№ 16
***, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20241510101272 по описа за 2024 година
П. С. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявила срещу сина си Д. В. Д., ЕГН:
**********, живущ на същия адрес, иск правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на
договор за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № 99, том IV, дело №
1698/11.03,1975г.
Ищцата твърди, че приживе съпругът й В. Д. Б. (починал на 29.07.2006г.) прехвърлил
на сина им-ответника Д. Д. четвъртия етаж от четириетажната жилищна сграда, заедно с
едно мазе и гараж, находящи се в парцел ІІ-619, в кв. 115 по плана на гр.С. Д., с урегулирано
пространство от 323 кв.м., срещу задължението на приемателя Д. Д. да поеме гледането и
издръжката на прехвърлителя-негов баща и на неговата майка-ищцата П. С. Д.. Твърди, че
процесният етаж от жилищната сграда е строен по време на брака й с В. Д. Б. и поради това
е придобит от тях при условията на Съпружеска имуществена общност.
Парцел І-619, в кв.115 по плана на гр.С. Д., в който е построена сградата, е идентичен
с поземлен имот с идентификатор 68789.613.3 по КККР на гр.Дупница, общ.Дупница, обл.
Кюстендил, одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АГКК, последно
изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на поземления
имот: ***, с площ 343 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: 619, квартал 115, парцел ІІ, при съседи: имоти с идентификатори №№
68789.613.2; 68789.613.1; 68789.613.63; 68789.613.4 и 68789.613.76.
Ищцата е вече на преклонна възраст, има нужда от помощ и подкрепа, парите от
пенсията не й достигат. Но, макар че живеят в една и съща сграда на различни етажи,
ответникът не се грижи за ищцата и не помага в издръжката й. Освен, че не изпълнява
1
задълженията си по договора за гледане и издръжка, ответникът нанася системен физически
и психически тормоз на ищцата. Описва множество случаи на осъществени от ответника и
семейството му спрямо нея случаи на домашно н.ие.
С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да развали сключения
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, както и
да й присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, който оспорва
изцяло предявения иск като недопустим и неоснователен. Счита, че предявеният иск е
недопустим, понеже ищцата, като бенефициер, няма качеството на кредитор и не може да
иска развалянето на договора прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, тоест не е активно процесуалноправно легитимирана да предяви иска.
Оспорва твърденията на ищцата, че не изпълнявал задълженията си по договора, като
твърди, че след смъртта на баща си непрекъснато се е грижил за майка си и е помагал в
издръжката й; заплащал е всички сметки за битово-комунални услуги, купувал й е топла
храна. Твърди, че разривът в отношенията му с ищцата, настъпил през последната година, се
дължи на неблагоприятните изменения в психиката й, причинени от напредването на
възрастта й. Прави възражение за погасяване на иска по давност.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната цялост,
намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а се установява и от приетото кат доказателство
Удостоверение за наследници изх.№ 3652/09.08.2023г., издадено от общ. Дупница, че В. Д.
Б., бивш жител на ***, е починал на 29.07.2006г., като е оставил след смъртта си следните
наследници по закон: П. С. Д.-съпруга, Д. В. Д.-син и Т. В.а А.-дъщеря.
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт № 99, том IV, дело №
1698/11.03.1975г. по описа на С. Д.ски районен съдия, приживе наследодателят на страните
по делото В. Д. Б. е прехвърлил на сина си Д. В. Д. четвъртия етаж от четириетажната
жилищна сграда, заедно с едно мазе и гараж, находящи се в парцел ІІ-619, в кв. 115 по плана
на гр.С. Д., с урегулирано пространство от 323 кв.м., срещу задължението на приемателя Д.
Д. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя-негов баща и на неговата майка-
ищцата П. С. Д., като им осигури един спокоен и нормален живот, до края на техния живот,
било лично или чрез трети лица. Видно от представената скица от СГКК-Кюстендил, Парцел
ІІ-619, в кв.115 по плана на гр.С. Д., в който е построена сградата, е идентичен с поземлен
имот с идентификатор 68789.613.3 по КККР на гр.Дупница, общ.Дупница, обл. Кюстендил,
одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АГКК, последно изменение със
заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на поземления имот: ***, с
площ 343 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
619, квартал 115, парцел ІІ, при съседи: имоти с идентификатори №№ 68789.613.2;
68789.613.1; 68789.613.63; 68789.613.4 и 68789.613.76.
2
Видно от представения с отговора на исковата молба Договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт № 136, том IV,
дело № 1735/11.03.1975г. по описа на С. Д.ски районен съдия, приживе наследодателят на
страните по делото В. Д. Б. е прехвърлил на дъщеря си Т. В.а Д. третия етаж от същата
четириетажната жилищна сграда, заедно с едно мазе и гараж, срещу задължението на
приемателя Т. Д. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя-неин баща и на своята
майка-ищцата П. С. Д., като им осигури един спокоен и нормален живот, до края на техния
живот, било лично или чрез трети лица.
Установява се от приетото като доказателство Удостоверение за граждански брак, че
В. Д. Б. и П. С. Д. са сключили граждански брак на 27.03.1954г.
Приети са като доказателство по делото и Нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 97, том ІV, дело 01409/1970г., видно от който В. Д. Б. е закупил Парцел ІІ-619, в кв.
115 по плана на гр.С. Д., с урегулирано пространство от 323 кв.м. Представени са и
строително разрешение №218/1971г., протокол за дадена строителна линия и определено
ниво от 23.10.1971г. и Архитектурен проект, одобрен за жилищна сграда на В. Б..
По делото е приета като доказателство Епикриза от 29.05.2024г., издадена от МБАЛ
„Св. Иван Рилски-2003“ ***, от която се установява, че на 27.05.2024г. ищцата е постъпила в
болницата с „Комоцио церебри“-Мозъчно сътресение, получено вследствие удар с глава в
стената при битова свада.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите
Т. В.а А.-дъщеря на ищцата и сестра на ответника, С. А. В.-внук на ищцата по майчина
линия, С. Н. С.-зет на ответника и Д. И. З., които свидетелски показания съдът прецени
съобразно чл.172 от ГПК, предвид близките родствени отношения на свидетелите със
страните по делото и възможната им заинтересованост от изхода на делото в полза на някоя
от тях.
Свидетелката Т. А. дава показания, че както брат й (ответникът Д.) така и тя са поели
задължение да издържат родителите си срещу прехвърляне на недвижим имот-по един етаж
от къщата в ***, заедно с по едно мазе и по един гараж. Свидетелката живее в ***, но идва
поне веднъж седмично за да посети майка си, извежда я да пазаруват, на разходка, почиства
жилището й. Майка й споделяла, че ответникът не полага необходимите грижи, а напротив-
упражнява върху нея физическо и психическо н.ие. Разказва за случай, когато майка й се е
обадила за да й каже, че брат й (ответникът Д.) я е пребил, като я е блъскал и удрял в
стената. Свидетелката и синът й (свидетелят В.) дошли и установили, че ищцата има рана на
тила и синини по шията. Майка й й е споделяла, също така, че снаха й (съпругата на
ответника) много пъти я е била, дори веднъж се опитала да я бутне по стълбите. На побоите
присъствал и ответникът. Освен случаите на н.ие, ищцата й разказвала, че ответникът и
неговото семейство не й давали от храната, която приготвяли, дори и на празници (Коледа,
Великден и т.н.) не й давали от приготвяните традиционни ястия. Също така ответникът
спрял достъпа на ищцата до кабелната телевизия, наричал я с обидни изрази като „дърт
вампир“ и др. Свидетелката споделя, също така, че брат й и е разказал за случай, при който
3
съпругата му щяла да пребие ищцата, но той я спрял.
Свидетелят С. В. също дава показания, че ищцата многократно му е споделяла за
случаи на осъществен физически и психически тормоз върху ищцата от страна на ответника
и членовете на неговото семейство. Многократно му се е оплаквала, че те приготвят храна за
себе си, но на нея не й отделят, въпреки че е искала. Споделяла му е, че съпругата на
ответника се опитала да я бутне по стълбите, както и че я е удряла многократно,
включително в присъствието на ответника. Свидетелят също разказва за случая, когато
ответникът нанесъл побой върху майка си, като я блъскал в стената на къщата и я душил, в
следствие на което тя имала рана на тила си, синини и охлузвания по шията и ръцете си.
Свидетелства, че многократно ответникът се обръщал към майка си с думите „дърт вампир“,
често я обиждал и нагрубявал, както и че е спрял кабелната й телевизия.
Свидетелят С. В.-съпруг на дъщерята на ответника, живеещ с него в едно
домакинство, дава показания, че страните са в добри отношения, както и че винаги, когато
ищцата е имала нужда, ответникът й е помагал и се е грижил за нея. Разказва, че винаги,
когато се приготвя храна за семейството, включително и на празници, се отделя и за ищцата.
Никога не е ставал свидетел на скандали или побои между тях.
Свидетелката Д. З. също дава показания, че страните са в добри отношения, както и че
винаги, когато ищцата е имала нужда, ответникът й е помагал и се е грижил за нея. Също
така ответникът и семейството му осигурили за ищцата личен асистент, който да се грижи за
нея.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в
Нотариален акт № 99, том IV, дело № 1698/11.03,1975г. по описа на С.Д.ски народен съдия.
Договорът за прехвърляне на имущество срещу задължение за издръжка и гледане не
е изрично уреден в ЗЗД, т.е. той е ненаименован. Това е договор, с който едната страна
(приобретател, длъжник) поема срочното задължение да гледа и/или издържа до края на
живота (лично и/или чрез трето лице) другата страна (прехвърлител, кредитор) срещу
насрещна престация (имуществено благо, което най-често е недвижим имот), която
прехвърлителят се задължава да даде. Задължението за гледане и издръжка има за предмет
една продължителна във времето престация, определена не с конкретен срок, а с определяем
такъв-моментът, в който лицето, следващо да получава грижи и издръжка, почине.
Договорът може да бъде сключен и в полза на трето лице, което да бъде гледано и
издържано самостоятелно или заедно с прехвърлителя. Третото лице не е страна по
договора, а само бенефициер на уговорящия и кредитор на обещателя (чл. 22 ЗЗД), поради
което може да иска само изпълнение на договора от длъжника или обезщетение за
неизпълнение на задължението, но не може да иска разваляне на договора (ТР №
30/17.06.81г., на ОСГК). Това трето лице може да иска разваляне на договора единствено в
хипотезата на наследствено правоприемство между него и уговарящия, в случай на
неизпълнение от страна на длъжника (Решение № 70/02.02.2010 г., по гр.д. № 41/2009 г., на
III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК).
За да възникне предявеното потестативно право с едностранно волеизявление ищецът
да развали договора за прехвърляне на имот срещу поето задължение за гледане и издръжка,
следва в обективната действителност да са проявени следните материални предпоставки
(юридически факти): 1.наличието на действително облигационно правоотношение по
алеаторен договор за прехвърляне на право на собственост върху имот срещу поето
задължение за гледане и издръжка; 2.приобретателят по договора виновно да не е изпълнил
4
поетото договорно задължение за гледане и издръжка, като неизпълнението не трябва да е
незначително с оглед интереса на кредитора (арг. чл. 87, ал. 4 ЗЗД) и 3. кредиторът да е
оказал необходимото съдействие на длъжника за изпълнение на поетите от него правни
задължения по ненаименования договор.
В настоящия случай, съдът намира, че договорът за прехвърляне на процесния имот
от ищцата и нейния покоен съпруг на ответника срещу поето насрещно непарично
задължение – за гледане и издръжка, е действителен и е породил целените от страните
правни последици. При прехвърлянето на правото на собственост върху обекта, предмет на
този алеаторен договор, възниква изискуемостта на насрещното правно задължение за
приобретателя – трайно, постоянно, със собствени усилия да извършва действия по
обгрижване на прехвърлителя и да му доставя необходимата за неговото нормално битово и
социално съществуване издръжка. Тези две правни задължения – 1/ за гледане и 2/ за
издръжка, дори и да възникват от един правопораждащ факт, са отделни, макар и паралелни
и взаимообвързани, поради което ако не бъде изпълнявано някое от тях точно в качествено,
количествено или темпорално отношение, кредиторът, може да упражни възникналото в
неговия патримониум преобразуващо право с едностранно волеизявление да прекрати с
обратна сила процесния двустранен договор – по съдебен ред, чрез предявяване на
конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
От представените по делото писмени доказателства: удостоверение за сключен
граждански брак, Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 97, том IV, дело
№1409/03.09.1970г. на С.Д.ски народен съдия, строително разрешение №218/1971г., протокол
за дадена строителна линия и определено ниво от 23.10.1971г. и Архитектурен проект,
одобрен за жилищна сграда на В. Б., се установява безспорно, че по време на строителството
на жилищната сграда, в която се намира процесния недвижим имот, В. Д. Б. и ищцата П. С.
Д. са били в граждански брак (сключен през 1954г.). Независимо, че в нотариалния акт като
купувач е отбелязан само В. Б., то дворното място е придобито в режим на СИО и от
двамата съпрузи. Построената върху него къща през 1971г., част от която е прехвърления
етаж, също е придобита от двамата съпрузи в режим на СИО. Следователно, неоснователни
са възраженията на ответника за недопустимост на предявения иск, понеже ищцата е само
бенефициер по договора за издръжка и гледане, а няма качеството на кредитор. Според
настоящия състав, ищцата, в качеството си на съсобственик на процесния имот, който е
придобит в режим на СИО, е страна-прехвърлител по договора за издръжка и гледане, както
и кредитор на ответника по отношение на задължинеито му за издръжка и гледане, и в
качеството си на такава разполага с потестативното право да предяви иск за развалянето му
по съдебен ред, поради неизпълнение на поетото от ответника задължение да поеме
гледането и издръжката на своите родители, като им осигури един спокоен и нормален
живот.
Съдът, с доклада по делото, съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, е указал на
страните, че в тежест на ответника е да установи по несъмнен и категоричен начин какво е
изпълнил по договора. Кредиторът не е длъжен да посочва в какво се състои
неизпълнението. Той е изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост, с
което установява съществуването на задължението на приобретателя да предоставя
уговорените издръжка и грижи.
Задължението на приобретателя следва да се изпълнява от момента на сключване на
договора до смъртта на прехвърлителя, т.е. касае се до задължение с продължително
изпълнение. Изпълнението трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато, а не
епизодично (Решение № 633/01.07.2002 г., по гр.д. № 944/2001 г., на II г.о.; Решение №
293/24.06.2009 г., по гр.д. № 491/2008 г., на I г.о.; Решение № 165/01.03.2010 г., по гр.д. №
71/2009 г., на III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК). Задължението е неделимо, поради
което е недопустимо да се дели по обем и на периоди (Решение № 412/30.04.2009 г., по гр.д.
№ 1512/2998 г., на I г.о.; Решение № 95/ 12.02.2010 г., по гр.д. № 699/2009 г., на IV г.о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК). Ето защо престирането от време навреме на грижи и
храна, включително и от трето лице без изричното съгласие на прехвърлителя, не е точно
изпълнение на договора от страна на длъжника (Решение № 1150/18.11.2008 г., по гр.д. №
3952/2007 г., на III г.о.).
Поради това частичното неизпълнение е равнозначно на пълно неизпълнение и
основание за разваляне на договора за издръжка и гледане. Приобретателят е длъжен да
изпълнява по начин, който да съответства на всички нужди на прехвърлителя, като не е
необходимо кредиторът да го уведомява за промяната в нуждите си (Решение №
5
653/08.07.2002 г., по гр.д. № 295/2002 г., на II г.о.). Видът и обемът на дължимата престация
на приобретателя се определят от уговореното в договора. Поради това в производството по
разваляне на договора следва да се тълкува волята на страните относно обема на тази
престация. Обемът и характерът на грижите следва да отговарят на конкретните очаквания и
нужди на кредитора, при съобразяване възрастта му и здравословното му състояние в
рамките на срока, за който се поддържа, че е налице неизпълнение. Следователно, щом
липсва ограничение в договора относно обема на дължимата грижа и издръжка, следва да се
приеме, че страните са се съгл.и да се осигурява цялата необходима на прехвърлителя
издръжка и да бъдат полагани всички необходими за него грижи, на базата на
действителните му конкретни нужди във всеки един момент (Решение № 1138/18.11.2008 г.,
по гр.д. № 4373/2007 г., на I г.о.; Решение № 57/20.02.2009 г., по гр.д. № 6541/2007г., на II г.о.;
Решение № 863/22.12.2010 г., по гр.д. № 1534/2009 г., на IV г.о.; Решение № 82/05.04.2011 г.,
по гр.д. № 1313/2009 г., на IV г.о., последните две постановени по реда на чл. 290 ГПК), като
се отчитат промените в състоянието на същия (например, по-големия обем и вид грижи
свързани с пазаруване, приготвяне на храна, грижи за чистотата и подредеността в дома,
осигуряване на чисти дрехи и т.н., предвид влошеното здравословно състояние на кредитора
– Решение № 70/05.07.2011 г., по гр.д. № 612/2010 г., на III г.о., постановено по реда на чл.
290 ГПК). Изпълнението на задължението се дължи в натура и кредиторът няма право да
иска от изправния длъжник паричния еквивалент на издръжката в натура. Натуралната
престация включва извършване на всички действия по осигуряване на нормални бит и
домакинство, за здравословното състояние на прехвърлителя, както и такива с нравствен
елемент – уважение, внимание, уют, чувство за семейна среда и принадлежност към
семейството на приобретателя, като последният е длъжен да има съответстващо поведение и
да осигури същото от останалите членове на домакинството си (Решение № 24/18.03.2009 г.,
по гр.д. № 5287/2007 г., на IV г.о.). Стандартът, който приобретателят следва да осигури на
прехвърлителя в изпълнение на задълженията си за издръжка, също зависи от уговорения в
договора обем на престацията на длъжника. Ако нищо не е уговорено, то издръжката
включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя,
и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според
неговата нужда и възможностите му да се справя сам (Решение № 82/05.04.2011 г., по гр.д.
№ 1313/2009 г., на IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК).
Когато задължението е поето спрямо повече от едно лице, както е в настоящия
случай, то е неделимо. Ако в договора не е уговорено разграничение, то правоимащият
прехвърлител може да иска разваляне на договора изцяло. Когато задължението е поето към
повече от едно лице, без да има уговорено разграничение, волята на страните е да се
изпълнява общо, едновременно и неделимо.
При неделимите задължения и по силата на закона (чл. 129 ЗЗД) дължимата престация
трябва да се даде на всички кредитори. Неизпълнението по отношение на единия кредитор,
когато е значително, е основание за разваляне на целия договор. Съгласно Решение №
346/04.10.2011 г., по гр.д. № 341/2010 г., на IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК,
такава посочена по-горе неделимост на задължението на длъжника е налице, ако в момента
на сключването на договора правоимащите са живели в общо семейство или най-малкото в
общо домакинство. В настоящия случай се установява именно такова задължение-
процесният имот е прехвърлен на ответника от двамата съпрузи-негови родители, които към
момента на сключване на сделката са живели в общо домакинство, именно с намерението да
се задължи ответникът да изпълнява задължението си за гледане и издръжка по отношение и
на двамата си родители.
В Решение № 82/05.04.2011 г., по гр.д. № 1313/2009 г., на IV г.о., постановени по реда
на чл. 290 ГПК е прието, че когато собствеността на имота е прехвърлена срещу
задължението за издръжка и гледане на две лица, ако в нотариалния акт не е уговорено
6
изрично друго, половината от прехвърленото е за издръжката и гледането на едното, а
другата половина за издръжката и гледането на второто лице и неизпълнението по
отношение на единия от кредиторите е основание за разваляне на договора за половината от
прехвърленото.
Посочените по-горе разрешения на въпроса имат значение и намират приложение,
само ако неизпълнението спрямо единия кредитор е допуснато, докато всички кредитори са
били живи. Ако задължението е било изпълнявано до смъртта на единия кредитор, а след
това е допуснато неизпълнение спрямо преживелия кредитор, последният може да иска само
частично разваляне на договора съобразно прехвърлените от него права (Решение №
1027/28.10.98 г., по гр.д. № 135/98 г., на II г.о.; Решение № 650/04.11.2003 г., по гр.д. №
1104/2002г., на II г.о.; Решение № 82/05.04.2011 г., по гр.д. № 1313/2009 г., на IV г.о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК). Тъй като при смърт на кредитора договорът за
издръжка и гледане се прекратява (Решение № 57/20.02.2009 г., по гр.д. № 6541/2007г., на II
г.о.), наследниците на прехвърлителя, включително и преживелият съпруг, могат да
осъществяват развалянето на договора за издръжка и гледане поради неизпълнението му от
длъжника съобразно размера на наследените права (ТР № 30/17.06.81 г., на ОСГК; Решение
№ 1037/27.12.85 г., по гр.д. № 715/85 г., на II г.о., Решение № 1048/27.11.97 г., по гр.д. №
82/97 г., на II г.о.; Решение № 11/25.02.2011 г., по гр.д. № 1510/2009 г., на IV г.о., постановено
по реда на чл. 290 ГПК). Същото се отнася и в хипотезата на смърт на единия от
прехвърлителите, като в случая се прекратява и неделимостта на задълженията на длъжника
(Решение № 937/ 21.12.2009 г., по гр.д. № 2958/2008 г., на IV г.о., постановено по реда на чл.
290 ГПК).
Когато е поето задължение за гледане и издръжка към повече от един кредитор по
алеаторен договор, преживелият прехвърлител може да иска разваляне на договора поради
неизпълнение след смъртта на другия прехвърлител за частта, отговаряща на правата му в
съсобствеността /респ. прекратената със смъртта СИО/, както и за частта, отговаряща на
правата му на наследник на последния /Решение № 11 от 25.02.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1510/2009 г., IV г.о./. Задължението по договор за издръжка и гледане е неделимо както по
характер, така и поради намерението на страните, когато задължението е поето към повече
от едно лице, без да е сторено разграничение във волята на страните как да се осъществява
изпълнението на договора спрямо всеки един от прехвърлителите. В случай на прекратяване
на договора със смъртта на някой от прехвърлителите обаче, задължението за гледане и
издръжка по отношение на починалия също се прекратява, което засяга неделимостта на
задълженията, от което и по аргумент на чл.128 ал.2 от ЗЗД, възниква правото за всеки от
преживелите кредитори - наследници на починалия, освен да получи част от наследственото
имущество, още и да поиска разваляне на договора поради неизпълнение, което е било
допуснато, докато прехвърлителят е бил жив./Решение № 937 от 21.12.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 2958/2008 г., IV г.о./. В този случай, при предявяване на такъв иск, ищцата следва да
твърди и да докаже пълно неизпълнение – както по отношение на нея, така и по отношение
на починалия й съпруг. Следва да се посочи, че в настоящия случай, твърдения за
7
неизпълнение на задължението по договора към прехвърлителя В. Б., докато е бил жив, по
делото липсват. Липсват и доказателства в тази насока. Напротив-твърденията на ищцата са
за неизпълнение на договора, но по отношение на нея, което е започнало след смъртта на
съпруга й.
От всичко гореизложено се налага извод, ищцата може да иска разваляне на
процесния договор за издръжка и гледане до размер на 1/2 идеална част, при положение, че
се докаже неизпълнение от ответника по отношение на нея.
От показанията на изслушаните по делото свидетели, които съдът кредитира като
обективни и непротиворечиви, съдът намира за установено, че такова неизпълнение е
налице. Ответникът не е изпълнил поетото с договора задължение да осигури на своята
майка нормални бит и домакинство, адекватни грижи за здравословното й състояние, както
и такива с нравствен елемент – уважение, внимание, уют, чувство за семейна среда и
принадлежност към семейството му. Напротив, установява се, че ответникът се е отнасял
към майка си грубо и пренебрежително, многократно я обиждал и дори е имало случай, в
който е осъществил спрямо нея физическо н.ие. Същото се отнася и за членовете на неговото
семейство, видно от показанията на свитеделите. В този смисъл са показанията на
свидетелите Т. А. и С. В., които съдът кредитира като обективни и непротиворечащи на
останалите събрани по делото доказателства. Те не се разколебават и от показанията на
останалите изслушани свидетели-С. В. и Д. З., които дават показания, че не са присъствали
на скандали и побои между страните, но и двамата свидетели нямат постоянно наблюдение
на отношенията между страните-свидетелят В. работи на постоянно работно време и
пребивава в къщата само вечер, а свидетелката З. не е член от домакинството, поради което
е твърде вероятно споровете и проявената от ответника физическа и вербална агресия да са
се случили в тяхно отсъствие. От друга страна показанията на свидетелите Т. А. и С. В. се
потвърждават и от приетите като доказателство медицински документи-Епикриза от
29.05.2024г., издадена от МБАЛ „Св. Иван Рилски-2003“ ***.
С оглед на всичко гореизложено, предявеният иск се явява основателен до 1/2 ид.част
от договора. За останалата 1/2 идеална част предявеният иск е неоснователен и следва да се
отхвърли.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1, вр. с чл. от ГПК, ответникът
следва да заплати на ищцата разноски по делото за държавни такси в размер на 88.00 лв.,
както и за адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00 лв., намалено от съда поради
прекомерност, съобразно с фактическата и правна сложност на делото и извършените от
процесуалния представител действия, съразмерно с уважената част от иска, а именно 1/2,
или сума в размер на общо 544.00 лв.
Ответникът също има право на разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от иска, в размер на 500.00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
8
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ, по иск на П. С. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл.87,
ал.3 от ЗЗД, сключения на 11.03.1975г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт № 99, том IV, дело №
1698/11.03.1975г. по описа на С.Д.ски народен съдия, между В. Д. Б., ЕГН: **********,
починал на 29.07.2006г., и П. С. Д., ЕГН: **********, от една страна и Д. В. Д., ЕГН:
**********, от друга страна, по силата на който В. Д. Б. и П. С. Д. са прехвърлили на сина
си Д. В. Д. следния недвижим имот: четвъртия етаж от четириетажната жилищна сграда,
заедно с едно мазе и гараж, находящи се в парцел ІІ-619, в кв. 115 по плана на гр.С. Д., с
урегулирано пространство от 323 кв.м., идентичен с поземлен имот с идентификатор
68789.613.3 по КККР на гр.Дупница, общ.Дупница, обл. Кюстендил, одобрени със Заповед
№ 300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена
заповед за изменение в КККР, адрес на поземления имот: ***, с площ 343 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10 м.), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 619, квартал 115, парцел ІІ,
при съседи: имоти с идентификатори №№ 68789.613.2; 68789.613.1; 68789.613.63;
68789.613.4 и 68789.613.76, поради неизпълнение на поетите договорни задължения от Д. В.
Д. към П. С. Д., до размер на 1/2 (една втора) идеална част от договора, като за
разликата над 1/2 (една втора) идеална част от договора, до пълния предявен размер,
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Д. В. Д., ЕГН: **********, да заплати
на П. С. Д., ЕГН: **********, разноски по делото в размер на общо 544.00 (петстстотин
и четиридесет и четири) лева, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, П. С. Д., ЕГН: **********, да заплати
на Д. В. Д., ЕГН: **********, разноски по делото в размер на общо 500.00 (петстстотин)
лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва от страните пред Кюстендилски окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на препис от него.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
9