Р Е Ш Е Н И Е № 686
гр. Пловдив,
11.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІV гр. състав, в публично съдебно заседание на 03.12.2019г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при
секретаря Елена Ангелова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 892 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Активно
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 226 от КЗ (отм.).
Подадена е искова молба от И.Х.З. с ЕГН ********** и С.Г.З.
с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** и двамата представлявани от
пълномощника адв. М.М.
против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД с ЕИК
*********, седалище гр. София и адрес на управление бул. „Черни връх“ № 51 Д.
В исковата молба са изложени твърдения, че на дата *** в гр. * на кръстовището на ***настъпило
изключително тежко ПТП. Непълнолетният и неправоспособен водач на лек автомобил
марка „БМВ“, модел „330Д“ с рег. № РВ ***РС А.Т. навлязъл в завой с
несъобразена скорост от около 125 км/ч., в резултат на което изгубил контрол
над автомобила и се ударил последователно в два стълба от
електроразпределителната мрежа. При инцидента загинали тримата непълнолетни
пътници: Н.Г. – внук на ищците, Г.Т. и Д.В.. По случая било образувано
наказателно производство, като с влязло в сила решение на ВКС по наказ. дело № 528/2016 г. водачът А.Т. бил признат за
виновен за това, че като непълнолетен, но способен да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си, при управление на МПС е
нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на повече
от едно лица.
Катастрофата причинила драматична промяна в живота на
сем. З.. От бебе за починалия Н.се грижила неговата баба И., която спряла да
работи, за да помага в отглеждането му. Н. прекарвал много време с баба си и
дядо си, а като ученик продължил по собствено желание да ги посещава през
почивните дни, защото бил изключително
привързан към тях, както и те към него – заедно се разхождали, разговаряли
на различни теми, забавлявали се, постепенно опознали и приятелите на внука си,
които той канел при тях на гости. Изключително радостни и горди били ищците,
когато приели Н. да учи в *** в гр.* и винаги го подкрепяли в стремежите му да
се развива в *** и да се реализира в чужбина. Внукът им носил *** от ***, бил
добро момче, прилежен ученик и обещаващ ***, който не се оплаквал от плътната
си ангажираност, а винаги споделял колко е щастлив, че се развива. В деня преди
произшествието З. се опитали неуспешно да се свържат по телефона с внука си, а
на следващия ден дъщеря им К. се обадила, за да им съобщи страшната новина, от
която ищците силно се разстроили, а на С.З. се наложило да приема медикаменти,
за да се справи с шока от преждевременната смърт на Н.. Загубата на момчето се
усеща особено тежко по време на традиционните семейни празници. Всеки ден
ищците тъгуват за непорасналото момче, обособили са кът с негов портрет в дома
си, често посещават гроба му, но мъката им не намалява. След смъртта на Н. здравословното
състояние на ищците се влошило – на С.З. бил открит карценом
на простата, както и уголемяване на сърцето. Състоянието му е твърде
нестабилно, за да бъде оперативно лекуван, поради което лекарите правят усилия
да го стабилизират медикаментозно. При И.З. се появили проблеми със съня и
храненето, в резултат на което отслабнала с десет килограма. Тъй като е хипертонична, започнала често да получава
припадъци и непрекъснато й се налага да приема лекарства. Смъртта на Н.е в
пряка и непосредствена връзка с противоправното
поведение на непълнолетния водач на автомобила А.Т.. Леталният край на
пътниците е бил неизбежен поради извънредно високата скорост на движение към
момента на удара и въпреки поставените предпазни колани. Гражданската
отговорност във връзка с управление на лек автомобил марка „БМВ“, модел „330Д“
с рег. № РВ **** РС към датата на инцидента е била застрахована при ответното
дружество – полица № *** В тази връзка ищците З. депозирали пред застрахователя
молба за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди (70 000 лв. за С.З.
и 50 000 лв. за И.З.) ведно с лихва за забава от датата на ПТП – *** до
датата на изплащане на главниците. С писмо изх. № 11751 / 29.10.2018 г.
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД отказала
плащане. Предвид гореизложеното за ищците се породил правен интерес от
иницииране на настоящия съдебен процес, като се иска от съда да постанови
решение, с което да осъди ответното застрахователно дружество да заплати на С.З.
сумата от 70 000 лв. (седемдесет хиляди лева), а на И.З. сумата от
50 000 лв. (петдесет хиляди лева), представляващи обезщетение за
претърпените от ищците неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на
внука им Н.Г., настъпила на дата *** при ПТП, причинено от А.Т. като водач на
лек автомобил марка „БМВ“, модел „330Д“ с рег. № РВ **** РС, ведно със
законната лихва върху обезщетенията, считано от датата на деликта
до окончателното им изплащане. Претендират разноски.
В двуседмичния срок по чл. 367 от ГПК ответникът
„Застрахователно дружество Лев Инс“ АД с ЕИК
********* чрез пълномощника адв. В.Д. депозира
отговор, с който оспорва всички твърдения, изложени в исковата молба с
изключение на факта на сключена към датата на ПТП застраховка „ГО“ за лек
автомобил марка „БМВ“, модел „330Д“ с рег. № РВ **** РС, обективирана
в полица № *** Твърди, че не е налице причинна връзка между процесното
ПТП и твърдените здравословни проблеми на ищците. Счита, че ищците не попадат в
кръга на лицата, които имат право на обезщетение при непозволено увреждане и не
е налице трайна и дълбока емоционална връзка между З. и починалия им внук,
която по изключение да обосновава получаването на обезщетение за морални вреди,
тъй като починалият е имал друго семейство (майка и баща), при които е живял и
споделял общо домакинство. На следващо място поддържа, че прекият деликвент А.Т. не попада сред лицата, чиято гражданска
отговорност е застрахована, тъй като същият не е управлявал автомобила на
законово основание, а тайно от баща си и без негово знание се е снабдил с ключа
и е шофирал МПС-то при процесното ПТП. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия, тъй като починалият е знаел, че А.Т. е непълнолетен и
неправоспособен да управлява МПС, но въпреки това се е качил в колата, с което
сам се е изложил на реален и предвидим риск. Застрахователното дружество прави
възражение за изтекла кратка тригодишна погасителна давност по отношение на акцесорната претенция за присъждане на лихва за забава.
В двуседмичния срок по чл. 372, ал. 1 от ГПК ищците са
подали допълнителна искова молба, в която са застъпени следните становища по
възраженията на ответното дружество и конкретно: сем. З. са легитимирани да
претендират обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на
внука им Н.въз основа на Директива 2012/29/ЕС от 25 октомври 2012 г. за
установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на
жертвите на престъпления и Директива 2009/103/ЕО от 16 септември 2009 г.
относно застраховката Гражданска отговорност при използването на моторни
превозни средства и за контрол върху задължението за сключването на такава
застраховка, както и от ТР № 1 / 2016 г. от 21.06.2016 г. на ОСНГТК на ВКС; към
момента на настъпване на процесното ПТП Н.Т. е
упражнявал фактическа власт върху автомобила на законово основание, а в
качеството си на родител носи пълна обективна отговорност за вредите, причинени
от непълнолетния му син А., а тези вреди се покриват от договора за застраховка
„ГО на автомобилистите“. Единствените изключения, в които отпада отговорността
на застрахователя, са ползването на вещта да е установено в резултат на
„кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 от НК“, а доколкото липсва присъда
за това, че А.Т. е откраднал процесното МПС, то в
настоящия случай отговорността на застрахователя следва да се реализира при
условията на чл. 267, ал. 2 от КЗ (отм.); изцяло се оспорват твърденията за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, като на свой ред ищците твърдят, че внукът им Н.не е знаел, че А.Т.
е непълнолетен и неправоспособен водач.
В двуседмичния срок за отговор на допълнителна искова
молба съгласно чл. 373, ал. 1 от ГПК, застрахователното дружество депозира
такъв, с който заявява, че поддържа всичките си възражения и искания.
Становища са постъпили и от конституираните като трети
лица-помагачи на страната на ответника: А.Н.Т. (пряк деликвент),
М.А.Т. и Н.Г.Т. (родители на прекия деликвент).
Считат, че процесното ПТП попада в обхвата на
застрахователното покритие, тъй като към момента на настъпване на
произшествието лекият автомобил марка „БМВ“, модел „330Д“, рег. № РВ *** РС е
бил с валидно сключена застраховка „ГО на автомобилистите“. Собственикът на
МПС-то Р. Ж. е предал ключа и регистрационния талон на Н.Т. и по този начин
чрез конклудентни действия му е предоставил
ползването върху вещта. Правото на ползване може да се упражнява и чрез трето
лице, в случая сина на ползвател – деликвента А.Т..
Застрахователното дружество не би носило риска от настъпване на
застрахователното събитие единствено в случай на противозаконно отнемане на
вещта, каквито данни в коментирания казус не са установени. На следващо място
твърдят, че ищците не са легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на внука им. Това право имат биологичните родители на
починалия Н., на които е изплатено обезщетение от застрахователя от по
200 000 лв. за всеки от тях (решение № 366 / 10.07.2017г. по търг. дело №
623 / 2016 г. по описа на ОС – ***,
изцяло потвърдено от въззивната инстанция Апелативен
съд – ***). Т. правят възражение за изтекла кратка погасителна давност по
отношение на претенцията за присъждане на законна лихва върху претендираните главници, както и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия с мотиви, идентични на изложените от ответното застрахователно
дружество.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие следното:
По допустимостта:
Доколкото произшествието е настъпило на ***, съответно
застрахователният договор е сключен преди влизане в сила на КЗ от 01.01.2016г, приложима към него съгласно параграф 22 ПЗР на КЗ
е част четвърта от КЗ /отм./. Поради това в настоящия случай не е необходимо
изпълнението на допълнителната специална предпоставка за допустимост на прекия
иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС,
съгласно чл. 498, ал.3 КЗ вр. чл. 496 КЗ вр. чл. 380 КЗ, а именно изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на
чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно
обезщетение.
По основателността:
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя.
Следователно предмет на установяване в процеса са
следните материалноправни предпоставки: деликт и валидно застрахователно
правоотношение с предмет автомобила, управляван от делинквента. Съответно материалноправните предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 ЗЗД са: противоправно поведение, вреди,
причинна връзка между двете и вина.
В случая е
налице влязла в сила присъда, признаваща вината на водача за настъпване на
произшествието поради нарушаване правилата за движение и причинената в резултат
на това смърт по непредпазливост на пострадалото лице.
Съгласно чл.
300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност,
както и виновността на дееца. Т.е. относно фактите, които
са съставомерни по Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат
установявани от граждански съд. Такива съставомерни факти
в случая, които не могат да бъдат пререшавани от настоящия съд, са и тези за
причинената смърт на пострадалото лице в резултат на настъпилото ПТП, които са
елемент от състава на престъплението и без наличието им извършителят нямаше да
бъде наказан за точно това престъпление.
При
това положение налице са всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД,
като наред с това наличието към датата на събитието на валидно застрахователно
правоотношение за автомобила, с който е станало
произшествието, не се оспорва от ответника. Изрично за безспорни са признати и следните факти: че към датата
на ПТП Р. Л. Ж. е бил собственик на автомобила; че Н.Т. е бил упълномощен от
собственика на автомобила, респ. били са му предадени ключовете и документите;
че Н.Т. е баща на А.Т.; че ищците са баба и дядо на починалия Н.Г..
От
една страна спорът е относно материалноправната
легитимация на ищците като възходящи от втора степен на починалия /баба и дядо/
да получат обезщетение за техните болки и страдания от смъртта му.
С ТР
1/2016 на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и
по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди. Обяви се за изгубило сила Постановление № 2 от 30.ХІ.1984 г.
на Пленума на Върховния съд, което приемаше, че кръгът на лицата, имащи право
на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно
в Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. и няма основания за разширението му,
включително по отношение на други възходящи и низходящи на починалия и на
неговите братя и сестри.
За да
се разбере правилно идеята на ТР, е необходимо да се обсъдят и мотивите му. С
тях се разясни, че най-близките на починалия (по смисъла на двете
постановления) се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на
съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко,
непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални
болки и страдания от загубата му. Правото на най-близките да получат
обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият
обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е
справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.52 ЗЗД. От гледна точка на чл.52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг,
да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с
починалия постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и
страдания от смъртта му, сравними по
интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките.
Отричането на правото на обезщетение при реално проявени и доказани
неимуществени вреди от загубата на близък човек противоречи на принципа за
справедливост по чл.52 ЗЗД и на гарантираното с чл.6, ал.2 от Конституцията на
Република България и с чл.20 и чл.47 от Хартата за основните права в
Европейския съюз равенство на всеки пред закона. Възможността за обезщетяване
на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на
5/69 г., следва да се допусне като
изключение - само за случаите, когато житейски
обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се
породи особена близост, оправдаваща
получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди
(наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че
са претърпели вреди от неговата смърт). Особено близка привързаност може да
съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество
семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са
част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия
от родствениците е причинила на другия морални болки
и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо
е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна
само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия
човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание
да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61
г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат
само най-близките на починалия. Наличието на особено близка житейска връзка,
даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт,
следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и
доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато
от доказателствата може да се направи
несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и
главно доказване за съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на
неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и
страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа
и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени
вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Действително
с това ТР се изостави досегашната
практика на ограничаване на кръга на лицата с право на обезщетение за
неимуществени вреди. С него обаче не се дава неограничена възможност за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди винаги и на всички близки на
починалия, които страдат от смъртта. Смисълът на ТР е изрично
поставеното в него изискване за изключение, породило връзка, трайна и дълбоко
емоционална, отличаваща се от обичайните.
Това изключение налага тези случаи - за разлика от обичайните житейски
ситуации, ищецът да е най – близкия или сред най – близките на починалия, а не
съпругата, низходящите или възходящите му. Такова изключение напр. ще е налице,
ако починалият е нямал друго семейство освен ищеца /или обратно/ и заедно,
споделяйки едно домакинство, са изградили отношения, заместващи тези между най – близките – съпруг, низходящи,
възходящи. Т.е., дори ищецът да не е сред най – тесния родствен кръг съобразно
цитираните постановления, следва да се установи, че на практика е бил най –
близкият човек на починалия, поради което и е справедливо да бъде обезщетен
вместо или заедно с тях. Възможно е
напр. поради определени житейски обстоятелства брат и сестра да са изградили
отношения, сходни на тези между най – близки кръвни роднини, /останали без
родители, споделяли трайно общо домакинство, при взаимна помощ и грижа/, което
обаче не бива да ги лишава от правото на обезщетение, само защото са такива по
съребрена линия. Или племенник, за когото също поради стечение на
обстоятелствата, леля/чичо са поели заместваща родителска грижа.
В този
смисъл вече е формирана практика на ВКС, която ще бъде предмет на коментар
именно за установяване на действителния смисъл на новите постановки.
Така с
Решение № 372/14.01.2019г, по т.д. № 1199/2015г, на ВКС, ТК, ІІ отд., е присъдено обезщетение на брат от смъртта на сестра
му, настъпила преди приемане на коментираното ТР. В разглеждания казус по
делото е установено, че сестрата на
ищеца е била на 12 - 13 години, когато родителите им заминали за чужбина и
оттогава ищецът поел изцяло грижите за нея, поради което двамата били много
близки. Поради отсъствието на родителите им от България ищецът трябвало да
понесе изцяло първоначалната тежест от случилото се, вкл. разпознаване на
починалата при доста неприятни обстоятелства. Установено е също, че ищецът
нямал собствено семейство, поради което трудно би преодолял загубата на сестра
си. Въз основа на тези факти е направен извод, че поради конкретна житейска
ситуация - ангажираност на родителите с работа в чужбина, между ищеца и сестра
му е създадена особено близка връзка, която е надхвърляла обичайната за този
вид родствени отношения и дори е
наподобявала по съдържание връзката родител - дете.
С решение № 310/06.02.2019г по т.д. № 2429/2017г е
присъдено обезщетение на братя и сестра, за които е прието, че са били единствени наследници по закон на починалото
при ПТП лице, което не е имало други по – близки роднини и собствено семейство.
Подпомагал е финансово ищците и техните семейства, като до смъртта си живеел в
едно домакинство с единия от братята си, а с другия и сестра му също бил
изградил особено близка връзка предвид конкретните житейските обстоятелства:
ищците били единствените близки на починалия, който нямал свое семейство, и
между него и братята и сестра му са поддържани постоянни отношения на взаимна
обич, материална и морална подкрепа и емоционална близост, сочещи на силна
привързаност, надхвърляща по интезитет и времетраене
нормално присъщите за родствената връзка брат – сестра болки и страдания.
В
случая няма спор, като това се установява и от събраните по делото
доказателства, че починалият Н. е имал биологични родители, които на собствено
основание са получили обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в
размер на по 200 000 лв всеки от тях, което само по себе си предполага огромен
интензитет на техните болки и страдания и дълбока връзка със сина им.
Същевременно до смъртта си Н. е живял заедно с майка си и баща си при
другата баба в общо домакинство, което също предполага трайно изградена особено
близка връзка и с нея.
Преди
всичко особеното житейско обстоятелство в разглеждания казус се обосновава с
това, че, когато Н. се родил, баба му спряла да работи и поела грижите за него,
тъй като дъщеря й по това време била студентка в ***. Преди да започне да
посещава детска градина детето било непрекъснато при баба си и дядо си, като
през седмицата нощувало в дома им поради заетостта на младите си родители.
Действително,
ако подобни факти бъдат установени по делото, мислим е извод за създадена особено близка връзка, надхвърляща
обичайната за този вид родствени отношения, която дори би наподобявала по
съдържание връзката родител – дете, тъй като за немалък период от време непосредствените
грижи по отглеждане и възпитание на детето са били предоставени на родителите
на майката, която поради ангажираност е била в обективна невъзможност да прави
това.
Съдът обаче подлага на критична преценка показанията
на майката на Н. и дъщеря на ищците - св. К. Г., за това, че синът й на 10 –
месечна възраст отишъл да живее при родителите й /ищците по делото/, тъй като
тя била студентка в ***, ангажирана с обучението си от сутрин до вечер. Поради
това взимала Н. в петък следобед и го връщала в неделя следобед. До 4 - годишна
възраст детето живеело изцяло с тях, а след като тръгнал на детска градина,
ходил у тях по собствено желание от петък следобед до неделя вечер. Не могат да
се възприемат безусловно и показанията на свидетелката, че Н. по собствено
желание празнувал вкъщи един единствен рожден ден, когато станал на четири
години: „Всичките *** и рождени дни без
изключение са се празнували у баба му и дядо му“.
Съдът не кредитира показанията в тази част на
основание чл. 172 ГПК – свидетелят е дъщеря на ищците и безспорно
заинтересована от изхода на спора, като същевременно показанията й в тази част
са не просто изолирани, но и в пряко противоречие с показанията на другата баба
- св. М., която на служебно зададените от съда въпроси /за проверка
достоверността на показанията на св. Г./ отговори така: „Н. винаги е живял в моя дом. Н.имаше
силна връзка и ние като семейство, аз
като баба, с родителите на моята снаха, които бяха изключително грижовни
към него и той често след училище - *** училище, тъй като те живееха много
наблизо, отиваше след училище, ядеше нещо, почиваше и аз го чаках вкъщи да
учим. Рождените и именните дни на Н.ги
празнувахме на най-различни места. Празнувахме ги у тях или всички в нас и така
също веднъж бяхме в ***“. На служебно зададения от съда въпрос: „Докато
дъщеря ви учеше в *** и посещаваше занятия, кой се грижеше за Н.?“, св. М.
отговори така: „Ами какво има да се
грижи. Тя също е изключително грижовна и към първото и към второто си дете.
Бащата също и ние като родители помагахме изцяло, каквото е необходимо, каквото
ни се каже, ние сме изпълнители, а те са главните действащи лица относно децата“.
В
останалата си част показанията на св. Г. не се опровергават от останалия доказателствен материал, в т.ч. от показанията на св. З.
/племенник на ищците и техен съсед/. От всички тях категорично се установява,
че между ищците и техния внук са съществували изключително близки и топли
отношения, характеризиращи се с обичайната за тази връзка в традиционното
българско семейство взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Безспорно се установява също огромната им болка от невъзвратимата и
тежка загуба на починалия им непълнолетен внук, продължаващата и до сега
празнота в живота им въпреки радостта от новороденото след това второ внуче
/дете на дъщеря им/.
Въпросът
тук обаче стои на друга плоскост, а именно дали помежду им е била изградена
такава особена връзка, която поради определени
житейски обстоятелства се различава
от нормалната и обосновава изключителност
на отношенията, водеща до неимуществени вреди, надхвърлящи обичайните при
добри, хармонични, социално – активни отношения в бита, без конфликти и при
взаимна грижа, помощ и изградена емоционална близост и съответно оправдаваща
присъждането на обезщетение вместо или наред с най – близките на пострадалия, в
случая родителите му.
От
свидетелските показания и останалите събрани по делото доказателства
категорично се установява, че починалият е имал трайна и дълбока емоционална
връзка и с майка си, и с баща си, с които винаги е живял в общо домакинство и
които са го отглеждали и възпитавали и чиято непрежалима загуба е намерила,
доколкото е възможно, справедлив паричен еквивалент в предходен съдебен процес,
като на родителите е присъдена сумата от общо 400 000 лв. Наред с това
младото семейство още от раждането на детето е живяло при другата баба, която
също е участвала в грижите и възпитанието му и между тях също безспорно е била
установена изключително близка връзка, характерна за традиционното българско
разширено семейство. В този смисъл са показанията на самата баба, които съдът
възприема като обективни и непосредствени, депозирани в отговор на неочаквани
за нея въпроси на съда. Показанията на св. М. комплексно с останалите показания
на св. Г. /в кредитираната част/ и св. З. водят до извод, че в дома на
родителите си при другата баба Н. е бил възпитаван на ред и дисциплина, докато
при ищците обичал да ходи, тъй като там можел да си почива и да си играе /така
показания на св. З.: „Постоянно си
му купуваха каквото иска. За тях може да няма нищо, но за него винаги ще има.
Пари за сладолед, за кола, за кроасан, за вафла. На
почивка са го водели всяко лято, може би до 13-14 годишна възраст. На море са
го карали. Той си изявяваше желание. Причината да бъде при тях е, че той си ги
обичаше като баба и дядо. Аз съм говорил много пъти с него и той ми вика при баба
и дядо ми е добре, никой не ми се кара, разрешават ми всичко, защитават ме, при
мама и тате има контрол и не ми позволяват всичко да се прави“/.
Същевременно не може да се приеме, че поради
определено стечение на житейските обстоятелства е била създадена ситуация, при
която Н. е бил най – близкият човек на ищците /настрана от безспорната обич и
привързаност между баба/дядо и внуче/, тъй като едновременно с това те са били
в близка родствена връзка със собствените си деца – К. и Г., с които също са
били и са в отлични отношения /показания на св. З./. Сега се радват на второто
си внуче, докато синът им не е женен, няма деца и живее още при тях, поради
което именно ищците са най – близките му роднини. Св. З., които е и техен съсед
/“врата срещу врата сме“/, сам споделя, че, тъй като няма родители, С. и И. са
му като родители, познава ги, откакто се помни и по цял ден е с тях. Съдът не
оспорва болките и страданията на ищците, продължаващата тъга в почитането на
паметта на Н., непрежалимата загуба, но не намира, че същите са от вида на
тези, които подлежат на репариране по изключение, т.е., че са били създадени отношения между
баба/дядо и внук извън присъщите и
обичайни такива, формирани с оглед на различни от обичайните житейски
обстоятелства. Безспорно установените по делото факти, че между тях е
съществувала силна привързаност и обич, че Н. често им гостувал по собствено
желание и ходели по почивки, тъй като „си ги обичал като баба и дядо и те му
позволявали всичко“, че предпочитал гозбите на баба и т.н., не са различни от
обичайните за традиционното българско семейство житейски обстоятелства, при
които детето живее с родителите си при едната баба, които го отглеждат и възпитават, и често посещава другите си баба
и дядо, които също обича и където може да си играе, докато те му се радват,
играят с него и му позволяват всичко. На практика
описаното покрива съдържанието на напълно обичайни за българската традиция
отношения на разбирателство, привързаност, топлина и обич. Характерни за тези
отношения е и огромният интензитет на болките и страданията от невъзвратимата
загуба на толкова млад и обичан човек. Все пак обаче в живота на ищците
присъстват двете им деца, като синът им Г. дори живее при тях, тъй като няма
свое семейство; второ внуче, което вече е на ** години и всеки ден е при тях и
им е опора /показания на св. З./; самият св. З., който им е като син и също е
по цял ден с тях. С всички тях ищците са в близки хармонични отношения на
разбирателство, взаимна грижа, подкрепа и обич, поради
което и с оглед на отдалечеността на трагичния инцидент от настоящия момент
/над 5 години от произшествието/, зрелостта на ищците и обстоятелството, че
същите имат опората и взаимната обич на други близки хора до себе си,
закономерно е да се очаква да намерят сили да продължат напред, а интензитетът
и продължителността на търпените болки и страдания постепенно с времето да
намалява. Колкото до здравословните усложнения, за които се твърди, че са
настъпили при ищците, по делото не се доказва пряка и непосредствена причинно –
следствена връзка с инцидента, за което са нужни експертни знания на вещи лица
– медици в съответната област, депозирани устно и непосредствено пред съда, а
не мнения на свидетели или медицински лица, последните обективирани
в писмена документация, съставена извън съдебния процес, която не е била
предмет на изследване и потвърдена от съдебно – медицинска експертиза.
Доколкото
в случая не се установяват отношения, заместващи отношенията на ищците с най –
близките от тесния семеен кръг – съпруг, деца, родители, нито твърдяното
особено житейско обстоятелство на трайно възпрепятстване на родителите да
отглеждат детето си и прехвърляне на заместваща родителска грижа на ищците,
които детето да е възприемало през определен период от живота си повече като
родители, отколкото като баба и дядо, претенцията
е неоснователна и ще се отхвърли.
Не води
до друг извод и цитираната от ищците в писмените им бележки съдебна практика на
ВКС.
Така
напр. с недопуснатото до касационно обжалване с Определение № 156/01.04.2019г
на ВКС решение на САС е присъдено обезщетение на сестра при следните факти:
установени съвместно живеене и общ бит между двете сестри, емоционална близост
и социална обвързаност, като ищцата към датата на ПТП е била на ** г, а
пострадалата – на **г, без все още да са създали собствени семейства, не са
били отделени в самостоятелни домакинства и същевременно през целия си живот са
живели заедно – изключително привързани емоционални, в общ приятелски кръг,
непрекъснато се търсели, а починалата била и материална опора за сестра си.
С
решение № 168/05.10.2018г, постановено по т.д. № 892/2018г, е присъдено
обезщетение на брат /непълнолетен към датата на ПТП/ от смъртта на малолетната
му сестра, като и по това дело е установено, че те са били едно семейство и са
живеели заедно при трайна фактическа
непосредствена и емоционална близост, като ищецът се е и грижел за по-малката
си сестра.
Съответно
с решение № 70/03.06.2019г, постановено по т.д. № 755/2018г на ВКС, ІІ т.о.,
също е присъдено обезщетение на по-малка сестра /ненавършила ** години към
датата на ПТП/ от смъртта на *** й сестра, като и по това дело е установена
силна и трайна взаимна връзка между двете деца, отглеждани и възпитавани заедно
от своята майка в общо домакинство.
С
оглед на конкретно установените по настоящото дело факти от така коментираната
съдебна практика на ВКС не могат да се формират други изводи, обосноваващи
наличието на материално правна легитимация на ищците. Колкото до цитираната в
писмените бележки практика на други съдилища, тя не е обвързваща и не унифицира
правораздаването, поради което няма да бъде предмет на коментар. Практиката по
този вид дела все още се формира с оглед на вътрешното убеждение на всеки съд и
обвързващи насоки по тях биха могли да се изведат само от актуални съдебни
актове на ВКС.
При този изход на делото и претенцията за това на
ответника се следват направените от него разноски в размер на 45 лв /такса
за издаване на СУ и депозит за разпит на двама свидетели при режим на
призоваване; сумата от 20 лв – депозит за разпит на
св. Т., не подлежи на възстановяване по този ред, тъй като определението за
допускане до разпит на този свидетел е отменено, а внесената сума подлежи на
връщане на ответника като неусвоена при нарочна молба за това/.
По аргумент от чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса за разглеждане на
претенцията и депозитът за вещо лице остават за сметка на бюджета на съда.
Доколкото на основание чл. 78, ал. 10 ГПК на третото
лице – помагач не се присъждат разноски, съдът не дължи произнасяне по този
въпрос, въпреки заявената от помагачите претенция.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Х.З. с ЕГН ********** и С.Г.З. с ЕГН ********** и
двамата с постоянен адрес *** против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД с ЕИК *********, седалище гр. София и адрес на
управление бул. „Черни връх“ № 51 Д искове за заплащане на С.З. сумата от
70 000 лв. (седемдесет хиляди лева), а на И.З. сумата от 50 000 лв.
(петдесет хиляди лева), представляващи обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на внука им Н.Г., настъпила
на дата ***. при ПТП, причинено от А.Т. като водач на лек автомобил марка
„БМВ“, модел „330Д“ с рег. № РВ *** РС, за което деяние водачът е признат за виновен
и наказан с влязло в сила решение на ВКС по н.д. № 528/2016 г., ведно със
законната лихва от датата на деликта до окончателното
им изплащане.
ОСЪЖДА И.Х.З. с ЕГН ********** и С.Г.З. с ЕГН ********** и
двамата с постоянен адрес *** да заплатят на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД с ЕИК *********, седалище гр. София и адрес на
управление бул. „Черни връх“ № 51 Д, сумата от 45 лв – разноски по делото.
Решението
е постановено при участието на трети лица -
помагачи на страната на ответника: А.Н.Т. ЕГН ********** /пряк деликвент/, М.А.Т. ЕГН ********** и Н.Г.Т. ЕГН **********
/родители на прекия деликвент/.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: