№ 113
гр. Велико Търново , 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет
и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Георги Драгoстинов
Лилия Ненова
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20204100500981 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 27.10.2020 година, постановено по гр. дело № 616 по описа на
Великотърновски районен съд за 2020 година, Великотърновският университет "Св. св. К. и
М.“, гр. Велико Търново, е осъден да заплати на М. М. П. сумата от 10 274,21 лв.,
възнаграждение за проведено през зимния семестър на учебната 2016-2017 година обучение
по магистърски програми и за дейност като ръководител на програма, ведно със законната
лихва върху вземането, считано от 26.02.2020 година до окончателното му заплащане, както
и сумата от 3 030, 89 лв., обезщетение за вреди от забава в плащане на вземането в размер на
лихвата по чл. 86 от ЗЗД за времето от 31.03.2017 година до 25.02.2020 година. За
разликата от присъдената сума до пълния претендиран размер от 3 042,41 лв., искът за
мораторна лихва е отхвърлен. Присъдени са разноски
В осъдителната част решението е обжалвано от Великотърновския
университет "Св. св. К. и М.“, гр. Велико Търново, с искане за отмяната му и постановяване
на ново, отхвърлящо предявените искове с присъждане на разноски за две инстанции.
Позовава се на процедурни нарушения при разглеждане на делото и при постановяване на
решението. За да уважи исковете, първостепенният съд взел предвид показанията на
свидетели, които не познават методиката на изчисляване и заплащане на труда във
факултета, в който ищцата работи. Игнорирал разминаванията в отчетните формуляри за
положения труд. Неправилно била анализирана вътрешната нормативна уредба в
университета относно заплащането на труда.
1
Ответникът по жалбата - М. М. П. - излага доводи за безпорочност на
атакуваното решение. Претендира разноски за второинстанционното производство.
Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.
271 от ГПК, приема:
Предявени са искове с правно основание чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда и
чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
Ищцовата страна - М. М. П. - излага в исковата си молба, че въз основа на
договор с ответника са в трудово правоотношение, по силата на което в катедра „Финанси и
счетоводство“ към Стопанския факултет води счетоводни дисциплини, бакалавърски и
магистърски програми.
За проведено обучение в магистърски програми и за дейност като ръководител
на програма през зимния семестър на учебната 2016-2017 година ответникът не заплатил
вцялост полагащото й се възнаграждение, заради което по реда на настоящото производство
претендира присъждането на неплатената част - 10 274,21 лв., ведно с обезщетение за вреди
от забава в плащането в размер на законната лихва на стойност 3 030, 89 лв. за времето от
31.03.2017 година до 25.02.2020 година, законна лихва върху основното вземане и
направените по делото разноски.
Ответната страна - Великотърновски университет "Св. св. К. и М.“, гр.
Велико Търново – излага доводи за нередовност на исковата молба. Преподавателсктата
дейност по магистърски програми била диференцирана по форма на обучение, по аудиторна
и извънаудиторна заетост. Следвало за всяка дейност ищцата да посочи каква сума за
възнаграждение претендира.
Позовава се на погасителна давност. Вземанията се претендирали извън срока
на погасителната давност, защото с нормата на чл. 9 т. 7 от Вътрешните правила за
организация на работната заплата в университета било предвидено заплащане на труд като
сочения в исковата молба в края на съответния семестър. С параграф 5 от Преходните и
заключителни разпоредби на Правилата, на нормата на чл. 9, т.7 било придадено обратно
действие, заради което изискуемостта на вземането за възнаграждение датирала от
19.02.2017 година за редовно обучение, а за задочно обучение - от 20.12.2016 година. За
формата магистър след завършено висше образование семестърът завършил в края на
януари 2017 година, а за магистрите от дистанционно обучение - на 19.02.2017 година.
Исковете били предявявени след изтичане на трите години по чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ - на
26.02.2020 година.
Претендираната за заплащане дейност изисквала възлагателна заповед, а
такава липсвала. Оспорва дейността на ищцата да е надлежно проверена и отчетена,
изчисленията по исковата молба твърди да са неправилни. Създадената документация
2
съдържала несъответствия между проведените занятия и времевия диапазон за
провеждането им.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна:
Страните са във възникнало от договор трудово правоотношение, по силата
на което в ответния университет ищцата води счетоводни дисциплини, бакалавърски и
магистърски програми – обясненията на страните в тази насока съвпадат. За проведеното
обучение в магистърски програми и за дейност като ръководител на програма през зимния
семестър на учебната 2016-2017 година ищцата е отчела дейности и възнаграждение,
съвпадащи по вид, продължителност и стойност с твърдяното по исковата молба -
приложените на листи от 27 до 65 от преписката по първоинстанционното производство
отчети за разпределение на средства. Въпросните документи са изготвени от ищцата, а са
подписани от декана на факултета и утвърдени от заместник-ректора по учебната дейност –
подписите, положени под отчетите. Няма спор, че исковата сума не е заплатена. Липсват
доказателства за погасяване на вземането по друг способ.
Фактите сочат доказаността на исковете по основание и основателността им в
търсения размер. В рамките на допълнителното обучение по магистърски програми ищцата
е положила труд - преподавателска и организационна дейност. Тези факти имат за
последица възникване на правото на възнаграждение и корелиращото му задължение на
работодателя да го заплати – чл. 128, т. 2 от КТ. След като ответникът не е сторил това,
искът е доказан по основание. Основателен е в търсения размер, предвид двустранното
подписване на отчетните формуляри, цитирани по-горе, защото те остойностяват труда на
ищцата.
Вземането за обезщетение за вреди от забава в плащането на трудовото
възнаграждение е доказано и основателно в търсената стойност, предвид срочната му
същност и разпореждането на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Исковете са изцяло доказани,
основателни и следва да бъдат уважени, според заявеното.
Доводите на ответника-въззивник са неоснователни.
Исковата молба не само е редовна – описано е извършеното за исковия период,
посочено е дължимото трудово възнаграждение, платената и неплатената част от него – но
ищцата си е направила труда да раздели в стойностно отношение преподавателската от
ръководната дейност за всеки отчет поотделно. Очакване за по-нататъшна детайлизация на
фактите по исковата молба надхвърля изискванията на чл. 127, ал. 1 от ГПК.
Както полагането на труда, така и остойностяването му в търсения от
ищцовата страна размер е документално признат от служителите на ответника – декан,
3
счетоводител и заместник-ректор по учебната част. Подписите им върху отчетните
документи имат стойността на извънсъдебни писмени признания на неизгодни за ответника
факти. Тези факти изцяло покриват фактическия състав на вземането за трудово
възнаграждение – полагане на труд, вид на труда, стойност на дължимото възнаграждение.
Затова не равнят на доказателствата по делото доводите за разминаване на отчетеното с
времевия диапазон в който е проведена преподавателската дейност, липсата на възлагателна
заповед за провеждане на обучението по магистърските програми и тези за неправилните
изчисления на дължимото плащане. Ако тези неточности и разминавания съответстваха на
фактите, длъжностните лица на университета не биха подписали неколкократно
споменатите вече отчети безрезервно и без забележки.
Не на показанията на разпитаните в първостепенното производство свидетели,
а на коментираните по-горе документи се градят изводите за доказаност и основателност на
исковете.
Извън задочната между страните полемика, доколко Вътрешните правила за
организация на работната заплата в университета почиват на валидна законова делегация, за
да имат сила относно преподавателите и служителите, индивидуалните трудови договори
следва да се предоговорят. Изводът следва от устройствения характер на Правилата и
изричните текстове на чл. 118 от КТ.
Според развитата от ответника теза, работодателят е властен едностранно да
внася промени в трудовото правоотношение, в това число и по отношение изискуемостта на
вземанията за индивидуалните трудови правоотношения, а придавайки на “нормативния“ си
акт относно организацията на работната заплата обратна сила – и да променя режима на
погасителната давност, измествайки към по-ранна дата изискуемостта на вземанията за
възнаграждение. Това е изрично забранено от общия нормативен акт, посветен на
погасителната давност - чл. 113 от ЗЗД. Щом удължаването и скъсяването на давностните
срок е забранено да се прави чрез договаряне, на още по-голямо основание ще е забранено
да се променя едностранно – с вътрешни правила на университета-работодател. Макар в
нормата на чл. 9 т. 7 от Вътрешните правила за организация на работната заплата в
университета да се отнася до изискуемостта на вземането за възнаграждение, а не за
продължителността на давностния срок по чл. 358, т. 3 от КТ, в казуса резултатът би бил
същия – датата, в която ищцата е можела да си иска възнаграждението, се премества назад
във времето и така искът й за присъждането му по съдебен път се явява предявен извън
срока на погасителната давност. Доводът на ответната страна за изтекла погасителна
давност влиза в непримиримо противоречие с цитираните по-горе норми и с
добросъвестността и не може да бъде признат за основателен.
Вън от това, тестът на чл. 9 т. 7 от Вътрешните правила за организация на
работната заплата се нуждае от особено стеснително тълкуване, за да се приеме че
регламентира изискуемост на възнагражденията за допълнителен труд. Формулировката му
4
„ … преподавателите, на които … получават допълнителни възнаграждения към работната
заплата след приключване на текущия семестър…“ е твърде разтеглива, за да е позволено да
се тълкува във вреда на положилия вече труд служител. Устройственият акт мълчи по
въпроса какво означава „.. след приключване на текущия семестър …“. Със сигурност
нормата позволява извод, че до приключване на семестъра преподавателят не може да си
иска възнаграждението, но кога е това „след“ е неясно. „След приключване на текущия
семестър“ е денят, следващ края на семестъра. Но „след приключване на семестъра“ е и
времето, три, пет и повече, месеца след последния му ден.
Тезата за обратното действие на Правилата, освен че се гради на
неоснователния довод за нормативната им същност, влиза в директно противоречие с чл. 14
от Закона за нормативните актове и не може да бъде споделена.
Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че ответната по
жалбата страна има право на разноски и за второинстанционото производство, по делото
доказани като сума от 300 лв. - възнаграждение за един адвокат. Следва да се присъдят с
настоящото решение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 27.10.2020 година, постановено по
гр. дело № 616 по описа на Великотърновски районен съд за 2020 година в обжалваната
част.
Осъжда Великотърновски университет "Св. св. К. и М.“, гр. Велико Търново да заплати на
М. М. П., ЕГН: ********** от гр. Велико Търново, ул. „З.“ № 4-А, сумата от 300 (триста)
лв., разноски за второинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в месечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6