РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Велико Търново , 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Любка Милкова
Лилия Ненова
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20204100500776 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Е. С.“ АД със седалище гр.В., чрез адв.М. от
ВТАК, редовно преупълномощена, против съдебно решение №260145/09.09.2020г.,
постановено по Гр.д.№896/2020г. по описа на РС – В. Т., с което е прието за установено в
отношенията между страните, че Г. Х. Г., с ЕГН ********** от гр.В.Т. ул.“С. В.“ №... вх.В,
ап.6, не дължи на „Е. С.“ АД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление гр.В., район
„В. В.“, В. Т. – Е, бул. „В. В.“ № ...., сумата 2068,37лв., начислена по фактура
№**********/16.04.2020г. за период 14.05.2017г. – 13.11.2019г. по кл.№**********, за аб.
номер **********, както и „Е. С.“ АД гр.В. е осъдено да заплати на Г. Х. Г. сумата от
482,74лв., представляваща направени по делото разноски за заплатена ДТ и адвокатско
възнаграждение. Развиват се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното съдебно решение. Твърди се правна необоснованост на изводите на
първоинстанционният съд, че не е доказано по делото кога и по какъв начин е възникнало
натрупването на показания по скритата тарифа на електромера, поради което не може да се
обоснове извод, че отчетеното в тази тарифа количество енергия реално е потребено от
ищеца. Посочва, че правно основание за начисляване на процесната сума е разпоредбата на
чл.55 от ПИКЕЕ /ДВ, бр.35/30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г./, като, за да е налице
хипотезата по чл.55 ПИКЕЕ е достатъчно да се установи, че са налице измерени количества
1
ел. енергия в невизуализирани регистри на СТИ, който факт в случая е установен, и
разпоредбата на чл.55 ПИКЕЕ не изисква и не поставя условие, за да се извърши
начислението, установяването на това кога и по какъв начин е възникнало натрупването на
показания в скритите регистри на електромера, като е достатъчно да се установи чрез
метрологична проверка на СТИ, че има измерени количества енергия в тези регистри и
изводите на първостепенният съд в обратна насока не кореспондират с текста на чл.55 от
ПИКЕЕ. Излага доводи за изцяло изпълнен в случая ФС на чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ. Моли съда,
да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло обжалваното съдебно решение,
вместо което постанови друго, с което предявеният от ищеца отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост на исковата сума от 2068,37лв.
да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан. Претендира всички направени
по делото съдебни разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца по
делото Г. Х. Г., чрез пълномощника му адв.Р. Т. от МАК, с който оспорва въззивната жалба
и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна и необоснована, а обжалваното съдебно
решение потвърдено изцяло, като правилно, законосъобразно, обосновано и мотивирано, по
съображения, изложени в отговора на въззивната жалба. Претендира направените във
въззивното производство съдебни разноски, съгласно представен в СЗ списък по чл.80 от
ГПК.
В СЗ въззивникът „Е. С.“ АД гр.В., чрез адв.М. от ВТАК, редовно преупълномощена,
поддържа изцяло въззивната жалба и моли да бъде уважена, респ. обжалваното съдебно
решение отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, по съображения,
изложени в жалбата и доразвити в писмена защита. Претендира всички направени по делото
разноски, като за направените разноски във въззивното производство представя списък по
чл.80 ГПК.
В СЗ въззиваемият Г. Х. Г., чрез пълномощника си адв.Т. от МАК, поддържа изцяло
депозирания отговор на въззивната жалба и моли същата да бъде отхвърлена, респ.
обжалваното съдебно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно по
съображения, изложени в отговора на жалбата и в писмена защита. Претендира съдебни
разноски за въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Релевира възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от въззивника адв.
възнаграждение.
В. окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
2
допустима.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд
констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.
При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели,
очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба,
разгледана по същество, е неоснователна, а обжалваното съдебно решение е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – В. Т. е бил предявен от Г. Х.
Г. от гр.В.Т., чрез пълномощника му адв.Т. от МАК, против „Е. С.“ АД отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост на исковата сума
в размер на 2068,37лв., начислена по партида с кл.№**********, за аб.№**********, за
недоставена и непотребена ел. енергия на адрес: гр.В. Т., ул.“С. В.“ №..., вх.В, ап.6, за
периода от 14.05.2017г. до 13.11.2019г. Изложени са твърдения, че исковата сума от
2068,37лв. съставлява стойност на начислени служебно с фактура за корекция №
**********/16.04.2020г. 10 838 кВтч. ел. енергия за процесното място на доставка за
периода от 14.05.2017г. до 13.11.2019г., чиято дължимост ищецът оспорва с доводи, че нито
в ЗЕ, нито в договора за пренос на ответника е предвидена твърдяната отговорност в размер
на процесната сума, че на процесния адрес не е потребена енергия в количество, което да се
равнява на процесната сума по одобрените от КЕВР цени за ел. енергия, както и за
нищожност на потестативното право на корекция на ответника, уредено в ОУ или в ПИКЕЕ,
противоречащо на императивни правни норми от по-висок ранг, регламентиращи правилата
за разпределение на риска при продажба на родово определени вещи, доставката на ел.
енергия по договор с краен клиент, в противоречие с интереса на потребителя. Ищецът е
претендирал разноски.
Ответникът „Е. С.“ АД гр.В. – жалбоподател с писмения отговор е заел становище за
процесуална допустимост, а по същество е оспорил изцяло предявеният отрицателен
установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК като неоснователен и недоказан. Позовал се е, че
ищецът дължи заплащане на исковата сума в размер на 2068,37лв., начислена с процесната
фактура №**********/16.04.2020г., на основание чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ, поради установени
измерени количества ел. енергия в невизуализиран на дисплея на електромера регистър,
който факт дава право на ответното електроразпределително дружество да начисли по реда
и на основание чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ потреблението на абоната за период от 14.05.2017г.
/когато електромерът е монтиран в обекта на ищеца/ до датата на демонтажа му на
13.11.2019г., по която причина с основание и законно от ответника се претендира заплащане
на така преизчисленото количество енергия в размер на 2068,37лв. с вкл. ДДС, остойностено
на база цена за технологични разходи за услугите достъп и пренос до
електроразпределителната мрежа. Сезирал е съда с претенция за съдебни разноски.
Установената от първостепенният съд фактическа обстановка не се оспорва от
3
страните, като правно значимите факти, установени от събраните по делото доказателства,
са както следва:
Между страните не е спорен факта, че ищецът, вкл. и през процесния период, е
потребител на ел. енергия за процесното място на доставка в гр.В.Търново, ул.“Симеон
Велики“ №8, вх.В, ап.6, както и че същият получава от страна на ответното дружество
услуги по достъп и пренос до електроразпределителната мрежа.
На 13.11.2019г. служители на „ЕРП С." АД са извършили техническа проверка на
място на СТИ с фабр. №7050733 в процесното място на доставка на ел. енергия на ищеца, за
която е съставен КП №1502687/13.11.2019г. в отсъствие на ищеца, удостоверено от
присъствали на проверката двама свидетели, които не са служители на оператора,
подписали КП, според който по време на проверката е констатирано наличие на показания в
невизуализирани тарифи на електромера Т 4 -008383, Т 5- 002455, СТИ е демонтирано и
подменено с ново и предадено в БИМ за метрологична експертиза, въз основа на заявление
№АУ – 15992/07.04.2020г. от „ЕРП С.“ АД.
Видно от КП от метрологична експертиза на средство за измерване
№188/07.04.2020г., при проверка на техническите изисквания е установено отсъствие на
механични дефекти на кутията, на клемите и клемния блок на електромера, наличие на
необходимите обозначения на табелката на електромера, при проверка на точността на
електромера по т.4.4 и проверка на показващото устройство по т.4.6. при продължително
включване с отчитане на показващото устройство, СТИ работи в класа си на точност. Видно
от т.5 от КП №188/07.04.2020г. от метрологична експертиза на средство за измерване, не е
установена видима външна намеса или видима повреда в схемата на електромера, при
софтуерно четене на електромера е установено наличие на регистрирана енергия на Т4 –
8383,141 кВтч., Т 5- 2455,530 кВтч., които не са визуализирани на дисплея на електромера.
Електромерът отговаря на метрологичните изисквания за измерване на ел. енергия, не
съответства на техническите характеристики.
Въз основа на Становище за начисление на ел. енергия от 14.04.2020г. относно КП
№188/07.04.2020г. аб.№**********/ кл.№********** с титуляр – ищеца по делото, и
извършена техническа проверка, е одобрено да се начисли общо количество ел. енергия в
размер на 10 838 кВтч. за период от 14.05.2017г. до 13.11.2019г., като корекцията е
извършена на основание чл.55 от ПИКЕЕ. С фактура №**********/16.04.2020г., изд. от
„ЕРП С.“ АД, на ищеца за процесното място на доставка в гр.В.Т., ул.“С. В. №.....В, ап.24, за
периода от 14.05.2017г. до 13.11.2019г. е начислена исковата сума в размер на 2068,37лв. с
вкл. ДДС, за 10 838 кВтч., остойностена на база цена за технологични разходи за услугите
достъп и пренос до електроразпределителната мрежа. КП №1502687 и процесната
корекционна фактура №**********/16.04.2020г. са получени от ищеца на 29.04.2020г.
