Р Е Ш
Е Н И Е
№ 359
гр. Русе, 09.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд IV граждански състав
на 14 февруари 2018 г.
в публично заседание в състав:
Председател
: Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на прокурора ……………………………
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 7920 по
описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 79 ал.1 вр. с чл. 200 от ЗЗД.
Ищецът И.Л.Д. твърди, че на
18.08.2010 г. продал на ответницата свой недвижим имот, находящ се в гр.Сливо
поле, обл.Русе, ул. ...№ 3, подробно описан в Нот.акт №14 т.ІІ рег.№ 2047 дело
№ 130/18.08.2010 г.
На същата дата, освен за недвижимостта,
между тях бил сключен и устен договор за покупко-продажба на цялата находяща се
в имота покъщнина, включително и земеделски инвентар, общо за сумата от 4 000
лв., платима разсрочено в срок до 01.12.2011 г.Тъй като купувачката не
предприела действия за погасяване на никаква част от цената, ищецът започнал
многократно да посещава имота и да търси ответницата по телефона, за да й
напомня за уговорките им.Във визирания краен срок насрещната страна не погасила
задължението си.На 06.12.2011 г. ищецът отново посетил имота.Купувачката
отказала да плати цената.Възникнал спор и мястото било посетено от двама
служители на РПУ-Сливо поле.Пред тях ответницата признала, че му дължи сумата
от 4000 лв. за продадените й движими вещи.Помолила ищеца за отсрочка с няколко
месеца.Плащане обаче не последвало.На 05.04.2012 г. ищецът отправил на
купувачката нотариална покана да се яви при Нотариус рег. № 218 на НтК в 9,30
часа на 18.04.2012 г., за да уредят отношенията си.Ответницата отказала
получаване на документа, което било удостоверено надлежно от длъжностното лице.
Ищецът твърди, че оттогава, многократно
през годините ходил при купувачката, придружен от свои познати, за да си иска
парите.Тя категорично отказвала плащане.Иска ответницата да бъде осъдена да му
заплати сумата 4000 лв., представляваща цена за продажба на движими вещи по
устен договор от 18.08.2010 г., със законната лихва върху нея от завеждане на
делото.Търсят се разноски за производството.
Ответницата Л.Ю.С. оспорва иска.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Между страните няма спор, че на
18.08.2010 г. ищецът продал на Л.С. свой недвижим имот, находящ се в гр.Сливо
поле, обл.Русе, ул. ...№ 3 (л.5).
Според
ищеца, на същата дата бил сключен и устен договор, по силата на който той
продал на ответницата още и наличната покъщнина в този имот, включително
земеделски инвентар, общо за сумата от 4 000 лв., които жената
следвало да му заплати в срок от около година.В този смисъл дани изнасят св.С.К.и
св.А.М..Последният установява, че продавачът често посещавал насрещната страна,
за да си търси парите.В единия от случаите възникнал скандал и била повикана
полиция.В този смисъл са показанията на св.Б.Б. и св.П.П., служители на МВР в
РУ-Сливо поле.Св.Н.С., тъща на ищеца, установява, че зет й предал на
купувачката вещите, предмет на договора.
На
05.04.2012 г. ищецът отправил на насрещната страна нотариална покана да се яви на
18.04.2012 г. в 9,30 часа при Нотариус рег. № 218 на НтК, за да уредят
отношенията си във връзка с движимите вещи.Ответницата отказала получаване на
документа, което е удостоверено от
длъжностното лице на 09.04.2012 г. (л.8).
При
тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По
делото безспорно се установява, че страните са съконтрахенти по устен договор
за покупко–продажба от 18.08.2010 г., съгласно който ищецът продал на ответницата свои движими
вещи-покъщнина и земеделски инвентар, находящи се в недвижим имот в гр.Сливо поле,
обл.Русе, ул. ...№ 5, срещу което тя се задължила да му заплати в срок до
01.12.2011 г. сумата от 4 000 лв.От ангажираните в производството
доказателства става ясно, че в уговореното време купувачката не престирала
договорената цена.В този смисъл са показанията на свидетелите С.К., А.М. и Н.С..По
делото става ясно, че въпреки многократно отправените покани от кредитора, до
завеждане на делото ответницата не е престирала следващата се цена.В тежест на длъжника е да докаже
изпълнението.Същият не е ангажирал
доказателства в този смисъл, поради което искът за реално изпълнение
следва да бъде уважен така, както е предявен.Главницата се дължи със законната лихва
от завеждане на делото.
Съгласно
чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват направените от него разноски за производството.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Л.Ю.С., ЕГН **********,***, да
заплати на И.Л.Д., ЕГН **********,***,
чрез адв.А.К. ***, на основание чл.79 ал.1 във вр. с чл.200 от ЗЗД, сумата от 4 000 лв., представляваща дължима
продажна цена на движими вещи по устен договор от 18.08.2010 г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 02.11.2017 г. до окончателното плащане,
както и сумата от 820 лв.–разноски за производството .
Решението
подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия : /п/