О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
гр. Кюстендил, 28.05.2020 г.
Кюстендилският окръжен съд,
гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Савова
в.ч.гр.д.№174 по описа за 2020 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.248,
ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано
по молба, депозирана от „***“ ЕАД, гр. **, представлявана от В. М. С. – Главен изпълнителен директор и Д. Н. Н. – Изпълнителен директор, действащи
чрез пълномощника – главен юрисконсулт Г. К., със съдебен адрес: гр. **, с искане за допълване на определение
№355 от 19.05.2020 г., постановено от Окръжен съд – Кюстендил по в.ч.гр.д.№174
по описа за 2020 г., като бъдат присъдени сторените от частния жалбоподател – „***“
ЕАД разноски за заплатена държавна такса за обжалване по депозираната частна
жалба .
Искането , касаещо частта за
разноските, е направено от легитимирана страна и в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК , поради което се
явява допустимо.
По същество, съдът намира следното:
Пред ОС – Кюстендил е депозирана
частна жалба от „***“ ЕАД с искане за отмяна на разпореждане №892 от 25.02.2020
г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по ч.гр.д.№427/20 г. по описа на
същия съд и постановяване издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за посочените в заявлението суми. С частната жалба са
претендирани разноски за въззивното производство.
КнОС с определение №355 от 19.05.2020
г., постановено от Окръжен съд – Кюстендил по в.ч.гр.д.№174 по описа за 2020 г.
е уважил частната жалба, като е постановил издаване на заповед за незабавно
изпълнение. С цитираното определение съдът се е произнесъл и по искането на
частният жалбоподател за присъждане на сторени в производството разноски, като
е осъдил насрещната страна да заплати на частният жалбоподател сумата от 50
лева за заплатено юрисконсултско възнаграждение. Въззивният съд е пропуснал
обаче да възложи в полза на частния жалбоподател сторените от същият разноски
за заплатена държавна такса.
При така установеното от фактическа
страна, КнОС от правна приема следното:
При този изход на производството, при
своевременно заявено искане на частния жалбоподател за присъждане на разноски,
както и с оглед доказаността на същите, съгласно дадените от ВКС указания в
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК и
доколкото при постановяването на своя съдебен акт, настоящият състав на КнОС е
пропуснал да възложи в тежест на насрещната страна сторените от частния
жалбоподател разноски за държавна такса в
развилото се производство, то ще стори това с настоящото определение, като на
осн. чл.78, ал.1 от ГПК насрещната
страна – длъжникът в заповедното производство ще бъде осъден да заплати в полза
на частния жалбоподател „***“ ЕАД сторените във въззивното производство
разноски и за заплатена държавна такса. В молбата по чл.248, ал.1 ГПК същите се
претендират в размер на 25.00 лева. Съгласно разпоредбата на чл.19 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс държавната такса за частна жалба по гражданско дело е в размер на 15.00
лева. В такъв размер е и заплатената от частният жалбоподател държавна такса,
видно от приложеното преводно нареждане /лист 7 от делото/,и с каквато сума следва да бъде допуснато
изменение на размера на присъдените
разноски.
Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече
постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за
разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК.
Първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК
обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и
прието искане за разноски. В този случай, допълването на съдебния акт е
процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда.
В настоящия случай-съдът е формирал
воля досежно искането за разноски и изрично я е отразил в акта си, поради което
приложение намира втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК,
обхващаща случаите, в които страната настоява при налично произнасяне на съда
относно дължимите разноски, то да бъде приведено в съответствие с нейното
твърдение за осъществяването им. В този случай, искането не е за допълнително
произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 78, ал.1 във вр. с чл. 248, ал.1 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ определение №355 от 19.05.2020
г., постановено от Окръжен съд – Кюстендил по в.ч.гр.д.№174 по описа за 2020
г., в частта за разноските , с което
Б.А.М., ЕГН ********** от с. **, е осъден
да заплати на "***" ЕАД, ЕИК *********, сумата 50лв.
юрисконсултско възнаграждение, като увеличава сумата за разноските, която Б.А.М.,
/с посочени данни/, да заплати на ***" ЕАД, ЕИК *********, на сумата 65лв./шестдесет и пет лева/ , включваща юрисконсултско
възнаграждение и платена държавна такса за въззивното производство.
Определението
не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.