№ 24646
гр. София, 14.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Частно
гражданско дело № 20241110127140 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411 от ГПК.
Образувано е по заявление, подадено от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
чрез юрк. Н., срещу Ю. Й. Р., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
следните суми: 8067,18 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит
№ PLUS/ДАТА г. за периода от 15.07.2022 г. до 15.02.2029 г., ведно със законната лихва за
период от 02.05.2024 г. до изплащане на вземането; 7857,49 лв., представляваща договорна
лихва за период от 15.07.2022 г. до 12.04.2024 г.; 2378,58 лева, представляваща лихва за
забава за период от 16.07.2022 г. до 02.05.2024 г.
Настоящият съдебен състав приема, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК следва да бъде отхвърлено, като аргументите за това са
следните:
На първо място, съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК съдът разглежда
заявлението в закрито заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането не
отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в
тридневен срок от съобщението.
С Разпореждане № 75408/28.05.2024 г. съдът е приел, че заявлението е нередовно,
поради което е указал на заявителя в тридневен срок от получаване на съобщението да
отстрани констатираните нередовности, а именно: 1/ надлежно да изложи обстоятелствата,
от които произтичат претендираните вземания, като конкретизира за какъв период
претендира главница в размер на 8067,18 лв. и уточни подробно как е формиран този
размер; 2/ да уточни как е формиран претендираният размер на договорната лихва; 3/ да
уточни какъв е размерът на договорната лихва по вноските с настъпил падеж преди датата,
на която твърди, че е обявена предсрочна изискуемост; 4/ да изложи надлежно
обстоятелствата, от които произтича обявяването на предсрочна изискуемост – кога е
уведомен длъжникът за твърдяната предсрочна изискуемост, по какъв начин, както и да
1
посочи датата, на която твърди, че е обявена предсрочна изискуемост и представи
доказателства за това.
В указания от съда срок е постъпила молба от заявителя, чрез юрк. А., с която обаче
не са изпълнени указанията на съда, а е преповторено изложеното в подаденото заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което е нередовно, тъй като от една
страна се претендира главница за период от 15.07.2022 г. до 15.02.2029 г., т.е. за бъдещ
период, а от друга страна е посочено, че била обявена предсрочна изискуемост, за което
нито са изложени надлежни твърдения, нито са представени доказателства.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът разглежда
заявлението в закрито заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави.
Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от
общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните и
при наличието на две предпоставки – обективния факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще
счита целият кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са
били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са се осъществили
обективните факти, обуславящи настъпването й. Предпоставките за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника
предхожда по време подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Единствено при наличието на тези предпоставки в тяхното кумулативно единствено, а
именно осъществяване на условията за настъпване на предсрочна изискуемост на
задълженията по кредита, упражняване правото на банката за обявяване настъпилата
предсрочна изискуемост и достигането на това нейно волеизявление до знанието на
длъжника, може да бъде прието, че задължението по остатъка от дълга по кредита е станало
изискуемо и подлежи на изпълнение.
Съответно според т. 1 от Тълкувателно решение № 8/2017 г. на ВКС по тълк.дело №
8/2017 г., ОСГТК, е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ. В мотивите на Тълкувателното решение е
прието, че в този случай не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна
връзка по договор за кредит при условията, договорени между страните. Вземането
произтича от договор за кредит с определени срокове за плащане на отделните вноски,
които са намерили отражения в счетоводните книги на банката. Размерът и падежът на
2
всяка вноска са определени в договора и за настъпването на изискуемостта им не е
необходимо удостоверяването на обстоятелства по чл. 418, ал. 3 ГПК. Длъжникът дължи
изпълнение, макар и само за онази част от дълга, по отношение на която е настъпил
падежът, договорен от страните.
В приложение на задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
горепосочените Тълкувателни решения, се налага извода, че при липса на доказателства по
делото кредитът да е бил обявен за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението, не
може да се издаде заповед за изпълнение за сумата от 8067,18 лв. за период от 15.07.2022 г.
до 15.02.2029 г., какъвто е размерът на претендираната главница, както и за акцесорните
вземания (договорна лихва, мораторна лихва). Настоящият съдебен състав приема, че в
разглеждания случай не е налице надлежно извършено уведомяване на длъжника за обявена
предсрочна изискуемост, тъй като по делото не са представени никакви доказателства в тази
насока. Представените към заявлението документи по никакъв начин не доказват обявяване
на длъжника на предсрочна изискуемост. Ето защо следва да се приеме, че не е налице
надлежно извършено уведомяване на длъжника Ю. Й. Р. за обявена предсрочна
изискуемост.
В разглеждания случай цялото заявление подлежи на отхвърляне, доколкото от него
и от представените документи не може да се изведе недвусмислено размерът на неплатените
вноски, с настъпил падеж, както и размерът на акцесорните вземания – в този смисъл е и
константната съдебна практика на СГС, обективирана в Определение № 268827 от
18.05.2021 г. по ч.гр.д. № 2897/2021 г. по описа на СГС, ГО, III-„Б“ въззивен състав.
Отделно от изложеното, изрично следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че
претендирането на договорна лихва в размер на 7857,49 лв. за период от 15.07.2022 г. до
12.04.2024 г., при главница от 8067,18 лв., е в противоречие със закона и с добрите нрави.
Не на последно място, съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът
разглежда заявлението в закрито заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато
искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК,
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. В частност при претендирана главница в
размер на 8067,18 лв. и договрна лихва в размер на 7857,49 лв. може да се приеме, че е
налице обоснована вероятност, че е налице неравноправна клауза, както и че сборът от
уговорените размери по договора надхвърлят ограничението по чл. 19, ал. 4 от ЗПК (в този
смисъл са Решение № 261434 от 4.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 6462/2020 г., Решение №
267071 от 21.12.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 8036/2020 г., Решение № 127 от 11.01.2023 г.
3
на СГС по в. гр. д. № 3292/2022 г., Решение № 266714 от 26.11.2021 г. на СГС по в. гр. д. №
4773/2021 г., Решение № 2195 от 11.08.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 13527/2021 г., Решение
№ 260002 от 4.01.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 12383/2019 г., Решение № 263011 от
26.09.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 3697/2021 г., Решение № 266691 от 25.11.2021 г. на СГС
по в. гр. д. № 3112/2020 г. и др.). Съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от
21.03.2024 г. по дело C-714/22, когато в договор за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички разходи, предвидени в чл. 3, б. „ж“ от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г., посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница.
С оглед гореизложеното и доколкото не е налице предвидените в закона
предпоставки за издаване на заповед за изпълнение, съдът приема, че следва да отхвърли
заявлението по чл. 410 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 411, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 146559/02.05.2024 г., подадено от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, чрез юрк. Н., срещу Ю. Й. Р. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 8067,18 лв., представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № НОМЕР г. за периода от 15.07.2022 г. до 15.02.2029 г.,
ведно със законната лихва за период от 02.05.2024 г. до изплащане на вземането; 7857,49 лв.,
представляваща договорна лихва за период от 15.07.2022 г. до 12.04.2024 г.; 2378,58 лева,
представляваща лихва за забава за период от 16.07.2022 г. до 02.05.2024 г.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4