Решение по дело №28556/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 юни 2025 г.
Съдия: Виктория Мингова
Дело: 20231110128556
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 май 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 11634
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:...................
при участието на секретаря ....................
като разгледа докладваното от ................... Гражданско дело №
20231110128556 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът .................... е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. Ц. Ц. за сумата от ...................... лв.,
представляваща главница за цена на предоставени ВиК услуги за имот,
находящ се на адрес: .................... за периода от ..................., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК - .................. г. до
изплащане на вземането, както и за сумата от ..................... лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от ......................., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 41121/2019 г.
по описа на СРС, 119 състав. След постъпило възражение по чл. 414 ГПК от
длъжника, в срока по чл. 415 ГПК е предявил по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК, срещу Л. Ц. Ц., кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о,
ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за вземанията, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Ищецът .................... твърди, че между страните са налице трайно
установени фактически отношения, свързани с предоставянето на ВиК услуги
по силата на чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
1
канализационни системи, съобразно който получаването на ВиК услуги
ставало при публично известни общи условия на ..................... Поддържа, че
ответникът е потребител на ВиК услуги и че за процесния период е доставил
на ответника ВиК услуги в посочения обект, които не са заплатени. Посочва,
че за този имот е открит клиентски номер и към него договорна сметка, като за
процесния период на база отчетени показания редовно е издавана ежемесечна
фактура за потребените и начислени ВиК услуги в имота. Претендира и
обезщетение за забава върху главницата. Моли съда да установи вземанията,
така както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът – Л. Ц. Ц., е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
наличието на облигационно правоотношение с ищеца. Твърди, че не е нито
собственик, нито ползвател на процесния имот. Оспорва до процесния имот
да са доставяни ВиК услуги в претендирания размер. Прави възражение за
изтекла погасителна давност. Твърди, че не е поставян в забава. Моли за
отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о,
ал. 1 от Закона за водите:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи, че ответникът
е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно
правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в
претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне
на претендираните суми. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за
наличието на облигационна връзка с ответника.
По смисъла на § 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от допълнителните разпоредби на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
потребители по смисъла на закона са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В
и К услуги; респективно юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 3,
ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена
територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о,
ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги
на територията на гр. София е ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на
чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004г., получаването на услугите В и К се
2
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора
и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от
съответния регулаторен орган, като не се предвижда сключването на отделен
писмен договор с всеки потребител. Тези общи условия се публикуват най-
малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2
и ал. 3 от наредбата).
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на
ДКЕВР, като за процесния период приложение намират ОУ, одобрени с
решение на КЕВР от 13.07.2016г. и влезли в сила на 28.08.2016г., действащи и
към настоящия момент. Следователно, за основателността на предявената
претенция на първо място ищецът следва да докаже, че ответникът е
собственик или носител на ограничено вещно право на ползване върху
процесния водоснабден имот през посочения период, на което основание
между страните би възникнало облигационно правоотношение по неформален
договор за продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за
питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи и съгласно приложимите към съответния период Общи условия.
От ангажираните от ищеца документи, приети като писмени доказателства
по делото – справка за дистанционно електронно отчитане и фактури, не се
установява ответникът да е бил собственик, респективно ползвател на
процесния имот, находящ се в гр. София, ул. „Еужен Поантие“ № 5, бл. 074,
вх. Б, ет. 2, ап. 22. Други доказателства, в т.ч. и такива ответникът да е подавал
до ищеца заявление за откриване на партида на негово име за процесния имот,
до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция не са
ангажирани от ищеца, чиято е доказателствената тежест. Недоказването на
наличие на валидно облигационно правоотношение, обвързващо страните
през процесния период, като елемент от фактическия състав на иска, води до
извод за неоснователност на същия без да е необходимо съдът да изследва
наличието или липсата на останалите предпоставки.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главното парично задължение, настъпването на неговата изискуемост, както и
размера на обезщетението за забава в размер на законната лихва.
Съдът не формира правни изводи за наличие на главен дълг, поради което
искът за заплащане на лихва за забава върху главницата следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има ответникът в размер на .................. лв. – адвокатско
възнаграждение за исковото производство, което е действително заплатено от
ответника на адв. К., видно от приложения по делото договор за правна
3
защита и съдействие, представляващ разписка за получената сума (л. 61 от
делото) и в размер ................... – адвокатско възнаграждение за производството
по ч. гр. д. № 41121/2019 г. по описа на СРС, 119 състав, което е действително
заплатено от ответника на ................, видно от приложения по делото договор
за правна защита и съдействие, представляващ разписка за получената сума
........................
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ...................., ЕИК ......................, срещу Л. Ц.
Ц., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите за признаване за установено,
че Л. Ц. Ц., ЕГН ********** дължи на ...................., ЕИК ......................, сумата
...................... лв., представляваща главница за цена на предоставени ВиК
услуги за имот, находящ се на адрес: .................... за периода от ...................,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК - .................. г. до
изплащане на вземането и иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено, че Л. Ц. Ц., ЕГН ********** дължи на
...................., ЕИК ......................, сумата ..................... лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от ......................., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 41121/2019 г. по описа на
СРС, 119 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ...................., ЕИК ......................
да заплати на Л. Ц. Ц., ЕГН ********** сумата от ................... – разноски в
производството по ч. гр. д. № 41121/2019 г. по описа на СРС, 119 състав и
сумата от .................. лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4