по случая.
По разпределението на доказателствената тежест и безспорните
обстоятелства:
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е необходимо
в съответствие с разпоредбите на чл. 154 ГПК ищецът да установи наличието на
следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен
фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи (деяние – в случая нарушаване на трудовите задължения на
служители на ответника, вреда –неимуществена, причинна връзка между деянието и
вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или
по повод извършването на възложената му работа – чрез действие/бездействие, което
пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила
или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Вината се
предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е да обори при
условията на обратно доказване /пълно и главно/ презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД.
2
С оглед наведените с отговора на исковата молба възражения в тежест на ищеца е
да установи по делото възражението си за съпричиняване на вредите – че ищецът се е
качил в автомобила си, докато същият е бил вече повдигнат за качване на
специализираното средство за репатриране, както и че е отказал да слезе. В тежест на
ответника е да установи, че описаните в исковата молба травматични увреждания са
получени по друг начин.
Безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са обстоятелствата, че: 1/.
На посочените в исковата молба дата и място се е намирал в спряло състояние лек
автомобил „Шкода“, рег. № СВ 6263МК, че същият е бил закачен за специализиран
автомобил за репатриране и е бил поставен на платформата на същия, като към
момента на поставянето му върху тази платформа ищецът е бил вътре в автомобила,
че К. Е. и Ц. К. са служители на ответното дружество, че на последните е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“ във връзка с процесния случай.
По доказателствените искания на страните:
Страните са представили писмени документи, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор и следва
да бъдат приети като доказателства в производството.
Исканията на ответника по чл. 190 ГПК следва да се оставят без уважение, с
оглед отделените за безспорни между страните обстоятелства и представените от
ответника с отговора документи.
Следва да се допусне един свидетел при режим на довеждане в първото по
делото съдебно заседание за установяване на твърдените неимуществени вреди.
На основание чл. 159, ал. 2 ГПК съдът намира, че следва да се призове за разпит
пред СРС само единият от служителите на 08 РУ (Евгени Спасов), респ. да се допусне
до разпит при режим на довеждане единият служител на ответника (Ц. К.), като ако
последните не установят обстоятелствата, за които се призовават пред съда, по искане
на съответната страна съдът може да допусне до разпит и другите поискани свидетели
(Г. Д., К. Е.).
Искането за изискване и прилагане по настоящото производство на
прокурорската преписка съдът намира, че не е необходимо за изясняването на спора от
фактическа страна, с оглед което и същото следва да се остави без уважение.
Страните следва да се приканят към сключването на спогодба или доброволно
уреждане на спора по друг начин.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично
в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от
3
тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
ОБЯВЯВА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания,
те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ищеца с
исковата молба и от ответника с отговора документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по чл. 190 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за изискване и прилагане на
образуваната прокурорска преписка по описа на СРП в цялост.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпити на
свидетели, както следва:
един свидетел при режим на довеждане от ищеца в първото по делото открито
съдебно заседание;
на свидетеля Евгени Спасов, който да бъде призован от адрес по месторабота:
гр. София, ж.к.Дружба I, ул. „И. А., 08 РУ, СДВР, при депозит в размер на
сумата 50 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от връчване на
определението, в който следва да се представи и документ по делото, че
депозитът е внесен;
на свидетеля Ц. К. при режим на довеждане от ответника в първото по делото
открито съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията за разпит на свидетелите Г. Д., служител
на 08 РУ, СДВР, и на К. Е., служител на ответника, на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.06.2025 г.
от 11:00 часа, за когато да се призоват страните, както следва: ищецът на съд. адрес,
посочен в молбата от 11.02.2025 г., ответникът на служебния адрес на адв. Г., посочен в
отговора.
Препис от настоящото определение, в което се съдържа проект за доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца и преписи от отговора на исковата молба и
приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4