Определение по дело №504/2020 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 795
Дата: 27 юли 2020 г.
Съдия: Рени Михайлова Спартанска
Дело: 20204400500504
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 3 юли 2020 г.

Съдържание на акта

                     О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                /27.07.2020             

                                                                        

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ             

         ІІ-ри гр.с.в закрито заседание на двадесет и седми юли     

през две хиляди и двадесета година в състав :

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

                                   ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

                                                       : ЖАНЕТА ДИМИТРОВА   

                                                                                                                                       

при секретаря                                                                    и с участието на 

прокурора                                             като           изслуша  докладваното

от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА                         ч.    гр.дело 504 по

описа за 2020г.на ПОС  и за да се произнесе,съобрази следното:

 Производство по чл.413 ал.2 във. вр.с чл.274 ал.1  ГПК  .

С определение на Плевенски Районен съд,ІІІ-ти гр.с.№ 1544 от 18.05.2020г. по ч.гр.д.№1562/2020г.на основание чл.411,ал.2,т.3 от ГПК е отхвърлено като неоснователно  заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК със заявител „ФИНТРЕЙД ФАЙНАНС“ АД,ЕИК ****, с адрес на управление гр. София, ****, представлявано от Н. Н. – изпълнителен директор, чрез пълномощник адв.Г.В. и солидарни длъжници „Темпо 11“ ЕООД с Булстат ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ***, със законен представител П. Ц. К. и П. Ц. К. с ЕГН **********, с адрес ***, за заплащане на следните суми: 396,64лв. - неустойка по чл.7 ал.1 от договора за  кредит; 944лв.- неустойка по чл.7 ал.2 от същия договор; такса на основание чл.3 ал.1 т.1 от договора за кредит в размер 3120лв. и разноски за уведомление за предсрочна изискуемост - 120лв.Със същото определение на ПРС на основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК на заявителя„ФИНТРЕЙД ФАЙНАНС“АД ,ЕИК **** е указано, че може в ЕДНОМЕСЕЧЕН срок от съобщението, да предяви осъдителен иск за вземането си, против длъжниците„Темпо 11“ ЕООД с Булстат ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ***, със законен представител П. Ц. К. и П. Ц. К. с ЕГН **********, с адрес ***, като внесе дължимата държавна такса по сметка на ПлРС.

          Срещу така постановеното определение на ПРС е постъпила частна жалба от дружеството заявител-„ФИНТРЕЙД ФАЙНАНС“АД гр.София, представлявано от изп.директор Н. Н. чрез Адвокатско съдружие”Фронтекс лигъл сървисис”,вписано в регистъра на САК,като същото се обжалва като неправилно и незаконосъобразно.Изложени са доводи,че между жалбоподателя и „Темпо 11”ЕООД е сключен договор за предоставяне на паричен заем,по който съдлъжник е и П. Ц. К.,едноличен собственик и управител на дружеството.Твърди се,че физическо лице -съдлъжник по договор за банков кредит или обзпечаващ такъв,по който кредитополучателят е търговец,може да има качеството на потребител по Закона за защита на потребителя и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит,ако действа за цели ,извън рамките на неговата търговска или професионална дейност,като съдът следва да извърши конкретна преценка  за установяване качеството ”потребител”. Твърди се,че П. Ц. К. е не само управител на дружеството длъжник,но и едноличен собственик на капитала,поради което няма качеството на потребител  по §13 от ЗЗП и не се ползва със защитата, установена в глава шеста от ЗЗП,с каквато защита не се ползва и самото търговско дружество.Посочено е,че след като договорът за заем е сключен между търговци,неоснователни са доводите на ПРС относно неустойките , таксите и разноските,че при сделки между търговци,както е в конкретната хипотеза,търговецът подписвайки сделката с клауза за неустойка,действа на свой риск. В заключение дружеството жалбоподател моли Окръжния съд  да отмени обжалваното определение на ПРС като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постанови да се издаде заповед за изпълнение и изп.лист в полза на „ФИНТРЕЙД ФАЙНАНС”АД  срещу „Темпо 11”ЕООД и П. Ц. К. за пълния размер от претендираните в заявлението суми.

Окръжният съд като обсъди оплакванията,направени в частната жалба и събраните по делото доказателства,приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК ,поради което е допустима.Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От приложеното ч.гр.д.№1562/2020г.по описа на ПРС е видно,че същото е образувано на основание подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от„ФИНТРЕЙД ФАЙНАНС”АД  гр. София срещу длъжниците „Темпо 11”ЕООД гр.Плевен,представлявано от П. Ц. К. и срещу П. Ц. К. . Заявлението частично е уважено от ПРС, като със заповед №968 от 18.05.2020г.по ч.гр.д.№1562/2020г.е разпоредено длъжниците”Темпо 11”ЕООД гр.Плевен,представлявано от П. Ц. К. и П. Ц. К. да заплатят солидарно  на кредитора „ФИНТРЕЙД ФАЙНАНС”АД  гр. София сумата 4 000лв.главница, ведно със законна лихва върху сумата,считано от датата на подаване на заявлението 14.05.2020г.до окончателното й изплащане,както и деловодни разноски:171,61 лв.за ДТ.

        За да постанови частичен отказ относно другите суми,посочени в заявлението:396,64лв.неустойка по чл.7ал.1 от договора за кредит, 944лв. неустойка по чл.7 ал.2 от същия договор,такса на осн.чл.3 ал.1,т.1 в размер на 3 120 лв. и 120лв.,разноски за уведомление за предсрочна изискуемост,ПРС е изложил съображения,че клаузите ,регламентиращи заплащането на посочените суми са нищожни и неравноправни .Тези правни доводи на ПРС са правилни, кореспондират с представените по делото доказателства и се възприемат изцяло от въззивната инстанция.

             Съгласно новата разпоредба на чл.411 ал.2,т.3 ГПК/ ДВ бр.100/2019г./ съдът издава заповед за изпълнение ,освен когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. 

            От представения договор за бизнес линия,сключен на 11.03.2019г. между „ФИНТРЕЙД ФАЙНАНС”АД гр. София като кредитодател и „Темпо 11”ЕООД гр.Плевен,представлявано от П. Ц. К. като кредитополучател е видно,че П. Ц. К. като ФЛ се е задължил заедно с дружеството кредитополучател като солидарен длъжник.Окръжният съд изцяло споделя становището на ПРС,че ФЛ П. К. солидарен длъжник на кредитополучателя  има качеството на  „потребител“ по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а сключеният кредит представлява търговска сделка за предоставяне на финансова услуга, поради което договорът попада в приложното поле на специалния ЗЗП. Неоснователни са изложените в тази насока възражения в частната жалба,че П. К. като ФЛ няма качеството на потребител и не се ползва от закрилата на ЗЗП.

          Правилни са изводите на ПРС за нищожност на клаузата за такса в размер  3120лв. като неравноправна и противоречаща на принципите на добросъвестността.В чл.3 ал.1 т.1 от договора е предвидено,че кредитополучателят дължи такса ангажимент за ползване на кредита в размер на  6 % от усвоената главница за всеки 14- дневен период от ползването на кредита,но не по-малко от 30лв.Тази клауза е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП,доколкото е във вреда на потребителя и  не отговаря на изискването за добросъвестност,а от друга води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика от една страна, и потребителя от друга. Съгласно чл.146 ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, освен, ако те са уговорени индивидуално,а според ал.2 от същата разпоредба, не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.Не може да се приеме,че клаузата на чл.3.ал.1т.1 от договора е индивидуално уговорена,доколкото няма данни длъжникът да е имал възможност да влияе върху съдържанието й към момента на сключване на договора.Налага се извода,че се касае за  предварително установена от кредитодателя клауза.Претендираната  такса ангажимент за ползване на кредита в размер на 3 120лв. се доближава до размера на отпуснатия кредит от 4 000лв.,което обуславя извода,че с клаузата на чл.3 ал.1т.1 от договора е въведена  забранена такса за действия, свързани с управлението на кредита или дори скрита наказателна лихва ,което поставя потребителя в неравноправно положение. Окръжният съд възприема изцяло доводите на ПРС, че тази че клауза е неравноправна и доколкото таксата е била зададена предварително и едностранно от кредитора, изцяло във вреда на длъжника, същата  се явява нищожна

        Със заявлението се претендира издаване на заповед и за сумата 1340,64лв.неустойка от 06.05.2019г.до 21.01.2020г.,от които 396,64лв. начислена по чл.7 ал.1 и 944лв.,начислена по чл.7 ,ал.2 от договора.Правилно ПРС е отхвърли заявлението и в тази му част,тъй като неустойката по чл.7 ал.1 и ал.2 от договора се начислява върху всички дължими суми по кредита,в т.ч.и върху таксата ангажимент,която е нищожна,поради което не може да се прецени върху какви суми е начислена тази неустойка и как е изчислен нейния размер.

         По отношение  разноските от 120лв.за уведомление за предсрочна изискуемост ,както правилно е приел и ПРС съгласно договора страните не са уговорили заплащане на такива разноски от страна на кредитополучателите. Съгласно  чл.33 ал.2 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.Няма законово основание при неизпълнение или забавено изпълнение ,предварително заемополучателят да заплаща такси и разноски, касаещи събиране на задължението или разходи във вр.с обявяването на предсрочната изискуемост.С  начисляване на тази такса по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания,чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.

По изложените съображения ,Окръжният съд счита,че поради наличие на нищожни и неравнопоправни клаузи следва да бъде постановен отказ за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение  по реда на чл.410 ГПК за горепосочените суми:396,64лв.неустойка по чл.7,ал.1 от договора за кредит; 944лв.-неустойка по чл.7 ал.2 от договора;3 120лв.такса ангажимент по чл.3 ал.1,т.1 от договора и 120лв.разходи за уведомление за предсрочна изискуемост. Изводите на ПРС съвпадат с тези на въззивната инстанция,поради което обжалваното определение на ПРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното , Окръжният съд

                         

               О   П   Р   Е  Д   Е  Л   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение на Плевенски  Районен съд,ІІІ-ти гр.с. №1544 от 18.05.2020г.,постановено по ч.гр.д. №1625/2020г.по описа на същия съд.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                  ЧЛЕНОВЕ :