№ 11
гр. Стара Загора , 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ваня Тенева
при участието на секретаря Тонка Т. Кирева
като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело №
20205530103192 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са претенции по реда на чл. 59 ал. 9 от СК – за промяна на
местоживеенето на дете и свързаното с тази промяна искане за разрешение за
заместващо съгласие за пътуване в чужбина – чл. 127а от СК.
Предявена е искова претенция от Г. С. С., като майка и законен представител на
малолетния Ж. Д. М. срещу Д. Ж. М. по чл.127а, ал.2 от СК, както и за изменение
местоживеенето на детето по чл. 59 ал. 9 от СК.
Ищцата твърди в исковата си молба, че имало влязъл в законна сила развод от
01.02.2013 г., постановен с решение №1110/27.09.2013 г. по гражданско дело № 4027/2013 г.
на РС Стара Загора. Родителските права били присъдени на нея, а ответникът бил осъден да
заплаща издръжка и му бил определен режим на свиждане с общото им дете съгласно
закона.
Повече от 6 /шест / години обаче той не бил търсил детето си и не се интересувал от
него. Майката твърди също така, че синът им живеел с нея в Обединеното Кралство и вече 2
години учил в престижно училище в Лондон .
Поддържа още, че ответникът доскоро не правил проблем детето да е при нея в
Обединеното Кралство и да учи там. Сега когато си дошли в началото на август в страната
трябвало да се направи нова декларация - съгласие, с която детето им трябвало да се върне с
нея и да започне новата учебна година в чужина. Разговаряла многократно с бащата, но той
отказвал категорично, като заявил, че нямало да даде нова декларация – съгласие за
пътуване на детето в чужбина. Пояснява, че неявяването на детето в училище било свързано
с голяма глоба, която била за нейна сметка.
С това, че бащата не разрешавал този път детето да се върнело с нея счита, че
същият ограничавал неговото правото му на придвижване и неговото право да се развива
като личност.
1
С това негово несъгласие (а бащата дори не се интересувал от него и не го виждал)
се нарушавало правото му на свободно предвижване, което било регламентирано в
Конституцията на Република България. Съгласно чл.35, ал.1 от Конституцията на Република
България, всеки имал право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по
територията на страната и да напуска нейните предели, като това право можело да се
ограничава само със закон за защита на националната сигурност, народното здраве и правата
и свободите на други граждани. Това право на детето се регламентирало и съгласно чл.10,
ал.2, изр.ІІ от Конвенцията за правата на детето. Правото на детето или на неговите
родители да напускат която и да е страна подлежало само на тези ограничения, които били
предписани от закона и които били необходими за защита на националната сигурност,
обществения ред, общественото здраве или морал, или правата и свободите на други лица, и
които били съвместими с другите права, признати в тази Конвенция. Следвало да се вземе
предвид и разпоредбата на чл.24, ал.2 от Хартата на основните права на Европейския съюз,
според която при всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни
институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябвало да бъде от
първостепенно значение.
За предявяването на този иск не било необходимо конкретна причина и
непосредствена необходимост детето да пътува в чужбина. Достатъчно било да е налице
разногласие между родителите и невъзможност да се постигне такова, за да бъдел налице
правен интерес от сезирането на съда.
Искането е да се даде разрешение, заместващо съгласието на бащата на детето Д. Ж.
М., ЕГН **********, с адрес: *** и да се постанови решение, с което да се разреши на
детето Ж. Д. М., ЕГН ********** да напуска страната и да пътува до Обединеното Кралство
и ЕС, както и Швейцария и САЩ за срок до навършване на пълнолетие, придружавано от
своята майка и законна представителка Г. С. С., ЕГН ********** или друго упълномощено
от нея пълнолетно лице.
С уточнителна молба ищцата заявява, че желае промяна на местоживеенето на
детето в Обединеното Кралство, тъй като детето живее и учи там вече две години. След
завеждане на исковата молба ответникът дал разрешение за пътуване на детето в чужбина,
но правният интерес от поддържане на исковата молба произтичал от факта, че всеки път се
налагало да молят ответника и волята му е непостоянна. Уточнява, че периодът за пътуване
е три години.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника. Редовно призован лично
за първото по делото заседание бащата не се явява и не се представлява.
След приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото
доказателства съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По отношение на иска по чл. 127а ал. 2 от СК ищецът следва да докаже, че е налице
спор (в конкретния случай, че ответникът препятства, затруднява даването на това
разрешение) и нуждата/интересът на детето от пътуване до посочените страни за посочения
срок. По отношение промяната на местоживеенето ищцата следва да представи
доказателства за факта, че детето учи в чужбина, както и къде живее и с какви средства
майката издържа детето в чужбина.
Не е спорно по делото, а и видно от представеното удостоверение за раждане Ж. Д.
М. е с баща ответника Д. Ж. М. и към настоящия момент е на 13 години.
Между родителите му е постановено Решение за развод по взаимно съгласие по гр.д.
4027 от 2013г. по описа а РС Стара Загора. Със същото решение родителските права са
2
предоставени на майката и местоживеенето на детето е при нея на адреса тогава в село
Плоска могила община Стара Загора. Определен е режим на лични отношения с бащата
всеки първи и трети уикенд на месеца и един месец през лятото.
Впоследствие майката се е преместила да живее във Великобритания и е взела със
себе си детето Ж., като всяко връщане в страната и обратно пътуване в чужбина е било
съпроводено с декларация - съгласие на бащата детето да напуска страната и да пътува с
майка си.
При последното си завръщане през 2020г. ищцата е имала значителни затруднения
при получаването на декларацията – съгласие от страна на бащата. За тези затруднения,
както и за живота на майката в Обединеното Кралство беше разпитан един свидетел – С. И.
Т.
Същият познава ищцата и сина покрай майка му, която била колежка с ищцата.
Свидетелят разказва, че миналата година, когато Г. се прибрала в България с детето си,
имала проблеми с декларацията – съгласие от страна на бащата. Ответникът подписал
декларацията при уговорка с майката да не заплаща издръжка на детето си и бившата му
съпруга да му потърси работа във Великобритания. Уговорили се за среща при нотариус, но
бащата нямал лична карта. Поставил условие да му се издаде документ за самоличност.
Ищцата заплатила всички необходими такси за документа за самоличност включително и
наложени глоби на ответника. Самият свидетел присъствал на разговора и на плащането на
таксите за личната карта. Свидетелят разказва, че ответникът злоупотребявал с алкохол. От
своя страна майката е уредила живота си в Лондон, където учи и работи. Детето също учи и
живее с нея там. Свидетелят често пътувал до Англия и по-специално до Оксфорд и е
посещавал заедно със съпругата си дома на ищцата.
По делото е изготвен социален доклад като е проведено интервю и с двамата
родители поотделно. Релевантно за настоящото производство е как протича ежедневието на
майката и детето в Лондон предвид искането за промяна на местоживеенето и свързаното с
това заместващо съгласие за пътуване в чужбина. Бащата заявява, че след последното
разрешение за една година няма да даде ново съгласие. Същевременно и от двамата
родители се установява, че детето се прибира в България т.е. бащата има възможност да
осъществява контакти със сина си, който все още има приятелски кръг тук, но като цяло
майката и Ж. са устроили живота си в чужбина.
Представени са в превод на български език – удостоверение от 18.01.2021г. от
училище „Бръмфийлд“ Лондон, Великобритания и трудов договор на майката. Видно от
тези документи Ж. е записан и посещава редовно училището и е постигнал съществен
напредък. От своя страна майката има постоянна работа, а освен това продължава да се
образова и по думите на свидетеля, обсъдени по-горе, получава и финансова подкрепа от
държавата там.
Към момента на сезиране на съда с настоящата молба и макар детето да има
3
обичайно местопребиваване в Обединеното кралство, настоящият състав е приел да разгледа
молбата за изменение на местоживеенето на детето и свързания с него иск за разрешение за
заместващо съгласие за пътуване в чужбина на основание чл. 12 параграф 1 буква „б“ от
Регламент 2201/2003 г. като следва да се има предвид, че към август месец 2020г.
Обединеното Кралство не е член на ЕС, но в преходния период т.е. до 31.12.2020 г. се
прилага европейското законодателство, а след това последиците от постановеното решение
следва да са уредени от така нареченото Споразумение за оттеглянето на Обединеното
кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската
общност за атомна енергия.
В настоящия случай е налице изменение на обстоятелствата, което води до искането
за промяна на родителските мерки, които касаят местоживеенето на детето.
Съгласно Решение № 150 от 12.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 765/2012 г., IV г. о., ГК
детето не следва родителя, комуто са възложени за упражняване родителските права. Този
родител може да взема по отношение на детето самостоятелно само тези решения, които
според закона не е необходимо да бъдат взети от двамата родители, а съобразно чл. 127, ал.
1 СК решението за местоживеенето на детето трябва да бъде взето от двамата родители.
Когато детето има нужда да пътува в чужбина, както и когато е в негов интерес да има
постоянно местоживеене в чужбина, при разногласие между родителите, съдът може да
разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави, както
и неограничен брой пътувания, но до определени държави, а също и местоживеене на детето
в определена друга държава. Настоящият случай е именно такъв.
Майката и сина живеят в Лондон от около две години насам, като се събраха
достатъчно доказателства, че това е в интерес на детето. Ищцата има постоянна работа, а
детето посещава редовно училище. Същевременно Ж. не е прекъснал контактите си с
близките си в България и с това е свързано и искането за даване на разрешение за пътуване в
чужбина. В искането са включени освен Обединеното Кралство и Северна Ирландия и
държави от Европейския съюз, както и Швейцария и САЩ. Искането е за период от три
години, който период пълномощникът на майката потвърди лично и в последното заседание
по делото. Същото е основателно – на първо място Ж. се предполага, че въпреки
постоянното си местоживеене в Лондон ще се прибира сравнително често в България. От
друга страна бащата макар и да е подписал декларация съгласие след подаване на исковата
молба, то това е станало след значителни трудности. Налице е правен интерес от завеждане
и на този иск – по чл. 127а от СК. Останалите посочени държави от ЕС, Швейцария и САЩ
също следва да се включат настоящото разрешение, като макар и да не са посочени съвсем
конкретни причини за пътуванията до тях, съдът приемам че това е свързано именно със
соченото от ищцата основно право на свободно придвижване на личността. Същите не са
рискови държави и не биха застрашили интереса на детето.
Водим от горното съдът намира, че следва да измени местоживеенето на детето в
Лондон Обединеното Кралство, където понастоящем живее с майка си на адрес – ***.
4
Следва да бъде дадено заместващо съгласие детето Ж. Д. М. да напуска страната и да пътува
до Обединеното Кралство и ЕС, както и до Швейцария и САЩ за срок от три години,
придружавано от своята майка или упълномощено от нея лице за период от три години,
считано от датата на влизане в сила на настоящото решение. Режимът на лични отношения
не следва да се изменя служебно, доколкото същият дава възможност на бащата да взема
детето по един месец лятото, а видно от събраните доказателства майката се прибира по
това време в България, когато и Ж. е във ваканция.
По разноските.
Предвид крайния изход на делото следва да се присъдят разноски в размер на 525.
лева в полза на ищцата, от които 500 лева за адвокатски хонорар и 25 лева за държавна
такса, които следва да се заплатят от ответника.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА детето Ж. Д. М., с ЕГН ********** да живее при майката Г. С. С.,
с ЕГН ********** по настоящия адрес на майката в гр. Лондон Обединеното Кралство, ***.
РАЗРЕШАВА на детето Ж. Д. М., с ЕГН **********, действащ чрез законния си
представител Г. С. С. да напуска страната и да пътува до Обединеното Кралство и Северна
Ирландия и всички страни от Европейския съюз, както и до Швейцария и САЩ,
придружавано от своята майка Г. С. С. или упълномощено от нея лице за период от три
години, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, без затова да е
необходимо съгласие на бащата Д. Ж. М..
ОСЪЖДА Д. Ж. М. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати разноски на Г. С. С. в
размер на 525 лева, от които 500 лева адвокатски хонорар и 25 лева държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението
пред Окръжен съд Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5