Решение по дело №318/2018 на Окръжен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е

№ 56

гр.Габрово, 27.03.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД открито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.ТОПАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ :В.ГЕНЖОВА

П.ПЕНКОВА

при секретаря.В.Килифарева. и прокурор....., като разгледа докладваното от съдия Топалова в.гр.д. № 318 по описа за 2019 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К.Н.К. чрез проц. представител адв. Т. В. против решение № 201/25.06.2018 г., постановено по гр.д. №129/2017 г. по описа на Севлиевски районен съд, в частта му с която исковете за делба са отхвърлени.

В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част било неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

За да отхвърли предявените искове за делба на движими вещи съдът неправилно приел за доказани всички възражения на ответника, изложени в отговора на исковата молба и допълнително изразените становища. Направените възражения били изрично оспорени от страна на ищцата, поради което направеното разпределяне на доказателствената тежест, едва с решението по делото и то различно разпределение от доклада по чл 146 ал. 3 ГПК, било неправилно съобразно правилото на чл. 154 ал. 1 ГПК.

Приемайки, че след като отвеника оспорва съсобствеността върху движимите вещи, предмет на иска за делба, то в тежест на ищцата било да обори тези възражения, съдът е достигнал изцяло до погрешни изводи и постановил неправилно и необосновано съдебно решение, което само на това основание следвало да бъде отменено. Това било така, тъй като ищцата представила редица писмени доказателства, от които безспорно се установявало, че вещите, предмет на производството, са придобити по време на брака между тях, като не били оборени презумпциите на чл. 21 ал. 1 и ал 3 от СК, както и, че вещите съществували и са в държане на ответника.

По делото не било доказано направеното възражение, че част от движимите вещи са придобити по време на фактическата раздяла между съпрузите, поради което и тези вещи са изключени от делбената маса.

За да достигне до този извод съдът се позовал на събраните гласни доказателства от свидетелите водени от ответника.Свидетелските показания били компрометирани и противоречиви, не възпроизвеждали лични впечатления, а преразказвали информация получена от ответника.И двамата свидетели били заинтересовани от изхода на делото в полза на ответника.

По отношение на възражението за придобиване на част от вещите в период на фактическа раздяла между съпрузите, освен свидетелските показания други доказателства по делото не били събрани. Съдът неправилно дал вяра на показанията на заинересовани от изхода на делото свидетели доведени от ответника и е отхвърлил иска за делба на вещите, които се твърди да са придобити по време на фактическа раздяла между страните т.е. при липса на съвместен принос.Доказателствената тежест при оборване на законовата презумпция на чл. 21, ал. 3 СК в случая била на ответника И.Н.. Такова доказване не било проведено и съдът неправилно отхвърлил иска за допускане на делба на движимите вещи, за които се твърди, че са придобити по време на фактическа раздяла.

По делото не били доказани възраженията на ответника, че част от вещите са придобити по време на фактическа раздяла между страните, поради което в тази част решението следвало да бъде отменено и да бъдат допуснати до делба следните движими вещи:

1. Генератор марка "Нопда";

2.Оптика Zeiss 2,5-10x50

3.Нафтов котел и перолизен котел, марка Viessmаmm

4.Компютърна конфигурация, марка Аррlе МасВоок Аir.

По отношение на направеното възражение за липса на съсобственост върху част от движимите вещи, а лична собственост на отвеника И.Н., тъй като същите му служели за упражняване на професия - ловец. Единствените доказателства за упражняване професията ловец били събраните свидетелски показания, които жалбоподателката намира за недопустими на основание чл. 164 ал. 1 т. 3 ГПК. Упражняването на ловна професия било правно регламентирана дейност упражняването, на която се удостоверявало с писмени доказателства, като такива по делото не били представени. Не били представени нито разрешения за притежаване на огнестрелните оръжия, нито доказателства за упражняване на професията „Ловец" и/или „Ловец, диви животни" съгласно Национална класификация на професиите и длъжностите (НКПД 2011).Освен това от показанията на свидетеля Б.-Г.се установило, че и ответницата Н. е имала разрешително за лов и е притежавала ловен магазин.