Видно от Извлечение за фактури и плащания за период към дата 27.05.2020г. с клиент –
ищеца, исковата сума от 2068,37лв. по фактура №**********/16.04.2020г. не е заплатена.
4
В първоинстанционното производство е приет като писмено доказателство Протокол
от последваща метрологична проверка на СИ към заявка №184/11.04.2017г. със заявител „Е.
П. М“ АД, на процесния СТИ сериен №7050733, според който СТИ съответства на
техническите изисквания, кр. показания по Тарифа 1 – 6713,006, Тарифа 2 – 15063,411, не са
вписания кр. показания по Т4 и Т5, заключение „съответства“.
Видно от Протокол №М 5120405/13.05.2017г. за монтаж/демонтаж на електромер,
процесния СТИ с. №7050733, произведен 2007г., е монтиран на процесния адрес на доставка
на ищеца на 13.05.2017г. с вписани показания, различни от нула, по нощна тарифа – 6713 и
по дневна тарифа – 15063, като не е посочено при какви показания по Т4 и Т 5 се монтира на
адреса.
Според показанията на разпитания в първоинстанционното производство свидетел С.
С. – специалист енергиен контрол в „ЕРП С.“ АД, който си спомня за процесната техническа
проверка на СТИ, с преносим лаптоп със специален софтуер на него за процесния СТИ
установили, че има натрупана ел. енергия в тарифа, която не се отчита от инкасаторите и по
този начин не може да бъде заплатена, не открили собственика, намерили със сигурност
един свидетел, обяснили какъв е проблема, показали записаното в КП и това, което се вижда
на лаптопа, и на електромера.
В първоинстанционното производство е изслушана СТЕ, като видно от писменото
заключение на ВЛ инж.Н., възприето от въззивния съд като пълно, компетентно и
обосновано, при софтуерно прочитане на паметта на процесния СТИ с фабр.
№7050733/2007г. са установени показания в регистър Т4 – 008383,141 и в регистър Т 5 –
002455,530. ВЛ по СТЕ заключава, че не е възможно да се установи на какво се дължи
наличието на показанията в невизуализираните регистри Т4 и Т5 на електромера, тъй като
от паметта на този тип електромери могат да се прочетат текущите показания на тарифите.
Видно от СТЕ, при софтуерното прочитане на паметта на СТИ не са установени данни за
това кога и по какъв начин са възникнали показанията в регистри Т4 и Т5, тъй като в
паметта няма информация за показанията по тарифите в минали периоди, както и
информация за настъпили събития в минали периоди.
ВЛ инж.Н. по СТЕ в СЗ пред първоинстанционният съд установява, че процесният
СТИ е работил при друг абонат, сменен е, предоставен за последваща метрологична
проверка и отново е монтиран на процесния адрес при показания, които са след последваща
метрологична проверка, при която се натрупва малко количество ел. енергия, необходимо за
изследване на електромера. ВЛ по СТЕ посочва, че към момента на проверката на
електромера, същият е бил метрологично годен, тъй като е преминал последваща
метрологична проверка през 2017г. и срокът му на годност е 6г., което означава до 2023г. В
СЗ ВЛ по СТЕ посочва, че възможно е тези показания да са натрупани при работата на
електромера при предходния абонат и СТИ да е монтиран при тези показания на процесния
адрес на ищеца.
5
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за
недължимост на парично вземане в размер на исковата сума от 2068,37лв., предмет на
делото, е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от
предявяването му.
Разгледан по същество искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен
изцяло.
С оглед правната природа на отрицателният установителен иск с правно основание
чл.124 ал.1 ГПК, предмет на делото, в тежест на ответника е в условията на пълно и главно
доказване да установи основанието и размера на оспореното от ищеца, претендирано от
ответника срещу ищеца парично вземане, респ. в тежест на ищеца е да докаже възраженията
си за недължимост на вземането.
С измененията на Закона за енергетиката (ДВ – бр. 54/17.07.2012 г.) в разпоредбата
на чл. 83, ал. 1, т. 6 от същия закон е предвидено, че устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществява съгласно норми, уредени в Правила за
измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване на случаите неизмерена, неправилно и неточно измерена
електрическа енергия. Следователно, с влизане в сила на измененията на чл. 83, ал. 1, т. 6 от
ЗЕ (ДВ – бр. 54/17.07.2012 г.), законодателят е предвидил възможност да бъдат извършвани
корекции на сметките на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена ел.енергия, а, считано от 08.05.2018г., с изменението на чл.83 ал.1 т.6 от
ЗЕ - ДВ, бр.38 от 2018г., в сила от 08.05.2018г., и в случаите на ел. енергия, за която има
измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ, какъвто е процесния случай, но при
спазване на определени правила – ПИКЕЕ, като по силата на законовата делегация на чл. 83,
ал.2, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4-6, вр. чл. 21, т. 3 ЗЕ за приемане на подзаконов нормативен акт,
уреждащ спорната възможност за корекционна процедура, с решение на КЕВР са приети
действащите ПИКЕЕ /ДВ, бр.35/30.04.2019г./, в сила от 04.05.2019г.
В процесният случай оспореното от ищеца парично вземане за исковата сума от
2068,37лв. е претендирано от ответника в хода на процеса като дължима сума по корекция
за измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за
търговско измерване, начислена на основание чл.55 ал.1 от действащите ПИКЕЕ /ДВ,
бр.35/30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г./. В тази връзка и по повод твърденията на
ответното дружество същото следва да установи в процеса пълно и главно факта на
извършена техническа проверка на място на процесния СТИ на ищеца по реда на чл.46 ал.1
ПИКЕЕ от 2019г., за резултатите от която е съставен констативен протокол по реда на чл.49
от ПИКЕЕ /ДВ, бр.35/30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г./, както и наличието на
6
фактическият състав на разпоредбата на чл.55 ал.1 и ал.2 от ПИКЕЕ, пораждащ оспореното
от ищеца право на корекция на ответника, според която, в случаите, в които се установи, че
са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ,
операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество
ел. енергия в тези регистри, като съгласно чл.55 ал.2 от ПИКЕЕ, преизчисляването по ал.1 се
извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на
чл.49 ПИКЕЕ.
По делото не е спорен факта, че ищецът е „потребител на енергийни услуги“ по
смисъла на §1 т.41б б.“б“ от ДР на ЗЕ за процесното място на доставка на ел. енергия, като
на същия от страна на ответното електроразпределително дружество, вкл. и през процесния
период, са предоставяни услуги по достъп и пренос до електроразпределителната мрежа.
Безспорно се установи, че на 13.11.2019г. от служители на „ЕРП С.“ АД е извършена
техническа проверка на място на процесния СТИ на ищеца. Същата е извършена на
13.11.2019г., т.е. след влизане в сила на ПИКЕЕ /ДВ, бр.35/30.04.2019г./, за резултатите от
която е съставен КП №1502687/13.11.2019г. при отсъствие на ползвателя – ищец, при
спазване на реда по чл.49 от ПИКЕЕ, в частност на чл.49 ал.3 от ПИКЕЕ, като КП е
подписан от представител на оператора на съответната мрежа и от двама свидетели, които
не са служители на оператора. Безспорно от подкрепящите констатациите в КП
№1502687/13.11.2019г. свид. показания на С. С., т.5 от КП №188/07.04.2020г. от
метрологична експертиза на средство за измерване, както и от писменото заключение на ВЛ
по СТЕ, се установи наличието на показания в невизуализираните регистри Т4 – 8383,141, Т
5 – 2455,530, общо 10 838 кВтч., с които е завишено потреблението на абоната – ищец в
резултат на начислената му на основание чл.55 ал.1 ПИКЕЕ корекционна сума от 2068,37лв.
Съдът приема обаче, че по делото не е доказано пълно и главно от ответника /въззивник/, в
чиято тежест е, установените в невизуализираните регистри Т4 и Т 5 на средството за
търговско измерване цифрови показания да съставляват измерени количества електрическа
енергия и то именно след монтажа на СТИ на процесния адрес на потребление на ищеца,
както изисква разпоредбата на чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ, поради което не е налице фактическият
състав на чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ, на което основание предявеният отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост на исковата сума от 2068,37лв.
се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
Противно на оплакванията във въззивната жалба, за да е налице хипотезата на чл.55
ал.1 от ПИКЕЕ не е достатъчно само установяване чрез метрологична проверка на средство
за измерване, че има измерени количества енергия в невизуализираните регистри на СТИ.
Разпоредбата на чл.55 ал.2 от ПИКЕЕ следва да се тълкува в нейната взаимовръзка с ал.1 от
същата, съгласно която, при установени измерени количества ел. енергия в невизуализирани
регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на
СТИ в тези регистри. В настоящият случай процесния СТИ с фабр.№7050733 е произведен
през 2007г. и видно от Протокол №М 5120405 за монтаж/демонтаж на електромер, е
7
монтиран на 13.05.2017г. на процесния адрес на доставка на ел. енергия на ищеца не като
нов, а с показания, различни от нулеви, по активните тарифи - нощна /6713/ и дневна
/15063/, като в протокола за монтаж не е посочено изрично при какви показания по
невизуализираните регистри Т4 и Т5 е монтиран. Видно и от установеното от ВЛ по СТЕ в
СЗ пред първоинстанционният съд, процесният СТИ е работил при друг абонат, сменен е,
предоставен е за последваща метрологична проверка и отново е монтиран на процесния
адрес на ищеца при показания, които са след последваща метрологична проверка, при която
също се подава товар. Видно от Протокол от последваща метрологична проверка на
процесния СТИ към заявка №184/11.04.2017г., извършена преди монтажа му на процесния
адрес на ищеца, са вписани кр. показания само по активните Тарифа 1 и Тарифа 2, но не и
тези по невизуализираните регистри Т4 и Т 5. Следователно, по делото не е доказано от
ответника пълно и главно установените цифрови показания в невизуализираните регистри
Т4 и Т5 на процесния СТИ да съставляват измерени количества ел. енергия след монтажа на
процесния СТИ на адреса на ищеца, поради което не е налице фактическият състав по чл.55
ал.1 от ПИКЕЕ и следва да бъде отречено правото на корекция на ответното
електроразпределително дружество, на което основание предявеният отрицателен
установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК се явява основателен и доказан и като такъв следва да
бъде уважен изцяло. Видно от СТЕ, от паметта на процесния СТИ могат да се прочетат
текущите показания на тарифите, и при софтуерно прочитане на паметта на СТИ не са
установени данни за това кога и по какъв начин са възникнали показанията в
невизуализираните регистри Т4 и Т5, т.е. недоказано е, служебно начислените от ответника
на ищеца 10 838 кВтч. да съставляват измерени след монтажа на СТИ при ищеца на
процесния адрес на доставка, поради което не е доказан ФС на чл.55 ал.1 ПИКЕЕ, като
оплакването във възивната жалба в обратна насока, е неоснователно.
На следващо място, начислението от ответника по реда и на основание чл.55 ал.1 от
ПИКЕЕ на исковата сума от 2068,37лв. е за исковия период от 14.05.2017г. /когато
електромерът е монтиран в обекта на ищеца/ до датата на демонтажа му на 13.11.2019г., част
от който исков период от началото му - 14.05.2017г. до 03.05.2019г. вкл., е преди влизането в
сила на приложимите ПИКЕЕ /ДВ, бр.35/30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г./. Следва да се
има предвид, че действието на нормите на новите ПИКЕЕ е занапред, т.е. те уреждат
отношения, възникнали след влизането им в сила, като за оператора не съществува
материално правно основание да начислява и определя цена на допълнителни количества
енергия по тези правила за периоди от време преди влизането им в сила, какъвто е
процесният случай за по-голямата част от исковия период.
Не без значение е и обстоятелството, че за част от процесния корекционен период са
действали предходни ПИКЕЕ, при които правоотношението по корекцията на сметката на
потребителя – ищец е между крайния снабдител и крайния клиент. Извършвайки корекция
за период, обхванат от предходните ПИКЕЕ, операторът на мрежата претендира вземане,
което не му се следва, доколкото титуляр на същото е крайният снабдител.
8
По изложените по-горе съображения, предявеният отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124 ал.1 ГПК за недължимост на исковата сума от 2068,37лв. се явява
изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Поради съвпадение в изводите на въззивна и първа инстанция, обжалваното съдебно
решение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, респ.
въззивната жалба отхвърлена изцяло, като неоснователна и недоказана.
При този изход на спора претенцията на въззивника за присъждане на съдебни
разноски по делото за първа и въззивна инстанции се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена, съобразно което и съдът не следва да се произнася по възражението на
въззиваемата страна по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от въззивника адв.
възнаграждение.
Изходът на спора обоснова основателност на претенцията на въззиваемата страна за
присъждане на направените съдебни разноски за въззивното производство, съгласно
представен списък по чл.80 от ГПК /за заплатено адв. възнаграждение за един адвокат/ в
доказан размер от 450лв., които следва да бъдат възложени в тежест на въззивника.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 пр.1 от ГПК, В. окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260145/09.09.2020г., постановено по Гр.д.№896/2020г.
по описа на РС – В. Т..
ОСЪЖДА „Е. С.“ АД със седалище и адрес на управление гр.В., бул.“В. В. ....., В. Т.
– Е, с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Х. Г. от гр.В.Т., ул.“С. В.“ № 8, вх.В, ап.6, с
ЕГН **********, сума в размер на 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща
направени съдебни разноски във въззивното производство.
На основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10