РЕШЕНИЕ
№ 211
гр. Радомир, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20231730100402 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени
положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на заявител
по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че за периода от м. май 2019 г. до м. април 2021 г.
ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия на ответницата за обект, находящ се в гр.
С., ЖК „К. п.“, бл. ., вх. „.“, ет. ., ап. ., аб. № ., на стойност 3072,72 лева. Сочи, че
ответницата била клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия за продажба на
топлинна енергия от „Т. С“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., които се
изготвяли от „Т. С.“ ЕАД и се одобрявали от КЕВР. Същите влизали в сила в едномесечен
срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. В чл. 31, ал. 1 от ОУ бил
определен редът и срокът, по който купувачите на ТЕ били длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. След 10.07.2016 г. ищцовото дружество ежемесечно
удостоверявало публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в
присъствието на нотариус, за което били съставяни и съответни констативни протоколи.
1
На основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в
сграда - етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл.
155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за топлоснабдения имот се начислявали от „Топлофикация
София“ ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период се изготвяли
изравнителни сметки от фирма „МХ Е.“ ООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. За топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки, от които
ставало ясно, че сумите за топлинна енергия за имота на ответницата са начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните
тела в имота.
Твърди, че за процесните суми било подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. №
./2022 г. по описа на СРС, изпратено по подсъдност на РдРС, в рамките на което била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ./29.03.2023 г. в полза на
заявителя и настоящ ищец. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение
срещу издадената заповед, което обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от
предявяване на настоящата искова претенция.
От съда се иска да признае за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество
сума в размер на 3072,72 лева - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода от м. май 2019 г. до м. април 2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ЖК
„К.п.“, бл. ., вх. „.“, ет. ., ап. ., аб. № ., ведно със законната лихва, считано от деня на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.08.2022 г. до
окончателното изплащане, както и мораторна лихва за забава в размер на 371,01 лева,
начислена за периода от 15.09.2020 г. до 09.08.2022 г., както и суми за извършена услуга
дялово разпределение в размер на 37,13 лева – главница за периода от м. юли 2019 г. до м.
април 2021 г. и 7,59 лева – мораторна лихва за периода от 31.08.2019 г. до 09.08.2022 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с който е
оспорила основателността на исковите претенции, с твърдения, че не е собственик на
описания в исковата молба топлоснабден имот, с оглед на което не притежава и качеството
„клиент на топлинна енергия“. Заявява изрично, че не оспорва исковата претенция по размер
и начин на определяне на процесните суми, но прави възражение за погасяване по давност
на сумите по исковата молба, поради което моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание ищцовото дружество „Т. С.“ ЕАД, редовно призовано, не изпраща
представител.
Ответницата Л. Г., редовно призована, чрез упълномощен представител оспорва
предявените искове и моли съда да постанови решение, с което същите да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани.
Третото лице – помагач – „МХ Е.“ ООД, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
2
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Ищцовото дружество „Т. С.“ ЕАД, в качеството му на доставчик на топлинна енергия, е
подало на 24.08.2022 г. до Софийския районен съд заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответницата Л. М. Г. за дължими суми за
топлоенергия за обект, находящ се в гр. С. ЖК „К. п.“, бл. ., вх. „.“, ет.., ап. ., за периода от
м. май 2019 г. до м. април 2021 г.
Въз основа на това заявление е образувано ч. гр. д. № ./2022 г. на СРС, изпратено по
подсъдност на РдРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № ./29.03.2023 г. против длъжника и настоящ ответник.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение за недължимост на
сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят „Т. С.“ ЕАД е предявил
настоящия положителен установителен иск.
По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № . том . дело №
./1994 г. на нотариус при Софийска нотариална служба към Софийския районен съд, по
силата на който Р. Б. Г. е дарила на племенницата си Л. М. Г. следния свой недвижим имот,
а именно апартамент № . ет. . в жилищна сграда – блок № . вх. „Б“, построен върху
държавна земя, комплекс „К. п.“, гр. С., като дарителката си е запазила правото на ползване
върху имота пожизнено и безвъзмездно.
По силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот №. том . дело № ./1994 г. на
нотариус при Софийска нотариална служба към Софийския районен съд Л. М. Г. е дарила
описания по-горе недвижим имот на дъщеря си И. В. Г..
Видно от представеното по делото удостоверение с изх. № ./15/20.09.2012 г., издадено
от „Географска информационна система - С.“ ЕООД, е, че стар адрес ЖК „Р. – Ко.“, бл. . е
идентичен с настоящ адрес ЖК „К. п. .“, бл. ., с входове „.“ и „.“.
Видно от препис - извлечение от акт за смърт, издаден от Община П.въз основа на акт за
смърт № ./24.04.2021 г., е, че Р. Б. Г. е починала на 23.04.2021 г.
По делото е представен и протокол от 11.07.2002 г. от проведено Общо събрание на
етажната собственост, с адрес: гр. С., ЖК „К. п., бл. ., вх. „.“, на което е взето решение да
бъде сключен договор със СД „Е. К.“ за въвеждане на системата за индивидуално отчитане и
разпределяне на разходите за отопление и за топла вода, както и договор от 29.08.2002 г.,
сключен между етажната собственост, с адрес: гр. С., ЖК „К. п., бл. ., вх. 2 и СД „Е. К.“, с
предмет извършване на услугата „топлинно счетоводство“ в горепосочената жилищна
сграда.
От страна на ищеца са представени и фактури за потребено количество топлинна
енергия и БГВ за процесния топлоснабден имот, както и договор при Общи условия от
09.06.2020 г. за извършване на услугата „дялово разпределение“ на топлинната енергия,
сключен между „Т. С.“ ЕАД и МХ „Е.“ ООД.
От страна на третото лице – помагач по делото са представени и документи, касаещи
3
отчитане на топлинната енергия в процесния топлоснабден имот, както и изравнителни
сметки за процесния период от време.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен
интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се
обосновава с издадена срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е
постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е
подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е неоснователен по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че
ответницата Л. М. Г. е ползвала през исковия период топлинна енергия, от какво се формира
тя, правилно ли е разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени
съответните суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи
пораждането и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната сума,
като установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да бъде главно и
пълно. За да се приеме, че ответницата дължи сумите, търсени от нея като стойност на
доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответницата е клиент на ТЕ, и
ако това бъде доказано - да установи размера на вземането си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр.
./09.12.2003 г.) клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът
на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот. Видно от представените по делото 2
бр. нотариални актове (нотариален акт за дарение на недвижим имот №., том . дело № ./1994
г. и нотариален акт за дарение на недвижим имот № ., том . дело № ./1994 г.) ответницата е
придобила правото на собственост върху процесния топлоснабден имот на 17.01.1994 г.,
след което на 20.01.1994 г. го е дарила на своята дъщеря И. Г. от което следва, че за
процесния период от време - от м. май 2019 г. до м. април 2021 г., същата не е притежавала
качеството „клиент на топлинна енергия“ по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна носи тежестта да докаже онези факти, от които
извлича изгодни за себе си правни последици, които претендира като настъпили. След като
ищецът не успя да докаже твърдените от него обстоятелства, за съда възниква правото и
задължението да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не
беше доказан, а именно, че ответницата е собственик или титуляр на вещното право на
ползване на топлоснабдявания имот. При доказателствена тежест на ищеца, същият не
установи по безспорен начин това обстоятелство. Поради това предявеният иск се явява
неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед изложените мотиви, на отхвърляне подлежи и акцесорният иск за заплащане на
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение.
По разноските:
4
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество следва да
бъде осъдено да заплати на ответницата направените от последната разноски в заповедното
и исковото производство. Ответницата доказва направени разноски в общ размер на 1050,00
лева – заплатено адвокатско възнаграждение (400,00 лева за заповедното производство и
640,00 лева – по настоящото дело). С исковата молба процесуалният представител на ищеца
е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно, съобразявайки от една страна фактическата и правна
сложност на делото и от друга – минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изложеното, ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на
ответницата направените от нея разноски по делото в размер на 1050,00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „Я.“ № .искове за признаване за установено по отношение на Л. М. Г., с ЕГН:
**********, с адрес: с. П., общ. Р., обл. П., че дължи на топлофикационното дружество сума
в размер на 3072,72 лева (три хиляди седемдесет и два лева и седемдесет и две стотинки) -
главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от м. май 2019 г. до м.
април 2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ЖК „К. п.“, бл. ., вх. „.“, ет. . ап. .
аб. № ., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 24.08.2022 г. до окончателното изплащане, както и мораторна
лихва за забава в размер на 371,01 лева (триста седемдесет и един лева и една стотинка),
начислена за периода от 15.09.2020 г. до 09.08.2022 г., както и суми за извършена услуга
дялово разпределение в размер на 37,13 лева (тридесет и седем лева и тринадесет стотинки)
– главница за периода от м. юли 2019 г. до м. април 2021 г. и 7,59 лева (седем лева и
петдесет и девет стотинки) – мораторна лихва за периода от 31.08.2019 г. до 09.08.2022 г.
ОСЪЖДА „Т. С. ЕАД, с ЕИК: . със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № .
ДА ЗАПЛАТИ на Л. М. Г., с ЕГН: .**********, с адрес: с. П., общ. Р., обл. П. сумата от
1050,00 лева (хиляда и петдесет лева), представляваща направени разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „М.Е.“ ООД – трето лице – помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5