Р Е Ш Е Н И Е
№ 260000 13.01.2022 г. гр. Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На 14.12.2021 г.
В публично заседание в състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар: Милена Ташева
сложи за разглеждане докладваното от съдия Атанас Динков
гр. дело № 227 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 200 от Кодекса на труда КТ).
В исковата молба (ИМ), подадена
от С.Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, в качеството му на работник,
назначен във фирма „МЕМО-73“ ЕООД, ЕИК ***, с. Н.М., общ. Батак, обл.
Пазарджик, ул. „М.“ № **, чрез адв. С.Н. *** против „МЕМО-73“, ЕИК ***, с. Н.М.,
ул. „М.“ № **, община Батак, представлявано от управителя М.И.Г., ЕГН **********,
се твърди, че ищецът започнал работа като шофьор на тежкотоварен автомобил - 12
и повече тона по НКПД – 8332205, по силата на трудов договор № 041/29.07.2019
г. с фирма „МЕМО-73“ ЕООД, ЕИК ***, с. Н.М., общ. Батак, обл. Пазарджик, ул. „М.“
№ **.
Ищецът твърди, че във връчената
му длъжностна характеристика основните му задължения били описани подробно,
както следва: преди излизане на път да извършва преглед на МПС, да проверява
горивото, охладителната течност, маслото, гумите, състоянието и работата на
двигателя, скоростната кутия, кормилното управление, осветлението, спирачките,
предния и заден мост, закрепването на товара, да получава пътен лист и
разписание, заверени от ръководителя му, по време на път да следи за нормалната
работа на двигателя, механизмите на трансмисията и да спазва безопасността на
движение, при продължително пътуване да проверява състоянието на товара и
автомобила, да изпълнява и други конкретно възложени задачи, свързани с
изпълняваната длъжност. Ищецът твърди, че изпълнявал съвестно всички тези
задължения, никога не бил извършвал нарушения и не бил санкциониран за каквото
и да е било.
Твърди, че на 23.01.2020 г. бил
командирован до Република Турция, като водач на товарен автомобил, марка „ДАФ“,
с рег. № ***и ремарке, с рег. № ***, като преди това трябвало да натовари ПВЦ
гранули от склад на територията на Лукойл Нефтохим, гр. Бургас. На същата дата
около 14.30 ч. спрял пред склад на територията на Лукойл Нефтохим за товарене
на стоката. Качил се на каросерията, дръпнал щорите назад и свалил страничните
дъски. Самата каросерия имала наредени само странични дъски - по 5 на
отделение, като най-долната лежала на пода, а нагоре през 50-60 см. се
разполагали другите четири дъски. След като били натоварени 8 палета, трябвало
да премести камиона до задната част на склада, където щял да бъде донатоварен с
още ПВЦ гранули. Качил се на каросерията на камиона, преместил щората напред и
започнал да нарежда страничните дъски обратно по местата им. След като се
опитал да поставя четвъртата поред дъска, тя внезапно се счупила, залитнал
назад и се строполил от каросерията на камиона долу на земята от около 1 метър
височина. Паднал на лявата си страна на таза и почувствал ужасяваща болка в
областта на левите си крак и таз. Не можал да се изправи и се обадил на
колегата си М.Т., който по това време също работел като шофьор в „МЕМО-73“ ЕООД
и в момента товарел преди него ПВЦ гранули отзад на същия склад, като го
помолил да дойде и да му помогне. Уплашил се много, видял че и мотокаристката
която товарела камиона дошла веднага при него, като видяла какво се случило. Тя
му казала да не мърда, да не прави никакви движения и че ще се обади за помощ,
като същевременно се събрали и много други хора около него. Понечил да се
изправи сам, но почувствал отново ужасна болка в лявата част на крака и таза и
се уплашил още повече. След като М. дошъл заедно с още един човек повдигнали ищеца
и го качили на вилицата на мотокара. Не знаел кой се бил обадил, но след
няколко минути дошла линейка и от нея излезли 3-ма човека. Те го вдигнали,
поставили го на носилка и го качили заедно с нея в линейката, като го закарали
в болница в Бургас. Там го приели по спешност, направили му рентгенова снимка и
доктора, който го прегледал му казал, че има счупване на тазобедрената става -
пертрохантерно счупване на ляво бедро. Попитал го какво смятат да правят и той
му отговорил, че трябва спешно да се оперира. Обадил се и на собственика на
фирмата, в която работел - М.Г.и му разказал какво се е случило и къде се
намира в момента. Той му казал, че тръгва веднага от гр. Пещера, да се успокои
и че той лично ще го закара до Турция в болница. Докато го изчаквал, болките се
усилвали и той почти не можел да си намери място на носилката, стоял в коридора
и се молел Гаджев да дойде възможно най-бързо. Той дошъл около 20.30 ч. със
сина си - И. и двамата го качили на предната седалка на неговият личен
автомобил и тръгнали за Турция. Ищецът казал на М.Г., че изпитва ужасни болки в
левият крак, левият таз и гърба, последният му казал, че възможно най-бързо ще
кара до Турция, но все пак трябва да внимава, тъй като не е линейка и може да
му се влоши състоянието, ако не кара внимателно. Сутринта към 05.00 ч. на
24.01.2020 г. пристигнали в ортопедична болница в Истанбул, където приели
ищеца, направили му обстоен преглед и след него му казали, че понеже имал
поставен стенд на кръвоносен съд до сърцето, трябвало да го преместят в болница,
където имало кардиологичен център и там да го оперират. Линейка го закарала в
късният следобед до Университетска болница „Безмиалем Вакъф“ в гр. Истанбул,
където го приели и настанили. Там също го прегледали и лекарите му казали, че
тъй като пиел разводняващи кръвта хапчета, трябвало да се изчакат поне 5 дни,
за да можело да му се направи операция и му била поставена диагноза: счупване
на лява бедрена шийка, закрито. Бил настанен в стая на 2 етаж и започнал
активно лечение с обезболяващи медикаменти, инжекции, таблетки и системи.
Болките обаче не намалявали и докторите му казали да потърпи още малко до
операцията. Вечерите били изключително кошмарни - почти не можел да спи,
обземали го черни мисли относно предстоящата операция и се притеснявал за
близките си. На 30.01.2020 г. претърпял тежка операция, която продължила около
3 часа и му била поставена метална пластина. Останал още три дни в болницата и
лекарите му казали, че трудно ще се възстанови напълно и че трябва да се пази
много, да внимава и да не работи нищо тежко повече. На 03.02.2020 г. негови
роднини от Турция го взели от болницата и той се прибрал в дома си в Истанбул.
Бил му издаден болничен лист за един месец, а след 10 дни се върнал за
контролен преглед при който му изкарали хирургичните конци от лявата част на
крака. На 24.02.2020 г. се прибрал в Република България при съпругата си Д.К.Й.
*** с твърдото намерение да потърси правата си по надлежния законоустановен ред
в Република България за това, което му се случило и преживял впоследствие.
Твърди, че след като получил
всички медицински документи от болницата в Република Турция и ги превел на
български език, посетил ОКПСМ при МБАЛ „Пазарджик“ АД за преглед и
освидетелстване, откъдето му било издадено СМУ № 60/2020г. със заключение, че в
резултат на претърпяната от него трудова злополука имал: счупване на бедрената
шийка, закрито, на лявото бедро, наложило оперативно лечение и това счупване му
е причинило трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник. Сезирал
Инспекцията по труда - Бургас и НОИ, Териториално поделение - гр. Бургас за
извършване на разследване на злополуката и комисия излязла с категорично
заключение, след проведено задълбочено и обстойно изследване на всички факти и
обстоятелства, че фирма „МЕМО-73“ ЕООД - осигурител и работодател е нарушил чл.
66, т. 2 от КСО и чл. 12 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда
за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и чл.
12 от Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска.
В резултат на тези нарушения на ответното дружество били съставени актове за
нарушения на нормативни актове и наложени имуществени санкции по КСО - Протокол
№ Ц5103-02-12/12.10.2020 г. на Териториално поделение на НОИ - гр.Бургас.
Твърди също така, че в тази
връзка на 16.11.2020 г. до „МЕМО-73“ ЕООД, ул. „М.“ № **, с. Н.М. ПК 4581, ЕИК ***
от Териториално поделение на НОИ - Пазарджик било издадено разпореждане с №
43/16.11.2020 г., че декларираната злополука станала със С.Й., ЕГН **********,
л.к № *********, на 23.01.2020 г. се приема за трудова злополука по чл. 55, ал.
1 от КСО.
Освен всичко преживяно от него, в
резултат на претърпяната от него трудова злополука разбрал, че ответното
дружество прекратило трудовия му договор без негово знание и съгласие, а когато
трябвало да постъпи в болница за лечение и възстановяване в Република България
се оказало, и че не било плащало и съответните здравни осигурителни вноски на
негово име, поради което не успял да проведе адекватно лечение и възстановяване
в страната.
Навежда, че от изложената
фактическа обстановка безспорно се установявали кумулативно предвидени
предпоставки за възникване на отговорността на ответното дружество по чл. 200,
ал. 1 от КТ, а именно: трудово правоотношение, трудова злополука, претърпени
вреди и причинна връзка между вредите и злополуката.
Навежда, че според закона,
работодателят трябвало да осигури безопасни и здравословни условия на труд,
посредством отстраняване на опасността, ограничаване на вероятността да настъпи
или намаляване на неизбежните вредни последици. С нарочен акт - Закон за
безопасните и здравословни условия на труд бил установен и начина, обезпечаващ
изпълнението на това задължение. В тази насока работодателят „МЕМО-73“ ЕООД,
ул. „М.“ №**, с. Н.М. ПК 4581, ЕИК ***, следвало да осигури адекватни
инструкции, обезпечаващи разпознаване на конкретните рискове от дейността и
предприемане на адекватни мерки за предотвратяване или ограничаване на
увреждането. Липсвал инструктаж за съответните рискове за това към деня на
злополуката - 23.01.2020 г., липсвало цялостно изпълнение от страна на
работодателят за задължението да инструктира периодично и ежедневно във връзка
с безопасността на възложената работа. От установеното до тук се налагал извод, че причинената му телесна повреда от трудова злополука
на 23.01.2020 г. била предизвикана от незачитане от страна на ръководството на
„МЕМО-73“ ЕООД, ул. „М.“ № **, с. Н.М. ПК 4581, ЕИК *** на законите и
подзаконовите нормативни актове, определящи правилата и нормите за определяне
на здравословни и безопасни условия на труд, което давало основание за
ангажиране отговорността на работодателя за претърпените от ищеца неимуществени
вреди - първоначален шок, стрес и страдания и последвали негативни емоции от
чувство на страх, безсилие и безпокойство.
Моли съда, да постанови решение,
с което да осъди фирма „МЕМО-73“ ЕООД, ЕИК ***, с. Н.М., общ. Батак, обл.
Пазарджик, ул. „М.“ № **, с управител М.И.Г., да му заплати сумата в размер на
30 000 (тридесет хиляди) лева за претърпените от ищеца неимуществени вреди в
резултат на претърпяна трудова злополука на 23.01.2020 г. в гр. Бургас, ведно
със законната лихва от момента на увреждането до окончателното изплащане на
същата. Претендира
разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „МЕМО-73“, ЕИК ***, с. Н.М., ул. „М.“ № **, община
Батак представлявано от управителя М.И.Г., с ЕГН **********, с който се оспорва предявения иск по основание и размер, и се моли
да бъде отхвърлен като неоснователен. Оспорва фактическите твърдения изложени в
ИМ и противопоставя на тях свои твърдения за фактите по спора. Оспорва описания
механизъм на настъпването на трудовата злополука по посочения от ищеца механизъм. Оспорва
изцяло твърденията на ищеца.
Не оспорва, че вследствие на
настъпилата злополука на пострадалия С.Й. била причинена телесна повреда,
изразяваща се в счупване на лява бедрена шийка, закрито, пертрохантерно
счупване на лявото бедро. Непосредствено след инцидента бил откаран в „УМБАЛ
Бургас“ АД, при което се наложило хирургическа операция, представляваща
поставяне на метална фиксация. Твърди, че на същата дата - 23.01.2020 г. пристигнал
със синът си И. Гаджев в болницата в гр. Бургас.
Твърди, че С.Й. заявил пред тях,
че не искал да се лекува в България, а искал да се лекува в Турция. Самият той
в спешния сектор на „УМБАЛ Бургас“ АД подписал декларация за отказ от лекуване
в България, и пожелал да се лекува в Република Турция, и именно затова ответникът
го закарал до Истанбул, където бил настанен в Университетска болница „Безмиалем Вакъф“. Операцията преминала успешно, без
усложнения.
Оспорва твърденията в ИМ, че ответникът
е искал да закара ищеца да се лекува в Турция, като неверни, като от своя
страна твърди, че С.Й. е поискал да се лекува в Турция, тъй като нямал доверие на лекарите в България и
поради това ответникът най-услужливо го е закарал в Турция.
Твърди по отношение на дъските,
които се редят на полуремаркето, че тъй като те са алуминиеви, и не са дървени,
няма как ищеца с голи ръце да счупи такава дъска и да падне. Твърди, че тези
дъски държат и укрепват товара от всяка страна, а в такова полуремарке се
товари товар от 24 тона. Алуминиевите дъски наредени на полуремаркето странично
били предназначени да държат и укрепват тежък товар, и не било възможно един
нормален човек, да счупи с голи ръце такава дъска, а дори да се приеме, че се е
счупила шофьорът на автомобила нямало как да падне заради счупена дъска. В
длъжностната характеристика в основните длъжностни задължения т. 7 било
записано, че шофьорът при поява на неизправности или повреди вземал мерки за
отстраняването им. Тоест, ако е имала пукнатина или опасност от счупване на
алуминиевата дъска или опасност от счупване, негово задължение било да отстрани
същата, защото спуканата дъска нямало как да укрепва тежък товар.
Оспорва твърденията в ИМ за това,
че лекарите в Турция били казали на ищеца, че повече не трябва да работи.
Твърди, че лично той - ответникът, загрижен за състоянието на пострадалото лице
разговарял с лекуващия лекар за състояние му и лекарят му казал, че няколко
дена ще изчакат преди операцията, тъй като ищецът пиел разводняващи кръвта
хапчета, ще го оперират и ще се възстанови в рамките на един месец. Твърди, че
преди да потегли за България от чисто човешка гледна точка като негов
работодател го попитал има ли джобни пари в него, ищецът отговорил, че има, но
нямало да е лошо ако му даде още малко. Твърди, че е дал на ищеца 400 евро, 200
турски лири в болницата в Турция, за да не остане без пари, което се равнявало
общо на 3800 турски лири.
Оспорва твърденията в ИМ, по
отношение на здравословното и психичното състояние на ищеца, че се е затворил в
себе си, станал необщителен и подтиснат човек и от енергична личност се е
превърнал в пълна развалина до края на живота си. Твърди, че от време на време,
негови колеги - шофьори му казвали, че го срещали по митници, тир - паркинги и
се разминавали, и имал информация, че ищеца до края на месец февруари 2021 г. е
работил в друга транспортна фирма.
По отношение на здравноосигурителния
статус на ищеца, ответникът твърди, че през тези месеци през който не е бил здравноосигурен,
ищецът не е работил при него. Видно от трудовия договор ставало ясно, че е
започнал работа на 29.07.2019 г., а договорът му е бил прекратен на 21.02.2021
г. през който период ищецът е бил здравноосигурен.
В отговора се твърди, че месец
след инцидента ответникът разговарял със С.Й., относно здравословното му
състояние и последният го уведомил, че не знае дали вече ще работи в близките
месеци и предвид възрастта му - 70 години, едва ли ще се върне на работа, че не
мисли вече да работи, бил уморен бил възрастен и т.н. Ответникът твърди, че
се разбрали с ищеца трудовия му договор да бъде прекратен, считано от 21.02.2020 г. по взаимно
съгласие. Твърди също така, че през периода от датата на инцидента до
освобождаването му С.Й. е бил в неплатен отпуск, зачетен за осигурителен стаж,
а при освобождаването ищеца му е било изплатено обезщетение на основание чл.
224 от КТ, сумата от 166.37 лева за 6 дни неползван отпуск.
Ответника твърди, че след като се
завърнал в България, уведомил счетоводителят на дружеството си и след консултация
с Инспекцията по труда гр. Пазарджик им било обяснено, че след като лицето не е
било на болнично лечение в България и нямало да ползва болнични, не било
необходимо уведомяване на НОИ, поради която причина не уведомил и не декларирал
трудовата злополука.
Оспорва твърденията в ИМ, че
ищецът не бил инструктиран по надлежния ред, като твърди, че за периода през който ищецът е бил на работа в
дружеството е бил инструктиран, като всички други служители и работници.
Оспорва твърдяната в ИМ, причинно-следствена
връзка, между настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищеца
неимуществени вреди.
Навежда, че дори и да се приеме,
че вредите са настъпили вследствие на твърдяното, това обстоятелство не било
основание да се приеме, че същите са в резултат на деликт по смисъла на чл. 45
от ЗЗД - виновно, противоправно деяние, в причинно-следствена връзка, с което е
настъпила вредата. Предвид сочената от ищеца фактическа обстановка счита, че в
случая се касае за изцяло виновно поведение на ищеца - залитане, подхлъзване и
падане от ремаркето, което се изразява в груба небрежност, невнимание и
лекомислие от страна ищеца.
Навежда, че претендираното от
ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди е прекомерно
завишено и не е съобразено, както с икономическата и социалната действителност,
така и с конкретни обстоятелствата, при които следва да се ангажира
отговорността на извършителя на деянието, респ. на работодателя.
Навежда, че пострадалият, към
момента на настъпването на злополуката е бил на 70 - годишна възраст, която
възраст е близка до средната продължителност на живота в страната, според
статистиката на НСИ, който критерий счита, че не е съобразен от ищеца при
определянето на размера на исковата му претенция за дължимото му обезщетение за
неимуществени вреди. Претендирания от ищеца размер на обезщетението не бил
съобразен и с други относими и съществени за този въпрос обстоятелства, каквито
се установяват от приложените от него документи към исковата молба. От
представената Епикриза от Университетската болница „Безмиалем Вакъф“ в Турция
от 02.02.2020 г. се установявало, че пострадалият е имал и други заболявания - есенциална
първична хипертония. Не били приложени доказателства, от които да може да бъде
направено някакво предположение, че ищецът е с временна или трайно намалена
работоспособност. Навежда, че единственият орган, който може да установи
работоспособността са органите на ТЕЛК и НЕЛК. Навежда подробни правни и фактически доводи за приложение на чл. 201, ал. 2
от КТ. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК,
намира за установено следното:
Не се спори по делото, че ищецът С.Й., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, е бил назначен с трудов договор
№ 041/29.07.2019 г., на длъжност – „шофьор на
тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона по НКПД – 8332205“, в ответното
дружество „МЕМО-73“ ЕООД, ЕИК ***, с. Н.М., общ. Батак, обл. Пазарджик, ул. „М.“
№ **, представлявано от управителя М.И.Г., ЕГН **********,
което обстоятелство се установява и от приложения трудов договор.
С Разпореждане № 43 от 16.11.2020 г. на НОИ, Териториално поделение –
Пазарджик, на основание чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО),
декларираната злополука вх. № Ц51011225 от 24.08.2020 г. на Териториално
поделение на НОИ – Пазарджик от осигурителя „МЕМО-73“ ЕООД, ЕИК ***, станала със
С.Й., ЛНЧ ********** е била приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.
По делото са приложени декларация за трудова злополука
вх. № Ц5101-12-25/24.08.2020 г. и протокол за трудова злополука №
Ц5103-02-12/12.10.2020 г. относно разследване и анализ на
трудовата злополука, станала на 23.01.2020 г. със С.Й., ЛНЧ **********.
По делото е приложена справка от НАП за актуално състояние на всички
трудови договори към 08.04.2021 г. за „МЕМО-73“ ЕООД, ЕИК *** от която се
установява, че със С.Й., ЛНЧ ********** е бил сключен трудов договор на
29.07.2019 г., който е бил прекратен на 21.02.2020 г. за длъжност - „шофьор на
тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона по НКПД – 8332205“, с основна заплата
560 лева.
По делото е представено заверено копие от книгата за инструктаж на работниците
и служителите във фирма „МЕМО-73“ ЕООД за периода от 29.07.2019 г. до
21.02.2020 г. и длъжностна характеристика на С.Й..
От заключението на изслушаната по
делото съдебномедицинска експертиза по
писмени данни № 385/2021 г. (СМЕ) се
установява, че ищецът С.Й., ЕГН **********, с постоянен адрес *** при трудова
злополука на 23.01.2020 г. е получил счупване на шийката на лява бедрена кост –
закрито. Описаното травматично увреждане е от действието на твърди тъпи
предмети и отговаря да е получено по начин отразен в исковата молба – при
падане върху терена от каросерия на товарен автомобил. Счупването на шийката на
лява бедрена кост е причинило на ищеца - трайно затруднение на движенията на
левия долен крайник. При правилно протичане на оздравителния процес до пълното
възстановяване на движенията на левия долен крайник, с възможност за физически
натоварвания, е бил необходим срок от около 12 месеца. Към делото липсват
медицински документи за настъпили усложнения, което означава, че към настоящия
момент ищеца би следвало да е напълно възстановен от получените травматични
увреждания при трудова злополука на 23.01.2020 г. Би следвало ищеца да е
провеждал физиотерапевтични и рехабилитационни процедури във възстановителния
период. В делото няма данни дали е извършена оперативна интервенция за
отстраняване на имплантираните метали по време на първоначалната операция.
