№ 42
гр. ХАСКОВО, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
Д.А
при участието на секретаря РУМЯ. В. НИКОВА
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-Д.А
Търговско дело № 20225600900022 по описа за 2022 година
Производството е по чл.365 и сл. от ГПК - производство по търговски
спорове.
Търговско дело №22/2022г. по описа на ОС-Хасково е образувано по искова
молба, с вх. № 1649/01.03.2022г., подадена от М. П. А., ЕГН:**********, в качеството на
законен представител на малолетния Б. И. К., с ЕГН **********, с общ постоянен адрес: с.
С., общ. Свиленград, обл. Хасково, чрез Адвокатско дружество „Г. и М.“, Булстат
*********, представлявано от адв. К. К. Г. - управител, против „Застрахователно
акционерно дружество „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК ********** със седалище и
адрес на управление гр. С., р-н Л., ул. „С.“ № 16.
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за суМ. от 150 000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Б. И. К. вследствие на настъпило ПТП
на 01.05.2021г., /първоначално предявен като частичен иск за суМ. от 26 000 лева от 50 000
лева/, изменен с определение в съдебно заседание от 30.01.2023 г./, ведно със законната
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на която ищецът е
уведомил ответника за настъпилото ПТП – 03.08.2021г., до окончателното и заплащане.
́
Претендират се и направените по делото съдебни и деловодни разноски, вкл. адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство.
В исковата молба се твърди, че на 01.05.2021 г., около 11:20 ч. в с. С. посока с.
М. общ. Свиленград, Е. И. К., в качеството си на водач на л.а. марка „М. Ц320", с рег. №
********* (с десен волан) - собственост на Д.М., без да притежава свидетелство за
управление на МПС и поради движение с несъобразена скорост, загубила контрол над
управляваното от нея МПС, в резултат на което, навлизайки в лентата за насрещно
движение, се ударила в дясната част на движещо се в срещуположната посока МПС с марка
„Ф.П.“, с рег. № ********* с водач Г.Ф.В.. След първоначалния удар, управляваното от Е.
И. К. МПС се отклонило вляво, посока към тротоара, като се ударило в крайпътно дърво.
При този удар, автомобилът отскочил и се завъртял, удряйки се в метална ограда и дървена
1
пейка, на която в този момент имало хора, сред които пострадалият - ищец Б. И. К..
От удара на колата в пейката, последната се начупила, като едно остро дървено
парче проникнало в дясната лумбална област на ищеца.
За произшествието бил изготвен констативен протокол за ПТП, с пострадали
лица от 12.05.2021г., като на виновния водач бил съставен АУАН № 0311975. Образувано
билo и ДП № 424/2018 г. по описа на РУ - Свиленград.
След инцидента пострадалият малолетен Б. И. К. бил транспортиран по спешност
в „МБАЛ - Хасково“ АД, където бил хоспитализиран за периода 01.05.2021 г. – 07.05.2021 г.
В болничното заведение бил приет в тежко състояние с открита, дълбока и кървяща рана в
областта на корема.
Направени му били редица изследвания, прегледи и рентгенографии, в резултат
на които били установени: вулнус пунктум абдоминис пенетранс, хемоперитонеум, лезио
хепатис лоби декстра, ревизио вулнерис, сутура вурнерис, наличие на осезаема болка в
дясната коремна половина с налична резистентност, повече под ребрена дъга; прободна рана
около 1,5 см. в дясна лумбална област на прехода предна коремна стена – средна аксиларна
линия, вяла перисталтика, наличие на овална обемна мекотъканна лезия ретростернално и в
горен преден медиастинум.
При тежестта и сложността на получената травма, още в деня на хоспитализация
Б. И. К. бил подложен на оперативна интервенция под обща интубационна анестезия, чрез
прослойно проникване в перитонеална кухина, като била открита разкъсна лезия в областта
на 6-ти и 7-ми сегмент на десен дял на черен дроб и наличие на около 200-300мл. кръв в
десен латерален канал. Извършена била сутура на черен дроб с атравматичен конец,
поставени били два дрена субхепатално и два тръбни дрена в екскавацио ретровезикалис.
Направен бил лаваж на коремна кухина с физиологичен разтвор, прослойно възстановяване
на предна коремна стена и поставена суха стерилна превръзка.
От булото на стомаха (оментум) било взето парче за хистологичен анализ, което
показало, че вследствие на травМ. при пострадалия-ищец Б. И. К. се наблюдавала зряла
мастна тъкан с изразена цианоза на съдовете. Поставена му била диагноза „оментум с остър
венозен застой“.
Б. И. К. бил изписан на 07.05.2021г. с препоръки за спазване на строг хигиенно-
диетичен и охранителен режим. Първият месец, след настъпилия пътен инцидент,
пострадалият изпитвал много силни, интензивни и непрестанни болки в областта на
нараняванията, поради което се налагало постоянно да приема обезболяващи и седативни
медикаменти.
В резултат на преживяното ПТП здравословното състояние на Б. И. К. се било
влошило, което се отразило и на психиката му. Първите няколко месеца, Б. И. редовно се
будел нощем, като споделял на своята майка за кошмари, които сънувал, свързани с
катастрофи, пътни инциденти и пострадали хора. Пострадалото дете било с понижено
настроение, изпитвало тревожност, страдало от нарушения на съня и вниманието, а щом
видел приближаващи и/или преминаващи автомобили и други МПС-та, ищецът изпитвал
панически страх да не би някоя кола отново да го удари и да пострада.
Виновният за процесното ПТП водач попадал в кръга на лицата, чиято
отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди се покривала от застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Налице била валидна такава, сключена със
ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“АД, с полица № ВG/01/121000269507, валидна от 20.01.2021г.
до 19.01.2022 г.
На 03.08.2021 г. от страна на ищеца Б. К., чрез законния му представител била
отправена претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника ЗАД
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“АД, с искане да му бъде определено и изплатено дължимото
застрахователно обезщетение, за която била образувана ликвидационна преписка по щета
№1000/21/217/500438 по описа на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“АД. Към момента на
2
подаване на исковата молба, въпреки изтичането на законоустановения срок,
застрахователят не бил определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената
извънсъдебна претенция, което пораждало правния интерес от предявяване на исковете. С
оглед обстоятелството, че ищецът бил уведомил ответника за настъпилото ПТП на
03.08.2021г., то от този момент според ищеца следвало да бъде начислена и законна лихва
до окончателното й заплащане.
Ответникът - Застрахователно акционерно дружество „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“
АД, в срока по чл. 367 от ГПК, чрез процесуалния си представител адв. Я. А.-К. от САК, е
подал отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни по
основание и размер.
Оспорва се отговорността на Е. И. К. досежно настъпилото ПТП. Последната не
била реализирала виновно и противоправно поведение, като се излагат подробни
съображения в тази насока.
Оспорва се механизма на настъпване на произшествието, описан в исковата
молба, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между твърдените за
настъпили вредоносни увреждания и поведението на Е. И. К., респ. настъпилото ПТП. В
тази връзка, представеният с исковата молба Констативен протокол за ПТП, като съставен
след неговото настъпване, не се ползвал с обвързваща доказателствена сила относно
механизма на ПТП, доколкото последното не било реализирано в присъствието на
длъжностното лице.
При условията на евентуалност се релевира възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, с правно основние чл. 51, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 125,
ал. 3 от СК, като се излагат твърдения, че ищецът към момента на произшествието бил
оставен без дължимия задължителен родителски контрол, което допринесло за настъпване
на вредите.
При условията на евентуалност се оспорва, че размерът на иска е прекомерно
завишен, определен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД.
Касаело се за получена повърхностна прободна рана, представляваща временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. В тази връзка се оспорва твърденията в
исковата молба относно продължителността на възстановителния процес и интензитета на
претърпените физически и психически болки и страдания.
Оспорва се претенцията за лихва и нейният начален момент, от който се
претендира, по аргумент за неоснователност на главния иск.
С отговора на исковата молба, ответното дружество взема становище по
доказателствените искания на ищеца и от своя страна прави искане за ангажиране на
доказателства по делото.
По изложените в отговора на исковата молба доводи и съображения, моли съда
да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане и на направените по делото
разноски.
На основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, Застрахователно акционерно дружество
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, отправя молба за привличане на Е. И. К. като трето лице-
помагач на страната на ответника.
С допълнителната искова молба се поддържа първоначално подадената. Излагат
се подробни доводи за неоснователност на възраженията, релевирани от ответната страна.
В допълнително представения писмен отговор се поддържат всички наведени
доводи и направени възражения в подадения писмен отговор.
В определения от съда срок по чл. 375, ал. 2 от ГПК, са постъпили писмени
защити от процесуалните представители на двете страни.
В с.з. ищецът Б. К., действащ чрез законния си представител, чрез процесуалния
представител адв. К. Г., поддържа предявените искове и моли за уважаването им в пълен
3
размер. Претендират се сторените разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство, съгласно представен по делото списък на разноските по чл.
80 от ГПК.
В с.з ответникът Застрахователно акционерно дружество „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“ АД не изпраща представител, но с постъпила писмена молба вх.
№2691/24.03.2023 г. от пълномощник, не се възразява да бъде даден ход на делото.
Поддържат искането за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски, съгласно
представен по делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Релевира се възражение за
прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение на ищеца.
Конституираното трето лице-помагач на ответника – Е. К., не се явява в съдебно
заседание, не изпраща представител и не взема становище по делото.
СЪДЪТ след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, на
основание чл. 377, вр. чл. 235, вр. чл. 12 от ГПК и въз основа на представените по делото
съдебни експертизи, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят за наличие на валидно сключена към 01.05.2021г. застраховка
„Гражданска отговорност“ между Застрахователно акционерно дружество „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр. С. и
собственикът на л.а. „М. Ц 320“, с рег. № *********, Д.М., обективирана в застрахователна
полица № ВG/01/121000269507, с начална дата на покритие 20.01.2021г. и крайна дата на
покритие 19.01.2022г., което се установява и от извършената справка на електронната
страница на Информационен център.
По делото са приети като писмено доказателство Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №3 от 12.05.2021 г., по описа на РУ на МВР-Свиленград, и служебно
изискана административно-наказателна преписка, образувана срещу Е. К., видно от които,
за настъпилото ПТП е бил съставен и АУАН № GA 351099/01.05.2021г. за това, че на
01.05.2021 г., в с. С. Е. И. К., без притежавано свидетелство за управление на МПС, като
водач на л.а. марка и модел „М. Ц320", с рег. № *********, собственост на Д.М. от с.
Студена, движейки се с несъобразена скорост без да съобрази атмосферните условия, релефа
на местността и състоянието на пътя, изгубила контрол над управляваното МПС, навлязла в
лентата за насрещно движение и ударила в дясната част движещият се в посока с. М. л.а.
„Ф.П.“, с рег. № ********, собственост на С.Ф.В. от с. С., с водач Г.Ф.В. от с. С., след което
продължила движението и се ударила в крайпътно дърво (липа), като в резултат на удара
автомобилът се завъртял и се ударил в пейка на тротоара. От удара пострадали стоялите на
пейката две лица, едно от които ищецът – Б. И. К..
Видно от Писмо вх. №2342/15.03.2023 г. от РУ – Свиленград при ОД на МВР –
Хасково и предоставена справка за нарушител/водач, срещу Е. К. не е издадено наказателно
постановление.
Видно от приетата като писмено доказателство Епикриза към ИЗ № 5833/2021 г.,
издадена от МБАЛ – Хасково“ АД, ищецът постъпил на 01.05.2021 г. в 16:45 ч. в
отделението по „Хирургия“, където пролежал до 09:00 ч. на 07.05.2021 г., когато бил
изписан с диагноза: вулнус пунктум абдоминис пенетранс; хемоперитонеум; лезио пехатис
лоби декстра; ревизио вулнерис; сутура вулнерис.
По случая е било образувано ДП № 134/2021г по описа на РУ „Полиция“-
Свиленград, пр.пр №2284/2021 г. по описа на РП-Хасково, водено за престъпление, по чл.
343, ал. 3 б. „а“ вр. ал. 1, вр. чл.342, ал. 1 от НК, същото прекратено на основание чл.243, ал.
1 т. 1 и ал. 2, вр. чл.24, ал. 6, вр. ал. 5, т. 1 от НПК с Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 13.06.2022г. на прокурор при РП-Хасково, влязло в сила на
28.06.2022г.
Видно от приетите по делото доказателства, ищецът Б. К., чрез законния си
представител – М. П. А., е предявил по реда на чл. 380 от КЗ претенция за заплащане на
4
застрахователно обезщетение, изпратена по пощата и получена от ответното дружество на
03.08.2021г., за която била заведена преписка по щета с №1000/21/217/500438. По делото
няма данни на ищеца да е изплатено застрахователно обезщетение.
По делото са разпитани двама свидетели. Посоченият от ответното дружество
свид. С. Ж. Ж. сочи, че по време на инцидента пиел кафе със сина си на беседката пред
магазина в с. С., седял с гръб към асфалтовия път, но когато чул да „изревава двигател“, се
обърнал и видял удар между две коли. При удара синята кола минала в лявата част на пътя,
завъртяла се странично и се ударила в скамейки и ограда, пред самото кметство, където по-
рано на мястото имало струпани играещи деца. След удара скамейката била смазана. Според
св. Ж., след удара в първата кола, автомобилът бил завършил движението си като изминал
поне още 10-15 метра. Свидетелят не видял лицето, управлявало автомобила.
Непосредствено след инцидента, подал сигнал на тел. 112, като държал на
местопроизшествието да дойде и пожарна, понеже като тръгнал към мястото на удара, чул
писъци, че има ударени деца, намиращи се под колата. Като наближил синята кола, св. Ж.
установил, че от задния й ляв край течало бензин, и в тази връзка разгонил струпалите се
деца. В този момент видял, че пострадалият – Б., бил изваден изпод колата. По време на
инцидента не видял родителите на момчето да били на мястото на произшествието, като
заявява, че около 10 минути след настъпилия инцидент, дошла майката на ищеца и се
разпискала. В този момент, св. Ж. възприел прободна рана на хълбока на детето, позвънил
повторно на тел. 112, като сигнализирал за сериозно ударено дете. Св. Ж. сочи още, че от
суматохата, не могъл да разбере, кога се е появил бащата на ищеца. Твърди, че го е видял на
местопроизшествието, но не би могъл да каже, дали били дошли заедно с майката или един
след друг. Свидетелят отбелязва, че улицата до кметството представлявала главна такава,
това било междуселски, третокласен път, по който преминават автомобили. Около центъра
имало 3-4 скамейки, където по принцип се събирали тийнейджъри. Добавя още, че знае, къде
се намира къщата, в която живеят пострадалият и семейството му, като сочи, че същата била
ситуирана на около 200 метра в права линия, перпендикулярно на главната улица.
В съдебно заседание, проведено на 10.10.2022 г. свид. И.Г. К., баща на ищеца,
разказва за деня на инцидента. Със семейството по-рано през деня били на гробищата. След
като се прибрали у дома, децата – Е. и Б. К.и, излезли на центъра, на разходка пеша. След
около половин час, се чули викове, задаващи се от центъра на селото и св. К., заедно със
съпругата си, решили да отидат до там, за да разберат, какво се било случило. Щом стигнали
до мястото, разбрали, че синът им е пострадал. Сочи, че автомобилът била шофирала
дъщеря му, сестра на ищеца – Е. К., която нямала книжка. Изчакали идването на линейка,
която първо откарала пострадалия в гр. Свиленград, откъдето след извършен преглед
същият бил откаран в гр. Хасково по спешност. Свид. К. не бил в линейката на път за гр.
Хасково, а пътувал отделно, шофирайки друга кола. Щом пристигнал, установил, че Б. вече
бил прегледан, с промита рана, и св. К. лично с помощта на инвалидна количка, закарал
пострадалия до Хирургично отделение, където последният бил приет и опериран. Престоят
му в болничното заведение продължил една седмица, като след това идвал до болницата с
баща си, за да му свалят конците от операцията. На Б. била опредЕ. хранителна диета, която
трябвало да се спазва месец-месец и половина след операцията, като постепенно започнал да
приема и други храни. След произшествието, ищецът не можел да посещава училище, като
лекарят, който го бил оперирал, казал, че било необходимо не по-малко от месец и половина
Б. да се пази, да няма физически натоварвания, да не играе, да не вдига тежко. Поради тази
причина ищецът преминал в онлайн форма на обучение, като към края на м.юни възобновил
ходенето на училище, но бил освободен от физически натоварвания. Тази учебна година
започнал редовно.
След операцията имало периоди, в които бил на легло, не могъл да става, да се
храни сам, да ходи сам до тоалетна, като за него през това време се грижела майка му. След
инцидента се появявали по-сериозни болки периодично, като за това приемал лекарства,
определени от лекари. Болките отшумели, но преди няколко месеца отново се появили, за
което пострадалият отново приемал лекарства.
5
Св. К. заявява, че ищецът Б. К., към датата на съдебното заседание – 10.10.2022 г.,
отново се намира в болница, в гр. Пловдив, където постъпил с оплаквания и болки в
коремната област, като му била извършена операция.
По отношение на това как се е отразило случилото се върху психиката на ищеца
Б. К., св. И. К., заявява, че детето му не било същото след инцидента, стряскал се вечер на
сън, почвал да плаче, да търси майка си, бил много изплашен. Водили го на баячки против
уплаха, понеже щом видел кола, се дърпал настрани. Свидетелят допълва, че Б. не се
страхувал от сестра си – Е. К., били в добри отношения, а тя много съжалявала за случилото
се с брат й и се разкайвала.
За изясняване на делото от фактическа страна, по искане на страните, съдът
назначи и изслуша съдебна автотехническа експертиза и съдебномедицинска експертиза,
чиито заключения приема като обективно и компетентно дадени.
С приетата и неоспорена по делото съдебна автотехническа експертиза, с вещо
инж. С. П., се установяват механизмът на настъпване на ПТП, причините за настъпването
му, има ли връзка между поведението на водача и настъпилото ПТП, скоростта на движение
на автомобила при удара му в пейката и седящите на нея хора.
Според заключението на съдебната автотехническа експертиза /САТЕ/,
причините за настъпване на процесното ПТП не били от техническо естество, като
настъпването на ПТП по-скоро се дължало на слабата квалификация на водача К. и
неумението да борави с органите за управление на автомобила, което е довело до загуба на
контрол върху управлението му.
Вещото лице дава заключение, че от техническа гледна точка, поведението на
водача на л.а. марка „М. Ц 320“, с рег. № ******** е било предпоставка за настъпването на
процесното ПТП.Съгласно експертното заключение, приблизителната скорост на л.а. марка
„М. Ц 320“, с рег. № ******** в момента на удара в дървената пейка, на която са седели
хора била около 30 км/ч.В представеното по делото писмено заключение вещото лице
описва най-вероятния механизъм на ПТП, реализирано на 01.05.2021 г. около 11:20 ч. в с.
С., общ. Свиленград.
Водачът Е. И. К. управлявала лекия автомобил марка „М.", модел "Ц320“ с рег.
№ *********, в участъка преди Кметство с. С. посока с. М. през деня, по хоризонтален,
прав, асфалтов участък от платно за движение за двупосочно движение, без хоризонтална
пътна маркировка.
В участъка, непосредствено преди Кметство с. С., водачът загубил контрол над
управлението на автомобила, в резултат на което навлязъл в лентата за насрещно движение
и се ударил в движилия се в противоположна посока лек автомобил марка „Ф.", модел "П.“
с рег. № *********, шофиран от Г.Ф.В.. Ударът бил кос страничен, при контакт на
странична дясна част на л.а. „М.", модел "Ц320“ с рег. № *********, с получени
деформации по цялата дължина на автомобила, с предна дясна част на лек автомобил марка
„Ф.", модел "П.“ с рег. № *********.
След настъпилия удар с лек автомобил марка „Ф.", модел "П.“ с рег. №
*********, л.а. „М.", модел "Ц320“ с рег. № *********, като продължил движението си с
отклонение наляво, преминал през левия бордюр, качил се на тротоара и се ударил
странично /с лява странична част/ в крайпътно дърво (липа). След удара в дървото,
автомобилът се завъртял и се ударил с предна челна част в дървена пейка с метални крака,
разположена върху тротоара, на която седели хора, като лекият автомобил разрушил същата
и деформирал част от метална декоративна ограда на градинка, намираща се непосредствено
зад пейката. Лекият автомобил „М.", модел "Ц320“ с рег. № ********* се установил с
предна част върху разрушените елементи на дървената пейка, в контакт с деформираната
метална декоративна ограда.
Вследствие на произшествието били нанесени материални щети на лек автомобил
марка „М.", модел "Ц320“ с рег. № *********, лек автомобил марка „Ф.", модел "П.“ с рег.
6
№ *********, на декоративна ограда, на дървена пейка и телесни увреждания на седелия на
пейката Б. И. К..
При изслушването му в съдебно заседание по реда на чл. 200 от ГПК, вещото
лице поддържа заключението. Допълва, че констатациите в заключението са направени въз
основа на материалите, намиращи се по делото. Според вещото лице, ищецът Б. К. при
всички положения се е намирал в динамичния коридор на автомобила, в зоната около
скамейката.
По делото е изготвена и приета съдебномедицинска експертиза по писмени
данни /СМЕ/, с вещо лице д-р Х. Е., който след запознаване с материалите по делото, дава
заключение, че вследствие на пътния инцидент ищецът Б. К. е получил телесни увреждания:
прободна рана на корема, проникваща в коремната кухина, нараняване на черен дроб и
кръвоизлив в коремната кухина, и се намират в пряка причинна връзка с процесното ПТП,
като за лечението се е извършило оперативно отваряне на коремната кухина, шев на черен
дроб и дренаж и шев на оперативната рана. Според вещото лице тези наранявания
причинили разстройство на здравето временно опасно за живота по смисъла на чл.129 НК.
В заключението си вещото лице посочва, че оздравителният процес, включващ зарастване на
оперативните разрези и шевове, в едно с възстановяване на чревната проходимост бил около
един месец. Възстановителният процес обаче не бил приключил поради възникнали като
усложнение сраствания между чревните примки, открити като находка при извършена на
02.10.2022 г., видно от Епикриза ИЗ №63626/02.10.2022 г. операция на ищеца К. по повод
остър апендицит.Видно от заключението на експертизата извършената по повод острия
апендицит операция няма отношение към травМ. от автомобилната злополука, но откритите
сраствания между гънки на тънките черва, затрудняващи моторната функция на червата и
чревния пасаж, представляват трайна последица от травМ.. Експертизата не дава отговор на
въпроса относно видимостта и характера на белезите по тялото на ищеца, вследствие
извършената операция,тъй като личен преглед на ищеца не е бил извършен от вещото лице.
При изслушването му в съдебно заседание по реда на чл. 200 от ГПК, вещото
лице д-р Е. поддържа представеното заключение и допълва, че откритите при втората
операция сраствания – „бридове“, представляващи резултат от инфекция в коремната
кухина, образувана вследствие проникнал в нея замърсен от външната среда предмет, били
в пряка причинна връзка с травМ., настъпила при реализираното ПТП. Известно било, че
едно такова състояние представлява последица от възпалението на коремната кухина, което,
според експерта ще продължи до края на живота на увредения, изпълващо медико-
биологичния признак на постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота.
Тези сраствания неминуемо настъпвали, като с времето се проявявали смущения в
изхождането, подуване на корема, загуба на апетит, отслабване, поради невъзможност
храната да бъде усвоявана пълноценно. Появявали се и вагинации, влизане на черво в
черво. По делото няма данни дали след първата операция до втората операция по повод
апендицит, пострадалият К. е изпитвал симптоми като болка, проблеми с дефекацията или
други подобни, свързани със срастванията, и дали същият е ходил на контролни прегледи за
проследяване на състоянието и възстановителния процес, но според вещото лице заради
установеното състояние на пострадалия е добре да се приемат по-щадящи храни, предимно
кашеви, за да се избегне евентуално влошаване на състоянието и обостряне на
симптоми.Вещото лице излага съмнения, че при констатацията на срастванията при втората
операция, извършена по повод на апендицита, са били изчистени всички бридове.Според
вещото лице това състояние е възможно да доведе и до последващи усложнения, дори до
животозастрашаващо състояние. Становището на експерта е, че няма как тези сраствания да
не доведат до оплаквания от страна на ищеца за в бъдеще, като новото отваряне на
коремната кухина и новият достъп към външната среда биха били предпоставка за
образуване на нови сраствания, а с оглед възрастта на пострадалия, последният „по-дълго
ще живее и по-дълго ще страда“.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
7
Искът е с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
За да бъде уважен предявеният осъдителен иск на увреденото лице спрямо
застрахователя по застраховка „ГО“, по делото следва да са установени предпоставките на
чл. 45 ЗЗД - противоправно поведение от страна на делинквента, вреда, причинна връзка
между деянието и претърпените вреди, вина; наличие на валиден договор за застраховка с
ответното дружество, ведно с изпълнение на особените изисквания по чл. 380 КЗ и всички
обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД.
Според разпоредбата на чл. 429, ал. 1 от КЗ, с договора за застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователят се задължава да покрие в границите на
опредЕ.та в самия договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя се
реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, както
и лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане
/арг. ал.2, т.2 на същата норма/. С норМ. на чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ законът предоставя на
пострадалото лице субективното право да сезира съда с пряк иск срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител. Отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента и той отговаря за всички причинени от него вреди и при
същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. В гражданското
производство, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, вината се предполага до доказване на
противното.
За безспорно обстоятелство, което страните признават, съдът приема наличието
на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното
застрахователно дружество „Застрахователно акционерно дружество Алианц България“ АД
и собственикът на МПС марка и модел „М. Ц320“ с рег. № *********, обективирана в
застрахователна полица № BG/01/121000269507, с начална дата на покритие 20.01.2021 г. и
крайна дата на покритие 19.01.2022 г.
Съдът намира за установени при пълно и главно доказване, въз основа на
събраните по делото доказателства, писмени и гласни /св. Ж./, от заключението по приетата
и неоспорена САТЕ, както и от приобщените по делото материали от ДП №134/2021 г.,
причините за настъпилото на 01.05.2021 г. ПТП, както и механизмът на неговото
осъществяване.Причината за настъпването на ПТП се дължи на противоправното и виновно
поведение, на водача на лек автомобил марка „М.“, модел „Ц320“, рег. № ******** Е. И. К.,
която в нарушение на разпоредбата на чл. 150 ЗДвП като неправоспособен водач се движила
с МПС, и като не е спазила задължението, установено в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като загубила
контрола върху управлението на автомобила, навлязла в насрещното платно за движение,
ударила в дясната част насрещно движещия се лек автомобил марка „Ф.", модел "П.“ с рег.
№ ********* с водач Г.Ф.В., продължила движението си с отклонение наляво, преминала
през левия бордюр, качила се на тротоара, ударила се в крайпътно дърво (липа), като след
последвалия удар се завъртяла с автомобила и се ударила с предна челна част в дървена
пейка, на която по това време стояли хора. В резултат на така реализиралото се ПТП, били
нанесени материални щети на лек автомобил марка „М.“, модел „Ц320“, рег. № ********
лек автомобил марка „Ф.", модел "П.“ с рег. № *********, на декоративна ограда, на
дървена пейка, както и телесни увреждания на седелия на пейката ищец – Б. К..
С оглед изложеното, съдът намира, че поведението на водача на лек автомобил
марка „М.“, модел „Ц320“, рег. № ******** е в противоречие с предписаното в цитираните
норми на ЗДвП поведение и същото е противоправно. На база това заключение, както и от
показанията, дадени от св. Ж., за когото съдът приема, че е възприел пряко настъпването на
пътния инцидент, настоящият съдебен състав извежда механизма за настъпване на ПТП-то,
поради което доводът на ответника в обратна насока е неоснователен. Неоснователно е още
и възражението за липса на противоправно деяние от страна на деликвента – напротив,
8
поведението на водача К. е неправомерно и в разрез със законоустановените правила за
безопасно движение по пътищата.
Извършеното противоправно деяние от страна на водача Е. К. е причинило болки
и страдания от претърпените травматични увреждания на ищеца Б. К., а именно: прободна
рана, проникваща в коремната кухина; нараняване на черен дроб; кръвоизлив в коремната
кухина.
Видно от заключението на СМЕ, описаните увреждания могат да се получат по
начин и обстоятелства, описани в делото. Получените увреждания покриват съдържанието
на средна телесна повреда и същевременно представляват разстройство на здравето,
временно опасно за живота по смисъла на чл. 129 от НК, съобразно задължителните
указания на Пленума на ВС, изложени в т. 13 и т. 14 на Постановление № 3 от 27.11.1979 г.
на ВС. Откритите по време на операция по повод остър апендицит, сраствания между
чревните примки – т.нар. „бридове“, извършена на 02.10.2022 г., представляват усложнение,
настъпило вследствие на травМ. от реализираното ПТП, което е увреда за цял живот,
квалифицирано от вещото лице д-р Е. като постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Неудобствата, търпени от ищеца К., се установяват също от свидетелските
показания на св. И. К., баща на ищеца и устния доклад на вещото лице. Показанията на св.
К. се ценят през призМ. на чл. 172 от ГПК и същите, въпреки евентуалната
заинтересованост на свидетеля от крайния изход на спора, са изградени въз основа на лични
и непосредствени негови впечатления, поради което съдът ги кредитира като
непротиворечиви помежду си и еднопосочни, и в съответствие с останалите събрани
доказателства. Липсват основания съдът да се усъмни в тяхната истинност и достоверност,
тъй като свидетелят е от най-близкия кръг на ищеца и с най-голяма точност може да
пресъздаде обстоятелствата по оздравителния период за ищеца К. и обслужване от първа
необходимост, което да се извършва именно от най-близкия семеен роднински кръг.
Въз основа на доказателствата по делото и предвид заключението на вещото
лице, причинените на ищеца увреждания и търпените от него болки и неудобства, както и
установените сраствания, са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, като не са
налице и липсват доказателства, които да оборват извода на съда. Показанията на
свидетелите, писмените доказателства, а в най-силна степен експертното заключение на д-
р Е. сочат, че пострадалият К. е получил увреждания при процесното ПТП, които
увреждания са вследствие на действието на съприкосновението на острото дървено парче,
отчупило се от пейката при удара от автомобила, с тялото на пострадалия. Доказателствата
по делото не могат да обусловят различен от приетия извод за наличие на причинна връзка
между застрахователното събитие и търпените от ищеца неимуществени вреди. Ответникът
не ангажира доказателства по отношение на бланкетния си довод, че такава липсвала.
В процеса не бе оборена презумпцията за виновност по чл. 45 от ЗЗД. Ответникът
в производството не ангажира доказателства, които да разколебават законоустановената
оборима презумция за наличието . Възражението на ответника за противното остава
неподкрепено, като именно в негова тежест беше да обори презумпцията за наличието на
вината на водача.
Ето защо съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия състав
на чл. 45 от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна отговорност на водача на лек
автомобил м. „М.“, модел „Ц320“, рег. № ******** по отношение на причинените на ищеца
вреди от процесното пътно – транспортно произшествие.
Реализирането, т.е. настъпването на правните последици, на законово
регламентираното притезателно субективно право на увредения от застрахователно събитие
да получи обезщетение от застрахователя, зависи от наличието на всички отделни
юридически факти, включени във фактически състав. Липсата, на който и да е от
включените в сложния състав юридически факт, препятства реализирането на тези правни
последици.
С оглед изложеното, съдът намира предявеният иск за доказан по своето
9
основаниe, тъй като при условията на пълно и главно доказване, се установява наличието на
елементите на състава, обсъдени вече по-горе в настоящия съдебен акт, поради което и
ответното застрахователно дружество ще следва да обезщети претърпените от ищеца вреди
в резултат на ПТП на 01.05.2021 г., които вреди са пряка и непосредствена последица от
противоправното поведение на водача на застрахованото МПС.
По отношение размера на обезщетението на неимуществени вреди, настоящият
състав намира, че за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
неимуществени вреди – болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният
размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства около
настъпването на вредите, техните характер и тежест, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, така че възмездяването да отговаря на критерия „справедливост“, прогласен
изрично в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, но също така и да бъде съобразен с
икономическото състояние в страната. Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не
само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се
пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние
от страна на пострадалото лице. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 г.,
съгласно които понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и е свързано „с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства“, каквито са
„характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания, възраст на увредения и др.“ Съобразно критерия за
справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди, следва да се вземат предвид обективно съществуващи обстоятелства, които са
различни за всеки конкретен случай.
Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на
конкретни обстоятелства, като вид, характер, степен на увреждане, възраст на увредения,
начин и обстоятелства, при които е получено увреждането, продължителност на
претърпените болки и страдания и техния интензитет и пр.
В настоящият случай следва да се имат предвид и следните конкретни
обстоятелства, които са посочени и изследвани от вещото лице по приетата по делото и
неоспорена от страните СМЕ. Вещото лице д-р Е. в заключението си и в с.з прави разлика
между оздравителен и възстановителен процес. Заявява, че оздравителният процес при
ищеца, включващ зарастване на оперативните разреви и шевове, ведно с възстановяване на
чревната проходимост е около един месец. Възстановителният процес обаче не е приключил,
поради възникнали като усложнение сраствания на червата, открити и отстранени при
извършената на 02.10.2022 г. операция по повод на остър апендицит. Тези сраствания
представляват увреда за цял живот, като това състояние с голяма възможност може да
доведе до смущения във функционирането на стомашно-чревната система. В допълнение,
според вещото лице, висока е вероятността бридовете да не са били отстранени изцяло след
извършената операция. Предвид възрастта на ищеца, 12 години, според експерта, Б. К. „по-
дълго ще живее, и по-дълго ще страда“, като „със сигурност ще бере ядове“.
Неоснователно е релевираното от ответника възражение с правно основание чл.
51, ал. 2 от ЗЗД, за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увредения ищец
поради липса на родителски надзор при реализираното ПТП. Според САТЕ, при настъпване
на инцидента, при съприкосновението на автомобила „М. Ц320“ с пейката, ищецът Б. К., се
е намирал в динамичния коридор на автомобила, в зоната около скамейката, която от своя
страна се намира върху тротоара. Наличието на родителски надзор в случая не би
предотвратило настъпване на инцидента, предвид сложния механизъм на реализираното
ПТП. Не би могло да се предположи, че присъствието на родител на местопроизшествие би
довело до предприемане на действия от негова страна за избягване на удара.
При баланс на всички установени по делото конкретни обстоятелства, в т.ч.
10
вида и степента на получените увреждания, установеното усложнение, възрастта на ищеца –
13 години, с оглед икономическата конюнктура и практиката на съдилищата по подобни
дела, настоящият състав на съда счита, че парично обезщетение в размер на 45 000 лв.,
съответства на справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД и ще компенсира в достатъчна
степен претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на получената травма от
ПТП. Искът до пълния предявен размер от 150 000 лв., следва да се отхвърли
като недоказан.
Ищецът чрез законния си представител, е поискал изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху обезщетението, считано от датата, на
която ищецът е уведомил ответното дружество за настъпилото ПТП до окончателното
изплащане.Обезщетението за неимуществени вреди в размер на 45 000 лева се дължи ведно
със законната лихва за забава по чл. 429, ал. 3 вр. ал. 2, т. 2 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД, считано
от датата на предявяване на застрахователната претенция пред застрахователя - 03.08.2021г.
до окончателното изплащане на суМ..Ищецът чрез законния си представител е предявил
писмено застрахователната си претенция до ответника на 03.08.2021 г., съгласно
приложена обратна разписка, поради което при липса на други данни и оспорване на това
обстоятелство от насрещната страна, следва да се приеме, че именно това е датата, на която
застрахователят е бил уведомен за претенцията и от тази дата за него настъпва задължението
да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ. Разпоредбата на чл. 498 от
КЗ предвижда задължение на увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие
да предяви претенцията си първо пред застрахователя и ако същият не е платил в срока по
чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера
на определеното или изплатеното обезщетение, то може да предяви иск по чл. 432 от КЗ
срещу застрахователя.По изложените съображения лихвата за забава върху горепосоченото
обезщетение се дължи от 03.08.2021г. до окончателното плащане на суМ..
Относно разноските:
По въпроса за разпределяне на отговорността за направените разноски, съдът, на
основание чл. 78 от ГПК, се произнася съобразно изхода на делото.
Ищецът Б. К. е освободен от заплащане на такси в производството по реда на чл.
83, ал. 2 от ГПК, поради което в тежест на ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК и предвид изхода на спора следва да се възложи дължиМ. държавна такса, съобразно
уважената част на исковата претенция, като размерът се определи по реда на чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1
от ГПК. Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на
ОС – Хасково ДТ в размер на 1800,00 лв., съобразно уважената част на иска и 300, 00 лева
за вещи лица.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в тежест на
ответника са направените от ищеца разноски пред Окръжен съд – Хасково, но в рамките на
уважената част от исковата претенция.
В приложения към делото договор за правна защита и съдействие страните по
него /Б. И. К., действащ чрез законния си представител и майка – М. П. А., от една страна, а
от друга – Адвокатско дружество „Г. и М.“, представлявано от адв. К. К. Г./ са уговорили, че
ищецът е получил безплатна правна помощ и съдействие на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв от
адвокат. Чл. 38, ал. 1, т. 2 е една от хипотезите, предвидени в чл. 38, ал.1 от ЗАдв, при които
законът допуска уговаряне на безплатна адвокатска защита. Поради изложените
обстоятелства е налице право в полза на процесуалния представител на ищеца – Адвокатско
дружество „Г. и М.“, да бъде присъдено адвокатското възнаграждение за безплатно
оказаната адвокатска помощ на материално затруднено лице, на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв. Адвокатското възнаграждение следва да бъде определено съгласно разпоредбите на
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
с определен интерес. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен като бъде
11
отчетен изхода на делото и уважаването на исковите претенции до размера от 45 000,00 лв.,
поради което и размерът същият възлиза на 5 100,00 лв. с ДДС, която сума следва да се
изплати на Адвокатско дружество „Г. и М.“, с Булстат *********.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответното
дружество се дължат разноски съобразно отхвърлената част на предявените искове. Видно
от приложения по делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК, сторените от
застрахователя разноски възлизат на общо 5 851,00 лв., от които 400,00 лв. – депозити за
вещи лица и 15,00 лв. – държавна такса за издаване на удостоверения, както и 5 436,00 лв. -
адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното, в тежест на ищеца следва да се възложат
сторените от ответника разноски в размер на 4 095,70 лв., с оглед отхвърлената част на иска.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“
АД, с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр. С., р-н Л., ул. „С.“ № 16, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на Б. И. К., с ЕГН **********, действащ чрез
своя законен представител и майка М. П. А., с ЕГН:**********, и дваМ. от с. С., общ.
Свиленград, обл. Хасково, суМ. в размер на 45 000,00 лева (четиридесет и пет хиляди
лева), представляваща обезщетение по „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически
болки, страдания и неудобства, вследствие на ПТП, настъпило на 01.05.2021г., в с. С.,
Община Свиленград, по вина на Е. И. К. от с. С., водач на лек автомобил марка и модел „М.
Ц320“, с рег. № *********, с валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, сключена със „Застрахователно акционерно дружество „Алианц
България“ АД, с полица № ВG/01/121000269507, валидна от 20.01.2021 г. до 19.01.2022 г.,
ведно със законната лихва за забава по чл. 429, ал. 3, вр. ал.2, т.2 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД,
върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на уведомяването на
застрахователното дружество за настъпването на застрахователното събитие – 03.08.2021 г.,
до окончателното изплащане на суМ., като за разликата до пълния предявен размер от 150
000 лв. искът за неимуществени вреди като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“
АД, с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр. С., р-н Л., ул. „С.“ № 16, да
заплати на АД „Г. и М.“, с Булстат: *********, представлявано от адв. К. Г. – управител,
суМ. в размер на 5 100,00 лв. с ДДС /пет хиляди и сто лева/ – адвокатско възнаграждение
за осъществена безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр. С., р-н Л., ул.
„С.“ № 16, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на Съдебната
власт, по сметка на Окръжен съд – Хасково ДТ в размер на 1800,00 лева – съобразно
уважената част на иска и 300,00 лева за вещи лица.
ОСЪЖДА Б. И. К., с ЕГН **********, действащ чрез своя законен представител
и майка М. П. А., с ЕГН:**********, и дваМ. от с. С., общ. Свиленград, обл. Хасково, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на „Застрахователно акционерно дружество
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр. С.,
р-н Л., ул. „С.“ № 16, направените пред настоящата инстанция разноски в размер на
4 095,70 лева /четири хиляди деветдесет и пет лева и седемдесет стотинки/ – за адвокатско
възнаграждение, държавни такси и депозити за вещи лица, съобразно отхвърлената част от
иска.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника „Застрахователно акционерно дружество „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК
12
********* - Е. И. К., с ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. Свиленград, област Хасково.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
13