Ответникът, който претендирал, че това са негови лични вещи, които му служат за упражняване на дейността му, следвало при пълно и главно доказване да установи това обстоятелство и да обори презумцията за съвместния принос. Поради това жалбоподателката счита, следва да бъдат допуснати до делба следните движими вещи:

Оръжие - За ловни цели, Вид - Дългоцевно огнестрелно оръжие, Марка Зауер/Усп., Калибър - 20, № В 3634;

Оръжие - За ловни цели, Вид - Дългоцевно огнестрелно оръжие, Марка Ч3 - Чешка збрьовка/усп., Калибър - 12, № 34189-61;

Оръжие - За ловни цели, Вид - Дългоцевно огнестрелно оръжие, Марка Блазер/цев R 93., Калибър - 300 WМ, № 9/138756;

Оръжие - За ловни цели, Вид - Дългоцевно огнестрелно оръжие, Марка Блазер/цев R 93., Калибър - 375 Н and Н МАС, № 9/158323;

Oръжие - За ловни цели, Вид - Дългоцевно огнестрелно оръжие, Марка Блазер/ К 93., Калибър - 308 Winchester, № 9/29721;

Оръжие - За ловни цели, Вид - Дългоцевно огнестрелно оръжие, Марка Блазер/К93., Калибър - 416 rem - mag, № 9/42890;

Оръжие - За ловни цели, Вид - Дългоцевно огнестрелно оръжие, Марка Блазер/цев К 93., Калибър - 9.6x62, № 9/75413;

Оръжие - За ловни цели, Вид - Дългоцевно огнестрелно оръжие, Марка КК150/., Калибър - 22 Lг, № 070170;

Оръжие - За ловни цели, Вид -Дългоцевно огнестрелно оръжие, Марка Маузер 98., Калибър - 505 gibbs, № 23456;

Оръжие - За ловни цели, Вид - Дългоцевно огнестрелно оръжие, Марка - Хайм/Усп., Калибър - 577 NЕ, № 83023;

Оръжие - За самоотбрана, Вид - Късоцевно огнестрелно оръжие, Марка -Рюгер/револвер new vaquero, Калибър - 357 Маgnum, № 510 - 36690;

Оръжие - За самоотбрана, Вид -Късоцевно огнестрелно оръжие, Марка -Рюгер/револвер LGR, Калибър - 38 Sресiаl, № 540 - 989 12;

Оръжие - За самоотбрана, Вид - Късоцевно огнестрелно оръжие, Марка Смит и Уесън/револвер 66-1, Калибър - 357 Маgnum, № 94 К3033;

Оптики- Zeiss 2,5-10x50; 2. Zeiss 3-12x56; Shmith & Вепder 1,1- 4x24; Leika лазерен далекомер;

Бинокли: Zeiss 8x32; Zeiss 10x50.

Бързомерци: Kit point; Zeiss Z point.

За да отхвърли иска за част от вещите съдът необосновано приел, че същите са лична собственост на ответника, тъй като са придобити от него по дарение.

Не били събрани никакви доказателства в подкрепа на направеното възражение. Касаело се за движима вещ - Водонагревателен котел с всички елементи - бойлер за топла вода, компютърни разпределители за малък и голям кръг и компютър, марка Viessman, която служила за общо ползване от семейството. Иска се да бъдат допуснати до делба и тези вещи -Водонагревателен котел с всички елементи - бойлер за топла вода, компютърни разпределители за малък и голям кръг и компютър, марка Viessman; както и Пълно оборудване за направа на патрони за карабини, различни калибри, измервателни уреди, почистващи уреди на гилзи, тримери, матрици всяка в зависимост от калибъра - Матрици за калибри: 308 WIN.; 30-06; 9,3x62; 300WМ;375Н&Н Маg.; 416 REM.Маg.; 505 GiBBS; 577NE; 38 Sресiаl; 357Маg; зdмервателни уреди за скорост на куршума, кантарчета за барут, почистващ уред за гилзи, тримери, уред за пълненe с барут и смяна на капсулата на гилзата и др.

За част от вещите съдът неправилно приемал, че са трайно прикрепени към имота и поради това била недопустима тяхната делба.

Съдът отново неправилно разпределил доказателствената тежест между страните. Ответникът следвало да докаже, че вещите са трайно прикрепени към имота. Душ кабина, мивка, тоалетна, биде, голямо огледало в дървена рамка били такива вещи, които лесно може да се демонтират от сградата без нейното повреждане и не представляват трайно прикрепени към нея вещи. Свидетелските показания били противоречиви и не доказали възражението на ответника.