При изслушване на вещото лице д-р
Т.Т.С. в о.с.з. проведено на 18.11.2021 г. същия заявява, че срокът за възстановяване
от този тип травми е около 12 месеца. Няма медицински документи по делото, от
които да е видно, че са настъпили усложнения от получените травматични
увреждания, което от своя страна означава, че към настоящия момент ищеца би
следвало да е напълно възстановен. Вещото лице изяснява също така, че трайното
затруднение на движенията на левия долен крайник прави нетрудоспособен ищеца за
12 месеца. Съдът приема заключението по
изготвената СМЕ, тъй като е компетентно и добросъвестно изготвено и неоспорено
от страните.
По делото са допуснати и разпитани
по искане на страните, свидетелите Д.К.Й., Х.А.Х.и И. Ш..
От показанията на свидетеля Д.К.Й.,
се установява, че съпругът и С., работел като шофьор в ответното дружество и в
началото на 2021 г. претърпял злополука – паднал от камиона, след което му
направили операция на тазобедрената става, която била счупена. След операцията,
година и половина си бил вкъщи, преживял злополуката тежко, бавно се
възстановявал, имали финансови проблеми, свързани с плащане на квартира, ток и
храна. След инцидента не бил работил, в България не се бил лекувал и посещавал
рехабилитация.
От показанията на свидетеля
Х.А.Х.се установява, че свидетелят и ищецът Й. са работили
като колеги в ответното дружество, към момента на инцидента. За инцидента
свидетеля разбрал от трето лица, техен колега М.Т., който му звъннал и му
съобщил, че бай С. стъпал на една греда, паднал от колата си и си счупил крака,
като му казал да се обади на М.Г., което свидетелят Х. направил. Преди да дойде линейката ищецът също
помолил свидетеля да се обади на М.Г.да отиде на място, защото не искал да се
лекува в Бургас, а искал да го закара в Турция. Свидетеля твърди, че ищеца му е
заявил, че не разчитал на българските лекари и затова искал да се лекува в
Турция. След това свидетеля натоварил камиона на ищеца, М.Г.и синът му
пристигнали и откарали ищеца в Турция. Свидетелят твърди, че докато е работил в ответното дружество, винаги са
получавали инструктаж как да товарят ремаркета и да се пазят. Свидетелят
твърди, че нямало смисъл да се качва шофьора на ремаркето, което се товари,
защото имало кука, с която могат да се отворят щорите, респ. свалят гредите от
ремаркето. Свидетеля твърди, че не при всяка кола е имало такава кука, както и
че било малко рисковано да се стъпва по страничните греди на ремаркето.
От показанията на свидетеля И. Ш.,
се установява, че бай С. им се е обадил и им е съобщил, че е станал инцидент,
след което с баща му М.Г.тръгнали към него, взели го и го закарали да се лекува
в Турция. Свидетеля твърди, че са откарали ищеца в Турция по негово настояване,
тъй като нямал доверие на българските лекари.
Съдът кредитира с доверие
показанията на свидетелите, тъй като всеки от тях изразява личните си
възприятия и своята гледна точка за инцидента и състоянието на ищеца след него,
като показанията на свидетелите Д.К.Й. (съпруга на ищеца) и И. Ш. (син на
управителя на ответното дружество), преценя с оглед на всички други данни по делото, съгласно чл. **2 от ГПК, като взе предвид възможната тяхна заинтересованост
от изхода на делото.
Останалите събрани по делото
доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да
се обсъждат подробно.
При така установеното от
фактическа страна, съдът от правна страна, намира следното:
Разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ, предвижда, че
за вреди от трудова злополука, които са причинили временна неработоспособност
на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от
това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им. С оглед на това предпоставките, които следва да бъдат налице,
за да бъде уважен искът са: 1) валидно сключен между страните трудов договор,
2) претърпяване на трудова злополука от ищеца, 3) наличие на вреди, произлезли
вследствие на претърпяната трудова злополука и 4) причинноследствена връзка
между вредите и трудовата злополука. Вината не е елемент от фактическия състав
на имуществената отговорност по чл. 200, ал. 1 от КТ, както изрично е
установено и в текста на самата разпоредба. Отговорността на работодателя е
обективна и доказването на вина не е необходимо за уважаването на настоящия
иск.
По отношение на първата предпоставка - наличието на
валидно трудово правоотношение между страните се установи, че към момента на
настъпване на инцидента – 23.01.2020 г., между страните е бил налице трудов
договор № 041/29.07.2019 г., съгласно който ищецът е имал положението на
работник спрямо ответника – работодател. Това се установява по безспорен начин
от представените по делото доказателствени средства, като относно този факт не
се спори по същество. Поради това, съдът намира, че ответникът от гледна точка
на качеството си на работодател е адресат на нормата по чл. 200, ал. 1 от КТ.
По отношение на втората предпоставка - претърпяване
на трудова злополука от ищеца, съгласно трайната практика на ВКС, обективирана
в Решение № 31 от 02.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1894/2009 г., Решение № 319
от 22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 204/2009 г., Решение № ЗЗ9/10.10.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 859/2010 г. и др., влязлото в сила разпореждане по чл. 60, ал.
1 от КСО, с което се установява характерът на инцидента като трудова злополука,
представлява административен акт, удостоверяващ наличието на трудова злополука
и нейния механизъм, който е предпоставка за уважаване на исковете по чл. 200, ал. 1 от КТ. Следва да се отчете, че същия
е официален удостоверителен документ, ползващ се с материална доказателствена
сила и обвързва съда относно установените в него факти. В случая от
представеното по делото Разпореждане № 43 от 16.11.2020 г. на НОИ, Териториално
поделение – Пазарджик, се установява, че инцидентът е приет за трудова
злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, като в акта е описан и механизмът
на настъпване на злополуката, поради което тези обстоятелства се явяват
безспорни между страните. С оглед на това е налице и втората предпоставка за
ангажиране на имуществената отговорност на работодателя при настъпила трудова
злополука.
По отношение на третата предпоставка – наличие на
вреди за ищеца, претърпени вследствие настъпването на трудовата злополука, от представения
по делото доказателствен материал, се налага извода, че вследствие на
претърпяната трудова злополука на 23.01.2020 г. ищецът е получил счупване на шийката на лява бедрена кост – закрито.
По отношение на четвъртата предпоставка – причинноследствена връзка между вредите и трудовата
злополука е видно от заключението на вещото лице, че в резултат на претърпяната
трудова злополука, ищецът е получил процесните телесни увреждания, поради което
е налице причинноследствена връзка между вредите и трудовата злополука. Поради това съдът намира, че и този
елемент от фактическия състав на обективната имуществена отговорност на
работодателя по чл. 200, ал. 1 от КТ е налице.
По отношение на възраженията на ответника за
проявена груба небрежност и съпричиняване от страна на ищеца - в чл. 200, ал. 2 от КТ се предвижда намаляване на
отговорността на работодателя в случай на проявена от работника груба
небрежност. С оглед на тази разпоредба, както и на изрично определения характер
на отговорността на работодателя като обективна, се налага изводът, че и при
проявена груба небрежност от работника, за работодателя не е налице възможност
да се екскулпира напълно. В случая е налице само възможност да бъде намален
размера на обезщетението, като за да установи наличието на предпоставките за
прилагане на тази възможност, е необходимо работодателят да проведе пълно
главно доказване на твърдението си, че работникът е имал поведение
представляващо груба небрежност и че съществува причинноследствена връзка между
това поведение и настъпването на вредите. В практиката на ВКС е прието, че
следва да установи не просто, че работникът е допуснал нарушение на правилата
на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила
за безопасност(В този смисъл Решение № 125 от 04.05.2016 г. по гр. д. № 44**/2015
г. на ВКС, IV г.о.). С оглед на това не всяко нарушение на правилата на
безопасност на труда от пострадалия съставлява основание за намаляване на
обезщетението, а само това, при което е налице виновно допринасяне от страна на
пострадалия за настъпване на увреждането, при подчертано субективно отношение
(груба небрежност). За да е налице груба небрежност следва пострадалият да е
предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено да се е
надявал, че той няма да настъпи или че ще успее да го предотврати, като
доказването на нарушението на правилата вследствие на неполагане на грижата,
която и най-небрежният би положил е в тежест на работодателя (Така Решение № 60
от 5.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г., Решение № 194 от 21.06.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 1248/2010 г., III г. о., ГК). Разгледано в тази светлина, наведеното от ответника твърдение за провеждане
на инструктаж за работа и за спазване на условията за безопасно полагане на
труд не предпоставя възможността да не бъде ангажирана отговорността на
работодателя. Напротив, отговорността по чл. 201, ал. 1 от КТ е възложена на
работодателя тъкмо, защото в изцяло негова тежест е осигуряването на безопасни
условия на труд за работниците/служителите. В представеното по делото заверено копие от книгата за инструктаж на работниците и служителите във фирма „МЕМО-73“
ЕООД, не се сочат правила за начина на укрепване на товари, както и не се
предвиждат определени условия, обезпечаващи сигурността на работника, които той
следва да съблюдава. От представеното по дело Разпореждане № 43 от 16.11.2020
г. на НОИ, Териториално поделение – Пазарджик, в което е описан механизмът за
настъпване на трудовата злополука, не се установяват обстоятелства, от които
следва да се направи извод за вината на работника, поради която е настъпил
инцидентът. Ответникът не е ангажирал доказателства за доказването на
твърдяното от него - неспазване на правилата на проведения от него инструктаж
на ищеца. Простото твърдение за неспазване на правилата за безопасност на
труда, както и проведения инструктаж не представляват основание за прилагане на
възможността по чл. 200, ал. 2 от КТ за намаляване на претендираното от
работника обезщетение. С оглед на това, съдът намира и тези възражения на
ответника за недоказани и неоснователни.
С оглед установеното наличие на предпоставките за
ангажиране на отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 от КТ следва да
се определи размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди в
резултат на трудовата злополука.
В тази връзка, единството възражение на ответника,
което съдът намира за основателно е това за прекомерност на претендираното
обезщетение. За претърпените неимуществени вреди ищецът претендира
30 000 лева, който размер съдът намира за прекомерен, предвид всички
обстоятелства, имащи отношение към размера на дължимото обезщетение, каквито са
характера и тежестта на увреждането, настъпилите в резултат на травмата
усложнения, периодът, през който ищецът е търпял болки и страдания, ежедневните
битови неудобства в оздравителния период и налагащите ограничения в социалния
живот (Така т. II от ППВС № 4/1968 г., Решение № 38 от 13.03.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 323/2012 г., III г. о., ГК).
С оглед на това съдът съобрази, че в конкретния
случай в резултат на претърпяната трудова злополука ищецът е получил счупване
на шийката на лява бедрена кост – закрито, което му е причинило трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник, което е наложило операция.
Установи се, че след оперативното лечение на полученото
травматично увреждане до пълното възстановяване на движенията на левия долен
крайник на ищеца, с възможност за физически натоварвания, е бил необходим срок
от около 12 месеца. От доказателствения материал по делото се установи, че ищецът
се е възстановявал бавно, преживял е тежко злополуката, което представлява
значима промяна в личния и социалния му живот и то в негативен план, но към
настоящия момент е напълно възстановен.
Поради това, настоящият съдебен състав намира, че
справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би било
такова в размер на 16000 лева. Следователно предявеният иск е основателен до
тази сума, а за разликата до пълния претендиран размер от 30 000 лева,
същият е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените съдебно и деловодни
разноски. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, броя на
проведените съдебни заседания, разпитаните свидетели и представени
доказателства, намира направеното от ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за частично основателно, поради което същото следва
да бъде намалено до минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно - 2430 лева.
Съразмерно с уважената част от исковата претенция, в полза на ищеца следва да
се присъдят разноски в размер на сумата от 1296 лева за възнаграждение на един
адвокат.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на
ответната страна следва да се присъдят сторените съдебно и деловодни разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 1166.66 лева за възнаграждение на един адвокат.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС - Чирпан, сумата от 640 лева, представляваща държавна такса, върху
уважената искова претенция, 470 лева, заплатено възнаграждение на вещо лице по съдебно-медицинска
експертиза, както и сумата от 5 лева такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, фирма „МЕМО-73“,
ЕИК ***, с. Н.М., ул. „М.“ № **, община Батак, представлявано от управителя М.И.Г.,
ЕГН **********, да заплати на С.Й., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, сумата от 16000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, в резултат на претърпяна трудова
злополука на 23.01.2020 г. в гр. Бургас, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за присъждане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди за горницата над 16000 лева до
пълния предявен размер на иска от 30000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, фирма „МЕМО-73“, ЕИК ***, с. Н.М., ул. „М.“ № **,
община Батак, представлявано от управителя М.И.Г., ЕГН **********, да заплати
на С.Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, сумата от сумата от 1296 лева за възнаграждение на един
адвокат, съразмерно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, С.Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, да заплати на „МЕМО-73“, ЕИК ***,
с. Н.М., ул. „М.“ № **, община Батак, представлявано от управителя М.И.Г., ЕГН **********,
сумата от 1166.66 лева, възнаграждение на един адвокат, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, фирма „МЕМО-73“, ЕИК ***, с. Н.М., ул. „М.“ № **,
община Батак, представлявано от управителя М.И.Г., ЕГН **********, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
РС - Чирпан, сумата от 640 лева, представляваща държавна такса, върху уважената
искова претенция, 470 лева, заплатено възнаграждение на вещо лице по
съдебно-медицинска експертиза, както и сумата от 5 лева такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: