О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номeр
938 Година 2018, 17 май гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, трети въззивен
граждански състав, на седемнадесети май две хиляди и осемнадесета година в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2. ТАНЯ ЕВТИМОВА
разгледа
докладваното от съдия Евтимова частно гражданско дело № 606/2018г. по описа на Окръжен съд -
Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и
сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на адвокат Петя
Арнаудова от БАК в качеството й на процесуален представител на М.Г.К., ЕГН: **********
от гр.Б., ж.к.“Л.“, ул. “В. Т.“ № ***, ет.*, ап.**, действаща като майка и
законен представител на В.К.Д., ЕГН: ********** против определение на Районен
съд – Бургас, постановено в публично съдебно заседание на 19.03.2018г. по гр.д.
№ 217/2018г., с което е прекратено производството по делото в частта, касаеща
предявения от М.К. иск против К. Д. за осъждането му да заплаща месечна
издръжка на детето В.К.Д. в размер на 500 лева. Иска се от съда да отмени
обжалваното определение и да върне делото на Районен съд – Бургас за
разглеждане на всички предявени искове в едно съдебно производство.
Като взе предвид приложените по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено от фактическа страна следното:
Производството пред Районен съд – Бургас
е образувано по искова молба на К.В.Д., ЕГН: ********** от гр.Б., ул.“Х. Б.“ №
*, вх.*, ет.* против М.Г.К., ЕГН: **********
от гр.Б., ж.к.“Л.“, ул. “В. Т.“ № ***, ет.*, ап.**, с която са предявени
следните субективно съединени искове: искане с правно основание чл.127, ал.3 от СК за определяне на привременни мерки за личните отношения на ищеца с детето В.К.Д.,
ЕГН: ********** и искове с правно основание чл.127, ал.2 от ГПК за предоставяне
на родителските права върху детето на майката М.К., за определяне на
местоживеенето на детето по настоящия му адрес; за определяне на режим на лични
контакти на ищеца с детето и за присъждане на издръжка в размер на 150 лева /
месечно, считано от датата на подаване на исковата молба до навършване на
пълнолетие на детето или до настъпването на причини за нейното изменение.
В отговора на исковата молба М.К. предявява
срещу К.Д. два насрещни иска: иск за заплащане на издръжка на малолетното дете В.Д.
в размер на 500 лева месечно, начиная от предявяването на иска до навършване на
пълнолетие или до настъпване на обстоятелства, които погасяват или заменят това
задължение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска с падеж на
издръжката– 3-то число на текущия месец и иск за заплащане на издръжка за
детето за минал период – 3 500 лева за периода от 01.06.2017г. до
01.01.2018г.
С протоколно определение, произнесено в
открито съдебно заседание на 20.03.2018г. съдът прекратява производството по
делото в частта, касаеща предявения от М.К. иск против К.Д. за осъждането му да
заплаща на малолетното дете В.К.Д. месечна издръжка в размер на 500 лева поради
недопустимост. В мотивната част на определението съдът посочва, че заявената
под формата на насрещен иск претенция се обхваща от предмета на делото – за
спорна администрация по чл.127 от СК. Отделно от това, добавя, че липсва
тъждество от субективна страна между насрещната и първоначалните претенции, тъй
като ищец по иска за издръжка е детето.
В частната жалба М.К. твърди, че
насрещните искове са предявени в сроковете по чл.211, ал.1 от ГПК, имат връзка
с първоначалния иск и са родово подсъдни на сезирания съд. Заявява, че не
съществува пречка да заяви собствените си претенции за упражняване на
родителските права и за издръжката на детето по чл.127, ал.2 от ГПК.
Квалифицира като неправилно становището на БРС, че първоначалният иск е
предявен от името на К. и категорично заявява, че същата упражнява правата на
законен представител на малолетното дете Валентина. Цитира съдебна практика.
Въз основа на изложените фактически данни,
съдът достигна до следните правни изводи:
Частната жалба е подадена в срока по
чл.275, ал.1 от ГПК. Изхожда от надлежна страна и е насочена срещу съдебен акт,
който подлежи на въззивен контрол. Поради това, частната жалба, е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е
основателна. Този извод се налага по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.211, ал.1 и ал.2 от ГПК в срока за
отговор на исковата молба ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода
си е подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск или ако може да
стане прихващане с него. Предявяването на насрещния иск става по правилата на
предявяване на иск. Когато съдът прецени, че съвместното разглеждане на
насрещния иск ще бъде значително затруднено, той постановява отделянето му. В
конкретния случай ищецът е предявил иск против М.К., с който иска да бъде
осъден да заплаща месечна издръжка на дъщеря си В.Д. в размер на 150 лева. В
срока за отговор по чл.131 от ГПК ответницата К. е предявила насрещен иск, с
който иска да бъде осъден ищеца да заплаща на дъщеря й В.Д. месечна издръжка в
размер на 500 лева. Районният съд е приел, че двата иска са с идентичен
предмет, а насрещният иск не изхожда от детето, което има право на издръжка и е
прекратил производството, касателно насрещната претенция. Съдът е извършил
прекратяването, без преди това да обездвижи насрещната претенция на К. и да й
укаже, че следва да уточни качеството, в което упражнява правото по чл.143 от СК – лично или като законен представител на малолетната си дъщеря В.Д.. Като е
прекратил производството по делото без предхождащо го обездвижване, съдът е
постановил незаконосъобразно определение, което трябва да се отмени, а делото
да се върне за извършване на процесуалните действия по чл.129 от ГПК. При
проверката по реда на този текст съдът трябва да съобрази и обстоятелството, че
ищецът е поискал сам да бъде осъден за заплащането на издръжка от 150 лева и да
извърши преценка за допустимостта на този иск по отношение на правен интерес. В
допълнение към това трябва да се добави, че ответната страна има право да иска
издръжка в по-голям размер от размера, до който съдът ще бъде ограничен при произнасянето
си по иска на бащата, макар и в хипотезата на спорна администрация по чл.127 от СК.
По изложените съображения, възраженията
в жалбата на К. са основателни и трябва да се уважат със следващата от това
отмяна на прекратителното определение и връщане на делото на Районен съд –
Бургас за извършване на описаните по-горе процесуални действия.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд, III въззивен
състав,
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение на
Районен съд – Бургас, постановено в публично съдебно заседание на 19.03.2018г.
по гр.д. № 217/2018г., с което е прекратено производството по делото в частта,
касаеща предявения от М.Г.К. иск против К.В.Д. за осъждането му да заплаща
месечна издръжка на детето В.К.Д. в размер на 500 лева.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за
извършване на съдопроизводствените действия, съобразно с мотивите на настоящото
определение.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: