РЕШЕНИЕ
№ 427
гр. Благоевград, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Венелина Д. Поповска Юрукова
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20251210200730 по описа за 2025 година
Производството e по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на "АДЕС ТРЕЙД" ЕООД с ЕИК *********, адрес общ.
Симитли, ул."Равен"№4, гр. Симитли, представлявано от А. К. Г., подадена чрез адв.И. С.
със съдебен адрес гр.****, ул.”****”, ****, против Наказателно постановление № 01-
2400103 от 06.06.2024 година на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" -
Благоевград, с което за административно нарушение по чл. 4, ал. 2 от Наредба№12 за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-
разтоварни работи, вр. чл.18 от ЗЗБУТ, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 413, ал. 2
от Кодекса на труда е наложено административно наказание "имуществена санкция" в
размер на 1500 лева.
С жалбата представляващият дружеството-жалбоподател, чрез своя пълномощник
оспорва издаденото НП, счита същото за неправилно и незаконосъобразно и иска неговата
отмяна, излага съображения, за наличие на съществени процесуални нарушения. Оспорва
изцяло изложената фактическа обстановка, както и размера на наложеното наказание. По
изложените доводи иска отмяна на наказателно постановление.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател чрез процесуалните си
представители поддържа депозираната жалба, в представени писмени бележки допълва
изложените доводи в жалбата, като моли за отмяна на наказателното постановление, като
незаконосъобразно. Поддържа се несъставомерно поведение по посочения текст, както и
липсата на нарушение. Претендира разноски.
Административнонаказаващият орган, редовно и своевременно призован, чрез процесуалния
си представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна , а НП
потвърдено, сочи аргументи в писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение
и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
1
Районна прокуратура - Благоевград, редовно призована, не изпраща представител
и не ангажира становище по същество на делото.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 29.03.2024 г. представители на Инспекция по труда Благоевград са извършили
проверка в цех за производство на сладкарски изделия в гр. Симитли, ул. "Равен" № 4,
експлоатиран от дружество "АДЕС ТРЕЙД" ЕООД във връзка с трудова злополука,
настъпила около 11:43 ч. с Й. Н. Бързанов. Установено е, че Б. е бил шофьор на товарен
автомобил във дружество "********** и е доставил стока на "Адес трейд" ЕООД -
сладкарски остатъци. Те са били с тегло около 300 кг и са били поставени в чувал, натоварен
в управлявания от Б. микробус. При разтоварването на стоката от микробуса с електрическа
повдигаща машина - стакер, управляван от работник на "Адес трейд" ЕООД - В. Г. Б.,
стакера се е преобърнал заедно с товара си и притиснал Б., който починал. След
приключване проверката по работни места представител на дружество "Адес трейд" ЕООД е
призован по реда на чл.45 от АПК за извършване на проверка по документи в ДИТ гр.
Благоевград, като са поискани фирмени и др. документи, свързани с условията на труд. Част
от изисканата документация на предприятието във връзка със създадената организация за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и по трудовите правоотношения,
е представена от законния представител на дружеството, като не бил представен съвместен
договор по чл.18 от ЗЗБУТ между "АДЕС ТРЕЙД" ЕООД и "******** , изискан с т.4 от
Призовката, изискуем според проверяващите доколокото работната площадка се използва от
двете ддружества. След снемане на обяснения от св.Б., извършен оглед на място преглед на
представената документация, проверяващите са направили извод, че . „Адес трейд" ЕООД в
качеството си на „работодател" съгласно § 1, т.2 от Допълнителните разпоредби на Закона за
здравословни и безопасни условия на труд е извършил нарушение на трудовото
законодателство, като на 29.03.2024 г., около 11:43ч., съвместно по писмена договореност
със "********* не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд, не са се
информирали взаимно за рисковете при работа и не са координирали дейностите си за
предпазване на работещите от тези рискове. Във връзка с извършената проверка бил
съставен КП №ПР2412371 от 18.04.2024г., като под т.2 било дадено предписание
жалбоподателят в качеството си на работодател съвместно с писмена договореност със
"******** да осигури здравословни и безопасни условия на труд за работата на техните
работници и да координират дейностите си за предпазване на работещите от тези рискове,
съгласно изискванията на чл.4, ал.2 от Наредба№12 за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи, вр. чл.18 от ЗЗБУТ
със срок 19.04.2024г. На 18.04.2024г. от св.Д. бил съставен на дружеството и акт за
установяване на административно нарушение № 01-2400103, в който констатираното било
квалифицирано по чл.4, ал.2 от Наредба№12 за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи, вр. чл.18 от ЗЗБУТ. АУАН е
съставен в присъствие на управителя А. Г. и подписан лично от него на 18.04.2024 година,
2
като същия вписал възражение, че не е извършил нарушение.
Въз основа на този акт и като приел възражението за неоснователно, при
идентична фактическа обстановка, на 06.06.2024г., Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" - Благоевград, е издал атакуваното наказателно постановление № 01-2400103, с което
приел, че дружеството-жалбоподател е извършило административно нарушение по чл.4,
ал.2 от Наредба№12 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на товаро-разтоварни работи, вр. чл.18 от ЗЗБУТ, поради което на основание чл.
416, ал. 5 във връзка с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 1500 лева. НП е връчено на 24.06.2024г.
В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите А. и Д., които чрез
показанията си потвърждават възприетата фактическа обстановка. Св. А. описва подробно
случая, като при разпита си установява, какъв е бил повода за проверка, какво и как са
установили, какво са приели и защо е санкционирано дружеството-жалбоподател. Сочи
също, че проверката е извършена посредством преглед на документацията на дружеството и
оглед на място. Показанията на същия се подкрепят от показанията и на св.Д..
В хода на съдебното следствие е разпитан и св.Б., който чрез показанията си
установява, какво точно се е случило, как се е стигнало да злополуката и какви са правилата
в този случай.
Представени са и доказателства, че лицето Й. Н. Б. е бил в трудови
правоотношение с "****** към датата на злополуката и е изпълнявал длъжността шофьор
/ТД№6/30.04.2014г./От страна на жалбоподателя са представени доказателства, относно
правоотношенията на дружеството със св.Б.. Изискана и представена е кореспонденция
между ИТ и дружеството "СИ ТРАНС 7" ЕООД, установяваваща липсата на договор по
чл.18 от ЗЗБУТ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на разпитаните по делото свидетели и от приложените към
административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства, които
са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен
начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи.
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 14-дневен срок
от връчване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна по
следните съображения:
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и
от компетентен орган, за което по делото са представени безспорни доказателства. Както в
акта, така и в НП е отразено, че административнонаказателното производство е започнало
със съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и НП
подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя елементи,
съгласно ТЗ- име и фирма на търговеца, неговото седалище и адрес на управление и
представляващото го физическо лице. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се
3
приемат за спазени строго формалните изискването, като се съобрази, че в казуса се касае за
констатирано административно нарушение, осъществено от ЕООД. В конкретния случай
АУАН е съставен от св. Д., на длъжност " инспектор" в Д "ИТ" - Благоевград, който се явява
материално компетентен за това и дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата,
при които същото е извършено. В тази насока са и показанията на свидетеля А., който е
участвал при извършване на проверката и констатиране на нарушението. Издадения в
съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание
за издаване на обжалваното НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за
отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството, поради което неоснователни се явяват възраженията в тази
насока. При съставянето на АУАН нарушението е описано с всички негови съставомерни
признаци, като са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, като са посочени и доказателства, които го установяват. Съответна на
фактическото описание на нарушението е и посочената в АУАН и НП правна квалификация.
Ето защо съдът приема, че на жалбоподателя точно и ясно е разяснено от фактическа и
правна страна кога, къде и какво административно нарушение е извършено и не са
допуснати нарушения на чл. 42, т. 3 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Не могат да бъдат споделени и възраженията на жалбоподателя, сочещи на недопустимост
на съставен АУАН преди изтичане срока на издаденото предписание с идентично
съдържание с вмененото на дружеството обвинение с АУАН. Предвидената в закона
административнонаказателна отговорност за извършване на соченото административно
нарушение се реализира в отделно и самостоятелно административнонаказателно
производство, а принудителните административни мерки, какъвто характер имат
предписанията по КТ са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното
осъществяване на определени правоотношения. Правният резултат, който законът цели с
прилагането на конкретната ПАМ, не е санкциониране на извършителя, а преустановяване
на административното нарушение и недопускане осъществяването му занапред.
С оглед на изложеното, неоснователно се явява твърдението за допуснати в производството
по реализиране отговорността на дружеството нарушения, които да са съществени и да
предпоставят отмяната на санкционния акт на това основание.
При формална законосъобразност обаче според съда не се доказа съставомерно поведение на
санкционираното дружество.
"АДЕС ТРЕЙД" ЕООД е санкционирано за нарушение на чл. 4, ал. 2 от Наредба№12 за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-
разтоварни работи, вр. чл.18 от ЗЗБУТ. Според приложената норма когато товарно-
разтоварни работи се извършват от няколко предприятия или организации, работодателите
съвместно по писмена договореност осигуряват здравословни и безопасни условия на труд,
информират се взаимно за рисковете при работа и координират дейностите си за предпазване
на работниците от тези рискове, а според чл.18 от ЗЗБУТ когато един обект, работно
помещение или оборудване, работна площадка или работно място се използват от няколко
предприятия или организации, работодателите съвместно по писмена договореност
осигуряват здравословни и безопасни условия на труд, информират се взаимно за рисковете
при работа и координират дейностите си за предпазване на работещите от тези рискове.
Изхождайки от текста на цитираните норми, за да е съставомерно поведението по сочената
норма е необходимо да се осъществява съвместна дейност на една площадка. В конкретния
случай не се събраха доказателства работната площадка, на която е настъпила злополуката,
да се ползва съвместно от работници не само на жалбоподателя, но и на друг работодател.
За да е налице съвместно ползване, според настоящия съдебен състав, на първо място би
следвало служители и на двете предприятия да боравят с оборудването, разположено на
4
площадката. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установяват факти
точно за противното. От целия доказателствен материал следва единственият правилен и
категоричен извод, че единствено работниците на „Адестрейд“ ЕООД са боравели с
оборудването. Това обстоятелство се установява от показанията на св.Б., който е
единствения очевидец на злополуката. Ето защо според съда такъв е бил случаят и на
29.03.2024 г., доколкото служителят на „******** Б . е стоял отстрани и не е извършвал
действия по боравене и ползване със стакера, намиращо се на работната площадка. От
данните по делото се установява, че превозното средство -, собственост на „**** и водачът
му Б. реално не са извършвали никаква дейност на територията на дружеството-
жалбоподател. Автомобилът е влязъл, спрял за разтоварване, като до момента на настъпване
на инцидента водачът е стоял от страни /показания на св.Б./, като дори и да се приеме, че е
оказал съдействие това е по негово усмотрение и не е част от задълженията му съгласно
приложена по делото длъжностна характеристика. Т.е. в случая, не са налице никакви
действия от страна на работници на жалбоподателя и водача на камиона на Б., които да
могат да се характеризират като съвместна дейност или като дейност на възложител и
подизпълнител, за да са налице предпоставките на чл. 18 от ЗБУТ, за да се приеме, че в
тежест на „Адестрейд“ЕООД е било налице задължението по приложената разпоредба.
Освен това по делото не се установява, че между двете дружества - съществуват каквито и
да било трайни договорни отношения, които предполагат съвместното използване на
оборудване, собственост и на двете предприятия. Напротив, от събраните доказателства
следват точно противните фактически изводи. Безспорно се установява, че дружеството
произвежда сладкарски изделия. От показанията на св. Б. и приложените писмени
доказателства се установява, че между двете дружества липсват трайни търговски
взаимоотношения , както и „********* не е нито единствен, нито преобладаващ контрагент
на жалбоподателя, за да се приеме, че действително се извършва някаква съвместна дейност
или работа на дадената работна площадка, на която е настъпила трудовата злополука.
Анализа на събраните по делото доказателства сочи на извод, че в конкретния случай
жалбоподателят не е имал задължение да договори писмено с другия работодател
„*********, чийто бус е влязъл на територията на предприятието, осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд. Неправилен и недоказан е изводът на органа и че
работното оборудване и работната площадка се ползват от работниците на двете
предприятия.
Не са събрани доказателства за трайно съвместно ползване на един работен обект,
помещение, площадка или работно място едновременно от жалбоподателя и друг
работодател. Доставката на стока и съпътстващата дейност по нейното разтоварване от буса
на другото дружество представлява инцидентна дейност, още повече, че предметът на
дейност на дружеството-жалбоподател е свързан с производство на сладкарски изделия,
което предполага взаимоотношения с множество и най-различни субекти, обуславящи
използването на тази площадка от най-различни предприятия. Би било нелогично да е
налице законово изискване спрямо дружеството-жалбоподател да договаря съвместно и
писмено с неограничен кръг субекти съвместни безопасни условия на труд и то по
отношение на такива лица, които на практика нямат досег с неговото оборудване, доколкото
в конкретния случай работниците в двете дружества не са боравели с общо оборудване, като
св.Б. е боравел с повереното му оборудване, а именно с такера, докато работникът на
„******** е стоял от страни.
„Използване“ на обект, работно помещение, оборудване, работна площадка или работно
място по смисъла на чл. 18 от ЗЗБУТ следва да се тълкува в смисъл, че това предполага
извършване на трайни действия по полагане на труд в едно помещение, площадка, работно
място или посредством общо оборудване.
5
В настоящия случай не са налице такива действия, доколкото, от една страна, всеки един
работник е боравел със собственото му оборудване, а от друга, дори и да се приеме, че има
съвместно използване на една площадка, то същото е с инцидентен, а не с траен характер и е
във връзка с осъществяваната дейност на дружеството-жалбоподател .
Да се приеме тезата на административния орган, че с всеки търговски партньор на
жалбоподателя следва да има сключено споразумение по чл. 18 от ЗЗБУТ би означавало да
се формализира до голяма степен гражданския, а и търговски кръгооборот, като се създадат
необосновани пречки пред възможността частноправните субекти да извършват търговска
дейност. В противен случай би се поставило в условие на едно търговско дружество като
жалбоподателя да сключва такъв договор с всеки възможен настоящ или бъдещ контрагент,
което би попречило да осъществява пълноценно дейността си.
Изложеното обуславя липсата на нарушение по посочения текст, като според настоящия
състав жалбоподателят е нямал задължение да подписва такъв договор, поради което и
неправилно е ангажирана админстративнонаказателна отговорност, което обуславя отмяна
на НП.
При този изход на делото, право на разноски за производството възниква само за
жалбоподателя, който прави искане за присъждане на такива в общ размер на 1160, 00 лева,
представляващо заплатено адвокатско възнаграждение в хода на производството при
разглеждане на нахд№948/2024г. по описа на РС Благоевград в размер на 800 лв. и
настоящото нахд№730/2025 по описа на РС Благоевград в размер на 360 лв..
Наказващия орган релевира възражение за прекомерност на така заплатеното
възнаграждение, което е основателно.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до минимално
определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА препраща към НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от
Висшия адвокатски съвет, в действащата към сключване на договора за правна помощ
редакция. Районният съд намира за необходимо да посочи, че приложима е редакцията на
цитираната наредба именно към датата на сключване на договора за правна помощ, към
който момент страната е договорила адвокатското възнаграждение съобразно установения в
наредбата минимален размер. В случая договора е сключен на 04.07. 2024г.
Съгласно 18, ал. 2, вр чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата /в приложимата редакция/ за защита по
дела с определен интерес възнагражденията при интерес от 1000 до 10000 лв. са 400 лв. + 10
% за горницата над 1000 лева. Ето защо съотнесено към размера на наложената с
наказателното постановление имуществена санкция в размер на 1500 лева, определеният по
реда на Наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата
450. 00 лева.
Предвид горното и доколкото в съдебното производство по нахд№948/2024г. по описа на РС
Благоевград е проведено едно съдебно заседание, в полза на жалбоподателя за това
производство следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на установения с Наредбата минимум, а именно 450 лв, като над уважения размер
следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
По отношение на претендираните в настоящото производство в размер на 360 лв., съдът
намира, че същите са съобразени с фактическата и правна сложност на делото и с НАРЕДБА
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от
Висшия адвокатски съвет, в действащата към сключване на договора за правна помощ
редакция, поради което възраженията се явяват неоснователни.
По изложените доводи съдът намира, че на жалбоподателят следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение общо в размер на 810 лв.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на Дирекция
6
"Инспекция по труда" - Благоевград, която е юридическото лице, в чиято структура е
включен административният орган – издател на оспореното наказателно постановление.
Предвид изхода на спора искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва
да бъде оставено без уважение като неоснователно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2 от ЗАНН, Благоевградският районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 01-2400103 от
06.06.2024 година на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Благоевград, с което за
административно нарушение по чл. 4, ал. 2 от Наредба№12 за осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи, вр. чл.18 от
ЗЗБУТ, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда на "АДЕС
ТРЕЙД" ЕООД с ЕИК *********, адрес общ. Симитли, ул."Равен"№4, гр. Симитли,
представлявано от А. К. Г. е наложено административно наказание "имуществена санкция" в
размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда" - Благоевград да заплати на "АДЕС ТРЕЙД"
ЕООД с ЕИК *********, адрес общ. Симитли, ул."Равен"№4, гр. Симитли, представлявано
от А.К. Г. сторени от дружеството разноски за адвокат в общ размер на 810 лв., като в
останалата част отхвърля искането като неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като
неоснователно.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Благоевград в 14-дневен
срок от съобщението му на страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7