№ 1099
гр. София, 12.11.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в закрито заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20211100901163 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от С.Ф. Б., А.К. Ф. и ИВ. Д.
К. срещу „А.“ ЕАД, М. на р.р. и б. и срещу физическите лица В. В. В., Д. П. ХР. и ИВ. СТ.
СТ..
Съдът, като прецени изложените в исковата молба обстоятелства намира
следното:
На първо място следва да се посочи, че съдът намира, че исковете, предявени с
исковата молба, по която е образувано настоящото дело, не следва да бъдат разгледани по
същество, тъй като тази искова молба е нередовна и ищците не са отстранили в срок
констатираните от съда нередовности, поради което са налице предпоставките на чл. 129, ал.
3 ГПК и тя следва да бъде върната.
С разпореждане, постановено на 30.06.2021 г. по настоящото дело, съдът е
констатирал, че подадената от С.Ф. Б., А.К. Ф. и ИВ. Д. К. искова молба е нередовна и е дал
изрични и конкретни указания на ищците да отстранят констатираните нередовности в
определен от съда срок. С посоченото разпореждане ищците са предупредени и за
последиците от неизпълнение на дадените указания в определения със съдебния акт срок.
Разпореждането, с което е оставена без движение исковата молба, е връчено и на
тримата ищци, като последният от тях го е получил на 27.09.2021 г., от която дата тече и
едноседмичният срок за изпълнение на дадените от съда указания. Той изтича на 04.10.2021
г., до който момент нередовностите на исковата молба не са отстранени, поради което и
предвид факта, че този срок за останалите ищци е изтекъл преди тази дата на основание чл.
129, ал. 3 ГПК исковата молба, за разглеждане на която е образувано делото, следва да бъде
върната.
Наред с горното, въпреки нередовностите на исковата молба, съдът намира, че може
да се заключи, че предявените с нея искове са и недопустими.
1
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени от С.Ф. Б., А.К. Ф.
и ИВ. Д. К. срещу „А.“ ЕАД и срещу още четирима ответници искове, с които се оспорват
като порочни решенията на едноличния собственик на капитала на „А.“ ЕАД, въз основа на
които е направено искането за вписване в търговския регистър по партидата на това
дружество на промени във вече вписаните обстоятелства по регистърно производство,
образувано по заявление с вх. № 20210624132832.
Съдът констатира, че е налице противоречие между пороците, от които ищците
твърдят, че страдат оспорените от тях решения на едноличния собственик на капитала на
„А.“ ЕАД и последиците, до които те сочат, че водят по отношение на приетите решения и
съответно на последиците, които искат да бъдат постановени от съда.
Пороците на процесните решения, на които се позовават ищците в исковата молба, са
такива, които при съобразяване на критериите, посочени в Тълкувателно решение № 1 от
06.12.2002 г., постановено по тълк.д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, водят не до тяхната
нищожност, а до незаконосъобразността им. В тълкувателното решение са дадени указания,
че нищожни са единствено следните решения на Общото събрание: 1) решенията, посочени
в чл. 75, ал. 2 вр. с ал. 1 ТЗ, 2) липсващото /невзето/ решение на Общото събрание, което е
отразено като съществуващо в протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството,
както и ако е вписано в търговския регистър, 3) решението, което е извън пределите на
определената от закона и учредителния акт компетентност на органа, който го е приел. В
исковата молба не са изложени твърдения за наличието на нито един от изброените пороци.
Ето защо следва да се приеме, че в случая въпреки, че ищците искат от съда да прогласи
нищожност на решенията на върховния орган на ответното дружество, те всъщност сочат
пороци, които водят до тяхната незаконосъобразност и ги правят отменяеми, каквито са тези
за нарушаване на императивни законови разпоредби на Закона за публичните предприятия.
С нормата на чл. 74 ТЗ в закона е уредено потестативното право да се иска отмяна на
незаконосъобразни решения на върховния орган на търговското дружество. Това право
възниква за определен кръг субекти и това са тези изрично посочени в цитираната законова
разпоредба – съдружниците съответно акционерите в едно търговско дружество. Ето защо и
активно процесуалноправно легитимирани да предявят конститутивния иск по чл. 74 ТЗ са
само съдружниците в дружество с правноорганизационна форма ООД, съответно
акционерите в акционерно търговско дружество. Ищците няма качеството на акционери в
ответното акционерно дружество, в което целият капиталът се притежава от Държавата,
което означава, че те не са сред лицата, които са легитимирани да искат отмяна на
незаконосъобразни решения на едноличния собственик на капитала на това дружество по
реда на чл. 74 ТЗ, което налага извод за недопустимост на предявения пред СГС иск, ако се
приеме, че това е неговата правна квалификация.
Ако се съобрази заявения от ищците петитум и се приеме, че с подаване на исковата
молба съдът е сезиран с иск, с който се иска да бъде прогласена нищожността на решенията
на едноличния собственик на капитала на „А.“ ЕАД, то съдът отново счита, че предявеният
иск е недопустим.
В т. II от цитираното Тълкувателно решение е посочено, че нищожност на решението
2
на ОС може да се установи чрез самостоятелен иск, който може да бъде предявен от всяко
едно лице, което притежава правен интерес /и от членове на дружеството, както и от трети
лица/, като е направено разграничение по отношение на пътя за защита срещу такова
решение, като е прието, че в случаите, в които то подлежи на вписване в търговския
регистър и действието на това вписване е конститутивно, то тогава защитата на лицето,
имащо правен интерес, не е чрез предявяване на установителен иск по общия ред, а е чрез
предявяване на специалния иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, който има за предмет установяване
несъществуването на вписано обстоятелство, а когато взетото решение не е от тези, за които
в закона е предвидено, че се вписват, нищожността му може да бъде установена чрез иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, т.е. по общия исков ред.
В случая се установява, че решенията на едноличния собственик на капитала на „А.“
ЕАД, които следва да се приеме, че са предмет на предявения иск за установяване на тяхната
нищожност, въпреки неточното им и непълното индивидуализиране в исковата молба, са
тези за освобождаване на лицата С.Ф. Б., А.К. Ф. и ИВ. Д. К. като членове на съвета на
директорите на дружеството, както и за избор на лицата В. В. В., Д. П. ХР. и ИВ. СТ. СТ. за
нови членове на този орган. Съгласно чл. 231, ал. 4 ТЗ всички тези решения подлежат на
вписване в търговския регистър, като вписването в тези случаи има конститутивен ефект,
т.е. явява се елемент от правопораждащия фактически състав, съгласно изричното
разпореждане на закона. С оглед на това и съдебната защита срещу тяхната нищожност
може да се осъществи чрез предявяване на установителен иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, след
като породените от тях обстоятелства бъдат вписани в търговския регистър, от който
момент те пораждат действие срещу трети за дружеството лица, каквито са и ищците, които,
както се посочи, няма качеството на акционери в ответното търговско дружество. Ето защо
и ако се приеме, че с подадената пред СГС искова молба ищците се защитават срещу
нищожността на описаните в петитума решения на едноличния собственик на капитала, то
този иск, който е установителен по своя характер трябва да се квалифицира като такъв за
установяване несъществуването на вписани обстоятелства по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ.
При справка, извършена от съда за вписаните обстоятелства по партидата на „А.“
ЕАД, се установява, че обстоятелствата, породени от решенията, предмет на предявения
пред СГС установителен иск, които касаят нов членски състав на управителния орган на
дружеството и които са заявени за вписване със заявление с вх. № 20210624132832, към
момента все още не са вписани, тъй като регистърното производство, образувано по това
заявление, е спряно с акт на съда по чл. 536 ГПК. Ето защо и за ищците към момента все
още не съществува правен интерес от търсената с предявения установителен иск защита.
Освен горното, трябва да се посочи, че без значение дали предявеният иск за защита
срещу нищожността на решенията на едноличния собственик на капитала на „А.“ ЕАД се
квалифицира като такъв по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ или такъв по чл. 124, ал. 1 ГПК, то той по
своя характер е установителен, като при съобразяване на изложените от ищците факти съдът
счита, че той е недопустим и поради липса на правен интерес от неговото предявяване.
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявен установителен
3
иск, за наличието на която съдът следи служебно, е съществуването на правен интерес за
ищеца от търсената с него защита, който интерес следва винаги да е конкретен. Правен
интерес от търсената с установителния иск защита в случая би бил налице, когато третото
лице твърди, че за него съществуват права, които са накърнени от приетото от едноличния
собственик на капитала решение и от вписването в търговския регистър на обстоятелствата,
които възникват от така приетото решение.
За да отговори на въпроса дали в процесния случай е налице правен интерес от
предявения установителен иск за защита срещу нищожността на решенията на едноличния
собственик на капитала на „А.“ ЕАД, съдът съобразява, че ищците твърдят, че са били
членове на съвета на директорите, както и че са били освободени като такива с решенията,
взети от едноличния собственик на капитала, които считат за порочни. Следователно
ищците са трети лица за ответното дружество, като с предявяване на установителния иск,
основан на нищожността на приетите от върховния орган на дружеството решения, те целят
да защитят следното субективно материално право, което считат, че имат, а именно да бъдат
членове на управителния орган на дружеството. Ищците не твърдят за тях да съществува
друго материално право, което да е накърнено от приетите нищожни решения.
При тълкуване на разпоредбите в ТЗ, с които се регламентират правилата относно
възникването, съществуването и дейността на акционерни дружества, се налага извода, че с
тях не е уредено съществуването на субективно право на което и да е лице да бъде избирано
в състава на управителните органи на акционерното дружество – такова право по силата на
закона няма нито акционера, нито което и да е трето на акционерното дружество лице.
Такова право може да е предвидено да възниква за акционера с устава на дружеството, при
което към общите права на акционера, които са уредени в ТЗ се прибавя и правото му да
бъде избран като член на съветите, които са управителните органи на този вид търговско
дружество. Това право обаче съгласно устава никога не може да възникне за трети на
дружеството лица. След като за едно трето лице не съществува гарантирано от закона право
да участва в управлението на търговското дружество, то това лице не може да обоснове с
нарушаването на такова право наличието на правен интерес от предявяване на иск за
установяване, че вписването на освобождаването му като член на управителния орган в
съдебния регистър е несъществуващо обстоятелство, поради нищожност на решението на
върховния орган за неговото освобождаване. Това се приема и в практиката на Върховния
касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК, като в този смисъл е произнасянето в
решение № 234 от 23.12.2016 г., постановено по т.д. № 54/ 2016 г. по описа на ВКС, I т.о.
Предвид горното и доколкото ищците не са членове на ответното акционерно
дружество, съдът счита, че те нямат и не могат да имат предвидено в закона право да
участват в неговото управление, поради което и приемането на решение от едноличния
собственик на капитала за освобождаването им като членове на съвета на директорите на
ответното дружество не накърнява техни субективни материални права да бъдат избрани в
този управителен орган.
Освен изложеното, съдът съобразява и това, че правото да избере едно лице за член
4
на съвета на директорите при акционерно дружество с едностепенна система на управление,
както и да го освободи като член на този орган е предоставено по силата на закона на
върховния оран на дружеството, което е общото събрание /чл. 221, т. 4 ТЗ/.
Освобождаването на член на съвета на директорите не е обвързано със съществуване на
каквито и да било основания и зависи единствено от свободната преценка на общото
събрание съответно на едноличния собственик на капитала при еднолично акционерно
дружество. След като законодателят е предоставил в изключителна компетентност на
върховния орган на акционерното дружество правото да избира и освобождава едно лице
като член на управителния му орган, като това може да бъде направено във всеки един
момент и не зависи изобщо от поведението и волята на това лице, то трябва да се приеме, че
освобождаването на член на съвета на директорите, както и вписването на такова
обстоятелство в търговския регистър, няма как да може да засегне някакво субективно право
на това лице.
Това, че с приемане на решенията за освобождаване на ищците като членове на
съвета на директорите на „А.“ ЕАД и с вписването на тези обстоятелства в търговския
регистър, не се засягат каквото и да било техни права, означава, че те нямат правен интерес
от водене на установителен иск за защита срещу тези решения на едноличния собственик на
капитала, които считат за нищожни, което прави този иск недопустим и исковата молба, с
която той е предявен следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК.
Съдът намира за недопустими и установителните искове, предявени срещу М. на р.р.
и б. и срещу физическите лица В. В. В., Д. П. ХР. и ИВ. СТ. СТ., които имат за предмет
установяване спрямо тези лица нищожността на решения на едноличния собственик на
капитала на търговско дружество, което е различен спрямо тях правен субект. От ищците не
са изложени твърдения за това какви техни права ще засегне провеждането на тези искове,
като съдът счита, че в случая те не могат и да имат права, които да бъдат накърнени.
Порочните решения на върховния орган на едно търговско дружество могат да рефлектират
само в неговата правна сфера и тази на лицата, които са участници в него, каквито не са
посочените ответници, но не и на трети лица. Това също е основание за връщане на
исковата молба, в частта, с която установителния иск е предявен за разглеждане пред съда
срещу изброените четири лица.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. на СГС № 6101/ 25.06.2021 г., подадена от С.Ф. Б., А.К.
Ф. и ИВ. Д. К. срещу „А.“ ЕАД, М. на р.р. и б. и срещу физическите лица В. В. В., Д. П. ХР.
и ИВ. СТ. СТ., поради недопустимост на предявените с нея искове.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба
в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
5
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6