РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Павликени, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радка Цариградска
при участието на секретаря Венка Миланова
като разгледа докладваното от Радка Цариградска Гражданско дело №
20214140100817 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът С. И. Е. излага в исковата молба, че в началото на м. април на 2020г. се запознал с
ответницата А. В. А. по молба на своя близка приятелка – М,, която споделила за нейна
колежка /двете работели в ресторант „***“ в гр. ***/, нуждаеща се от заем. След уговорка по
телефона страните се срещнали на 09.04.2020г. доверителят ми, ответницата поискала в заем
сумата от десет хиляди лева, но ищецът се съгласил да заеме само три хиляди лева. Твърди,
че постигнали устно съгласие за предаване на тази сумата на 14.04.2020г., както и връщане
не по-късно от два месеца от получаването й - до 14.06.2020г. Излага, че на уговорената за
изпълнение от негова страна дата ищецът изпратил свой работник на име А., да предаде
заемната сума, което било сторено по нейната месторабота - заведение „Т.“ в гр. *** и
докладвано на ищеца. Счита, че с тези действие е налице сключен между страните договор
за заем на парична сума в размер на три хиляди лева, предадени от ищеца в качеството му
на заемодател на 14.04.2020г., чрез трето лице- А., на ответницата, в качеството й на
заемополучател. Твърди, че ответницата не е изпълнила поетото задължение да върне
заемната сума до падежа, а и след това – до приключване на устните състезания по делото,
въпреки многобройните покани.
Моли Съдът да постанови решение, по силата на което да осъди ответницата да му заплати
сумата от три хиляди лева, представляваща предоставен от ищеца на ответника паричен
заем на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 25.11.2021г.
/депозиране на исковата молба/ - до окончателното изплащане на дължимата сума.
1
Претендира разноски.
Ответницата в депозиран писмен отговор оспорва основателността на претенцията, като
възразява, че процесните договорни отношения между страните не са съществували – не е
договаряла заем и получавала сумата от 3000 лв. в заем от ищеца, с уговорено връщане след
два месеца. От своя страна твърди, че в периода месец Септември 2019 год. – месец Юли
2021 год. е живяла на семейни начала с ищеца, в дома на ответницата, в която връзка са
имали и общи разходи и финансови отношения, получавали са суми един от друг. Имали са
друго заемно правоотношение с идентичен размер от 3000 лв., но предмет на писмено
правоотношение, по което е възстановена заетата сума, с изключение на 400 лв., които към
датата на отговора не са с ненастъпил падеж. В хода на съдебните прения твърди, че
страните са продължили да си сключват договори за заем, да предоговарят такива и след
падежа, посочен в ИМ, което счита, че опровергава твърденията, че ответницата се укривала
от ищеца, не можел да се свърже с нея. Оспорва твърденията да са правени опит да се търси
процесната сума и поради това, че в посочения в ИМ период двамата са живели заедно.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за
установено следното:
От показанията на св. М. М. Г., се установява, че тя е в приятелски отношения и с двете
страни по делото и ги запознала през пролетта на 2019г. /уточнено в показанията на
свидетеля като събития преди пандемията от Ковид-19/. Ответницата споделила преди това
с нея, че чака кредит от банка, но нещата се бавят, а сумата и трябва и търси заем от
физическо лице. Свидетелката знаела, че ищецът има приятел в банката, в която
ответницата кандидатства за кредит и предложила да ги свърже. Св.Г. се обадила на ищеца,
обяснила ситуацията и той веднага се отзовал, като дошъл в ресторант „Т.“, където и двете
работели. Запознал се с ищцата, но на разговора им свидетелката не е присъствала.
Разбарла от ответницата, че са договорили заем, но не знае за каква сума и срок. В ден, в
който и двете били на работа, ответницата й споделила, че очаква парите същия ден, но
никой не ги донесъл до 14:30ч. Св. Г. се обадила на ищеца, той обяснил, че има ангажименти
и заявил ,че ще изпрати друг да донесе парите. До 15ч., когато свидетелката си тръгнала от
работа, никой не минал, но впоследствие ответницата споделила, че ги е получила. Св. Г.
заявява, че през есента на 2021г. ищецът я потърсил и уведомил, че парите още не са му
върнати, че ответницата не отговаря на обажданията му и тя предала разговора на
ответницата. От показанията на тази свидетелка, както и от тези на св. Л. Н., Б. М. и Г. Г. се
установява, че между страните са били установени приятелски романтични отношения още
през пролетта на 2019г., които са били налице и към пролетта и лятото на 2021г., но през
това време са се събирали и разделяли едни-два пъти. Ответницата често е оставала в дома
на ищеца през 2021г. /св. Н./, ищецът присъствал на събирания със семейството на
ответницата /св. М./, ищецът бил познат в блока на ответницата като мъжът, с когото има
връзка /св.Г./. Всички свидетели, които имат перки впечатления за отношенията между
страните, нямат съмнения в техния характер, както и че същите са прекратени към
2
завеждане на делото.
От показаният на св. Е. Д. става ясно, че той е придружил колегата си А., докато двамата са
били работници при ищеца, преди 2-2,5 години /показания от м. март 2022г./. А. казал, че
трябва да предаде сумата от 3000лв. в гр. П.. Двамата отишли заедно, но свидетелят не е
виждал и броил парите. Спрели до ресторант „Т.“ в града, А. слязъл и предал пари на
непозната за свидетеля жена, която излязла от служебния вход. А. и жената преброили
парите, тя ги взела.
При така установената фактическа обстановка, съдът обоснова следните правни изводи:
По делото се твърди наличието на заемно правоотношение с предмет парична сума от
3000лв. Ищецът следваше при условията на пълно и главно доказване да установи страните,
предмета, сроковете, задълженията и всички други параметри на договора, както и реалното
предаване на сумата, т.е. изпълнението на своето основно задължение по договора. Нито
едно от посочените обстоятелства не бе безспорно доказано. Няма сключен писмен договор,
поради което предвид реалния характер на правоотношението, достатъчно би било
доказване на предаването на сумата от ищеца на ответницата на посочената в ИМ дата. По
делото се установи, че лице, работещо временно за ищеца през 2019г. е посетила
заведението през пролетта на същата година и предало на неустановено лице от женски пол
неустановена по размер сума. Дори да се обоснове по косвен път /за което няма достатъчно
пълна и непрекъсната верига доказателства/, че именно ответницата е получила някаква
сума по поръчение на ищеца, то това е станало година преди датите, за които се твърди в
ИМ, сумата не е установена по размер, не е доказано на какво основание е дадена. Във
връзка с последното, предвид установените интимни отношения между страните още от
пролетта на 2019г., продължили поне две години, основанието за размяна на имуществени
блага между двамата е невъзможно да бъде установено с гласни доказателства, а такива
категорични, говорещи за заемно правоотношение, липсват. От показанията на с. М. се
установи, че ответницата е връщала заем на ищеца – над 2500лв. през лятото на 2021г., а в
началото на м. септември тя регистрирала неговия автомобил в КАТ /св. Г./.
Освен недоказаността на конкретното заемно правоотношение, твърдяно в ИМ, от не се
доказаха и дори се опровергаха твърденията за забава, вкл. укриване на ответницата, именно
с последните цитирани показания за събирания на страните по делото. При липса на
доказателства за уговорен падеж, не се установи да има писмена, указваща срок за
изпълнение, поради което и забава не бе доказана.
Предвид изложеното главният иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен изцяло.
На основание чл.78, ал.2 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата
пълния размер на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение – 440 лв.
По изложените съображения Съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от С. И. Е. с ЕГН **********, постоянен адрес гр. ***и настоящ
адрес: гр. ***, предявен против А. В. А. с ЕГН ********** от гр. *** за заплащане на сумата
от 3000 лв. (три хиляди лева) - главница по договор за заем от 09.04.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от 25.11.2021г. до окончателното изплащане, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА С. И. Е. с ЕГН **********, постоянен адрес гр. ***и настоящ адрес: гр. ***, ДА
ЗАПЛАТИ на А. В. А. с ЕГН ********** от гр. *** сумата от 440 лв. (четиристотин и
четиридесет лева) за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Велико Търново в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
4