Решение по дело №1546/2023 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 80
Дата: 24 януари 2024 г.
Съдия: Мирослава Неделчева
Дело: 20233230101546
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Добрич, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20233230101546 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „ГЕНОМИКА” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя Н. Г. срещу „Абритос - 3” ЕООД със седалище и адрес на
управление: ***, ЕИК *********, представлявано от управителя Г.Ж.Г..
Исковете са с пр. осн. чл.327 от ТЗ във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът моли, съдът да съди ответника да му заплати следните суми:
главница в размер на 2217.60 лв., представляваща неплатено задължение по
договори за покупко-продажба и услуги /ищцовото дружество е продало на
ответното, семенен материал от бици за изкуствено осеменяване и са били
извършени прегледи и изследвания на животни/, сключени между страните
през 2018г. и 2019г., за което ищецът е издал в качеството си на продавач 9
броя фактури на обща стойност 2217.60 лв. с вкл. ДДС, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба
/21.06.2023г./ до окончателното изплащане на задължението.
В ИМ е изложено, че между страните са били налице облигационни
правоотношения, като в периода 2018-2019г. са били налице сключени
1
договори за покупко-продажба и услуги, по силата на които, ищецът е
продал на ответника семенен материал от бици за изкуствено осеменяване и
са били извършени прегледи и изследвания на животни, за което ищцовото
дружество е издало 9 фактури на обща стойност 2217.60 лв. с вкл. ДДС, а
именно: За семенен материал от бици за изкуствено осеменяване и изследване
е издадена фактура №12708 от 10.08.2018 година на стойност 324.00 лева, За
семенен материал от бици за изкуствено осеменяване и изследване е издадена
фактура №12911 от 11.10.2018 година на стойност 360.00 лева, За семенен
материал от бици за изкуствено осеменяване и изследване е издадена фактура
№12927 от 08.11.2018 година на стойност 230.40 лева, За семенен материал от
бици за изкуствено осеменяване и изследване е издадена фактура №13286 от
19.02.2019 година на стойност 230.40 лева, За семенен материал от бици за
изкуствено осеменяване и изследване е издадена фактура №13316 от
10.04.2019 година на стойност 180.00 лева; За семенен материал от бици за
изкуствено осеменяване и изследване е издадена фактура №13768 от
15.05.2019 година на стойност 129.60 лева; За семенен материал от бици за
изкуствено осеменяване и изследване е издадена фактура №13803 от
12.08.2019 година на стойност 208.80 лева, За семенен материал от бици за
изкуствено осеменяване н изследване е издадена фактура №13822 от
12.08.2019 година на стойност 259.20 лева; За семенен материал от бици за
изкуствено осеменяване и изследване е издадена фактура №14461 от
17.10.2019г. на стойност 295.20 лв.
Ищецът твърди, че е изправна страна по горепосочените договори.
Ответникът не е заплатил на ищцовото дружество дължимите суми по
визираните по-горе фактури на обща стойност 2217.60 лв., въпреки, че ги е
осчетоводило и е ползвало съответните данъчни кредити по ЗДДС.
Претендират се от ищеца сторените съдебни разноски.
С разпореждане от 22.06.2023г. ДРС е изпратил на ответника препис от
исковата молба и от доказателствата към нея.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на
съобщението /03.07.2023г./, ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба.
В съдебно заседание, страните редовно призовани, не изпращат
процесуални представители, не представят нови доказателства, не правят
2
доказателствени искания, не подават писмени бележки/становища.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представените доказателства се установява, че през 2018г.-2019г
между страните са съществували търговски отношения, в изпълнение на
които, ищцовото дружество е продавало на ответното, семенен материал от
бици за изкуствено осеменяване и са били извършени прегледи и изследвания
на животни, за което ищецът е издал 9 фактури /визирани по-горе/ на обща
стойност 2217.60 лв. с вкл. ДДС.
Фактът на получаване на продадената стока и на доставените услуги, не
се оспорва от ответника, като за установяване на релевантните факти се
представят от ищеца процесните издадени девет броя фактури (л.6-10).
От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза /л.34-41/ се установява, че процесната фактура е отразена в
счетоводствата на двете дружества, т.е., осчетоводена е, също така е
включена в дневника за продажби, ползван е данъчен кредит. По нея има
извършено частично плащане от ответника на 22.02.2018г. в размер на
10000.00 лв. Дължимият октатък по фактурата е в размер на 6130.00 лв.
Заключението е обективно, изготвено е от лице с необходимата
квалификация и не е оспорено от страните, поради което съдът го възприема
в цялост.
При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание по
чл. 327, ал. 1 от ТЗ във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, с които се иска
да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 2217.60 лв.,
представляваща уговорена, но незаплатена продажна цена на осъществени
търговски продажби през 2018г. и 2019г. на семенен материал от бици и
извършени услуги – изследване на животни, за които стоки и услуги, ищецът
е издал девет броя фактури на обща стойност 2217.60 лв., двустранно
подписани от страните по сделките.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните са налице валидни
договори за търговска продажба и за услуги, предаването на генетичния
материал, описан в процесните 9 броя фактури на ответника, както и
изискуемостта на вземането по тях. В тежест на ответника е да докаже, че е
3
платил изцяло задълженията по фактурите, /доколкото не се правят
правопогасяващи и/или правоизключващи възражения/.
Правоотношението между страните попада под приложното поле на
Търговския закон, тъй като страните му са търговци и за тях следва да се
прилагат правилата, уредени в този нормативен акт, съгласно чл. 318, ал. 1,
вр. с чл. 286, ал. 1 ТЗ.
Съдът не е назначил съдебно-счетоводната експертиза, предвид
пасивното процесуално поведение на ответника и за да не се товари делото
излишно със съдебни разноски. Още повече, че не е налице, нито оспорване
по основание, нито по размер на предявените искове от страна на ответното
дружество. Така, то не само не се е противопоставило на извършените
доставки, но ги е отразило в счетоводството си, което по същността си е
признание за извършените търговски продажби на семенен материал по
процесните фактури. Получаването на генетичния материал и извършването
на съответните услуги, описани във всички девет фактури, са удостоверени с
подписа на управителя на ответното дружество. Факт, който не се оспорва.
Пак в тази връзка и с оглед категоричност на фактическите изводи,
следва да бъде обърнато внимание, че процесните фактури, които са частен
свидетелстващ документ и доколкото са двустранно подписани,
удостоверяват сключването на договорите и получаването на описаните в тях
стоки и услуги. Процесните счетоводни документи /9 броя фактури/ са
подписани и от двете страни, което в още по-голяма степен потвърждава
извода, че ответникът в периода 2018г-2019г. е получил от ищеца описаните
количества семенен материал от бици и извършените услуги – изследване на
животни, на обща стойност 2217.60 лева.
Оттук може да бъде заключено, че от представените доказателства се
установява, както наличието на валидни договори от 2018г.-2019г. за
търговска продажба между страните, така и получаването на процесните
семенни материали от бици от ответното дружество и извършените услуги –
прегледи/изследване на животните.
От своя страна, ответникът не доказа плащане на дължимите суми в
размер на 2217.60 лв. по процесните девет фактури.
При това положение се поставя въпросът за изискуемостта на вземането
по тези фактури. В тях е посочен срок за плащане на задължението, един
месец, след издаване на всяка от фактурите. Следователно, поради
неизпълнение на задължението си по тях, ответникът е изпаднал в забава.
Вземането по процесните фактури е станало изискуемо на съответните месеци
от 2018г и 2019г., тъй като в същите са посочени и дати на плащане по банков
път, а последната девета фактура, е била издадена на 17.10.2019г. и в нея е
посочена дата на плащане на 18.11.2019г. Към момента, ответникът не е
заплатил дължимите суми по нито една от процесните 9 фактури.
Ето защо, главната претенция за осъждане на ответника да заплати на
4
ищеца сумата от 2217.60 лв. – сбор от неплатени суми за доставени стоки и
услуги по сключени през 2018г. и 2019г. договори за покупко-продажба на
семенен материал от бици за изкуствено осеменяване и изследване на
животни, обективирани в издадени от ищеца девет фактури, следва да бъде
уважена в цялост.
Ищецът е предявил и акцесорен иск с пр. осн. чл.86 от ЗЗД,
следователно, съдът дължи произнасяне и по въпроса за дължимостта на
законната лихва върху главницата от 2217.60 лв. Предвид уважаване на
главния иск, като последица от това, трябва да бъде присъдена и законната
лихва върху сумата от 2217.60 лв., считано от датата на подаване на исковата
молба – 21.06.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че предвид пасивното
процесуално поведение на ответника, ищецът е можел да поиска
постановяване на неприсъствено решение по смисъла на чл.238 и сл. от ГПК,
/налице са всички процесуални предпоставки за това по смисъла на
цитираната правна норма/, но доколкото липсва такава молба, съдът е бил
длъжен да разгледа спора по същество и да изложи мотиви в своя съдебен
акт, което е сторил.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца се поражда правото да му
бъдат заплатени направените съдебни разноски. В настоящата инстанция той
е направил разноски в размер на 522.00 лева за адвокатско възнаграждение
/л.4/ и държавна такса в размер на 88.70 лева /л.5/, или общо 610.70 лв.
При тези мотиви, Районен съд Добрич

РЕШИ:
ОСЪЖДА „Абритос - 3” ЕООД със седалище и адрес на управление:
***, ЕИК *********, представлявано от управителя Г.Ж.Г., да заплати на
„ГЕНОМИКА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от управителя Н. Г., сумата от 2217.60 лв. /две хиляди
двеста и седемнадесет лева и шестдесет стотинки/, представляваща неплатено
задължение по договори за покупко-продажба и услуги, сключени между
страните през 2018г. и 2019г., по които, ищцовото дружество е продало на
ответното, семенен материал от бици за изкуствено осеменяване и са били
извършени услуги - прегледи и изследвания на животни, като ищецът е издал
в качеството си на продавач девет броя фактури на обща стойност 2217.60 лв.
с вкл. ДДС, а именно:
-фактура №12708 от 10.08.2018 година на стойност 324.00 лева,
-фактура №12911 от 11.10.2018 година на стойност 360.00 лева,
-фактура №12927 от 08.11.2018 година на стойност 230.40 лева,
-фактура №13286 от 19.02.2019 година на стойност 230.40 лева,
-фактура №13316 от 10.04.2019 година на стойност 180.00 лева;
5
-фактура №13768 от 15.05.2019 година на стойност 129.60 лева;
-фактура №13803 от 12.08.2019 година на стойност 208.80 лева,
-фактура №13822 от 12.08.2019 година на стойност 259.20 лева;
-фактура №14461 от 17.10.2019г. на стойност 295.20 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от 2217.60 лв., считано от датата на
подаване на исковата молба /21.06.2023г./ до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА „Абритос - 3” ЕООД със седалище и адрес на
управление: ***, ЕИК *********, представлявано от управителя Г.Ж.Г., да
заплати на „ГЕНОМИКА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя Н. Г., сумата от 610.70
лв. /шестотин и десет лева и седемдесет стотинки/, от която: 522.00 лева за
адвокатско възнаграждение и държавна такса в размер на 88.70 лева,
представляващи съдебни разноски по гр.д. №1546/2023г. по описа на Районен
съд Добрич.
Банкова сметка, по която ответникът може да заплати на ищеца
дължимите суми: IBAN *******, „ОББ“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6