Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Плевен 15.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито заседание на девети юли
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА Д.
при секретаря Ве.П. като разгледа
докладваното от съдията Д. в.гр.д. № 245 по описа за 2020 г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
С
решение №3 от 03.01.2020 г. по гр.д. №5903/2019 г. Плевенски Районен съд е:
ДОПУСНАЛ
на основание чл.341 от ГПК да се извърши съдебна делба между М.Д.Х., ЕГН **********,
А.Н.Х., ЕГН **********,***, и Д.Н.П., ЕГН **********,***, на следните недвижими
имоти:
- апартамент №8, съставляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор
*****. по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-71/06,06,2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота гр.П., ул.**** №***, с предназначение на самостоятелния
обект – жилище, апартамент; с площ от 112,80 кв.м.; при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж – обект с идентификатор ****.; под обекта
- обект с идентификатор *****.; над
обекта – няма; заедно с прилежащите избено помещение №8 с площ от 7,98 кв.м. и
таванско помещение №1 с площ от 18,42 кв.м.;
- гараж №6, съставляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ****., с адрес на имота – гр.Плевен, ул.*** №***,
ет.***, гараж №6, с предназначение – гараж в сграда, брой нива на обекта – 1, с
площ от 17,60 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
- обект с идентификатор ****., под обекта – няма, над обекта - обект с
идентификатор *****
РАЗПОРЕДИЛ
от допуснатите до делба имоти да се образуват 6 равни дяла, от които 4 дяла за М.Д.Х.,
ЕГН ********** и по 1 дял за А.Н.Х., ЕГН **********, и Дионика Н.П., ЕГН **********.
ОСЪДИЛ
на основание чл.344, ал.2 от ГПК вр.чл.31, ал.2 от ЗС Д.Н.П., ЕГН **********,***,
да заплаща на М.Д.Х., ЕГН **********,***, сумата от 470,48 лева месечно, представляваща обезщетение за ползване на
нейните 4/6 ид.части от съсобствения имот, считано от 18.09.2019 г. до
приключване на делбата.
ОСЪДИЛ
на основание чл.344, ал.2 от ГПК вр.чл.31, ал.2 от ЗС Д.Н.П., ЕГН **********,***,
да заплаща на А.Н.Х., ЕГН **********,***, сумата от 117,62 лева месечно, представляваща обезщетение за ползване на
нейната 1/6 ид.част от съсобствения имот, считано от 18.09.2019 г. до
приключване на делбата.
НАЗНАЧИЛ
съдебно-техническа експертиза, която да бъде изготвена от вещото лице А. С.,
който след като се запознае с доказателствата по делото, да даде заключение за
действителната пазарна цена на допуснатите до делба имоти и тяхната поделяемост
с оглед правата на страните в съсобствеността, при депозит в размер на 180,00
лева, вносими от страните както следва – 120,00 лева от съделителката М.Х., и
по 30,00 лева от съделителите А.Х. и Д.П..
Недоволна
от решението е останала Д.Н.П. и е подадена въззивна жалба срещу него, в която
се моли то да бъде обезсилено като недопустимо и производството по делото да
бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като е необходимо
учредяване на настойничество или попечителство на А.Н.Х..
Според
въззивницата, А.Н.Х. като глухоняма, която не владее езика на глухонемите и е
неграмотна, не е разбирала смисъла и значението на действията си по
упълномощаване на адвокат за водене на делбеното дело. Тя се явява ненадлежна
страна, по отношение на която трябва да предприемат действия за учредяване на
настойничество или попечителство. Плевенски Районен съд неправилно на база
собствените си впечатления е счел, че А.Н.Х. е процесуално правоспособна и
дееспособна.
Във
въззивната жалба са развити и аргументи за неправилност на първоинстанционното
решение в частта му, с която Д.Н.П. е осъдена да заплаща на М.Д.Х. сумата от
470.48 лв. месечно като обезщетение за ползване на нейните 4/6 ид.части от
съсобствения имот, считано от 18.09.2019 г. до приключване на делбата.
Въззивницата намира, че не е доказано тя да е сменила патрона на вратата на
процесния имот, да ползва същия и да възпрепятства останалите съсобственици да
го ползват.
Препис
от въззивната жалба е връчен на 13.02.2020 г. на М.Д.Х. и А.Н.Х. чрез адв. Й.Я.
и отговор не е подаден в срока.
С
определение №310 от 06.03.2020 г. съдът е приел въззивната жалба за допустима и
редовна и е насрочил о.с.з. за разглеждането ѝ.
В
о.с.з. на 11.06.2020 г. е констатирано, че с решение №297 от 31.03.2020 г. по
гр.д. №1068/2019 г. по описа на Плевенски Окръжен съд А.Н.Х. е поставена под
пълно запрещение и производството по настоящото дело е спряно на основание
чл.229, ал.1, т.3 от ГПК до определяне на настойник на А.Н.Х..
На
15.06.2020 г. е депозирано у-ние изх. №ГР-122/12.06.2020 г. на Община Плевен,
от което е видно, че Органът по настойничеството и попечителството е определил М.Д.Х.
за настойник на А.Н.Х..
Производството
по настоящото дело е възобновено с разпореждане №868 от 22.06.2020 г. и е
насрочено о.с.з. на 09.07.2020 г.
В
о.с.з. на 09.07.2020 г. адв. Н.Я. е заявил, че счита за доказано наличието на
противоречиви интереси между М.Д.Х. и А.Н.Х., което налага на последната да
бъде назначен особен представител. Моли да бъде повторена първата фаза на
съдебната делба с участието на този особен представител.
Процесуалният
представител на въззиваемите – адв. Й.Я. сочи, че в първоинстанционното
производство А.Н.Х. не е била поставена под запрещение. Казано иначе – делбата
е допусната с нейно участие като надлежна страна. Сочи още, че на този етап от
развитието на делбата няма противоречиви интереси между М.Д.Х. и А.Н.Х..
Претендира направените разноски.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Иска за
делба е предявен от М.Д.Х. и А.Н.Х. чрез адв. Й.Я..
Насочен е срещу Д.Н.П. и цели ликвидиране на съсобствеността върху апартамент
№8 и гараж №6, находящи се в гр. Плевен, ул. „Христо Ясенов“№10.
Към
исковата молба е приложено адвокатско пълномощно, подписано от двете ищци. В
отговора Д.Н.П. е оспорила упълномощаването на адв. Й.Я. от А.Н.Х., твърдейки
че последната не разбира смисъла и значението на действията си, тъй като е
глухоняма и не владее езика на глухонемите.
Плевенски
Районен съд е задължил А.Н.Х. на основание чл.176 от ГПК да се яви лично в
о.с.з. и да отговори на въпросите, формулирани в отговора. Изслушването е
станало в присъствието на тълковник, но и той се е затруднил в превода, тъй
като А.Н.Х. разбира много слабо жестомимичния език. Установено е, че А.Н.Х.
може да се подписва, но не и да чете и пише; че си има „собствен“ език и че само
с майка си се разбира на него. М.Д.Х. потвърждава, че общува с А. по „техен си
начин“. Д.Н.П. също твърди, че може да общува със сестра си и прави неуспешен
опит да демонстрира това пред Плевенски Районен съд.
Плевенски
Районен съд приема, че поведението на А.Н.Х. не оставя съмнение, че тя разбира
за какво се води делото и че няма пречка да бъде представлявана от адв. Й.Я..
Дали
страната е дееспособна или не може да се провери като се преценят писмените
доказателства; като се проведе личен разпит на лицето или като се назначи
съдебно-психиатрична експертиза. В случая липсват писмени доказателства.
Плевенски Районен съд е решил да проведе личен разпит на глухонямата А.Н.Х. в
присъствието и с помощта на тълковника И.Б.. Конкретни смислови изявления на
страната не са „преведени“ от тълковника. Конкретни жестове, мимики, експресии,
положения и движения на тялото на А.Н.Х. не са протоколирани. Между съдебния
състав и страната е протекло невербално общуване, но въззивната инстанция няма
как да провери дали Плевенски Районен съд правилно е разбрал езика на тялото. В
подобна хипотеза първоинстанционният съд би следвало да прибегне към
съдебно-психиатрична експертиза. Именно такава експертна помощ би ползвала
въззивната инстанция, за да ревизира личните възприятия на състава на Плевенски
Районен съд, ако междувременно не се беше развило производството по чл.5, ал.1
от ЗЛС във вр. с чл.336 от ГПК в рамките на гр.д. №1068/2019 г. по описа на
Плевенски Окръжен съд. Видно от решението от 31.03.2020 г. по това дело, А.Н.Х.
е поставена под пълно запрещение, защото страда от глухонемота и умерена
умствена изостаналост, което я лишава от способността сама да се грижи за
своите работи, да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги
ръководи. Доколкото обаче това решение има действие за напред, не може да се
приеме, че от завеждане на делото до приключване на производството пред първата
инстанция А.Н.Х. е била ненадлежна страна. Ето защо първоинстанционното решение
не е недопустимо и не подлежи на обезсилване.
Следва да
се отбележи, че ищца е и М.Д.Х. и че и само нейното желание е достатъчно за
завеждане на делбата, респ. за нейното допускане от съда.
Видно от
нот. акт №29, том VI,
дело №К-1122/08.12.1978 г. на нотариус Б.Й., М.Д.Х. е призната за собственик на
процесните имоти, находящи се в ЖСК „****“. Не е спорно между страните, че тъй
като собствеността е придобита по време на брака, процесните имоти са станали
съпружеска имуществена общност /СИО/ на М.Д.Х. и съпруга ѝ Н. С. Х.. Не е
спорно също, че СИО е прекратена със смъртта на последния, настъпила на 21.07.2017
г. При това положение М.Д.Х. е станала собственик на 3/6 ид.ч., а останалите
3/6 ид.ч. са наследени при равни квоти от нея като преживяла съпруга и двете им
дъщери А.Н.Х. и Д.Н.П..
Правилно
Плевенски Районен съд е приел, че делбата следва да бъде допусната, като от
апартамента и гаража се образуват 6 равни дяла: 4 – за М.Д.Х. и по 1 – за А.Н.Х.
и Д.Н.П..
В
исковата молба се твърди, че процесните имоти изцяло се ползват от ответницата
и че ищците нямат ключ и достъп до тях.
Св.
Р. А., която е леля и на А., и на Д., споменава за водено дело за домашно
насилие, в резултат на което Д. и децата ѝ напуснали процесното жилище. След
това обаче М. и А. отново нямали достъп, защото Д. сменила патрона. Свидетелката
твърди, че е приютявала при нужда М. и А., като те живеят в дома ѝ от
август 2019 г. и понастоящем.
Св.
К. И., който е вуйчо и на А., и на Д., потвърждава, че Д. не допуска майка си и
сестра си до апартамента. Твърди, че М. и А. живеели там. М. приела и Д., и
внучката си, но възникнал конфликт помежду им и М. и А. се изнесли у свидетелката Р.А.. М. нямала
ключ.
Св.
К. ТО., който не е роднина на страните, твърди, че няколко пъти през лятото на
2019 г. е ходил до процесното жилище с М., но тя не е имала ключ за него и не е
била допускана от Д..
Разпитани
са и св. А. В. и св. С.П., които твърдят, че Д. живее постоянно в гр. Плевен на
ул. „****“
При
така установената фактическа обстановка, Плевенски Районен съд правилно е приел
за доказано, че фактическа власт върху процесния апартамент се упражнява само
от Д.Н.П. и че тя не допуска М.Д.Х. и А.Н.Х. да го ползват за
задоволяване на собствени жилищни нужди.
Следва да
се отбележи, че свидетелите Р. А. и К. И. са еднакво родствено
близки и на А.Н.Х., и на Д.Н.П., поради което
несъстоятелно се определят във въззивната жалба като „свързани с ищците лица“.
Важно е да се каже също, че ангажираните от ответницата свидетелски показания
не установяват нищо друго, освен че тя живее на в гр. Плевен, на ул. „*****“.
Този факт не изключва осъществяването на фактическа власт върху процесното
жилище, находящо се в гр. П., на ул. „****“, като не е нужно тази власт да е
непосредствена и непрекъсната. В проекто-доклада си Плевенски Районен съд
изрично е указал на Д.Н.П., че следва да докаже, че е предложила на останалите
съсобственици да ползват процесното жилище, съобразно правата си. Доказателства
в тази насока липсват.
За
определяне на сумите по чл.344, ал.2 от ГПК Плевенски Районен съд е ползвал
експертно заключение, според което нетният месечен наем за ползване на
процесния апартамент е 705.75 лв.
Правилно с
обжалваното решение е постановено Д.Н.П. да заплаща на М.Д.Х. по 470.48 лв., а
на А.Н.Х. – по 117.62 лв. месечно за това, че ползва процесния апартамент от
завеждане на делото до окончателното извършване на делбата.
В заключение
– освен, че е допустимо, обжалваното решение е и правилно и като такова следва
да бъде потвърдено.
В първата
фаза на съдебната делба не са констатираха противоречиви интереси между М.Д.Х.
и А.Н.Х.. Такива е възможно да се проявят при извършване на делбата и едва
тогава ще е необходимо назначаване на особен представител на А.Н.Х.. Плевенски Районен съд следва да следи
дали се охраняват интересите на поставената под пълно запрещение страна.
При този
изход на спора по същество, Д.Н.П. следва да заплати в полза на М.Д.Х. сумата от 600 лв., явяваща се разноски за адв. възнаграждение, направени
във въззивното производство.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО решение
№3 от 03.01.2020 г. по гр.д. №5903/2019 г. по описа на Плевенски Районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК Д.Н.П.,
с ЕГН: ********** да заплати в полза на М.Д.Х., с ЕГН: ********** сумата от 600 лв., явяваща се
разноски за адв. възнаграждение, направени във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му при
условията на чл.280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: