№ 573
гр. Варна , 12.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на дванадесети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен А. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500260 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл.274, ал.1, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена от “Пи Маркет“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин“ №8,
ул.“Търново“, срещу бл.817, представлявано от Петър Костадинов Бакалов,
действащ чрез адв.О. С., против Определение №264508 от 14.12.2020г. по
ч.гр.д.№15846/2020г. по описа на РС Варна, с което е допуснато обезпечение
на бъдещ иск, който “Интейк“ ЕООД, с ЕИК *********, възнамерява да
предяви, срещу “Пи Маркет” ЕООД, за приемане за установено в
отношенията между страните, че молителят е титуляр на вземанния за
платена без основание стойност на коригирана непотребена електроенергия
по издадени фактури от ”Енерго-Про Продажби” АД, които са установени с
влезли в сила съдебни решения, постановени по гр.д.№№ 9984, 9767, 9782,
9798, 9992, 9920, 9759, 9754, 9785, 9935, 9763, 9766, 9799, 9933, 9936, 10173,
10008, 10264, 10009, 10265,10253, 10169, 10015, 10011, 11247, 11308, 11260,
11323, 11324, 11314, 11268, 11330, 11304, 12815, 12810 и 12806, всичките по
описа на РС Варна за 2014г. и които вземания са придобити от молителя по
силата на Договор за цесия от 23.10.2014г., сключен с “КНМ Груп“ ЕООД,
чрез налагане обезпечителна мярка Забрана за предаване на взискателя ”Пи
Маркет” ЕООД или на друго трето лице постъпилите суми по ИД №№ 1342,
1343, 1344, 1345, 1346, 1347, 1348, 1349, 1350, 1351, 1352, 1353, 1354, 1355,
1
1356, 1357, 1358, 1359, 1360, 1361, 1362, 1363, 1364, 1365, 1366, 1367, 1368,
1369, 1370, 1371, 1372, 1373, 1374, 1375, 1376 и 1377, всичките по описа за
2020г. на ЧСИ с рег.№718 в КЧСИ, при условията на внесена парична
гаранция в размер на 4650лв.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
атакуваният съдебен акт, поради недопустимост на обезпеченият бъдещ иск,
доколкото иск установяване на ”титулярство” на вземане не е познат на
българското право и предвид липсата на интерес от избрания вид защита, с
оглед факта, че ищеца следва да реализира правата си, чрез конститутивен
или осъдителен иск за спорните вземания, като са развити подробни
съображения. На следващо място се поддържа, че жалбоподателят не може да
е надлежен ответник по въпросният иск, защото според твърденията на
молителя спорните вземания са му цедирани от ”КНМ Груп” ЕООД,
респективно при евентуално неплащане, иска следва да се насочи цедента. На
последно място се поддържа, че допуснатата обезпечителна мярка е
неадекватна, тъй като решението по установителен иск няма да има
въздействие върху правото на принудително изпълнение.
Ответната страна по жалбата “Интейк“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Георги Живков“ №22,
представлявано от Русанка Костова Манолова, действаща чрез адв.П. Г., е
депозирала писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност
на жалбата, като са изложени подробни съображения. Моли се за
потвърждаване на обжалваното определение и присъждане на разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните във връзка с обжалвания
съдебен акт и прецени доказателствата по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба, се явява неоснователна, като
съображенията за това, са следните:
2
Производство по ч.гр.д.№15846/2020г. на РС Варна е образувано по
молба с правно основание чл.390, ал.1 от ГПК на “Интейк“ ЕООД, с искане за
допускане обезпечение на бъдещ иск, против “Пи Маркет” ЕООД, за
приемане за установено в отношенията между страните, че молителят е
титуляр на 36 броя вземания, представляващи платена без основание на
“Енерго-Про Продажби“ АД стойност на коригирана електрическа енергия,
които вземания са установени с влезли в сила 36 броя съдебни решения по
водени от ”КНМ Груп” ЕООД искове, което в последствие ги е прехвърлило
на молителя с Договори за цесия от 23.10.2014г. и за които има образувани 36
броя изпълнителни дела по описа на ЧСИ с рег.№718 на КЧСИ, чрез налагане
на обезпечителна мярка Забрана за предаване на взискателя ”Пи Маркет”
ЕООД или на друго трето лице на постъпилите суми по изпълнителните дела.
Съобразно изложените доводи в молбата за обезпечение, в случая е
налице спор за принадлежност на облигационно право на вземане, който е
породен от наличието на сключени от “КНМ Груп“ ЕООД за всяко едно от
процесните вземания на по два договора за цесия-един с молителя и друг с
ответника, които договори, са сключени в хода на висящи граждански дела за
присъждане на съответното облигационно вземане и водени от цедента “КНМ
Груп“ ЕООД, спрямо длъжника “Енерго-Про Продажби“ АД. Същевременно
се твърди, че цедента е предал на ответника изпълнителните титули за всяко
от присъдените с влезли в сила решения вземания, който от своя страна ги е
привел в изпълнение, чрез образуване на горецитираните изп.дела по описа на
ЧСИ с peг.№718. В тази връзка правният интерес от исковото производство
произтича от твърдението, че молителят е носител удостоверените в
изпълнителните листи права, съответно се претендира забрана за предаване
на взискателя по съответното изп.дело или на трето лица на събраните суми
по процесните вземания.
Настоящият въззивен състав на съдът, намира обжалваното определение
за правилно и законосъобразно, тъй като молба за обезпечение е допустима и
надлежно предявена, при наличие на правен интерес от разрешаването на
правен спор, възникнал между двама претенденти за спорни вземания,
черпещи взаимоизключващи се права от един и същ праводател.
Фактическото поведение на праводателят, който е предал изпълнителните
листи не на бъдещият ищец, а на бъдещия ответник, е индиция за оспорване
3
на правото на вземане на ищеца. Последното безспорно обуславя интереса на
молителя да установи вземанията си със сила на присъдено нещо спрямо
цесионера-ответник, който е претендент за същите вземания. Наред с това
разрешаването на спора за притежанието на дълг, за който спорят
цесионерите, евентуално ще стабилизира правата на ищеца като кредитор и
обуславя интересът му да бъдат отречени правата на конкурента-взискател.
Съображенията на жалбоподателят за липса на правен интерес, поради
наличието за молителя на друг на ред за защита, а именно чрез предявяването
на конститутивен или осъдителен иск срещу цедента, са неоснователни.
Както вече се посочи, понастоящем е налице спор между двама претенденти
/ищеца и ответника/, които поддържат да са придобили права си от цедента, в
хода на висящ съдебен процес и които са обвързани от изпълнителната сила
на решението, издадено в полза на процесуален субституент. В образуваните
изпълнителни производства за събиране на спорните вземания, ответника се
легитимира като титуляр на изпълнителната сила, като лице образувало
изпълнителните производства въз основа на фактически предадени му
изпълнителни листи. В резултат, от което в настоящата хипотеза липсват
предпоставките за предявяване на осъдителен иск, а са налице тези за
предявяване на претенция, която да разрешил спора между двамата
претенденти за материалното право. В този смисъл установяването от ищеца,
че е притежател на материалното право на вземане, което длъжника ще плати
при реализиране на принудата по процесния изпълнителен лист, независимо
кой е предприел принудителните действия като взискател, се явява
единствената адекватна защита в правния спор между страните.
Неоснователни са и доводи на частния жалбоподател, относно
неадекватността на обезпечителната мярка, тъй като временната забрана за
удовлетворяване на твърдения от молителя привидно легитимиран взискател,
ще гарантира възможността на приобретателя на вземането да получи
стойността цедирания дълг от имуществото на платежоспособен длъжник,
вместо да води последващи съдебни и изпълнителни производства. Ето защо
забраната за предаване на сумите, събрани по изпълнителния титул
реализиран от субституента-ответник, се явява адекватна на нуждата на
претендента за вземането оспорващия-молител. В допълнение следва да се
посочи, че запазването на сумата при органа, водещ принудително
4
изпълнение, е аналогично на влагането на спорна сума от ответника в хода на
исков процес при наличие на спор между ищеца и привлечено лице относно
принадлежността на вземането. А ефектът на забрана за предаване на сумата е
аналогичен на спирането на предаването на спорно плащане при предявено по
исков ред оспорване на право на взискател, легитимиран с непротивопоставим
на конкурент изпълнителен лист. Тук е местото да се посочи, че за разлика от
способите на принудително изпълнение, които са лимитативно изброени,
обезпечителните мерки могат да се определят по целесъобразност от съда,
включително и чрез взаимстване от аналогични процедури, тъй като мерките
имат само временен ефект и не водят до изменение на материалните права на
страните.
В заключение настоящият състав на съдът, намира, че атакуваното
определение, е правилно и законосъобразно, поради което то следва да бъде
потвърдено.
Предвид несамостоятелният характер на настоящото производство
разноски в полза на страните не следва да се присъждат, като това следва да
стане в исковия процес, според неговият изход. В този смисъл искането на
ответника за присъждане на разноски се явява неоснователно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №264508/14.12.2020г. постановено
по ч.гр.д.№15846/2020г. по описа на РС Варна.
Разноски не се присъждат.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5