Решение по дело №426/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Л., [ЕГН] от с. Брест, общ. Гулянци, [улица], чрез адв. Е. М. от Адвокатска колегия – гр. Плевен срещу решение № 191 от 31.03.2025 г., постановено по АНД № 350/2025 г. на Районен съд – Плевен.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановеното съдебно решение поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Твърди се, че първоинстанционният съд е постановил своето решение, без да прави задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства по делото и в разрез със събраните по делото доказателства. В тази връзка се сочи, че не са събрани доказателства относно обстоятелството, чия собственост е паркинга пред магазин „Happу bay“, пред блок 5 в [жк]. Излагат се доводи, че не са събрани доказателства, че въпросното място, третирано от актосъставителите като място, определено за паркиране на хора с трайни увреждания, е маркирано със син цвят, съгласно чл. 22 от Наредба № 4 от 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания.

Посочва се, че от описанието на нарушението в АУАН и НП не става ясно, кой е подал сигнала за твърдяното нарушение, каква собственост е паркинга и има ли изискуемите от закона знаци, които да отразяват, че това паркомясто е предназначено за инвалиди, с което е нарушено правото на защита на наказаното лице. Правят се твърдения, че паркинга, пред магазин „Happy buy“ е частна собственост и собственост на дружеството, стопанисващо магазина и не е част от транспортната схема на града, поради което органите за контрол нямат правомощия да санкционират върху пътищата, които не са отворени за обществено ползване, освен ако собственикът или администрацията на пътя реши нещо друго, а в настоящия случай няма подаден сигнал от собственика на паркинга за неправомерно ползване на паркомястото от Л.. Излагат се аргументи, че нито в АУАН, нито в НП е посочено има ли знак, който е нарушен и има ли маркировка паркомястото, не е описано как е установено, че паркомястото, на което е паркирала е предназначено за хора с увреждания. Иска се отмяна на решението, а по същество – отмяна на НП.

Ответникът – Началник сектор ОД на МВР – гр. Плевен, Второ районно управление, не е депозирал отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът - Д. Д. Л., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Е. М., която поддържа жалбата и изложените в нея доводи, които излага подробно.

В съдебно заседание ответникът - Началник сектор ОД на МВР – гр. Плевен, Второ районно управление - не се явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, тъй като при проведеното съдебно следствие е установена фактическа обстановка, която кореспондира с издаденото НП от органите на МВР и правилно и законосъобразно е определено извършеното административно нарушение и е определено наложеното административно наказание.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218, ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С решението си Районен съд – Плевен е потвърдил наказателно постановление № 24-3391-000400 от 16.12.2024 г., с което на основание чл.178Д от ЗДвП на Д. Д. Л. с [ЕГН] от с. Брест е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за извършено нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, затова че на 04.12.2024 г. около 20:42 часа в гр. Плевен, ж.к. Сторгозия срещу бл. 5 на паркинг пред магазин „Happy bay“, като водач на лек автомобил Ф. П. с рег. № [рег. номер], нейна собственост, паркира на място за хора с трайни увреждания без да има право (няма издаден талон за хора с увреждания), обозначено със знак.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона. Съдът не е допуснал процесуални нарушения при разглеждане на делото, като е обсъдил събраните доказателства, от които, включително свидетелски показания безспорно е установено, че Д. Л. на 04.12.2024 г. около 20:42 часа в гр. Плевен, ж.к. Сторгозия срещу бл. 5 на паркинг пред магазин „Happy bay“, като водач на лек автомобил Ф. П. с рег. № [рег. номер], паркира на място за хора с трайни увреждания без да има право, обозначено със знак, с което виновно е нарушила чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП и тези мотиви на основание чл. 221 ал. 2, изр. второ от АПК се споделят изцяло от касационната инстанция и съдът препраща към тях.

Неоснователен е доводът на касатора, че РС е постановил своето решение, без да направи задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства по делото и в разрез със събраните по делото доказателства.

Напротив, за да постанови съдебното решение РС Плевен е оценил всички събрани доказателства по делото – писмени и гласни и с оглед на така събраните доказателства е постановил обжалваното решение, въз основа категорични и безспорни доказателства относно нарушението, като е изложил мотиви.

Съгласно чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП престоят и паркирането са забранени на места, определени за хора с трайни увреждания, като от събраните по делото доказателства категорично се установява, че Д. Д. Л. е извършила административно нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, като именно за това деяние административно наказващия орган е издал НП.

Неоснователни са възраженията изложени в касационната жалба относно неизясняване, кой е собственик на паркинга, кой е подал сигнала за нарушението, тъй като тези въпроси са ирелевантни за извършеното нарушение. От доказателствата по делото става ясно, че паркингът пред магазин „Happy bay“ е достъпен за МПС, т.е. отворен е за ползване от всички водачи на МПС, като същият разполага с паркоместа за хора с увреждания и конкретното паркомясто, на което е спряла Л. е било обозначено с пътен знак Д21 „Инвалид“ в съответствие с Наредба № 18 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци (обн., ДВ, бр. 73 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 18 и 109 от 2004 г.) и с пътна маркировка с международния символ за достъпност, каквото е изискването на чл. 22 от Наредба № 4 от 1 юли 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания.

Независимо, че разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, която предвижда, че за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания, а с Решение № 4 на Конституционния съд на РБ от 30.04.2025 г. - бр. 38 от 9.05.2025 г. на ДВ е обявена за противоконституционна от КС на Р България в частта "28 и", в случая не са налице основания за приложението на „маловажен случай“ по чл. 28 ЗАНН, тъй като деянието не се отличава от останалите нарушения от същия вид и не разкрива по- ниска степен на обществена опасност.

С оглед на изложеното, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд- Плевен за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с 221 ал.2 от АПК съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 191 от 31.03.2025 г., постановено по АНД № 350/2025 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.