Неправилно съдът отхвърлил иска за част от вещите, тъй като част от вторият етаж на семейната къща бил прехвърлен и предаден във владение на трето лице - Г.Б.. Съдът приел, че вещи, които не се намират в имот собственост на страните няма как да са тяхна собственост.

Решението в тази му част било неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Иска се да бъде отменено и да бъде допусната делба на следните вещи на втори етаж на семейната къща в с. С.:

1. Голяма баня с душ кабина, биде, тоалетна и мивка с шкафче над мивката и шкаф за кърпи и други принадлежности;

2. Ратанова холова гарнитура с масивна дървена маса по поръчка. Кръгла масивна дървена маса с дърворезба, дървени масивни стола с дърворезба- 6 бр., 2бр оригинални персийски килима, ъглова масивна дървена библиотека, 2бр. дървени легла с матраци вградени в ниша гардероб и вграден гардероб;

3. Спалня е вграден четирикрилен гардероб, килим;

5. Баня с душ кабина, мивка, биде и тоалетна. Голямо огледало;

6. Коридор пътека тип мокет, африкански картини.

Иска се да бъде допусната делба и на кухненско оборудване съгласно приложена по делото Оферта от 01.04.2012 г., за което било признато за безспорно, че се намира при И.Н..

Иска се да бъде отменено решението и досежно следните ловни трофеи:

Кожи, рога, черепи от антилопи /импала, куду, орикс, спрингбог/ - общо 36

броя;Планинска зебра - общо 4 броя;Кожа маймуна /бабун/-3 броя;Череп - рога и кожа от антилопи - общо 7 броя;Зебра /кожа/ - общо 2 броя;Диво прасе /бивни/ - 1 брой;Бизон /кожа и череп/ - общо 4 броя;Антилопи /Вushbuk, impala кожа, череп с рога - общо 6 броя;Черна антилопа, череп с рога, кожа - 2 броя;Африканска котка /serval/ - череп, кожа - 2 броя;Дива свиня, зъби - 4 броя.

От представената справка от Агенция митници се установявало, че тези ловни трофеи са придобити от Н. по време на брака и същите са съсобствени между страните. Неправилно бил отхвърлен искът и по отношение на животните придобити по време на брака - не налични овце или други животни.

Съдът не посочил мотиви за отхвърляне на иска им за делба по отношение на следните вещи:Кожа на мечка с препарат на главата;Два броя рога на бивол;Препарат на бивол;Три броя кожи на вълци;Три броя рога на благороден елен.

В жалбата се твърди още, че постановеното решение било неправилно и поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

На практика в решението доказателствената тежест била разпределена по различен от посочения в доклада начин, като вече не всяка страна трябва да докаже твърдяните изгодни за нея факти, а след като ответника е направил оспорванията си, то ищцата следвало да обори същите.Ако се приемело, че доказателствената тежест е разпределена неправилно с доклада по чл. 146 ал. 3 ГПК, то съдът допуснал съществено процесуално нарушение, което следвало да бъде поправено от въззивния съд.

В жалбата се твърди също, че неправилно и незаконосъобразно не били допуснати направени от страна на ищцата доказателствени искания да бъде задължен д-р Б.Г.С., ветеринарният лекар констатирал липсата на животните, да предостави всички документи във връзка с установена липса на животните на 28.06.2016 г. и разпит на свидетеля Г.Б..

Иска се да бъде отменено Решение № 201/25.06.2018 г. на Районен Съд Севлиево по гр.д. № 129/2017 г. в частта, с която Районен съд Севлиево отхвърля предявените искове за делба на движими вещи и да бъде постановено друго, с което да се допуснат до делба всички вещи, за които е поискана делба между страните при квоти по 1/2 за всяка от тях.

В срок не е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата. И.Н. не се явява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността и допустимостта на решението, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Решението е частично неправилно поради следното:

Безспорно е установено по делото, че страните са бивши съпрузи, чиито брак, сключен на 28.11.1982 г., е прекратен с решение № 159/20.07.2015 г., постановено по гр.д. № 256/2015 г. по описа на Районен съд гр. Габрово, влязло в законна сила на 20.01.2016 г.

Установено е също, че преди прекратяване на брака съпрузите са били във фактическа раздяла. Относно началният момент и продължителността на фактическата раздяла може да се направи извод единствено от показанията на разпитаните свидетели Р.Б.и А.Г., съпоставени с твърденията на И.Н., изразени чрез проц. му представител адв. Б.. Съделителката К.Н. не изразява становище относно началото и продължителността на фактическата раздяла и не сочи доказателства, опровергаващи показанията на разпитаните свидетели. Адв. Б., проц представител на Н. заявява в съдебно заседание, проведено на 14.03.2018 г., че бившите съпрузи са във фактическа раздяла повече от шест години, а в последващо съдебно заседание говори за 18 г. Св. Ал.Г. твърди, че не е виждал Р.в семейното жилище от 16-18 г., а той бил ежедневно там, тъй като поддържал имота и извършвал възложени му от Н. дейности. Св. Р.Б.-Г.– сестра на Н., също твърди, че съпрузите не живеели заедно от около 18 г., но през този период поради здравословното състояние на тяхното внуче, Р.се върнала в семейното жилище за определен период. Свидетелката твърди също, че през съвместното съжителство със съпруга си Р.„вечно отсъствала”. Същото казва и за брат си, като отбелязва, че децата са били отгледани от бабата и дядото. От изложеното може да се направи извод ,че съпрузите са във фактическа раздяла от около 18 години, през който период трайно и окончателно са били прекъснати връзките между тях. Завръщането на съпругата за известен период от време не е било с цел възстановяване на емоционалните и икономически отношения между съпрузите, а по повод заболяване на внучето им, което изисквало полагане на грижи и внимание. Свидетелката установява начина на живот на семейството, свързан с много чести и продължителни отсъствия от семейното жилище и на двамата съпрузи по време на брака им, което се превърнало в установена практика в техния дом. При тези данни с категоричност не може да се установи началният момент на фактическата раздяла, но с оглед показанията на св. Б.и св. Г., при липса на други доказателства, които да ги опровергават, може да се обоснове извод, че окончателната раздяла е настъпила преди около осемнадесет години.

В делбеното производство следва да се установи притежаването на правото на собственост между съсобствениците върху вещите, чиято делба се претендира, към момента на прекратяването на съсобствеността /в случая- развода на страните- 20.01.2016 г.г./, като предмет на доказване при движимите вещи е и в чие държане се намират те при допускане на делбата, съгласно чл. 344, ал. 1, изр. 2 ГПК. Доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства е на съделителя, който претендира делбата им, а този, който поддържа твърдение, че след това, правото на собственост е придобито от друг, т. е. оспорва наличието на съсобственост върху вещите, носи тежестта да го докаже. След като законът предвижда при допускане на делбата на движимите вещи съдът да се произнесе и по въпроса кой от съделителите ги държи, то следва да бъде установено наличието на процесните вещи и местонахождението им и към момента на допускане на делбата, което също е в тежест на претендиращия тази делба.

По иска за делба на Генератор марка "Ноndа"; Оптика Zeiss 2,5-10x50; Нафтов котел и перолизен котел, марка Viessmann и Компютърна конфигурация, марка Аррlе МасВоок Аir 11;

По отношение на първите три вещи, ответникът е заявил, че те са закупени от него по време на фактическата раздяла. От гаранционна карта за продукт марка Apple MacBook Air 11 е видно, че такава вещ е продадена на 09.11.2010 г. от „Ай стайл“ ЕООД – София на „Ин сафарис“ ЕООД. Наличието на фактическа раздяла между съпрузите е основание да се приеме, че презумпцията на чл. 21, ал. 1 СК е оборена и съответно придобитите имущества от съпрузите в този период са техни лични. Освен казаното, преценката за това дали съществува принос за възникването на имуществената общност в някоя от посочените в чл. 21, ал.2 СК форми се прави на базата на изпълнение на задълженията на съпрузите по чл. 17 СК. В конкретния случай не се установи съпругата да има принос, изразяващ се както в пряко материално съдействие за придобиване на процесните вещи, така и в грижи по домакинството. По делото не са събрани доказателства, установяващи какъвто и да е /дори минимален/ нейн принос в придобиване на процесните вещи. Поради изложеното, съдът намира, че правилно е отхвълен иска за делба на тези вещи, а по отношение на Компютърна конфигурация, марка АррLе МасВоок Аir 11 - тази вещ е придобита от трето на семейството лице.

Пред първоинстанционният съд е поискана делба и на следните вещи: