Р Е Ш Е Н И Е
№234
гр.
Враца, 14.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, IV състав, в публично заседание на 15.06.2020 г. /петнадесети юни две
хиляди и двадесета година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА, като
разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм. дело № 127 по описа на АдмС –
Враца за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268,
ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на И.Н.Х. ***,
против Решение № 11/29.01.2020 г. на Директора на ТД на НАП - Велико Търново, с
което е оставена без уважение жалбата ѝ с вх. № 94-И-1/17.01.2020 г.,
срещу отказ за погасяване по давност на задължения, обективиран в Разпореждане
с изх. № С190006-137-0011211/16.12.2019 г., издадено от публичен изпълнител
/ПИ/ при ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца.
В жалбата са изложени твърдения, че
решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с
фактическата обстановка. Посочва се, че задължението е възникнало през 2013 г.,
поради което давността започва да тече от 01.01.2014 г. и към настоящия момент
е погасено по давност. Твърди се, че органът неправилно е приел, че задължението
е възникнало през 2014 г. и давностният срок е започнал да тече от 01.01.2015
г. Излагат се доводи, че жалбоподателката не е получавала Акт за установяване
на публично държавно вземане /АУПДВ/ и поради неуведомяването ѝ не е
настъпил ефектът, търсен с него, за прекъсване на давността. Иска се отмяна на
решението и връщане на преписката за ново произнасяне с указания за правилното
приложение на закона.
В съдебно заседание оспорващата,
редовно призована не се явява и не се представлява.
Ответникът по оспорването – Директорът
на ТД на НАП гр. Велико Търново се представлява от * Д.М., която в съдебно
заседание пледира жалбата, като неоснователна, да бъде оставена без уважение, а
оспореното с нея решение на Директора на ТД на НАП гр. Велико Търново, като
правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Излага доводи, че от приложените
в преписката доказателства безспорно е установено, че задължението е възникнало
през 2014 г., с оглед на което давностният срок е започнал да тече от 01.01.2015
г. и би изтекъл на 01.01.2020 г., но с издадения на 18.10.2018 г. АУПДВ на ДФ
„Земеделие“ давността е прекъсната. Освен това на 31.10.2019 г. с Постановление
за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ на ПИ е наложен запор на банкова
сметка ***, с което давността е спряна и следва да се приложи абсолютния
10-годишен давностен срок, предвиден в чл. 171, ал. 2 ДОПК, който не е изтекъл.
Претендира присъждането на направените по делото разноски, съгласно приложен
списък.
По делото са приложени писмени
доказателства, като от страна на ответника е представено заверено копие на
образуваната административна преписка.
Анализирайки събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като се запозна с доводите и
твърденията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
В ТД на НАП – Велико Търново, офис
Враца е образувано изпълнително дело № *********/2019 г. срещу жалбоподателката
И.Н.Х. за събиране на неплатени в срок публични задължения, произтичащи от АУПДВ
№ 01-6500/18.10.2018 г. /л. 15/ на Зам. изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“, представляващи финансова корекция в размер на 18 243,51 лв. и
лихва за забава в размер на 1 348,10 лв., изчислена към 31.10.2019 г., за
което е изпратено Съобщение за доброволно изпълнение изх. № С190006-048-0152639/31.10.2019
г. /л. 19/. За обезпечаване на вземането на основание чл. 200 и чл. 202, ал. 1
от ДОПК, във вр. с чл. 195, ал.1-3 от ДОПК е издадено ПНОМ изх. №
С190006-022-0099629/31.10.2019 г. /л. 21/, с което е наложен запор върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки на жалбоподателката, находящи се в „**
АД и „Ю.Б.“ АД и съответно са изпратени запорни съобщения до тях.
Въз основа на подадена
молба/възражение от страна на оспорващата с искане за погасяване на публични
задължения, поради изтекла погасителна давност, ПИ при ТД на НАП – Велико
Търново, офис Враца е издал Разпореждане изх. № С190006-137-0011211/16.12.2019
г., с което отказано погасяване по давност на вземане, установено в АУПДВ в общ
размер 19 824,74 лева. Разпореждането е обжалвано пред Директора на ТД на
НАП - Велико Търново, който с Решение № 11/29.01.2020 г. е оставил жалбата без
уважение, а разпореждането на ПИ, като правилно и законосъобразно е потвърдено.
В мотивите си административният орган
е посочил, че задължението е възникнало през 2014 г., с оглед на което
давностният срок е започнал да тече от 01.01.2015 г. и би изтекъл на 01.01.2020
г. Преди изтичането на 5-годишната давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, същата е
прекъсната с издаването на АУПДВ на основание чл. 172, ал. 2, пр.1 ДОПК и на
основание ал. 3 от същата разпоредба започва да тече нова 5-годишна давност. По
изпълнителното дело са предприети действия за обезпечаване на вземанията с
постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С190006-022-0099629/31.10.2019
г., с което е наложен запор на банкови
сметки на оспорващата. При това положение ответникът е приел, че на основание
чл. 172, ал.1, т. 5 от ДОПК давностният срок е спрян, налице е висящ процес и
конкретните публични задължения ще бъдат погасени с изтичането на абсолютния
10-годишен давностен срок, предвиден в чл. 171, ал. 2 ДОПК, който не е изтекъл,
с оглед на което жалбата е приета за неоснователна.
При така изложената фактическа
обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна
процесуална легитимация и правен интерес от оспорването, като адресат на акта.
Оспореното решение е получено от жалбоподателката с придружително писмо № 1347#2/29.01.2020 г. на 04.02.2020 г., видно от представеното по
делото известие за доставяне /л. 8/, а жалбата против него е депозирана по
пощата на 10.02.2020 г., видно от пощенското клеймо, с оглед на което е в
рамките на преклузивния 7-дневен срок по чл. 268, ал. 1 от ДОПК и се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Съгласно изричната разпоредба на чл. 168,
ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства, да провери законосъобразността на оспорения акт на всички
основания по чл. 146 АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът обявява
нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
При служебно извършената проверка
съдът установи, че оспореното решение е валиден административен акт, издаден от
компетентен орган в рамките на предоставените му в закона правомощия, като
съгласно чл. 266 от ДОПК това е директорът на компетентната териториална дирекция,
както е в случая. Решението е издадено след проведено задължително производство
по обжалване на отказа на ПИ при ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца да
прекрати поради изтекла давност вземания, в писмена форма и съдържа посочените
в чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. с §2 от ДР на ДОПК реквизити. Самият изричен отказ
за прекратяване на изпълнителното производство, поради извод, че погасителната
давност не е изтекла по отношение на описаното вземане, също е издаден от
оправомощен за това орган, на основание чл. 226, ал. 1 от ДОПК и в рамките на
неговите правомощия.
При издаване на обжалваното решение
административният орган не е допуснал съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Решението е мотивирано, като в
мотивите органът е посочил както фактическите основания за издаването му, така
и правните основания по чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК във вр. с чл.171 ДОПК.
Установените в хода на
административното производство релевантни за спора юридически факти се
подкрепят от събраните в съдебното производство доказателства, с оглед на което
обжалваният акт не противоречи на материалноправните разпоредби.
Съгласно чл. 171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с
изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение,
освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, а съгласно ал.2 с изтичането на
10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички
публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в
случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е
спряно по искане на длъжника.
Позовавайки се на тези разпоредби
административният орган е извел правилен извод, че давностният срок не е
изтекъл и жалбата, като неоснователна е оставена без уважение. За да постанови
този резултат, който е и предмет на настоящото съдебно производство,
административният орган е приел, че задължението е възникнало през 2014 г., по
данни в АУПДВ от 18.10.2019 г. на ДФ „Земеделие“, като проверка за
законосъобразността на последния не е в неговата компетентност. При това
положение правилно е посочил за начало на 5-годишния давностен срок - 01.01.2015
г., който е прекъснат на основание чл. 172, ал. 2, пр. 1 от ДОПК с издаването
АУПДВ и от прекъсването започва да тече нова давност, съгласно правилото на чл.
172, ал. 3 ДОПК. Преди изтичане на тази давност с ПНОМ изх. №
С190006-022-0099629/31.10.2019 г. е наложен запор върху налични и постъпващи
суми по банкови сметки на оспорващата, находящи се в ** АД и „Ю.Б.“ АД и съответно са изпратени
запорни съобщения до тях. Постановлението за налагане на обезпечителни мерки е
връчено на 21.11.2019 г., видно от известието за доставяне /л. 22/ и няма
данни, а липсват и твърдения същото да е оспорено в установения в разпоредбата
на чл. 197, ал. 1 от ДОПК – седем дневен срок. В изпратеното Съобщение за
доброволно изпълнение изх. №С190006-048-0152639/31.10.2019 г., получено на
21.11.2019 г. /л. 20/, ПИ е указал на оспорващата възможността, предвидена в
чл. 214, ал. 1 от ДОПК, след като обяви всичките си активи да предложи начин за
изпълнение, който е в състояние да удовлетвори държавата, от която възможност
оспорващата не се е възползвала. За да може да бъде спрян, обаче давностният срок, с произтичащите от това
последици, не е достатъчно само да бъде издадено постановление за налагане на
обезпечителни мерки и то да бъде съобщено на длъжника, а е необходимо тези
мерки да са действително наложени, т.е. да е изпратено запорно съобщение до
банката на основание чл. 202, ал. 1 във вр. с чл. 215, ал. 1, т. 1 от ДОПК.
Видно от представените по делото доказателства, такива запорни съобщения са
изпратени до ** АД /л. 26/ и до „Ю.Б.“ АД /л. 29/ и от отговорите на банките се
установява, че запорът е наложен. Отделно от това е изпратено съобщение до
Централен регистър на особените залози да бъде вписан запорът, въз основа на
което е издадено Разпореждане за служебно вписване на запор на имущество по чл.
4 от ЗОЗ и Потвърждение, че към 08.11.2019 г. вписването е извършено.
Предвид изложеното, наложените запори на
банковите сметки с ПНОМ са произвели правния ефект на спиране на давността на
основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК и за да се приеме, че задълженията са
погасени по давност е необходимо да бъде установено, че по отношение на тях е
изтекла предвидената в нормата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, абсолютна
10-годишна давност. Към момента тази давност, както правилно е прието от
ответника не е изтекла.
За пълнота на изложеното, настоящият
съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че възраженията на оспорващата
относно неуведомяването ѝ за издадения АУПДВ № 01-6500/2165 от 18.10.2018
г. и съответно невръчването на същия са неоснователни. Без да се произнася по
законосъобразността на последния, доколкото не е предмет на разглеждане в
настоящото производство, видно от представените по делото доказателства, за
издаването на АУПДВ жалбоподателката е уведомена при условията на действащите
към този момент разпоредби на чл. 61, ал. 2 и ал. 3 от АПК. Съгласно ал. 2,
отменена в ДВ, бр. 77 от 2018 г., съобщаването може да се извърши устно, което
се удостоверява с подписа на извършилото го длъжностно лице, а съгласно ал. 3
/отменена ДВ, бр. 77 от 2018 г. /, когато адресът на някое от заинтересованите
лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, съобщението
се поставя на таблото за уведомления, в Интернет страницата на съответния орган
или се оповестява по друг обичаен начин. Отмяната на посочените разпоредби е в
сила от 10.10.2019 г., а видно от представения Констативен протокол по реда на
чл. 61, ал. 2 АПК и Образец на Уведомление на основание чл. 26, ал. 2 във вр. с
чл. 61, ал. 3 АПК за съставения АУПДВ оспорващата е уведомена на 19.12.2018 г.,
т.е. съобщаването е редовно.
По изложените съображения, жалбата се
явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото и съобразно
своевременно направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния
представител на ответника, на основание чл.161, ал.1, изр. 2 – 3 и чл. 144, ал. 1 ДОПК
във връзка с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения,
оспорващата следва да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лева, а
не на посоченото от ответника основание, регламентиращо размера на
възнаграждението въз основа на материалния интерес. В случая не се разглеждат
размерите на задълженията на жалбоподателката и в какъв размер са дължими, а дали
са погасени по давност или не, поради което и разноските на ответника за юрисконсултско
възнаграждение не следва да се определят според материалния интерес.
Водим от горното и на основание чл. 268, ал.2 от ДОПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Н.Х. *** против Решение
№ 11/29.01.2020 г. на Директора на ТД на НАП - Велико Търново, с което е
оставена без уважение жалбата ѝ с вх. № 94-И-1/17.01.2020г. срещу Разпореждане
с изх. № С190006-137-0011211/16.12.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП
– Велико Търново, офис Враца.
ОСЪЖДА И.Н.Х. *** да заплати на Националната
агенция за приходите сумата от 500 (петстотин) лева – разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК.
АДМ.
СЪДИЯ: