Решение по дело №7011/2013 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.С., 26.06.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-20 състав, в открито заседание на  двадесет и трети юни две хиляди и четиринадесета година в състав :

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

 

При секретаря Е.К., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7011 по описа на СГС за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 237 ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Ищецът – „У.Б.” АД твърди в исковата си молба, че има парични вземания срещу ответниците Б.К.В. и Е.Н.В.. С първия ответник сключил Договор за ипотечен кредит № 52/22.05.2006 г., по силата на който представил на Б.В. кредит в размер на 50 000 евро за закупуване на двуетажноа жилищна сграда в с. Л., заедно с дворното място, в което е изградена сградата, представляващо УПИ ХІІІ-307 в кв. 26 по плана на с. Л. – С., м. Л., като ищецът заплатил сумата по отпуснатия кредит директно на продавачите, с които ищецът имал договор. Ищецът сочи, че кредитополучателят се задължил да погаси кредита н а204 вноски, с падеж на всяка вноска 5-то число на месеца, по погасителен план, подробно описан в исковата молба. Освен главница, кредитополучателят се задължил да заплаща и годишна лихва, както и наказателна лихва, чиито размери били уговорени в договора за кредит. Уговорено било и задължение за заплащане на такси и комисионни, съгласно Тарифата на Банката за физически лица, както и годишна такса за управление на кредита. Ищецът поддържа, че до 05.09.2006 г. ответникът плащал редовно задълженията си, но от тази дата, която била и падежът на четвъртата дължима вноска,  изпаднал в забава, поради което били начислени лихви за забава. Тъй като много от следващите вноски не били платени или платени със забава, ответникът поискал от Банката на 12.04.2010 г. предоговаряне условията на кредита. Условията били предоговорени посредством Анекс № 1/12.04.2010 г., като с него ответницата Е.В. встъпила като съдлъжник във всички задължения на Б.В. по договора за кредит. Още на 05.05.2010 г. обаче двамата длъжници не погасили дължимото на тази дата плащане от 392.22 евро, а сторили това на 14.05.2010 г. Впоследствие били извършени няколко плащания, но с тях били погасяване лихви и такси. На 11.07.2012 г. ответникът отново поискал предоговаряне условията по кредита и в резултат на постигнато съгласие за това бил подписан Анекс № 2/01.08.2012 г. След подписването му двамата съдлъжници не платили нито една от вноските по кредита. Поради последователно неплащане на пет вноски в периода 05.08.2012 г. – 05.12.2012 г. Банката упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем като на 13.12.2012 г. отразила това в счетоводството си. Допълнително уведомила съдлъжниците за обявената предсрочна изискуемост с покана, получена от тях. Те обаче не предприели плащане или уреждане на дълга по друг начин. Поради това, на 22.03.2013 г. ищецът депозирал пред СРС заявление за издаване заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК за събиране на вземанията си, като такава била издадена по гр.д. № 7772/2013 г. на СРС, 71 състав. Срещу Заповедта постъпило възражение по чл. 4141 ГПК от двамата съдлъжници и на 22.04.2013 г. Банката получила указанията на СРС, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.

Въз основа на изложеното ищецът иска да бъде постановено решение, с което да бъде установено съществуването на вземане по Договор за ипотечен кредит № 52 от 22.05.2006 г„ Анекс № 1/12.04.2010 г. и Анекс № 2/01.08.2012 г. към същия, обективирани в Заповед за изпълнение от 05.03.2013 г. издадена по ч. гр. д. № 7772/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 71 състав, а именно: сумата от 45 385,49 евро, представляваща дължима неплатена главница;  сумата от 8 447,43 евро, представляващи дължима договорна лихва за периода от 05.08.2012 г. до 21.02.2013 г.; сумата от 113,49 евро, представляващи дължима такса за обслужване на кредита; законна лихва върху главницата от 45 385,49 евро, считано от 22.02.2013 г. (подаване на Заявлението по чл. 417 от ГПК) до окончателното издължаване; сумата от 2 110,20 лева, дължима държавна такса в заповедното производство и сумата от 1 806,12 лева, дължимо адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

Ответниците са депозирали поотделно отговор на исковата молба, с който признават съществуването на претендираното вземане по основание и размер и молят да бъде постановено решение при признание на иска.

Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която е поискал съдебното дирене да бъде прекратено и съдът да постанови решение при признание на иска.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и на основание чл.235, ал.2 ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение, същата да влезе в сила и издаденият в производството по чл. 417 ГПК изпълнителен лист да запази действието си на изпълнителен титул – арг. 416 ГПК и чл. 42, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението по чл. 417 ГПК. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.

Предмет на настоящото производство е парично вземане на ищеца „У.Б.” АД срещу Б.К.В. и Е.Н.В. произтичащо от Договор за ипотечен кредит № 52 от 22.05.2006 г., Анекс № 1/12.04.2010 г. и Анекс № 2/01.08.2012 г. към същия, състоящо се от сумата от 45 385,49 евро, представляваща дължима неплатена главница;  сумата от 8 447,43 евро, представляващи дължима договорна лихва за периода от 05.08.2012 г. до 21.02.2013 г.; сумата от 113,49 евро, представляващи дължима такса за обслужване на кредита; законна лихва върху главницата от 45 385,49 евро, считано от 22.02.2013 г. (подаване на Заявлението по чл. 417 от ГПК) до окончателното издължаване за което именно е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК от 05.03.2013 г.,  издадена по ч. гр. д. № 7772/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 71 състав, представена по делото. Присъдените със Заповедта разноски не са предмет на установителния иск, но по размера на същите настоящият съд следва да се произнесе с осъдителен диспозитив, дори да не изменя размера им (Така т. 12  на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС). В същото време предявеният от „У.Б.“ АД установителен иск е предявен в срока и при условията на по чл. 422 вр. 415 ГПК. Искът е процесуално допустим.

С отговора на исковата молба ищците са признали вземането и са направили признание на иска. Признанието е относно права, с които ответниците могат да се разпореждат и същото не противоречи на закона или морала. В същото време ищецът с допълнителната искова молба е направил искане за прекратяване на съдебно дирене и постановяване на решение съобразно направеното признание. Следователно, на основание чл. 237 ГПК съдът следва да приеме, че искът е изцяло основателен – вземането на ищеца съществува на предявеното основание и в предявения размер, предвид направеното от ответниците признание на иска. Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото той е основателен.

По разноските: Съобразно изхода от спора, на ищеца следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски изцяло - 2 110,20 лева, дължима държавна такса и 1 806,12 лева, дължимо адвокатско възнаграждение, както и разноските, направени в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Макар да е налице признание на иска, ответниците са дали повод за предявяването му, като са депозирали възражение против издадената Заповед за незабавно изпълнение по чл. 4141 ГПК, поради което не са налице условията на чл. 78, ал. 2 ГПК. Разноските на ищеца в настоящото производство са в размер на 2 151.32 лева – държавна такса и 3 072.24 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на „У.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С.Н.” № 7 -  ищец, че  Б.К.В., ЕГН ********** и Е.Н.В., ЕГН **********, и двамата с адрес *** - ответници,  на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, че съществува вземане на ищеца към ответниците – солидарни длъжници, произтичащо от Договор за ипотечен кредит № 52 от 22.05.2006 г., Анекс № 1/12.04.2010 г. и Анекс № 2/01.08.2012 г. към същия, за сумата от 45 385,49 евро - дължима неплатена главница;  сумата от 8 447,43 евро - дължима договорна лихва за периода от 05.08.2012 г. до 21.02.2013 г.; сумата от 113,49 евро -  дължима такса за обслужване на кредита и законна лихва върху главницата от 45 385,49 евро, считано от 22.02.2013 г. (подаване на Заявлението по чл. 417 от ГПК) до окончателното издължаване на задължението, за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение от 05.03.2013 г. по ч. гр. д. № 7772/2013 г. по описа на СРС, 71 състав.

ОСЪЖДА Б.К.В., ЕГН ********** и Е.Н.В., ЕГН **********, и двамата с адрес *** да заплатят на „У.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С.Н.” № *, сумата от 3 916.32 лева (три хиляди деветстотин и шестнадесет лева и тридесет и две стотинки) – разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство и сумата от 5 223.56 лева (пет хиляди двеста двадесет и три лева и петдесет и шест стотинки) – разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                          

СЪДИЯ: