Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 24.07.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и седми април през 2018 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия ПЛАМЕН ГЕНЕВ
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 15456 по
описа за 2017
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 156252 от 26.06.2017 г., поправено по реда на чл.247 от ГПк с решение № 212769 от
13.09.2017 г., двете решения постановени по гр.д. № 45327/2016 г. на СРС, 33 състав, е
обявявен за окончателен по иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, предявен от Ц.Н.П. ЕГН **********, със
съд. адрес *** АТ, чрез адв. Д., против Д.И.Д. ЕГН **********, със съд. адрес ***-ми
декември, бл. 1, ет. 2, ап. 4 АП, чрез адв. В., сключения на 10.10.2012 г. предварителен договор за продажба на следния
недвижим имот - 1.249 % идеални части от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор
68134.1608.3590.1.141 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка
хиляда шестстотин и осем точка три хиляди петстотин и деветдесет точка едно
точка сто четиридесет и едно/съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед №РД-18-з8/10.07.2012 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменена със Заповед №18- 550/22.01.2015 г. на
Началник на СГКК- София, с адрес на имота: гр.София, Район Студентски, ж.к.“********,
който обект се намира в сграда №1, разположена в поземлени имоти с
идентификатори 68134.1608.2731, 68134.1608.2732, 68134.1608.3590, с предназначение на самостоятелния обект:
Гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: няма, съседи на самостоятелни обекти в
сградата: на същия
етаж 68134.1608.3590.1.142, Под
обекта: няма, над обекта:
68134.1608.3590.1.108, 68134.1608.3590.1.109,
68134.1608.3590.1.131, 68134.1608.3590.1.132,
68134.1608.3590.1.110, 68134.1608.3590.1.111,
68134.1608.3590.1.133,
68134.1608.3590.1.112,
68134.1608.3590.1.134,
68134.1608.3590.1.113,
68134.1608.3590.1.114, 68134.1608.3590.1.115,
68134.1608.3590.1.135,
68134.1608.3590.1.116,
68134.1608.3590.1.117, 68134.1608.3590.1.118,
68134.1608.3590.1.119, 68134.1608.3590.1.120,
68134.1608.3590.1.121, 68134.1608.3590.1.122,
68134.1608.3590.1.123, 68134.1608.3590.1.136,
68134.1608.3590.1.137, 68134.1608.3590.1.138,
68134.1608.3590.1.139, 68134.1608.3590.1.140,
68134.1608.3590.1.128. 68134.1608.3590.1.103,
68134.1608.3590.1.129. 68134.1608.3590.1.104,
68134.1608.3590.1.130, 68134.1608.3590.1.105,
68134.1608.3590.1.106, 68134.1608.3590.1.107,
с разпределено ползване на ПАРКОМЯСТО
№16 с площ от 12 кв.м., при съседи н
апаркомястото : външна стена, паркомясто №15, подземна улица, мазе №86, мазе
№87, мазе №88 и мазе №89, заедно със съответните идеални части от правото на
строеж върху мястото, върху което е построена сградата, съставляващо УПИ
IV-2731, 2732, 2751, 3545, 3590 от кв.28 по плана на гр.София, м.********с площ
от 3 516 кв.м., при съседи от две страни-улици, УПИ 1-за ЖС, УПИ 11-2552, УПИ
III и ПИ 4634, всичките описани в нот. акт № 120, том I, per. № 2358, дело №
111 от 2011 г. на нотариус Н.В.с № 014 по регистъра на НК, при цена в размер
на 5 458.68 евро, и при условие, че купувачът Ц.Н.П. заплати на Д.И.Д. продажната цена на имота в двуседмичен срок от влизане на
решението в сила, а ако в посочения срок продажната цена не бъде платена от
купувача на продавача, то на основание чл.362, ал.2 от ГПК, по искане на
ответника, съдът ще обезсили решението си.
Със
същото решение съдът е отхвърлил предявения от Ц.Н.П.
против Д.И.Д. иск с правно основание чл.19, ал.З от ЗЗД за обявяване за
окончателен на сключения между тях на 10.10.2012 г. предварителен договор за
покупко- продажба на 1.496 % идеални части от същия САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор 68134.1608.3590.1.141 съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-з8/10.07.2012 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменена със Заповед №18-
550/22.01.2015 г. на Началник на СГКК- София, с адрес на имота: гр.София, Район
Студентски, ж.к.“********, който обект се намира в сграда №1, разположена в
поземлени имоти с идентификатори 68134.1608.2731, 68134.1608.2732, 68134.1608.3590, с предназначение на самостоятелния обект:
Гараж в сграда, и
същите съседи, като посочените по-горе, и с разпределено ползване на ПАРКОМЯСТО №15, с площ от 14.38 кв.м., при съседи на паркомястото: външна стена, паркомясто №
142, подземна улица, паркомясто № 16, заедно със съответните
идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата,
съставляващо УПИ IV-2731, 2732, 2751, 3545, 3590 от кв.28 по плана на гр.София,
м.********както и предявеният като евентуален иск за заплащане на сума в размер на 6 5441.32
евро, представляваща получена от Д.И.Д. без основание сума
за паркомясто № 15, предмет на предварителен договор от 10.10.2012 г.
С решението
съдът се е произнесъл и относно дължимия от купувача местен данък на основание
чл.364 от ГПК, дължим на СО в размер на 266,91лв. за която сума е осъдил Ц.П.,
както и относно дължимите от същия на съда разноски 165,91лв., за които да се
впише възбрана върпху имота служебно. Съответно е осъдил страните и за
дължимите междуе тях разноски по чл.78, ал.1 от ГПК и по чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението
№ 156252 от 26.06.2017 г., постановено
по чл.235 от ГПК по същество на спора, е обжалвано от ищеца частично : в частта, в която е било поставено условие купувачът Ц.Н.П. да заплати на Д.И.Д. продажната
цена на имота 5 458.68 евро в двуседмичен срок от влизане на решението в сила, в частта, в която е
отхвърлен иска по чл.19, ал.3 от ГПК за обявяване за окончателен на сключения между тях на
10.10.2012 г. предварителен договор за покупко- продажба на 1.496 % идеални
части от същия самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1608.3590.1.141 - Гараж в сграда, с разпределено ползване на ПАРКОМЯСТО №15, в частта, в която е отхвърлен иск за заплащане на сума в
размер на 6 5441.32 евро, представляваща получена
от Д.И.Д.
без основание сума за паркомясто № 15, предмет на предварителен договор от
10.10.2012 г., респ. и в обусловената от това част за разноските, за
които е осъден ищеца да заплати на ответинцата.
С въззивната
жалба се правят оплаквания за недопустимост на решението в частта по
отхвърления иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД относно обявяване за окончателен на
сключения между тях на 10.10.2012 г. предварителен договор за покупко- продажба
на 1.496 % идеални части от същия самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1608.3590.1.141 - Гараж
в сграда, с разпределено ползване
на паркомясто №15, поради несъобразяване от съда
с направеното от ищеца оттегляне на този иск в първото съдебно заседание пред
СРС нарушение на чл.232 от ГПК.Моли в
тази част решението да се обезсили и производството по този иск да се прекрати.
В
останалите обжалавни части се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния
закон и необоснованост. Възразява се, че при несъобразяване със събраните по
делото доказателства, и неправилно тълкуване волята на страните по
предварителния договор, и на защитните им твърдения и възражения по делото, първоинстанционнитя
съд е приел, че заплатената цена от 75 000 евро е продажната цена само на
апартамент № 40 с прилежащото му мазе и ид.ч. от о.ч. на сгтрадата и то правото
на строеж върху мястото, но не и продажна цена на двете паркоместа № 15 и № 16,
посочени впредварителния договор. Възразява се, че макар тези две паркоместа,
продажбата на които е угтоворена в предварителния договор, да не са вписани
изрично в нотариалнатасделка по н.а. № 182 от 19.10.2012 г. между ищеца и
ответницата, (с която епродаден ап.40 с
мазето и принадлежащите ид.ч.) то признанието на
ответниц;ата с отговора на исковата молба, че е получила изцяло цената по
нотариалния акт, сочело и на признание, че е получила и цената на двете
паркоместа, доколкото последните се намирали в сутерена н асградата и
представляват ичаст от този суетерен, и термина по нотариалния акт „идеални
части от сградата“ следвало да се тълкува че се разпростира и върху всички
ид.части от сградата, вкл. и върху ид.части от сутерена, ид.части от общите
части на сградата, ид.части от правото на строеж. Отделно от това възразява, че
не може да се направи тълкуване волята на страните по нотариалната сделка, че с
нея се изменяла уговорката по предварителния договор, тъй като такова изрично
отбелязване в нотариалния акт нямало, следователно валидна била уговорката
попредварителния договор, че су,мата от 75 000 евро е продажната цена не
само на апартамента, но 12 000 евро от нея са продажната цена на двете
паркоместа. Твърди, че първоинстанционният съд не е тълкувал общата воля на страните
и целения от тях резултат, и добросъвестността им при упражняването на правата
по сключения предварителен договор, която уговорка безспорно била срещу сумата
от 75 000 евро да се прехвърли не само жилището, но и двете паркоместа.
Твърди, че е във владение на двете паркоместа от сключване на предварителния
договор, поради което уговорката за предаване н авладението също следвало да се
тълкува заедно с уговорката за предмета на сделката и цената, както е уговорено
в предварителния договор. Моли да се обезсили
частин орешението по иска относно паркомясто № 15, да се отмени в останалите
обжалвани части, като отмени условието за заплащане на цената на паркомясто №
16, и се уважат исковете за връщане на платеното за двете паркоместа № 15 и №
16 в размер на 12 000 евро общо. Претендира и разноските по делото.
Въззиваемата страна- ответник Д.И.Д. оспорва жалбата с писмен отговор с възраженията,
че решението в обжалваните части не страда от сочените в жалбата пороци. По
довода за недопустимост на решението по иска относно паркомясто № 15 намира
решението за допустимо. Възразява, че жалбоподателят изопачавал признанието на
ответницата относно получаване на цената по нотариалната сделка, като с него
твръди, че признава получаване цената на апартамента, но не и на паркоместата.
Възразява още, че паркоместата са в сутерена на сградата, който е самостоятелен
обект и разполага със собствени ид.части, и не може с продажбата на апартамента
да се прехвърлят ид.части и от сутерена. В противен случай ищецът не би имал интерес от иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД,
ако твърди, че с нотар.сделка му е прехвърлена и ид.ч. от сутерена, респ. и от
процесните две паркоместа, а би имал интерес от иск за собственост. Оспорва
ищецът да е във владение на двете спорни паркоместа. Моли решението да се
потвърди в обжалваните части. Претендира разноските за въззивната инстанция.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство :
Първоинстанционното решение е валидно, тъй като има съдържанието по чл.236
от ГПК.
В обжалваната част отонсно иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД, касаещ ид.ч. от
гаража в сутерена с разпределеното паркомясто № 15, решението е недопустимо. Това е така, защото с молба, представена в
първото открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд на 01.06.2017 г. ,
ищецът , вкл. и устно чрез пълномощника си дав.Д., е заявил оттегляне на иска
за обявяване за окончателен на предварителния догтовор в частта по отношение на
първия описан в исковата молба обект-относно паркомясто № 15. Неправилно
първоинстанционния съд не е прекратил делото по този иск и се е произнесъл по
него с решениепо същество, в нарушение на чл. 232, изр. първо, вр. чл.6 от ГПК.
Оттеглянето на иска е направено преди приключване на първото заседание по
делото (в случая и единственото
открито заседание пред СРС) и съгласие за това от
ответната страна не е необходимо. Постановеното решение по този иск се явява
недопустимо поради надлежно десезиране на съда с иска поради оттеглянето му, и
съгласно чл.270, ал.3 от ГПК въззивният съд следва да обезсили решението по
този иск и да прекратипроизводството по него.
При
произнасянето си по правилността на решението в останалите обжалвани части, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните
указания, дадени с т.
1 от ТР № 1/09.12.2013
г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните своевременно с въззивната
жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за
установени на относими към спора факти и приложимите материално правните норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Ищцецът Ц.Н.П. твръди с исковата молба, че на
10.10.2012 г. сключил предварителен договор с Д.И.Д., съгласно който последната се задължила да му
прехвърли в срок до
30.11.2012 г. право на
собственост на следните недвижими имоти, а именно апартамент № 40, находящ се в
гр. София, район Студентски, ж.к. ********бл. ********, заедно с мазе № 90,
паркомясто № 15, находящо се всутерена, с площ 14.38 кв.м., при съседи външна
стена, паркомясто № 14, подземна улица, паркомясто № 16, заедно с 1.496% ид.ч.
от сутерена на сграда в гр. София, ж.к. ********бл. 25, както и паркомясто №
16, находящо се в сутерена с площ 12 кв.м., при съседи външна стена, паркомясто
№ 15, подземна улица, мазе № 86, мазе № 87, мазе № 88, мазе № 89, заедно с
1.249% ид.ч. от сутерена на сграда в гр. София, ж.к. ********бл. 25, всичките
описани в нот. акт № 120, том I, per. № 2358, дело № 111 от 2011 г. на нотариус Н.В.с
№ 014 по регистъра на НК. Цената по договора била 75 000 евро, от които 12 000
евро стойност на паркоместата. Твърди, че на 19.10.2012
г. ответницата му продала с нот. акт № 182, том I,
per. № 2920, дело № 132/2012
г. на нотариус Ваня Кайтазка, с peг. № 066 на НК, само
апартамента и мазето за цялата сума в размер на 75 000 евро, но не му прехвърлила собствеността на паркоместата. Предвид
изложеното ищеца счита, че са налице основанията за обявяване на предварителния договор за окончателен в частта за
паркоместата, поради което прави искане съдът да обяви предварителния договор
за окончателен, в евентуалност да осъди ответницата да му върне сумата в размер
на общо 12 000 евро за двете процесии паркоместа, като платена без основание.
Ответната страна Д.И.Д., оспорва иска с възражението, че със сключения окончателен договор е
изпълнила задължението си по договора, като е получила продажната цена на апартамента както е
отразена волята на страните в нотариалния акт, но не е получила цената на двете
паркоместа. Не оспорва, че е получила от ищеца сумата общо 75 00 евро на
няколко пъти, която сума обаче била само цената на апратамента с мазето и
принадлежащите му ид.ч. от сградата, така както е отразено в нотариалния акт,
но не и че сумата включвала и цената на двете паркоместа по предварителния
договор. Възразява, че предварителният договор не е окончателно споразумение
между страните, а такова е сделката по нотариалния акт, в който нотариален акт
е била възпроизведена окончателната воля на страните, а именно продажбата само
на апартамента с мазето и ид.ч. за сумата 75 000 евро. Моли исковете да се
отхвърлят.
Първоинстанционният
съд е уважил иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД по отношение на 1,249 % ид.ч. от от гаража в сутерена на сградата с разпределеното
ползване на паркомясто № 16 с площ от 12 кв.м., при условия че ищецът-купувач
заплати на ответницата-продавач, цената от 5458,68 евро в 14-дневен срок от
влизане в сила на решението. Решението се обжалва само в частта относно
продажната цена и нейното плащане, но не и в частта, в която е прието, че са
налице предпоставките за уважаване на иска, тъй като до предявяването му
недвижимия имот, предмет на този иск, не е бил прехвърлен от ответника на ищеца
съгласно предварителния договор, следователно решението е влязло в сила в
необжалваната част по иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД, и въззивният съд е задължен
да приеме, на основание чл.298 от ГПК, че със сделката по н.а. № 182 от
19.10.2012 г. не е прехвърлена собствеността върху 1,249 % ид.ч. от от гаража в сутерена на сградата с
разпределеното ползване на паркомясто № 16 с площ от 12 кв.м.
Първоинстанционнитя съд е приел още, че платената цена по нотариалната сделка с
н.а. № 182 от 19.10.2012 г. е уговорена между страните да се отнася само до
апартамента и мазето, и че цената от 12 000
евро, уговорена в предварителния договор между страните като продажна цена на
паркоместата, не е била
заплатена. По тези съображение е приел, че ищецът дължи цената за ид.ч. от
гаража в сутерена с паркомясто № 16 и е приложил условието по чл.362 от ГПК за обяваване на
предварителния договор за окончателен относно, ако ищецът плати тази цена на
ответницата в 2-седмичен срок, не се е произнесъл по евенвтуалния иск относно
същия имот за връщане на цената за него, и е отхвърлил евентуалния иск за
връщане цената от 64441,32 евро за из.ч. от гаража с паркомясто № 15- доколкото
е и отхвърлил иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД за този имот поради отчуждаването му
от ответницата преди завеждане на делото.
Въззивнитя
съд, при преценка на същите събрани по делото писменидоказателства, на
твърденията и възраженията на страните, преценени от въззивния съд в тяхната съпкупност, достига до същите фактически и
правни изводи, като тези, направени от първоинстанционния съд с решението в
обжалваните части, и на
основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционното решение в тези части.
В
допълнение и по повод оплакванията с
въззивната жалба, въззивният съд намира следното :
Гаражът
в сутерена на сградата в гр.
София, район Студентски, ж.к. ********бл. 25, е самостоятелен и отделен обект на вещното право на
собственост, което се удостоверява от
приетата по делото и неоспорена скица на самостоятелен обект в сграда, издадена
от АГКК, и съдържаща данните по чл.23, т.3 вр. чл.30 от ЗКИР. При липсата
на други доказателства, които да оборват самостоятелния характер на гаража в
сутерена на сградата, удостоверен със скицата от АГКК, въззивният съд приема,
че той-гаражът, не е обща част на сградата, и следователно припадащите се към
ап.40 в същата сграда 2,501 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, не включват и съответната ид.ч. от гаража в сутерена на
сградата, доколкото последния-гаражът, е изключен от обхвата на общите части по
чл.38, ал.1 от ЗС. Сделката между страните по делото, оформена съгласно
изискванията на закона в нотариален акт № 182 от 19.10.2012 г., и уговорките по
нея, са потвърдени с подписите на страните по нотариалния акт, с което те са
потвърдили, че съдържанието му им е прочетено от нотариуса, разбират смисъла и
значението му, и желаят настъпване на правните последици на договора, оформен с
този нотариален акт. Видно от съдържанието му, се продава правото на
собственост върху ап.40 като самостоятелен обект в сграда с принадлежащото му
складово помещение-мазе № 90 и с 2,501% ид.ч. от о.ч. на сградата и от правото
на строеж върху мястото, за сумата от 75 000 евро. При липсата на други
уговорки по този нотариален акт, следва да се приеме, че уговорената цена от
75 000 евро е само за продадения с тази сделка имот, описан в нот.акт, а
именно самостоятелния обект-жилище, с
принадлежностите му несамостоятелно мазе и полагащите се съгласно чл.38 от ЗС
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Ищецът
не твърди, да има порок във волята му при подписване на този нотариален акт- не
твърди нито нищожност, нито унищожаемост на сделката по смисъла на чл.26 от ЗЗД
или чл.27 от ЗЗД, не е и предявил искове за признаване сделката за нищожна или
увищожаема, поради което следва да се счита, че отразеното в нотариалния акт
изразява валидната и действителна воля на страните по сделката. Разминаването в
цената на жилището по предварителния договор и по окончателната сделка не може
да обоснове недействителност на уговореното в нотариалния акт, доколкото не се
твърди порок във волята на купувача по сделката оформена с нотариален акт.
Цената по предварителния дотовор би имала значение само при иск по чл.19, ал.3
от ЗЗД, но не може да се счита за меродавна при доброволно сключена между
същите страни след това сделка, оформена с нотариален акт, за която последваща
сделка не се твърди, нито има доказателства за порок във волята на страните. С
писмената защита пред въззивния съд, представена при устните прения,
въззивникът се позовава на решение на Съда на ЕС по дело С-47/08- по иск на
Европейската комисия срещу Кралство Белгия, в покрпепа на тезата си, че
нотариалния акт нямал абсолютна доказателствена стойност относно действителната обща воля на страните.
Цитираното обаче решение, копие от което е и приложено към писмената защита, е
дало решение по друг спорен въпрос, различен от този по настоящето дело, а
именно за нарушение на чл.43 ЕО от страна на Кралство Белгия с налагане на
изискване за гражданство за достъп по професията нотариус. В мотивите на това
решение има разсъждения за характера на нотариалната дейност съгласно
белгийското законодателство-че не е публична дейност, поради което страната е
създала дискриминация, забранена с чл.43 ЕО, като е поставила изискване за
гражданство като условие за достъп по професията нотариус. Изложеното също в
мотивите относно правното значение на нотариалното удостоверяване, не
противоречи и на българското законодателство, доколкото нотариалното
удостоверяване съгласно ГПК също удостоверява волята на страните по сделката,
така както те я изразяват, в съответствие с изискването на чл.579, ал.1 от ГПК.
Както вече беше посочено по-горе, ищецът не твръди, че е подписал нотариалния
акт при опорочаване на неговата действителна воля относно предмета на сдлеката
и цената на същата сделка, поради което следва да се приеме, че тя е правилно
отразена в същия този нотариален акт № 182 от 19.10.2012 г.
Предвид
изложеното, въззивният съд намира, че ищецът не е изпълнил условието по
предварителния договор да заплати цената на 1,249 % ид.ч. от гаража в сутерена на сградата с
разпределеното ползване на паркомясто № 16 с площ от 12 кв.м., в размер на
5458,68 евро (за която цена няма спор между
страните че е именно за това вещно право), нито е доказал да е заплатил на ответницата цената и на другото останало
непрехвърлено вещно право по предварителния договонр между тях от 10.10.2012 г.
- относно 1.496 % идеални части от гаража в сутерена на сградата с
разпределеното ползване на паркомясто № 15 с площ от 14.38 кв.м. с цена 6541,32
евро, за която също няма спор между страните (разликата между цената на ид.ч. с
паркомясто 16 и 12 000 евро), поради което дължи на
ответницата цената от 5458,68 евро като условие за изпълнение на решението за
обявяване на предварителния дотовор за окончателен, и искът за връщане на
сумата 6541,32 евро като недължимо платена също е неоснователен. Поради
уважаване на иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД за ид.ч. с пракомясто № 16 със
заплащане на цената му, съдът не дължи произнасяне по евентуалния иск за
връщане на цената по него от 5458,68 евро.
Поради съпвадане изводите на двете инстанции, решениетов обжалваните части
следва да с епотвърди, з исключение на обжалваната част, която е непоустима
съобразно изложеното по-горе в настоящето решение.
По разноските : Съобразно изхода на спора и с оглед чл.78,
ал.4 от ГПК, не са налице основания за промяна на определените с обжалваното
решение разноски, дължими между страните.
По разноските за въззивната инстанция : направените от въззивника-ищец
разноски пред въззивния съд остават в негова тежест. На основание чл.78, ал.3 и
ал.4 от ГПК ищецът дължи на отвтеицата разноските за въззивната инстанция в
размер на 600лв. за адвокатска защита по списъка по чл.80 от ГПК и при липсата
на възражение по чл.78, ал.5 от ГПК от противната страна.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА на основание чл.270, ал.3,
изр.първо от ГПК решение № 156252 от 26.06.2017 г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 212769 от
13.09.2017 г., двете решения постановени по гр.д. № 45327/2016 г. на СРС, 33 състав, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения от Ц.Н.П.
против Д.И.Д. иск с правно основание чл.19, ал.З от ЗЗД за обявяване за
окончателен на сключения между тях на 10.10.2012 г. предварителен договор за
покупко- продажба на 1.496 % идеални части от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор
68134.1608.3590.1.141 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка
хиляда шестстотин и осем точка три хиляди петстотин и деветдесет точка едно
точка сто четиридесет и едно/съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед №РД-18-з8/10.07.2012 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменена със Заповед №18- 550/22.01.2015 г. на
Началник на СГКК- София, с адрес на имота: гр.София, Район Студентски, ж.к.“********,
който обект се намира в сграда №1, разположена в поземлени имоти с
идентификатори 68134.1608.2731, 68134.1608.2732, 68134.1608.3590, с предназначение на самостоятелния обект:
Гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: няма, съседи на самостоятелни обекти в
сградата: на същия
етаж 68134.1608.3590.1.142,
Под обекта: няма, над обекта: 68134.1608.3590.1.108,
68134.1608.3590.1.109, 68134.1608.3590.1.131,
68134.1608.3590.1.132, 68134.1608.3590.1.110,
68134.1608.3590.1.111, 68134.1608.3590.1.133,
68134.1608.3590.1.112, 68134.1608.3590.1.134,
68134.1608.3590.1.113, 68134.1608.3590.1.114,
68134.1608.3590.1.115, 68134.1608.3590.1.135,
68134.1608.3590.1.116, 68134.1608.3590.1.117,
68134.1608.3590.1.119, 68134.1608.3590.1.120,
68134.1608.3590.1.121, 68134.1608.3590.1.122,
68134.1608.3590.1.123, 68134.1608.3590.1.136,
68134.1608.3590.1.137, 68134.1608.3590.1.138,
68134.1608.3590.1.139, 68134.1608.3590.1.140,
68134.1608.3590.1.128. 68134.1608.3590.1.103,
68134.1608.3590.1.129. 68134.1608.3590.1.104,
68134.1608.3590.1.130, 68134.1608.3590.1.105,
68134.1608.3590.1.106, 68134.1608.3590.1.107,
с разпределено
ползване на ПАРКОМЯСТО №15, с площ от 14.38 кв.м., при съседи на
паркомястото: външна стена, паркомясто № 142, подземна
улица, паркомясто № 16, заедно със съответните идеални части от правото на
строеж върху мястото, върху което е построена сградата, съставляващо УПИ
IV-2731, 2732, 2751, 3545, 3590 от кв.28 по плана на гр.София, м.********с площ от 3 516 кв.м.,
при съседи от две страни- улици, УПИ I-за ЖС, УПИ II-2552, УПИ III и ПИ 4634, и ПРЕКРАТЯВА производството този иск, предявен от Ц.Н.П. ЕГН **********,
със съд. адрес *** АТ, чрез адв. Д., против Д.И.Д. ЕГН **********, със съд.
адрес ***-ми декември, бл. 1, ет. 2, ап. 4 чрез адв.В., с искова молба вх.№
8017354 от 11.08.2016 г. подадена пред СРС.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 156252 от 26.06.2017 г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 212769 от 13.09.2017 г., двете решения постановени по гр.д. № 45327/2016 г. на СРС, 33 състав, В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА Ц.Н.П. ЕГН **********, със съд.
адрес *** чрез адв. Д., да заплати на Д.И.Д. ЕГН **********, със съд. адрес ***-ми
декември, бл. 1, ет. 2, ап. 4, чрез адв. В., на
основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 600 лв. разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване
пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.