Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 8 от 13.01.2020 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Антоанета Масларска, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 507 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 1, б. „б” от Закона за автомобилните
превози
(ЗАП).
Делото е образувано по жалба с вх. №
5130/18.10.2019 г. от „А.Ш.” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от И. И. –
управител, чрез адвокат М.К.,***, срещу Заповед № РД-01-813/30.09.2019 г.,
издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” (ИААА) към Министерството на
транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС), с която на
основание чл. 11, ал. 1, т. 1, б. „б” във вр. с чл. 7, ал.
2, т. 3 и ал. 6 от ЗАП и чл. 6, чл.
9, ал. 3, т. 2, б. „а” и чл. 14а от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари (Наредба № 11/31.10.2002 г.) са прекратени правата, произтичащи от
лиценз на Общността № 18974/16.03.2018
г. за извършване на международен превоз на товари, издаден на „А.Ш.” ООД,
отнети са 2 броя заверени копия на лиценза и е наредено отписване от регистъра
по 6, ал. 1 от ЗАП на моторното превозно средство, вписано към лиценза. Наведени
са доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт по чл. 146,
т. 3 от АПК. Същественото нарушение на административнопроизводствените правила
се обосновава с доводи за ненадлежно за уведомяване на дружеството жалбоподател
за започване на административното производство и ненадлежно връчване на обжалвания
административен акт. Претендира се отмяна на заповедта и присъждане на
направените разноски по производството на делото.
Ответникът
– изпълнителният директор на ИААА, чрез пълномощника си юрисконсулт С. Н., в писмено становище и писмени
бележки оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че обжалваната заповед е
валиден административен акт, издаден от компетентен орган, в надлежната писмена
форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие
с материалния закон и целта на закона. Счита за осъществено материалноправното
основание по чл. 11, ал. 1, т. 1, б. „б” от ЗАП,
доколкото превозвачът не е представил доказателства за установяване на
финансова стабилност. Претендира присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, че „А.Ш.” ООД ЕООД е лицензиран превозвач, притежаващ лиценз на Общността
№ 18974/16.03.2018 г. за извършване на международен превоз на товари, както и че са му издадени 2 броя заверени копия на
лиценза. Административното производство е
започнало въз основа на доклад с изх. №11-17-5848/23.08.2019 г. от началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация” (ООАА) – Кюстендил. В същия е посочено,
че въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение №
256573/21.05.2019 г. и извършена справка в информационната система на ИААА е
установено, че превозвачът „А.Ш.”
ООД не е представил
необходимите документи, с които да гарантира, че отговаря на изискванията за
финансова стабилност по чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 6 от ЗАП и чл. 6 от Наредба №
11/31.10.2002 г., поради което началникът на ООАА – Кюстендил на основание чл.
106а, ал. 1, б. „б” от ЗАвтП е издал Заповед №
РД-14-1259/21.05.2019 г., с която е приложил принудителна административна мярка
спиране на дейността на превозвача „А.Ш.” ООД, притежаващ
лиценз за обществен превоз на товари № 18974/16.03.2018 г., до отстраняване на несъответствието с
изискването за финансова стабилност, но за не повече от три месеца, като
заповедта е връчена на представител на дружеството на 21.05.2019 г. Посочено е
и че след направена допълнителна проверка в архива и база-данни „Лицензи” на ИААА и след определения тримесечен срок, изтекъл на
22.08.2019 г., е установено, че превозвачът не е подал справка за финансова
стабилност с приложените към нея документи съгласно чл. 6 от Наредба №
11/31.10.2002 г., поради което продължава да не отговаря на изискванията за
финансова стабилност, и е направено предложение за започване на процедура за
прекратяване на правата, произтичащи от лиценза за превоз на товари. На
основание чл. 26, ал. 1 от АПК на превозвача е изпратено писмо с обратна
разписка с изх. № 11-17-5848/1/09.09.2019 г. за започване на производство за
прекратяване на горепосочените права, като му е дадена възможност в 7-дневен
срок от получаването му да се запознае с документите по преписката, да изрази
становище по тях и да направи писмени искания и възражения, както и да
представи документи, удостоверяващи финансова стабилност. Писмото е изпратено по
пощата на адреса на управление на дружеството жалбоподател и е получено на
18.09.2019 г. от А. К., видно от известието за
доставяне. В указания в писмото срок, а и впоследствие, „А.Ш.” ООД не е представило документи, че отговаря на
изискването за финансова стабилност. На 30.09.2019 г. изпълнителният директор на ИААА е издал обжалваната заповед. Последната е изпратена по пощата
с писмо с рег. № 11-17-5848/2/30.09.2019 г. на изпълнителния директор на
ИААА на адреса на управление на дружеството жалбоподател и е връчена на
07.10.2019 г. на Аделина Василева, видно от известието за доставяне. Жалбата е подадена в съда на 18.10.2019 г.
С жалбата са представени
извлечение от търговския регистър относно актуалното състояние на „А.Ш.” ООД, както и справка от електронния регистър на
Националната агенция за приходите (НАП) за актуално състояние на всички трудови
договори към 11.10.2019 г. на дружеството, в която не фигурира лице с имена А. К. или А. В..
При така
установената фактическа обстановка съдът намира
от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е
в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт, който подлежи на оспорване по
съдебен ред и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество
на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗАП, чл. 9 и чл. 14а от Наредба №11/31.10.2002
г. отнемането на лиценза или заверените копия на лиценза, както и отписването
на превозните средства от списъка по чл. 6, ал. 1 от ЗАП става с решение или писмена
заповед на лицензиращия орган или упълномощено от него лице. От представената
по делото Заповед № РД-08-344/17.08.2018 г. е
видно, че министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е
делегирал тези свои правомощия на изпълнителния директор на ИААА, поради което оспорената заповед е издадена от
компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е издадена в
законоустановената писмена форма и съдържа необходимите реквизити съгласно чл. 59 от АПК. Заповедта е мотивирана и съдържа правни и фактически
основания и ясно волеизявление на органа, достатъчни за осъществяване правото
на защита на засегнатото дружество и съдебния
контрол за законосъобразност. В нея
са отразени всички релевантни факти, които по същество не се оспорват от дружеството жалбоподател. Съдът намира, че не е необходимо административният орган да изброява в заповедта конкретните документи, изискуеми по чл. 6, ал. 8 от Наредба № 11/31.10.2002 г., доколкото те
(както и срокът за представянето
им) са посочени в наредбата. Съгласно чл. 6, ал. 8 от Наредба №11/31.10.2002 г., в
приложимата редакция, финансовата стабилност се доказва чрез представяне на
справка (приложение № 3) с приложени следните документи: 1. годишен финансов
отчет, заверен от регистриран одитор; 2. банкова гаранция, отговаряща на
изискванията по ал. 5; 3. договор за застраховка, отговарящ на изискванията на
ал. 6. Според чл. 6, ал. 7 от Наредба № 11/31.10.2002 г., в приложимата редакция,
лицата по чл. 2, ал. 1 доказват финансова стабилност в случаите: 1. при
кандидатстване за издаване или продължаване на срока на валидност на лиценз на
Общността; 2. при кандидатстване за увеличаване на броя на заверените копия на
лиценза на Общността; 3. всяка година: а) в 10-дневен срок от заверяването на
годишния финансов отчет за последния отчетен период от регистриран одитор; б)
преди изтичане на срока, за който е сключен договорът за застраховка, или срока,
за който е издадена банковата гаранция.
В заповедта не е
посочено изрично кое от изискванията за финансова стабилност не е било
изпълнено от превозвача, но конкретното фактическо основание за издаването й би
могло да се изведе от документите, съдържащи се в административната преписка и
предхождащи издаването й, а именно – докладът с изх. № 11-17-5848/23.08.2019 г.
от началника на ООАА – Кюстендил и цитираната в него Заповед №РД-14-1259/21.05.2019
г., издадена от началника на ООАА – Кюстендил, за прилагане на принудителна
административна мярка спиране на дейността на превозвача „А.Ш.” ООД. В
последната е посочено, че с непредставянето в срок на изискуемите документи, с
които да гарантира, че отговаря на изискванията за финансова стабилност,
превозвачът е престанал да отговаря на изискванията за финансова стабилност,
уредени в параграф 1 и параграф 2 на чл. 7 от Регламент (ЕО) №1071/2009 г. на
Европейския парламент и на Съвета, и на чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 6 от ЗАП. С
оглед изложеното в посочените документи и препращането към условията, свързани
с изискването за финансова стабилност по параграф 1 и параграф 2 на чл. 7 от
Регламент (ЕО) № 1071/2009 г., следва да се приеме, че възприетото от органа
фактическо основание за издаване на процесната заповед е хипотезата на липса на
достатъчно ресурси, с които превозвачът може да гарантира за нормалното
стартиране и функционирането на транспортното предприятие, т. е. първата
предпоставка за установяване на финансовата стабилност на превозвача по чл. 7,
ал. 6, изр. 1 от ЗАП. Освен това административният орган не излага никакви доводи,
относими към втората предпоставка за финансова стабилност, посочена в чл. 7,
ал. 6, изр. 1 от ЗАП – липсата на задължения за данъци и осигурителни вноски,
освен когато са отсрочени или разсрочени по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Съдът не констатира допуснати от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на обжалваната заповед. Неоснователни са доводите на дружеството жалбоподател, че не е било надлежно уведомено за образуваното производство по прекратяване на правата, произтичащи от издадения му лиценз, с което съществено е ограничено правото му на защита.
Действително, писмото с изх. № 11-17-5848/1/09.09.2019 г. на изпълнителния директор на ИААА, с което на основание чл. 26, ал. 1 от АПК се уведомява превозвачът за образуваното административно производство за прекратяване на правата, произтичащи от лиценза на Общността, не е надлежно връчено на превозвача. Писмото е изпратено по пощата на адреса на управление на дружеството и е получено на 18.09.2019 г. от А. К., която, видно от справката от електронния регистър на НАП за актуално състояние на всички трудови договори към 11.10.2019 г. на дружеството към 11.10.2019 г., не е служител или работник на същото. Към 18.09.2019 г. съобщаването по пощата с писмо с известие за доставяне е допустим правен способ, но при условие че получател е служител или работник на търговеца (арг. чл. 50, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), какъвто не е настоящият случай. При проверка в търговския регистър се установява, че А. К. не е и законен представител на дружеството – като управител на последното в търговския регистър са вписани Йонче Агеловски и И. И., представляващи дружеството заедно и поотделно. Съдът обаче намира, че органът не е бил длъжен да уведомява дружеството жалбоподател за започване на административното производство.
Нормата на чл. 26, ал. 1 от АПК е процесуална, създава правила за поведение, които подпомагат, улесняват правоприлагането в административното производство, в т. ч. и спазването на правата на страната. Нейното нарушаване би могло да доведе до постановяването на акт с друго съдържание. Но това не е абсолютно задължително винаги, тъй като тя не е норма, чието нарушение поначало води до материална незаконосъобразност на постановения акт. Тъй като предназначението на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК е да улесни правилното прилагане на материалноправната норма, нарушението й ще бъде правнорелевантно тогава, когато е довело до неправилно прилагане на тази норма, в това число разбира се и на нормите-принципи. Следователно, за да е съществено в конкретния случай нарушението на чл. 26, ал. 1 от АПК и да е основание за отмяна на акта, следва да се прецени задължен ли е бил органът и ако да, да се установи степента, в която нарушението се е отразило на правилността на оспорения акт.
Задължението по чл. 6, ал. 7, т. 3 от
Наредба № 11/31.10.2002 г., в приложимата редакция, за представяне от
превозвача на доказателства за финансова стабилност всяка година в 10-дневен
срок от заверяването на годишния финансов отчет за последния отчетен период от
регистриран одитор, или преди изтичане на срока, за който е сключен договорът
за застраховка, или срока, за който е издадена банковата гаранция, е законоустановено
задължение, т.е. юридическо задължение. Законодателят, отчитайки характера на
правнорегламентираната дейност, значението й за основни ценности на обществото,
е определил в закон задължението както на извършителя на дейността, така и на
органа. Той е предпочел да регламентира императивно задълженията и на двете
страни по административното правоотношение и по този начин да гарантира в
максимална степен изпълнението на условията за извършване на дейността, като
избегне всякакви възможности за субективизъм. Административният орган е
поставен в условията на обвързана компетентност. Той няма право на субективна
преценка, а винаги, когато установи визираните в хипотезата на правната норма –
чл. 11, т. 1, б.
„б”
във вр. с чл. 7, ал. 2, т.
3 от ЗАП
във вр. с чл. 14, ал. 2 от
Наредба № 11/31.01.2002 г., факти, е длъжен
да приложи автоматично нейната санкция. Законодателят е създал една фикция,
като е приравнил факта на непредставяне в определения срок на необходимите
документи на липса на самото, подлежащо на доказване състояние. Не органът е
длъжен по собствена инициатива да събира доказателства за финансовата
стабилност на превозвача, а превозвачът е този, който има правен интерес от
извършване на правнорегламентираната дейност. Именно той, по собствено желание
и в собствен интерес, кандидатства за получаване на лиценза. Приемайки да
извършва лицензираната дейност, той е приел и да спазва изискванията, при които
това става. Грижа на превозвача е – веднъж годишно, да докаже пред компетентния
орган състоянието си на финансова стабилност, като представи в срок
необходимите документи.
Предвид
изложеното и при отчитане на факта, че от една
страна, задължението на превозвача е определено в закона по съдържание и срок,
а от друга, че органът действа в условията на обвързана компетентност, не може
да се приеме за нарушение, още повече – съществено, на
административнопроизводствените правила неуведомяването на адресата на акта за
започване на административното производство. За превозвача е налице едно
юридическо задължение, неизпълнението на което води до установените в закона
неблагоприятни правни последици. Разбира се, право на адресата на задължението
е да прецени дали да го изпълни или да понесе последиците. Да се изисква от
административния орган да уведомява адресата на юридическото задължение да го
изпълни, защото в противен случай ще настъпят неблагоприятните правни
последици, т. е. да го уведомява, че ще спази закона, противоречи на правната и
житейска логика (вж. в т. см. Решение № 9738/04.07.2012 г. на ВАС по адм. д.
№9030/2011 г., VII о., Решение № 1655/02.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3731/2011
г., VII о. и Решение № 814/16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4211/2011 г., VII
о.).
Оспорената заповед е издадена в
съответствие с материалния закон. Финансовата
стабилност на превозвача е едно от основните изисквания, които законодателят е поставил
към лицата, които извършват международен превоз на пътници и товари съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАП, като условията и редът за установяване на това
изискване се определят с наредба, издадена от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията – Наредба № 11/31.10.2002 г. С
разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 11/31.10.2002 г. е създаден специален
механизъм за установяване на финансова стабилност, като са посочени необходимите
документи (чл. 6, ал. 8 от наредбата) и срокът (чл. 6, ал. 7 от наредбата), в
който те следва да се представят пред ИААА.
Следователно това задължение е императивно и нормативно определено както по
съдържание, така и по отношение на срока, в който следва да се изпълни.
Превозвачите са длъжни ежегодно, в установения в чл.
6, ал. 7 от Наредба №11/31.10.2002 г. срок, да представят справка (приложение № 3) и необходимите
документи, които установяват финансовото им състояние. Нормативно определени са
и последиците от неговото неизпълнение, като непредставянето на тези документи
е приравнено на липса на финансова стабилност. В този случай административният
орган, в условията на обвързана компетентност, е длъжен на основание чл. 11, т. 1, б. „б” във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от ЗАП да
прекрати правата, произтичащи от издадения лиценз.
В случая е осъществен съставът на забранителната норма по чл. 11, ал. 1, т. 1, б. „б” от ЗАП, възприета като основание за прекратяване на правата по лиценза. Съгласно посочената норма правата, произтичащи от лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или от лиценза на Общността, се прекратяват по решение на лицензиращия орган, когато превозвачът престане да отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2. Съгласно последната лиценз на Общността и лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България с автомобили с българска регистрация се издава на търговци по смисъла на Търговския закон, когато отговарят на изискванията за: 1. благонадеждност (добра репутация); 2. професионална компетентност; 3. финансова стабилност; 4. установяване на територията на Република България.
Между страните не се спори, а и от доказателствата по делото е видно, че дружеството жалбоподател не е представило в срок изискуемите документи за финансова стабилност по Наредба № 11/31.10.2002 г. Преценката за финансова стабилност се извършва по формулата на чл. 6, ал. 3 от Наредба № 11/31.10.2002 г. въз основа на изискуемите документи, като в чл. 6, ал. 4 от наредбата изрично е посочено, че не е финансово стабилно по смисъла на чл. 3, т. 3 лице, когато показателят за оценка на финансовата стабилност е по-малък от единица и/или лицето по чл. 2, ал. 1 има задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са отсрочени или разсрочени по реда на ДОПК. За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи, че е възможно и при представени книжа в пълен комплект (каквато хипотеза не е налице в настоящия случай) превозвачът пак да не е финансово стабилен и правата му по лиценза да бъдат прекратени. Ето защо представянето на доказателствата само по себе си не установява финансова стабилност, а е само предпоставка за нейното определяне, съгласно цитираните разпоредби на Наредба №11/31.10.2002 г.
Както бе посочено по-горе, разпоредбата на чл. 6, ал. 7 (предишна ал. 6) от Наредба № 11/31.10.2002 г., предвижда, че превозвачите доказват финансова стабилност ежегодно в 10-дневен срок от заверяването на годишния финансов отчет за последния отчетен период от регистриран одитор (б. „а”) или преди изтичане на срока, за който е сключен договорът за застраховка, или срока, за който е издадена банковата гаранция (б. „б”). Ал. 8 (предишна ал. 7) на същия текст гласи, че финансовата стабилност се доказва чрез представяне на справка (приложение № 3) с приложени следните документи: 1. годишен финансов отчет, заверен от регистриран одитор; 2. банкова гаранция, отговаряща на изискванията по ал. 5; 3. договор за застраховка, отговарящ на изискванията на ал. 6, като по-нататък ал. 10 сочи, че лицата по чл. 2, ал. 1, чиито годишни финансови отчети не подлежат на задължителен независим финансов одит съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за счетоводството, представят по избор годишния финансов отчет на предприятието за последния отчетен период, заверен от регистриран одитор, и/или банкова гаранция, и/или застраховка. Следователно финансовата стабилност е състояние, в което превозвачът трябва да се намира през целия период на разрешената дейност, като той е този, който следва да се грижи и да представи своевременно необходимите документи за установяване на това обстоятелство. За да прекрати произтичащите от лиценза права, административният орган е приел, че „А.Ш.” ООД не е изпълнило задължението си по чл. 6, ал. 7, т. 3 от Наредба №11/31.10.2002 г. да подаде в посочения в разпоредбата срок доказателства за финансовата си стабилност. Срокът е юридическо събитие с чието начало и край законът свързва проявлението на определени юридически факти и настъпването на съответните правни последици. Бездействието на превозвача в рамките на срока поражда правото на административния орган да прекрати произтичащите от лиценза права по съображения, че лицензиантът не отговаря на изискването на чл. 7, ал. 2, т. 3 от ЗАП. Неподаването в срока по чл. 6, ал. 7, т. 3 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на справката за финансова стабилност с приложенията към нея е нарушение на установено с нормативен акт публичноправно задължение. Това задължение е вменено в тежест на притежателя на лиценза на Общността за извършване на международен превоз. Неизпълнението му е скрепено от закона със санкция за нередовния превозвач, а именно – прекратяване на произтичащите от лиценза права. Следователно с пропускането на срока за подаване на документите за доказване на финансова стабилност по силата на закона възниква цитираното по-горе основание за прекратяване на лиценза от министъра на транспорта и съобщенията, респ. оправомощеното от него длъжностно лице (вж. в т. см. Решение № 4369/28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 933/2011 г., VII о.).
Обжалваната
заповед е издадена и в съответствие с целта на закона. Предвид характерната за
лицензионните режими императивна уредба административният орган действа при
условията на обвързана компетентност (вж. в т. см. Решение №1655/02.02.2012 г.
на ВАС по адм. д. № 3731/2011 г., VII о. и Решение №9738/04.07.2012 г. на ВАС
по адм. д. № 9030/2011 г., VII о.). Той няма право на субективна преценка, а
винаги, когато установи визираните в хипотезата на правната норма – чл. 11, ал. 1,
т. 1, б. „б”
във вр. с чл. 7, ал. 2, т.
3 от ЗАП,
факти, е длъжен да приложи автоматично нейната санкция и да издаде заповед за
прекратяване на правата, произтичащи от издадения лиценз.
Прекратяването на правата по лиценза на Общността влече и последиците по чл. 11, ал. 2 от ЗАП – отнемане на заверените копия на лиценза, и по чл. 9, ал. 3, т. 2, б. „а” от Наредба № 11/31.10.2002 г. – отписване от регистъра по чл. 6, ал. 1 от ЗАП на моторните превозни средства към лиценза.
По изложените съображения
процесната заповед е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде
отхвърлена на основание чл. 172, ал. 2, предл.
последно от АПК.
При този изход на спора е
основателно искането на ответника за присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт. Предвид липсата на изрична уредба в АПК и с оглед нормата на чл. 144 от АПК същото е дължимо на
основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 3 от ГПК и следва да бъде определено
по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100,00 до 200,00
лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че в
случая дължимото възнаграждение за юрисконсулт следва да бъде определено в
размер на 100,00 лева.
Воден от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата от „А.Ш.” ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, срещу Заповед № РД-01-813/30.09.2019 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация” към МТИТС.
ОСЪЖДА „А.Ш.” ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация” към МТИТС възнаграждение за юрисконсулт в размер на
100,00 (сто) лева.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: