№ 887
гр. Шумен, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20233630101415 по описа за 2023 година
Предявени искове, с правно основание чл. 432, ал. 1 и чл. 409 от КЗ.
Искова молба от пълномощник на „***“ ООД, ЕИК : ***, с адрес за
призоваване – ***, срещу „***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление – ***, с посочено правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, и цена от
1271,12 лева главница – застрахователно обезщетение и 99,92 лева лихви.
Ищецът сочи, че при ПТП на 19.09.2022г., в гр. Шумен, ползван от него
автомобил Ауди А5, с ДКН : *** бил увреден. За произшествието бил
виновен водачът на мотоциклет Ямаха СА15, с ДКН : ***. Тъй като
гражданската му отговорност била застрахована в ответното дружество искат
осъждането му да заплати 1271,12 лева имуществени вреди, 99,92 лева
законна лихва, за периода 19.09.2022г. -27.06.2023г., в едно със законната
лихва от предявяване на иска/28.06.2023г./ и разноските в производството.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,
подава отговор. Признава съществуването на застрахователен договор между
него и водача на сочения мотоциклет. Оспорва вината му за ПТП, считайки,
че виновен е водача на ищцовия автомобил. Твърди случайно деяние.
Оспорва механизма на ПТП, самите увреждания и размера на обезщетението.
В съдебно заседание, страните, редовно призовани, чрез представители
/ответният в писмена молба/, поддържат заявеното в исковата молба и
1
отговора.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е
неоснователна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
Не се спори от страните, съществуването на застрахователен договор
покриващ гражданската отговорност на Г. Г. М., който на 19.09.2022г., при
управление на мотопед Ямаха СА15, с ДКН : *** участвал в ПТП, при което
управлявания от ищеца товарен автомобил Ауди А5, с ДКН : *** претърпял
щети. Като причина за ПТП, неотразена в двустранния констативен протокол
се сочи нарушение от страна на водача на мотопеда, по конкретно
разпоредбата на чл. 50а от ЗДвП. Приетото заключение на САТЕ, скица на
пътната обстановка и ПТП от споменатия протокол, показанията на св. Г. М.,
сочат, че при предприемане на маневра завИ.е на ляво, за излизане от път с
предимство, водача на ищцовия автомобил, не е пропуснал насрещно
движещия се мотопед управляван от свидетеля, като е пресякъл траекторията
му на движение, спирайки в средата на кръстовище, в опасната зона на
мотопеда, чийто водач не е имал възможност да избегне удара,
предизвиквайки такъв между двете МПС. Липсвали са обективни
предпоставки препятстващи възприемането на насрещно движещия се
мотопед, съответно осигуряване предимството му. Водачът му, е имал
възможност и е забелязал завиващия срещу него автомобил, но не е имал
възможност да предвиди, че той, ще спре в средата на кръстовището, така, че
предната му част да се намира в лентата му за движение, и поради времето си
за реакция, разстоянието до автомобила, и заемането на дясната лента в
платното му за движение от паркирани там автомобили, не е имал
възможност да избегне удара, въпреки, че се е движил със скорост по-ниска
от допустимата в населено място – 39,4 км./ч..
В следствие на удара и двете МПС претърпели вреди, като стойността
на описаните от ищеца е 1585,02 лева.
Така приетата за установена фактическа обстановка доведе до
следните изводи :
По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ – За ангажиране
отговорността на застрахователя, е необходимо да са на лице следните
2
предпоставки – застрахователен договор, настъпило застрахователно събитие,
причинени вреди от застрахованият деликвент, причинно-следствена връзка
между деликта и вредите, в случая вредите са пряка и непосредствена
последица от причинена травма, размер на вредите.
Приетото за установено от фактическа страна, не сочи наличието на
всички предпоставки, необходими за уважаване на иска. Липсва
противоправно поведение на застрахования, в ответното дружество водач,
респективно липсва право на обезщетение от деликт за ищеца. Сочената
норма от ЗДвП – чл. 50а, действително е нарушена, но от ищеца, както и тази
от чл. 37, ал. 1 от ЗДвП. Не само на конкретното кръстовище, където липсват
обективни препятствия за видимостта на насрещно движещите се превозни
средства, чието предимство, завиващия на ляво водач следва да осигури/чл.
37, ал. 1 от ЗДвП/, то следва да се извършва, без да се навлиза в самото
кръстовище, а в най-лявата лента, по посока на движение, а не чрез навлизане
и особено, чрез спиране в средата на кръстовището. Бързината за навлизане в
кръстовище, не може да елиминира правилата за предимството, при
преминаване, установени с пътни знаци и законови норми, което би се
постигнало, при ищцовата трактовка на коментираните разпоредби. Така,
ПТП се дължи на противоправно поведение на ищеца, който е нарушил
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, като не е пропуснал насрещно движещо
се пътно превозно средство, при завИ.е на ляво, за навлизане в друг път.
Същевременно свидетелят, не е нарушил правилата за движение, което да
обоснове причиняване на вреди, движил се е със скорост по-ниска от
разрешената, за конкретния участък, не е бил длъжен и не е могъл да
предвиди, че водач на друго превозно средство, ще спре в кръстовище, през
което, той преминава, движейки се по път с предимство. Дори и да се приеме,
че е управлявал мотопеда със скорост, над разрешената, като следва да се
подчертае, че доказателства за това ищцово твърдение няма, а заключението
на вещото лице в тази насока, категорично ги оборват, и установяването
елементите на деликта предполагат пълно и главно доказаване, то не се е
отразило на възможността му да предотврати удара, за което е било
необходимо движение със скорост много под разрешената, каквото
задължение, водачите да избират нямат, даже и заради разпоредбата на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП, а от друга липсват каквито и да е доказателства, че избраната
има отношение към претърпените вреди, в случая. Това изключва принос на
3
водача на мотопеда за настъпване на вредите.
Изложеното налага отхвърляне предявените искове, като
неоснователни.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на
ответника сумата от 400 лева разноски в производството, от които 220 лева
депозит за вещо лице и свидетел, и 180 лева юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ООД, ЕИК : ***, с адрес за
призоваване – ***, срещу „***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление – ***, искове с правно основание чл. 432, ал. 1 и чл. 409 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1271,12 лева
имуществени вреди, 99,92 лева законна лихва, за периода 19.09.2022г. -
27.06.2023г., в едно със законната лихва от предявяване на иска/28.06.2023г./,
до окончателното плащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК : ***, с адрес за призоваване – ***, да
заплати на „***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***,
сумата от 400 лева разноски в производството.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен, в
двуседмичен срок, от връчването му, на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4