Р
Е Ш Е
Н И Е №
260024
гр. Пловдив, 21.01.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр.
с., в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Окръжен съдия:Атанаска Букорещлиева
при
участието на секретаря Розалия Тодорова, като разгледа докладваното т. д. №705
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, подадена от Р.С.Я.,
ЕГН **********, с адрес-***, починал в хода на производството и заместен от наследниците
му по закон- Г.М.Я., ЕГН **********, с адрес-***; М.Р.Я., ЕГН **********, с
адрес-***; С.Р.Я., ЕГН **********, с адрес-***; С.Р.Я., ЕГН **********, с
адрес-***; И.Р.Я., ЕГН **********, с адрес-***; К.Р.Я., ЕГН **********, с
адрес-***, против ЗД “Бул Инс“АД, с ЕИК *********, седалище - гр. София и адрес
на управление- бул. „Джеймс Баучер“ №87, с която е предявен иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ.
В исковата молба са изложени твърдения, че на *** г.,
около *** часа, на път ***, км ***, между селата *** в посока на движение към
село ***, при управление на лек автомобил с рег.№***водачът А.Б.Ш. е нарушил
правилата за движение по пътищата, като е блъснал отзад движещия се участник-
ППС- каруца, вследствие на което настъпва ПТП. В резултат на това били
причинени телесни увреждания на возещите
се в каруцата, един от които е първоначалният ищец Я. По случая било образувано
ДП №ЗМ/183/2018г. по описа на РУ- Хисаря, производството по което не е
приключило. Твърди се, че причина за настъпване на процесното ПТП е виновното
нарушение на правилата за движение от страна на водача Ш., който не е възприел
своевременно движещото се пред фронта на автомобила ППС- каруца, в която се е
возил пострадалият Я. Посочва се, че към момента на настъпване на инцидента за
увреждащия автомобил е била сключена застраховка „ГО“ с ответния застраховател,
обективирана в полица №***, с период на валидност *** г.- *** г. Пострадалият
предявил по реда на чл.380 КЗ претенция за обезщетяване пред застрахователя,
като за целта представил всички документи, с които разполага, но в
законоустановения срок ответникът не се е произнесъл по искането. Изложено е,
че в резултат на ПТП на Р.Я. са причинени травматични увреждания, изразяващи се
в: контузия на главата и счупване на други уточнени шийни прешлени, закрито. След
инцидента пострадалият бил приет по спешност в ***, където е проведено
медикаментозно лечение, а на *** г. е извършена оперативна интервенция-
дискектомиа С4-С5 корпородезис антериор С4-С5 кум кейдж ет плака. На *** г. Я.
бил изписан с окончателна диагноза- счупване на други уточнени шийни прешлени,
закрито, с препоръки за щадящ лумбалната област режим, насочен е към
физиотерапия за рехабилитация и за активно проследяване на състоянието и
симптоматично лечение от ОПЛ. Твърди се, че в резултат на уврежданията,
получени при ПТП, Я. търпял силни болки и страдания, за времето на възстано-вителния
процес следвало да спазва постелен режим, като през този период е разчитал на
помощта на близките си. Преди ПТП същият бил изключително активен мъж, в отлично
здравословно състояние, не е имал здравословни оплаквания. След това животът му
напълно се променил, изпитвал цялостен дискомфорт, станал напрегнат, с
нарушения на съня. Инцидентът се отразил негативно и на психиката на ищеца, който
преживял силен стрес от неочакваното събитие.
Предвид гореизложеното, се иска от съда да постанови
решение за осъждането на ответника да заплати на Р.Я. застрахователно
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило
на ***г., като претенцията е заявена като частична- за сума от 100 000 лв.
от общ размер 120 000 лв./след допуснато изменение по реда на чл.214, ал.1 ГПК на размера на предявения частичен иск в съдебно заседание на 08.12.2021 г./, ведно със законната лихва от 15.09.2018
г. /датата, на която изтича срокът по чл.429, ал.3 от КЗ вр. с чл.430 КЗ/ до
окончателното изплащане на главницата. Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 от ЗА.
В двуседмичния срок по чл. 367 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответника ЗД “Бул Инс“АД, с който се оспорва
предявения иск по основание и размер. Оспорва се описания механизъм на
пътнотранспортното произшествие в представения Констативен протокол. Твърди се,
че водачът Ш. не е виновен за ПТП и неговите действия не са в причинна връзка с
вредоносния резултат. Посочва се, че в случая се касае за случайно деяние по
см. на чл.15 от НК, което изключва вината на водача за настъпване на вредните
последици. Направено е от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия. Изложено е, че ищецът е допуснал нарушения
на разпоредбите на чл.167, ал.2, т.4, чл.55, ал.1, чл.71, чл.106 от ЗДвП, с
което обективно е допринесъл за настъпване на вредите. Наред с това се твърди,
че пострадалият не е спазил дадените му, след проведеното оперативно и болнично
лечение, лекарски предписания и назначения за активно проследяване на здравословното
му състояние и извършването на контролни прегледи, нито е провел
възстановителни/оздравителни медицински процедури. В отговора се оспорва
предявения иск за неимуществени вреди и по размер, като се поддържа, че
претендираната като обезщетение сума не кореспондира с претърпяното, не е
съобразена със съдебната практика, нито със социално- икономи-ческата
обстановка в страната. Оспорва се също търсеното обезщетение за забавено
плащане, считано от посочената в исковата молба дата, тъй като при
основателност на иска законна лихва върху присъденото обезщетение се дължи
съгласно условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Направено е искане от ответника за
присъждане на разноски.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила
допълнителна искова молба, с която се оспорват всички твърдения и възражения на
ответния застраховател. Сочи се, че липсват доказателства в подкрепа на
твърдението на ответника, че пострадалият е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. Изложено е още, че претендираното обезщетение е адекватно
и отговаря на вида и характера на претърпените вреди.
С допълнителен отговор, депозиран на 09.03.2020г.,
ответникът заявява, че поддържа всички направени в първоначалния отговор на
исковата молба твърдения, възражения, оспорвания и доказателствени искания.
Допълнителни съображения по спора са развити в писмена
защита на адвокат К.- пълномощник на ищците.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното:
Видно е от представения по делото констативен протокол
за ПТП с пострадали лица №***, че на ***г., около *** часа, на ***, км ***,
между селата *** в посока на движение към село ***, е реализирано ПТП с
участници- ППС без рег.№- каруца, собственост на водача С.Р.Я., и товарен
автомобил с рег.№***, собственост на С. А.Ш., с водач А.Б.Ш., при което са пострадали
лицата- Я. С. Я., ЕГН **********, Р.С.Я., ЕГН **********, и С.Р.Я., ЕГН **********.
Установява се от епикриза, издадена от ***, ***, че
пострадалият Р.Я. е приет за лечение на ***г., поставена му е диагноза-
счупване на други уточнени шийни прешлени, закрито, на ***г. е извършена
операция- дискектомиа С4-С5, корпородезис антериор С4-С5 кум кейдж ет плака, изписан е на ***г. в добро общо състояние, с
препоръки за щадящ лумбалната област режим и е насочен за физиотерапия и
рехабилитация.
По делото е допусната съдебно-медицинска експертиза, с
вещо лице д-р З.Н., от чието заключение се установява, че на Р.Я. е било
причинено: счупване на тялото на четвърти шиен прешлен с малък фрагмент на
предната повърхност, дискови протузии /дискови хернии/ от втори до пети шийни
прешлени, двигателни и сетивни увреждания, като последица от посоченото
счупване с протузии между описаните шийни прешлени. Проведено е 18-дневно
лечение с операция- отстраняване на протузията и свързване с допълнителни
материали в областта на четвърти и пети прешлени. Причи-нено е било трайно
затрудняване движенията на врата, като периодът на възстановяване не може да се
предвиди, но със сигурност е дълъг. Доколкото по делото не са представени
документи за периода след болничното лечение, то вещото лице не е дало отговор
на въпросите- дали пострадалият е провел предписаните му контролни прегледи,
препоръки и назначения и дали е провеждал лечебно- възстановителни процедури. При
изслушването на вещото лице в проведеното на 24.11.2020г. съдебно заседание
същото е заявило, че вследствие на увреждането Я. е получил трайно затруднение
на движението на чети-рите крайника. Освен това, след инцидента пострадалият не
е бил напълно адекватен, съзнанието му е било замъглено, което се дължи на травмата
на главата, няма данни да е получил мозъчно сътресение.
Прието е и заключение на назначената допълнителна СМЕ,
с вещо лице- неврохирург д-р Л.П., според което, при ПТП пострадалият Я. е
получил охлузвания на корена на носа, която увреда е причинила временно
страдание и болка. Освен това на същия е причинена фрактура на тялото на С4
/четвърти шиен прешлен/, която е довела до затруднение в движението на снагата
в областта на шията за период не по-голям от 30 дни. Лекуването й с
вертебропластика, физиотерапия, носене на твърда или мека шийна яка би довело
до отзвучаването й за период от 7 до 60 дни, а нелекуването й до- периодични
болки и затруднение в движението на шията. На следващо място, Я. е получил
дискова херния на ниво С4- С5, която е стеснила гръбначния канал и е при-тиснала
миелона, намиращ се в този канал, и в резултат на това се е получила описаната
в епикризата, издадена от ***, неврологична симптоматика– шиен вертебрален
синдром, нарушение сетивността от ключиците надолу и квадриплегия. Лечението на
тази увреда чрез операция, физиотерапия, озонотерапия и др. би довело до отзвучаването й за период
30- 90 дни. Описани са в заключението здравословните проблеми на Я., като е
направен извод, че същият е имал увреден здравен „терен”, при който е необходим
по-дълъг период на възстановяване. Коментирано е, че при изписва-нето на
пострадалия няма описан неврологичен статус и затова не би могло да се определи
дали ищецът е бил с остатъчна парализа, каква е тя- пареза или плегия, има ли
декуби-тални рани по седалището или не и др. Не са представени и документи,
които да дадат информация за провеждане на предписаните рехабилитация и
физиотерапия. Посочва се, че физиотерапията е важна част от лечението, тъй като
липсата на такава води до отпускане на мускулатурата, обездвижване, нарушаване
трофиката на кожата, респ. получаване на декубитални рани, застойни пневмонии и
белодробни изливи, които влошават дишането и оттам функциите на сърце и мозък. Според
експерта, налична е причинна връзка между залежаването на пострадалия и
получените при ПТП травми.
За претърпените от първоначалния ищец неимуществени
вреди са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А.И.Й., който е
негов племенник. Свидетелят твърди, че след като разбрал за инцидента отишъл да
види вуйчо си в болницата, състоянието му било тежко, бил обезобразен, изпитвал
силни болки, впоследствие му направили операция. По време на двуседмичния болничен
престой ищецът бил обездвижен и съпругата му се грижила за него. След
изписването му бил на легло около девет месеца, имал болки в цялото тяло. Катастрофата променила ищеца, той отслабнал
много, психически също не бил добре, нямал настроение. Личният му лекар д- р Б.
го посещавал в дома му, а свидетелят го закарал няколко пъти до болници в гр. ***
и гр. ***.
По делото са изслушани и показанията на свидетеля Д.К.Б.-
личен лекар на Р.Я.. Свидетелят депозира показания, че знае за претърпения от Я.
инцидент, многократно го е посещавал след изписването му от болницата, редовно
проследявал състоянието му. Ищецът бил с двустранна парализа на долните
крайници и с декубитални язви на двата големи тазови мускула. Парализата, която
получил вследствие на ПТП, била необратима, а причината за появата на декуби-талните
рани е обездвижването и залежаването в резултат на тази парализа. Наред с това,
Я. два пъти получил застойна бронхопневмония. Д-р Б. изписвал мехлеми за
раните, почиствал ги, по повод бронхопневмонията също посещавал пациента,
предписал му лекарства, на два пъти ищецът се повлиял от тях, но третия път не
могъл. Свидетелят посочва, че преди ПТП Я. не е идвал за преглед, не е имал
здравословни проблеми. Членовете на семейството му били загрижени за него,
правили каквото зависи от тях, но нямали нужния потенциал да го изведат от това
състояние.
За установяване на обстоятелствата, при които е
настъпило ПТП, и във връзка с възражението на ответника за съпричиняване на
вредните последици от страна на пострадалия Я. по делото са събрани гласни
доказателства посредством показанията на свидетеля А.Б.Ш.. Същият твърди, че е
участник в ПТП, състояло се на *** г. В *** часа тръгнал за пазар в гр. ***,
било тъмно, след село *** управлявал автомобила си със скорост под 80 км/ч, на
къси светлини, спазвал ограниченията на скоростта, в насрещната лента се
движили коли. Инцидентът станал за секунди. В един момент свидетелят видял
каруца, която се движи пред него, зачудил се дали да мине отляво или отдясно,
задействал спирачната система, но последвал удар. Каруцата била без
светлоотразители и светлини.
В хода на производството са приети основно и
допълнително заключения на САТЕ, с вещо лице инж. С.М., които съдът кредитира
като изготвени обективно и компетентно. Според основното заключение, най- вероятният
механизъм на процесното ПТП, от техническа гледна точка, е следният: Водачът Ш.
е управлявал товарен автомобил „Форд Транзит“ по дясната лента на платното за
движение по пътя гр. ***- гр. ***, в посока от юг на север. През това време
конска каруца, без светлини и светлоотразители, управлявана от С.Я., се е
движила по същата лента на платното за движение и в същата посока пред
автомобила. Когато товарният автомобил е бил на около 50 м зад каруцата,
водачът е реагирал, като екстрено задействал спирачната система, но въпреки
това настъпил удар, който е бил неизбежен. Според експерта, причина за
настъпване на ПТП е, че конската каруца се е движила през нощта, без да е била
оборудвана отзад вляво със светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре
различима светлина, поради което е била необозначена на платното за движение, а
ако се приеме, че каруцата е представлявала предвидимо препятствие, то причина
за ПТП е и това, че водачът на товарния автомобил се е движил с технически
несъобразена скорост по отношение на дължината на конкретната видимост към каруцата
без светлини и светлоотрозители. Вещото лице М. е разгледал няколко варианта на
поведение на водача на автомобила, с оглед възможността за предотвратяването на
ПТП. Посочил е, че в анализираната пътна ситуация от момента, в който водачът е
имал техническа възможност да възприеме конската каруца, при своевременна
реакция и задействане на спирачната система той е нямал техническа възможност
да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Водачът би имал
техническа възможност да избегне удара, ако в момента на реакцията му
автомобилът се е движил със скорост по- малка от 57 км/ч. Коментирано е в
заключението, че в случая технически съобразената скорост с атмосферните условия
и конкретните условия на осветеност при движение на къси светлини е била 72-79 км/ч,
при което скоростта на движение на автомобила-79 км/ч е била технически
съобразена. Посочено е каква би била технически съобразената скорост с пътно- климатичните
условия и дължината на конкретната видимост към каруца със светещи светлини/светлоотразители
при движение на къси светлини. Според заключе-нието, технически съобразената
скорост с пътно- климатичните условия и дължината на конкретната видимост към каруца
без светлинни и светлоотразители при движение на къси светлини е била 58 км/ч.
При това положение, скоростта на движение на автомобила- 79 км/ч е била
технически несъобразена. В допълнителното заключение на САТЕ от 30.11.2021г. е
отразено, че ПТП е станало на път *** / ***- *** /, който е част от
републиканската пътна мрежа, извън населено място и няма улично осветление. От
момента, в който водачът на автомобила е реагирал със спиране- на около 50 м
преди мястото на удара, той не е имал техническа възможност да установи
автомобила преди това място и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено
спиране. В случай че се приеме, съгласно показанията на свидетеля Ш., че е
изминало време повече от 1,34 сек., докато той вземе решение дали да мине
отляво или отдясно, то при реакция на водача със спиране 1,34 сек. по-рано той
би имал техническа възможност да избегне произшествието, т.е. ако бе задействал
спирачната система, след като е видял каруцата, той би спрял преди мястото на
удара.
Не е формиран спор между страните, а и се установява
от представената справка от ИЦ на ГФ, че автомобилът, управляван от водача Ш.,
е бил към датата на настъпване на събитието със сключена застраховка
„Гражданска отговорност” с полица № ***,
с период на валидност от *** г. до *** г.
За безспорно е прието обстоятелството, че
първоначалният ищец е предявил претенция по реда на чл.380 КЗ за обезщетяване пред
застрахователя, като няма данни да му е било изплатено обезщетение. Доколкото
ответникът не е представил в цялост преписката по образувана щета по повод
подадената молба от Р.Я. и от И.Я., като майка и законен представител на Я. С. Я.,
чрез общия им пълномощник адвокат Б., и липсват доказателства за разменената
между страните кореспонденция, то следва да се приеме, че претенцията на Р.Я. е
отправена на дата 04.12.2018 г. и е получена от застрахователя на 06.12.2018 г.,
както е отразено в приложеното към исковата молба известие за доставяне /л.7 от
гр. д. №5670/2019 г. на СГС/. Представени са от ответника, като част от тази преписка,
договори за цесия, сключени след завеждане на делото между С.Я., И.Я., К.Я. и
„ВИП Консулт 19” ООД, с които всеки от ищците- цеденти прехвърля част от
вземането си към застрахователното дружество в размер на по 20 000 лв.-
представляващо право на получаване на застрахователно обезщетение, като
правоприемник на Р.Я., за претърпените от него вреди при ПТП от ***г., а също и
уведомления до застрахователя за прехвърлянето на вземанията, които се явяват
неотносими към спорния предмет и затова не следва да се коментират.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
Според чл.432, ал.1 КЗ, увреденият, спрямо когото
застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застра-хователя, при спазване на изискванията на
чл. 380 от КЗ.
Разпоредбата на чл.
498, ал. 3 от КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието
на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия
при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомо-билистите"
и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител - чл.
496, ал. 1 КЗ.
В случая няма спор, че е изпълнена процедурата по
чл.380 от КЗ, доколкото увреденото лице е насочило писмена претенция до
ответника, като няма данни да му е било определено и изплатено обезщетение, а
това прави иска допустим.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по
чл.432, ал.1 КЗ, е необходимо да се установи, при условията на пълно и главно
доказване, наличието на всички кумулативни изисквания на фактическия състав на
чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител на
вредата, както и че към момента на увреждането гражданската отговорност на
делинквента е застрахована по силата на валидно застрахо-вателно правоотношение
по договор за застраховка „Гражданска отговорност”.
По делото се установи от справката от ИЦ на ГФ, че към
датата на настъпилото пътнотранспортно произшествие е налице валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” за
товарен автомобил с рег.№***, управ-ляван от водача Ш..
Въз основа на събраните по делото доказателства се
установи и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД.
Доказа се, че на *** г. е станало пътнотранспортно
произшествие, при което е пострадал първоначалният ищец Р.С.Я.. Обстоятелството
за настъпване на инцидента и участниците в него- ППС без рег.№- каруца, с водач
С.Р.Я., и товарен автомобил с рег.№***, с водач А.Ш., е удостоверено с
констативен протокол за ПТП, който има характер на официален удостоверителен документ
по смисъла на чл.179 ГПК и в свидетелстващата си част същият обвързва съда с
материална доказателствена сила.
От заключенията на основната и допълнителната СМЕ, които
съдът възприема, като обективни, професионално изготвени и неоспорени от
страните, се установи, че на Я. са били причинени- охлузвания на корена на
носа, фрактура на тялото на четвърти шиен прешлен, дискова херния на ниво С4- С5.
На база констатациите на експертите и изслушаните показания на свидетелите на
ищцовата страна- д-р Б. и А.Й./на последния, преценени съобразно чл. 172 от ГПК/, които следва да се кредитират, тъй като отразяват непосредствените им възприятия
от състоянието на пострадалия, а и намират опора в събрания доказателствен
материал, следва да се приемат за доказани както свързаните с уврежданията,
лечението и възстановителния период болки и страдания, невъзможност за самообслужване
и придвижване, негативни психически изживявания на пострадалия, така и
наличието на причинна връзка между настъпилите вреди и ПТП.
Предвид изяснения механизъм на ПТП от заключенията на
допуснатата САТЕ, се налага извод, че причина за произшествието, освен това че
каруцата се е движила без светлоотразители и окачен на нея светлинен източник,
е и несвоевременната реакция на водача на застрахования автомобил, който е
допуснал нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Последната задължава водачите при избор на скорост на
движение да се съобразят с редица обстоятелства, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие, като са длъжни на намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението. В случая Ш. е управлявал автомобила със скорост, която е била
технически несъобразена с конкретната пътно-климатична обстановка- движение в
тъмната част на денонощието, както и с условията на видимост- при включени къси
светлини. Движещото се по пътя между селата *** - *** пред автомобила му ППС с
животинска тяга- каруца е било предвидимо препятствие на пътя и той е имал
техническа възможност да избегне удара, ако в момента на реакцията му
автомобилът се е движил със скорост по- малка от 57 км/ч. Според допълнителната АТЕ, водачът е имал техническа
възможност да възприеме каруцата от около 50 м и ако е задействал своевременно
спирачната система, той е могъл да спре преди мястото на удара. От показанията
на свидетеля Ш. обаче, които съдът няма основание да не кредитира, стана ясно,
че той е реагирал със закъснение, тъй като е решавал дали да мине отляво или
отдясно на каруцата, като е закъснял с време за реакция, определено от
експерта, на 1,34 секунди. От така установеното следва, че претърпяното
от ищеца Я. увреждане е в причинно-следствена връзка с противоправно поведение
на водача на процесното МПС, извършено в противоречие с изискванията на
правилата за движение. Поведението на причинителя на вредата е виновно. Според
чл.45 ал.2 от ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното във всички
случаи на непозволено увреждане, като тази презумпция не бе оборена в
настоящото производство, чрез обратно доказване от ответника.
Предвид описания в заключението механизъм на произшествието и при липсата на
доказателства водачът Ш. да е нарушил умишлено правилата за движение, се налага
извод, че формата на вината е непредпаз-ливост.
С оглед изложеното, съдът счита, че е осъществен
общият състав на непозволеното увреждане, визиран в разпоредбата на чл.45 ЗЗД. А
доколкото по делото се установи, че автомобилът, управляван от деликвента Ш., е
бил застрахован със застраховка „ГО” при ответника към датата на настъпване на
събитието, то доказани се явяват предпоставките за присъждане на обезщетение по
чл.432, ал.1 КЗ.
Обезщетението, дължимо за претърпените от ищеца Я.
неимуществени вреди, следва да се определи по справедливост, по правилата на
чл.52 от ЗЗД, като се отчетат и конкретните факти за случая- вида и характера
на причинените увреждания, последвалите от това болки и страдания,
интензивността и продължителността на негативните прежи-вявания на пострадалия.
Установи се по
безспорен начин, че на първоначалния ищец Я., който е бил на *** години към
датата на ПТП, са причинени констатираните увреждания, описани в заключенията на
СМЕ, които са довели до влошаване на здравословното му състояние за
продължителен период от време, били са съпроводени с болки и страдания с висок
интензитет, лечението на пострадалия е проведено в болнично заведение и в
домашна обстановка, същият е претърпял оперативна интервенция, бил е в
невъзможност да се движи и самообслужва. Освен физическите травми, инцидентът
се е отразил негативно и върху психичното и емоционално състояние на ищеца,
който се променил много, загубил настроение. Имайки предвид така установените
обстоятелства и конкретните иконо-мически условия в страната към
правнорелевантния момент- ***г., чийто обективен белег са и лимитите на
застраховане, съдът намира, че за справедливото обезщетяване на всички претърпени
вредни последици от пострадалия е била необходима сума в размер на 60 000
лв.
При определяне на дължимото обезщетение следва да се
обсъди и релевираното от ответника възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД- за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца, което съдът намира за
неоснователно.
Принос, по смисъла на горепосочената разпоредба, е
налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Т.е.
релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало до
увреждането като неблагоприятен резултат. Обстоятелството, че Я. е пътувал в
каруцата, участвала в ПТП, не води на извод същият да е допринесъл за
настъпване на вредите, тъй като приносът на водача на ППС, което не е било
оборудвано със светло-отразители и с поставено отзад светещо тяло, излъчващо добре
различима светлина, е негов личен. Неоснователни са и доводите, свързани с
неспазване от пострадалия на лекарски предписания за активно проследяване на
здравословното му състояние и извършването на контролни прегледи. По делото се
установи от показанията на ищцовите свидетели, че е търсена лекарска помощ и са
предприети съответните действия, необходими за лечението. Дори да се приеме, че
Я. не е провеждал физиотерапия, то доколкото в случая не се доказва, при
условията на главно и пълно доказване, връзка на причинност между уврежданията,
в така установеното им съдържание и обем, или за понасянето на по-леки вреди и
поведението на пострадалия, извод за наличие на съпри-чиняване на вредните
последици от последния не би могъл да се обоснове. Следователно, не е налице основание
за редуциране на определения размер на дължимото обезщетение по реда на чл.51,
ал.2 ЗЗД.
С оглед изложеното, съдът намира, че заявената
претенция следва да се уважи в горепосочения размер от 60 000 лв., като на
всеки от наследниците на починалия ищец ще се присъди сума от по 10 000 лв.,
съобразно направеното искане с молба от 05.11.2021г.-при евентуално присъждане
на обезщетение сумата да се разпредели поравно помежду им. За разликата над
60 000 лв. до претендирания частичен размер от 100 000 лв. от общ размер от 120 000 лв. предявеният иск ще
се отхвърли.
По отношение на претенцията за лихви за забава върху
обезщетението за неиму-ществени вреди:
Според чл.429, ал.2 от КЗ, в застрахователното
обезщетение се включват и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице, при условията на ал. 3. Съгласно ал.3 на
чл.429 КЗ, лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той
отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахо-вателя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
по реда на чл. 430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най- ранна.
По делото липсва спор, че пострадалият Я. е предявил
пред ответното дружество- застраховател на отговорния за вредите деликвент
застрахователна претенция за плащане на обезщетение, което е станало на 04.12.2018
г. /видно от приложеното известие за доставяне/, като тази дата следва да се
приеме за дата на уведомяване по смисъла на чл.
429, ал. 3 КЗ, тъй като е най-ранната в случая. С оглед на това, дължимото
обезщетение за неимуществени вреди ще се присъди заедно със законната лихва,
считано от 04.12.2018 г. до изплащането му, а за периода от 15.09.2018 г. до
04.12.2018 г. искането за присъждане на законната лихва върху главницата ще се
отхвърли.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адвокат П.Д.К. адвокатско възнаграждение за предоставяне
безплатно на правна защита и съдействие на ищеца при условията на чл.38, ал.2 вр.
с чл.38, ал.1,т.2 от ЗА. В случая, предвид защитавания материален интерес –
100 000 лв. и съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, нормативно установеният минимум на
дължимото адвокатско възнаграждение по предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди за една инстанция е 3 530 лв. Доколкото заявената претенция
се уважава в размер на 60 000 лв., то, с оглед изхода на спора, дължимото
адвокатско възнаграждение, изчислено съразмерно на уважената част на иска,
възлиза в размер на 2 118 лв. или 2541,60 лв. с ДДС.
Ответникът има право на разноски, съразмерно на
отхвърлената част на иска. Видно от данните по делото, същият е направил разноски
в размер на 1 905 лв., като от тях- 125 лв.- депозит
за СМЕ, 450 лв.-
възнаграждение за вещо лице по допуснатата АТЕ, 30 лв.- депозит за призоваване
на свидетел, 1 300 лв.- платено адвокатско възнаграждение, при което, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, ищците ще бъдат осъдени да заплатят, съобразно отхвърлената
част на претенцията, сума в размер на 762 лв.
Тъй като ищците са освободени от заплащането на
държавна такса и разноски по делото, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответното
застрахователно дружество следва да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ОС- Пловдив, дължимата за производството държавна такса в
размер на 2 400 лв., както и сумата от 498,48 лв., представляваща изплатени от
бюджета на съда възнаграждения на вещи лица по допуснатите СМЕ и АТЕ и депозит
за призоваване на свидетел, изчислени съобразно уважената част на иска.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД “Бул
Инс“АД, с ЕИК *********, със седалище -гр. София и адрес на управление- бул.
„Джеймс Баучер“ №87, да заплати на Г.М.Я., ЕГН **********, с адрес-***; М.Р.Я.,
ЕГН **********, с адрес-***; С.Р.Я., ЕГН **********, с адрес-***; С.Р.Я., ЕГН **********,
с адрес-***; И.Р.Я., ЕГН **********, с адрес-***, и К.Р.Я., ЕГН **********, с
адрес-***, в качеството им на наследници на Р.С.Я., ЕГН **********, с адрес-***,
починал в хода на производството на дата *** г., сума в размер на 60 000 /шестдесет
хиляди/ лв., съотв. по 10 000 /десет хиляди/ лв. на всеки от тях, представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена
със застрахователна полица № ***, с период на покритие от *** г. до *** г., за
претърпени от наследодателя им Р.С.Я. неимуществени вреди- болки и страдания,
вследствие на травматични увреждания, получени при пътнотранспортно
произшествие, настъпило на ***г., причинено виновно и противоправно от А.Б.Ш., при
управление на товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ***, ведно със
законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от *** г. до
окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над присъдените 60 000 лв. до претендираните
100 000 лв.- част от вземане с общ заявен размер от 120 000 лв., както
и искането за присъждане на законната лихва върху обезщетението за периода от 15.09.2018
г. до 04.12.2018 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс“АД, с ЕИК *********, със седалище
-гр. София и адрес на управление- бул. „Джеймс Баучер“ №87, да заплати на адвокат
П.Д.К. – САК, с адрес-***, сума в размер на 2541,60 / две хиляди петстотин
четиридесет и един лв. и шестдесет ст./ лв., представляваща адвокатско
възнаграждение /с ДДС/ за оказана безплатна помощ на ищците по т.д.№ 705/2019г.
ОСЪЖДА Г.М.Я., ЕГН **********, с адрес-***; М.Р.Я.,
ЕГН **********, с адрес-***; С.Р.Я., ЕГН **********, с адрес-***; С.Р.Я., ЕГН **********,
с адрес-***; И.Р.Я., ЕГН **********, с адрес-***; и К.Р.Я., ЕГН **********, с
адрес-***, да заплатят на ЗД “Бул Инс“АД, с ЕИК *********, със седалище -гр.
София и адрес на управление- бул. „Джеймс Баучер“ №87, сума в размер на 762 /седемстотин шестдесет и два /лв., представляваща
направени разноски по делото, изчислени съобразно отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс“АД, с ЕИК *********, седалище -гр.
София и адрес на управление- бул. „Джеймс Баучер“ №87, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския окръжен съд, сумата 2 400
/две хиляди и четиристотин/ лв.- дължимата за производството държавна такса,
както и сумата 498,48 /четиристотин деветдесет и осем лв. и четиридесет и осем
ст./ лв., представляваща изплатени от бюджета на съда възнаграждения на вещи
лица по допуснатите СМЕ и АТЕ и депозит за призоваване на свидетел, изчислени
съобразно уважената част на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: