О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260273 25.11.2020 г.
град С.З.
ОКРЪЖЕН СЪД С.З., ІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесет и пети
ноември две хиляди и двадесета година
в закрито заседание, в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар ……………….
като разгледа докладваното
от съдията - докладчик МИШОВА
частно въззивно
гражданско дело № 3312 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на ,,А.Т.“ ЕООД със седалище в
гр.С. против разпореждане № 261700 от 19.10.2020 г., постановено по ч. гр. д. №
4021/2020 г. по описа на Районен съд – С.З., с което е отхвърлено заявлението
на частния жалбоподател против Е.Е.М.за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за 1 364,09 лв. за главница, 267,77
лв. възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и 96,68 лв.
законна лихва върху тази главница за времето от 11.12.2018 г. до 17.09.2020
г.
Частният
жалбоподател излага доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на разпореждането. Излага
подробни съображения в жалбата си и моли въззивният
съд да отмени обжалваното разпореждане и издаде заповед за изпълнение за
отхвърлените суми. Претендира разноски.
Въззивният съд,
след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното
дело, намери за установено следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена
от процесуално легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е
основателна, поради следните съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление
по чл.410 ГПК от ,,А.Т.“ ЕООД гр.С.
срещу Е.Е.М.от гр. С.З. за издаване на заповед за
изпълнение за сумата от 1 000 лв. -
главница; 48,85 лв. – административни разноски; 267,77 лв.
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 142,12 лв.
договорна възнаградителна лихва за периода от
27.09.2018 г. до 10.06.2019 г.; 173,12 лв. законна лихва за забава за периода
11.12.2018 г. - 17.09.2020 г., както и 96,68 лв. законна лихва за забава за
предоставяне на поръчителство за периода 11.12.2018 г. до 17.09.2020 г. В
заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за кредит от
27.09.2018 г., сключен между „К.“ ЕАД за сума в размер на 1 000 лв.,
обезпечен чрез сключен на 27.09.2018 г. договор за предоставяне на
поръчителство между заявителя и длъжника. Посочено е, че кредитополучателят се
е задължил да върне заемната сума, заедно с договорна лихва, както и дължимото
възнаграждение на поръчителя по договора за поръчителство. Задължението станало
изискуемо, тъй като на 10.06.2019 г. падежирала
последната вноска съгласно погасителния план. Поръчителят изпратил уведомление
на длъжника и на 24.09.2020 г. изпълнил задължението му. Искал е съдът да
издаде заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника за посочените по –
горе суми.
С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението като е приел, че искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона, тъй като договорът за кредит е недействителен поради
неспазване на предвидената
в закона форма за действителност.
Разпореждането
е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2 ГПК съдът разглежда заявлението и издава заповед за изпълнение, освен когато искането не отговаря на изискванията на чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в 3-дневен срок; когато искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави; когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това; когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище на
територията на Р България и когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или
място на дейност на територията на Р България. В това производство съдът няма
право да проверява дали вземането съществува, с изключение на вмененото му
задължение да следи за наличието на неравноправна клауза или обоснована
вероятност за това. Задължението на заявителя по чл.410, ал.3 ГПК към
заявлението да прилага договора, ако вземането е свързано с договор, сключен с
потребител, е въведено от законодателят именно, за да даде възможност на
заповедния съд да прецени дали искането
се основава на неравноправна клауза или не. В останалите случаи преценката се
дали искането противоречи на закона или е в противоречие с добрите нрави е
ограничена до информацията, съдържаща се в заявлението.
Първоинстанционният
съд е излязъл извън рамките на своята компетентност, като е проверил
действителността на представения по делото договор във връзка с формата му.
Вярно е, че нормите, уреждащи нищожността
на сделките, са от императивен характер и
за приложението им съдът
следи служебно, но в исковото
производство, тъй като, както бе посочено по-горе, дейността на заповедния съд
е ограничена. Освен това съгласно чл.193 ГПК оспорването на документ може да се
предприеме само по почин на заинтересованата страна, но не и служебно от съда,
а това е възможно само в исковото производство.
Недопустимо е съдът да приеме, че представен по делото документ е неистински по
смисъла на чл.194 ГПК, ако същият не е оспорен от страните в производство по
чл.193 ГПК. (Р-86-2011, І т.о.). Задължението му по чл.411, ал.2, т.2 ГПК е да
провери дали искането е в противоречие на закона, т.е. дали упражняването на
заявеното субективно право не е забранено от императивни разпоредби на закона.
Друг е въпросът, че съдът не е компетентен да преценява автентичността на
договора, в т.ч. и чии са поставените върху него подписи, тъй като няма тези
специални знания.
С оглед на
тези съображения въззивният съд намира, че
обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото – върнато на
заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия след извършване на преценка на основанията, предвидени в
чл.411, ал.2 ГПК, които са пречка за издаване на заповед за изпълнение.
Воден от горните мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане с № 261700/19.10.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 4021/2020 г. по описа на Старозагорски
районен съд и ВРЪЩА делото за издаване на заповед за изпълнение по заявлението на „А.Т.“ ЕООД срещу Е.Е.М.от
гр. С.З., ако са налице основанията, предвидени в
чл.411, ал.2 ГПК, които са пречка за издаване на заповед за изпълнение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: