Решение по дело №13814/2016 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 22.05.2017 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева

ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова

мл. съдия Станислав Седефчев

при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 13814 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 27.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 7624/ 2016 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 126 състав, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е отменено уволнението на М.Н.М. /ЕГН **********/ от длъжността „Д.“ на Ц.за П.О.БДЖ в „БДЖ- П.П.” ЕООД- гр. С., извършено със Заповед № 112/ 11.12.2015 г. на Управителя на „БДЖ- П.П.” ЕООД; на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ М.Н.М. е възстановена на длъжността „Д.“ на Ц.за П.О.БДЖ в „БДЖ- П.П.” ЕООД; на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ „БДЖ- П.П.” ЕООД- гр. С./ЕИК ********/ е осъдено да заплати на М.Н.М. /ЕГН **********/ сумата 7 965.36 лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за оставането й без работа вследствие незаконното уволнение през периода 12.12.2015 г.- 3.05.2016 г.; както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 927.77 лева- разноски по делото /за адв. възнаграждение/. Искът на М.Н.М. по чл.344, ал.1, т.3 КТ е отхвърлен за горницата над сумата 7 965.36 лева до размер на сумата 10 118.16 лева- обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за оставането й без работа през периода 12.12.2015 г.- 3.05.2016 г., като погасен чрез съдебно прихващане с вземане на „БДЖ- П.П.” ЕООД по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД в размер на 2 152.80 лева, представляващо платено обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за неспазен срок на предизвестие, и като неоснователен- за горницата над сумата 10 118.16 лева до пълния предявен размер от 12 916.80 лева. Предявеното от „БДЖ- П.П.” ЕООД срещу М.Н.М. възражение за съдебно прихващане е отхвърлено за сумата 922.63 лева, представляваща платено обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2014 г. и 2015 г. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата М.М. е осъдена да заплати на ответника „БДЖ- П.П.” ЕООД сумата 57.78 лева- разноски по делото. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът „БДЖ- П.П.” ЕООД е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата 564.73 лева- държавна такса.

Постъпила е въззивна жалба от „БДЖ- П.П.” ЕООД- гр. С./ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му,

Реш. по гр.д.№ 13814/ 2016 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в

в която са уважени исковете на М.М., с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна М.Н.М. /ищца по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като законосъобразно и обосновано да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият въззивен съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество- по преценка на мнозинството от въззивния съдебен състав /без съдията- докладчик/, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.

По същество, по преценка на мнозинството от въззивния съдебен състав /без съдията- докладчик/, постановеното от СРС решение е правилно в обжалваната от ответника част и следва да бъде потвърдено, като бъдат изцяло споделени изложените в мотивите на обжалваното решение съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените от М.М. искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ /до посочения в решението размер на обезщетението/ като основателни и доказани- чл.272 ГПК.

Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод на мнозинството от въззивния съдебен състав /без съдията- докладчик/, че атакуваното от ищцата М.М. уволнение е незаконосъобразно извършено и правилно е отменено от първоинстанционния съд.

По делото не е спорно, а се установява и от представените писмени доказателства, че ищцата М.М. е заемала длъжността „Д.“ на Ц.за П.О.„БДЖ“ в „БДЖ- П.П.” ЕООД- гр. С.- въз основа на сключен на 20.11.2014 г. трудов договор /л.7 от делото на СРС/, от която длъжност била освободена на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ- „поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“, със Заповед № 112/ 11.12.2015 г. на Управителя на „БДЖ- Пътнически

Реш. по гр.д.№ 13814/ 2016 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в

превози” ЕООД, считано от 12.12.2015 г. /дата, следваща връчването на заповедта/.

Според изпратено от НОИ до ответното дружество „БДЖ- П.П.” ЕООД писмо от 16.07.2015 г. /л.94 от делото на СРС/ към посочената дата- 16.07.2015 г., М.Н.М. не е подавала заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и не е упражнила право на такава пенсия.

В представено от ищцата писмо от 26.04.2016 г., адресирано от НОИ- ТП- С.- град- Дирекция „Пенсии“ до адв. М. Н. /адв.- пълномощник на ищцата/, е посочено следното: че М.Н.М. получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 11.12.2015 г., отпусната по заявление от същата дата- 11.12.2015 г.; че изискване за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 КСО за 2015 г. за жените е 60 години и 08 месеца, като в конкретния случай за М. датата на „първо право на отпускане на лична пенсия“ е 16.04.2014 г.; че тъй като М. е подала заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на 11.12.2015 г., т.е. след изтичане на 6- месечен срок от придобиване на правото, пенсията й е отпусната от 11.12.2015 г.; че периодът между датата на придобиване на първо право на отпускане на пенсия и датата на заявление определя периода на т.нар. отложено пенсиониране, което в конкретния случай е 1 година и 7 месеца; а също и че въз основа на представените в НОИ документи към 19.11.2014 г. е зачетен осигурителен стаж на М. от 37 години, 02 месеца и 17 дни.

При така установената фактическа обстановка се налага извод, че трудовото правоотношение между страните е възникнало след като ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което обстоятелство няма данни да е доведено до знанието на работодателя преди сключване на трудовия договор на 20.11.2014 г. /няма такива твърдения и доказателства по делото/. Посоченото субективно притезателно право е било придобито от ищцата М. на 16.04.2014 г. /според цитираното по- горе писмо на НОИ/, но не е било упражнено от нея нито преди възникване на процесното трудово правоотношение, нито през време на действието му. Упражняването му е задействано от ищцата на 11.12.2015 г.- в деня на получаване на процесната уволнителна заповед, когато същата подала и заявление до органа по социално осигуряване, с което изразила воля за упражняване на възникналото в нейна полза субективно право на пенсия по чл.68 КСО, каквато й е отпусната със съответно разпореждане на осигурителния орган, считано от 11.12.2015 г.- според цитираното по- горе писмо.

При съобразяване на горното мнозинството от въззивния съдебен състав /без съдията- докладчик/ намира, че в случая следва изцяло да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд, че за законосъобразността на уволнението се изисква служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст след сключване на трудовия договор, като бъде взета предвид установената по приложението на чл.328, ал.1, т.10 КТ константна съдебна практика на ВКС, обективирана в цитираните от СРС решения по чл.290 ГПК /Решение № 838/ 17.12.2010 г. по гр.д.№ 1739/ 2009 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 381/ 2009 г. на ВКС, IV ГО; Решение по гр.д.№ 374/

Реш. по гр.д.№ 13814/ 2016 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в

2010 г. на ВКС; Решение № 379/ 10.01.2012 г. по гр.д.№ 300/ 2011 г. на ВКС, III ГО/, която следва да бъде съобразена, тъй като съдържанието на правната норма в редакцията й към 2010 г. и към 2015 г. е идентично /в текста на законовата норма не е изменена нито една дума, нито един препинателен знак/. Тъй като такава фактическа обстановка в настоящия случай не се установява, напротив- ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди, а не след възникване на трудовото правоотношение с ответното дружество, то процесното уволнително основание в случая се явява неприложимо.

По преценка на мнозинството от въззивния съдебен състав /без съдията- докладчик/ при събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка прилагането от работодателя- ответник на уволнителното основание по чл.328, ал.1, т.10 КТ се явява незаконосъобразно, поради липсата на регламентирано в негова полза право да прекрати едностранно трудовото правоотношение на това основание, вследствие на което и атакуваното от ищцата М.М. уволнение като незаконно извършено подлежи на отмяна.

При тези съображения искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ като основателен и доказан следва да бъде уважен, като обусловените от него искове по чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ като основателни също следва да бъдат уважени, като бъдат споделени изложените от СРС относно тяхната основателност съображения- съгласно чл.272 ГПК. При уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ въззивният съд взема предвид и даденото в Тълкувателно решение № 6 от 25.06.2015 г. по тълк. дело № 6/ 2014 г. на ВКС- ОСГК тълкувателно разрешение, според което придобитото и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през периода от незаконното уволнение до възстановяването на работа не препятства уважаването на иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението работа. Относно размера на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ и периода, за който е определено и присъдено, конкретни доводи във въззивната жалба на ответника не се съдържат, поради което и въззивният съд не дължи излагането на съображения в тази насока.

Поради съвпадане изводите на мнозинството от въззивния съдебен състав /без съдията- докладчик/ и на първоинстанционния съд атакуваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната от ответника част.

При този изход на спора на основание на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК ищцата- въззиваема страна има право на разноски за въззивното производство, но доказателства такива да са сторени съобразно договореното между нея и процесуалния й представител по делото не са представени. Липсва договор за правна защита, в който да е договорено плащането на адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 805 лв., какъвто е размерът на претендираните според приложения списък по чл.80 ГПК разноски, поради което и такива разноски с настоящото въззивно решение на М. не следва да бъдат присъдени.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш И :

Реш. по гр.д.№ 13814/ 2016 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 27.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 7624/ 2016 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 126 състав, в обжалваната част, в която са уважени предявените от М.Н.М. /ЕГН **********/ срещу „БДЖ- П.П.” ЕООД- гр. С./ЕИК ********/ иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ- за отмяна за извършеното със Заповед № 112/ 11.12.2015 г. на Управителя на „БДЖ- П.П.” ЕООД уволнение като незаконно; иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ- за възстановяване на М.Н.М. на заеманата преди уволнението длъжност: „Д.“ на Ц.за П.О.БДЖ в „БДЖ- П.П.” ЕООД- гр. С.; и иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ- за присъждането на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 7 965.36 лева за периода 12.12.2015 г.- 3.05.2016 г.; в частта, в която е уважено предявеното при условията на евентуалност възражение за съдебно прихващане на „БДЖ- П.П.” ЕООД за сумата 2 152.80 лева- горница над присъденото на М.Н.М. обезщетение по чл.225, ал.1 КТ от 7 965.36 лева до размер на сумата 10 118.16 лева; а също и в частта относно присъдените на М.Н.М. разноски по чл.78, ал.1 ГПК и присъдените по сметка на СРС разноски по чл.78, ал.6 ГПК.

ОСЪЖДА „БДЖ- П.П.” ЕООД- гр. С./ЕИК ********/ да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 282.37 лв. /двеста осемдесет и два лева и 37 ст./- държавна такса за въззивното обжалване, на основание чл.78, ал.6 ГПК.

Решението по гр.д.№ 7624/ 2016 г. на СРС, ІІ ГО, 126 състав, е влязло в сила като необжалвано в останалата част, в която: искът на М.М. по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ е отхвърлен като неоснователен за горницата над сумата 10 118.16 лева до пълния предявен размер от 12 916.80 лева; предявеното от „БДЖ- П.П.” ЕООД срещу М.М. възражение за съдебно прихващане е отхвърлено за сумата 922.63 лева- платено обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2014 г. и 2015 г.; и на основание чл.78, ал.3 ГПК М.М. е осъдена да заплати на „БДЖ- П.П.” ЕООД сумата 57.78 лева- разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: о.м.

ЧЛЕНОВЕ: 1.

Особено мнение на съдия Р. Коджабашева- докладчик по гр. дело № 13814/ 2016 г. на СГС, ГК, ІV- Б въззивен състав:

Не споделям приетите от мнозинството на въззивния съдебен състав изводи, довели до постановяването на въззивно решение за потвърждаване решението по гр.д.№ 7624/ 2016 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 126 състав, в обжалваната част, по следните съображения:

Процесното трудово правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ- в редакцията с измененията, обн. в ДВ- бр.54/ 2015 г., в сила от 17.07.2015 г., действаща и към настоящия момент. Съгласно цитираната законова норма работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.326, ал.2 КТ, при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при навършване на 65- годишна възраст- за професори, доценти и доктори на науките, освен в случаите на § 11 от ПЗР на Закона за висшето образование. Предвидено е и сходно уволнително основание в чл.328, ал.1, т.10б КТ /нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., предишна т.10а- ДВ, бр.98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г./, според който при посочените по- горе условия работодателят може да прекрати трудовия договор и когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Различието между посочените два законови текста се свежда до това, че в първия случай е достатъчно само служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, без законодателят да държи сметка кога е станало това- преди или след сключване на трудовия договор, чието прекратяване като незаконно се атакува от служителя, а във втория случай е необходимо освен служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, това право да е било упражнено от него, като тези два юридически факта да са се осъществили преди възникване на трудовото правоотношение, т.е. служителят да има положението на работещ пенсионер.

При така установената фактическа обстановка се налага извод, че трудовото правоотношение между страните е възникнало след като ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което обстоятелство няма данни да е доведено до знанието на работодателя преди сключване на трудовия договор на 20.11.2014 г. /няма такива твърдения и доказателства по делото/. Посоченото субективно притезателно право действително е било придобито от ищцата М. на 16.04.2014 г. /според цитираното по- горе писмо на НОИ/, но не е било упражнено от нея нито преди възникване на процесното трудово правоотношение, нито през време на действието му. Упражняването му е задействано от ищцата на 11.12.2015 г.- в деня на получаване на процесната уволнителна заповед, когато същата подала и заявление до органа по социално осигуряване, с което изразила воля за упражняване на възникналото в нейна полза субективно право на пенсия по чл.68 КСО, каквато й е отпусната със съответно разпореждане на осигурителния орган, считано от 11.12.2015 г.- според цитираното по- горе писмо.

Регламентираното в КТ уволнително основание „при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“, е съществувало като т.10 на чл.328, ал.1 КТ през периода 2001 г.- м.01.2012 г., и съществува и към настоящия момент- като т.10, считано от 17.07.2015 г /изм. обн. ДВ- бр.54/ 2015 г./. През периода м.01.2012 г.- м.07.2015 г. такова уволнително основание в чл.328 КТ изобщо не е било уредено, а уволнителното основание: „когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст“, е въведено за първи път от законодателя през 2010 г. /с изм. ДВ- бр.46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г./, като първоначално е било обозначено като т.10а, а считано от 1.01.2016 г.- като т.10б на чл.328, ал.1 КТ.

При съобразяване на горното считам, че не могат да бъдат споделени в случая изводите на първоинстанционния съд, че за законосъобразността на уволнението се изисква служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст след сключване на трудовия договор. Приложеното от СРС езиково тълкуване, без да бъде направено историческо и систематично тълкуване на законодателната уредба, касаеща пенсионирането и трудово-правното положение на работещите пенсионери и на лицата, придобили, но неупражнили правото си на пенсия, е довело до необоснован извод относно приложимостта на процесното уволнително основание в настоящия случай и като краен резултат- до постановяването на неправилно решение по съществото на трудовия спор. Законодателно уредена правна възможност за прекратяването на трудово правоотношение с лице, което е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но не е упражнило това свое право, какъвто е настоящият случай, изобщо липсва. Уредената в посочените по- горе редакции на т.10а, в последствие- т.10б, на чл.328, ал.1 КТ, възможност изисква за прилагане на соченото уволнително основание по отношение на лице с придобито право на пенсия, същото да е упражнило това право, като това следва да е станало преди възникване на трудовото правоотношение, т.е. служителят да има положението на работещ пенсионер. Настоящият случай не е такъв, тъй като ищцата М.М. няма положението на работещ пенсионер, поради обстоятелството, че неподавайки молба до осигурителния орган при осъществяване на условията по чл.68 КСО сама е отложила пенсионирането си, както е посочено и в цитираното по- горе писмо на НОИ от м.04.2016 г. А хипотезата на това „отложено пенсиониране“ е допълнително обезпечена и при изменението на Кодекса за социално осигуряване- обн. ДВ, бр.107/ 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., когато е отменена ал.2 на чл.94 КСО, според която пенсиите за осигурителен стаж и възраст се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването по българското законодателство, съответно прекратяване на трудовата дейност по законо-дателството на държава, в която се прилага международен договор, в областта на социалната сигурност. До отмяната на чл.94, ал.2 КСО /в сила от 1.01.2015 г./, за да бъде получена пенсия от работника или служителя, трудовото му право-отношение е следвало да бъде прекратено, а след отмяната на цитираната норма получаването на пенсия не е предпоставено от прекратяване на трудовото право-отношение /използваният от законодателя израз е: „от датата на прекратяване на осигуряването“/, а е достатъчно само да са изпълнени условията на чл.68 КСО /респ. чл.69- чл.69в КСО/, изискващи навършването на определена възраст и наличието на определен осигурителен стаж.

Наличието на посочените промени обяснява изоставянето на процесното уволнително основание /“при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“/ от законодателя през периода до 17.07.2015 г. и въвеждането му отново в трудовото законодателство, считано от 17.07.2015 г. Поради това считам, че към настоящия момент следва да бъде извършено тълкуване на нормата в смисъл, че придобиването на правото на пенсия може да е настъпило както преди, така и след възникване на трудовото правоотношение, което тълкуване е съответно на горепосочените законодателни промени.

Поради това и зачетената от СРС константна съдебна практика на ВКС /съдебни решения, постановени през периода 2009 г.- м.01.2012 г./, макар и постановена по реда на чл.290 ГПК, в случая не може да бъде безкритично съобразена от съда при решаването на трудовия спор, тъй като са настъпили редица изменения както в трудовото, така и в осигурителното и пенсионно законодателство, които налагат различна от извършената в цитираната съдебна практика преценка на правно релевантните факти и обстоятелства. Тъй като е възможно сключването на трудов договор с лице, което е придобило право на пенсия, но не е упражнило същото /напр. при т.нар. „производствена необходимост“/, за работодателя следва да съществува основание за прекратяване на трудовото правоотношение, различно от визираното в чл.328, ал.1, т.10б /преди т.10а/ КТ, което да не е обвързано от волята на служителя да реализира пенсионното си право.

Предвид горното, при събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка прилагането от работодателя- ответник на уволнителното основание по чл.328, ал.1, т.10 КТ се явява законосъобразно, поради наличието на съществуващо в негова полза право да прекрати едностранно трудовото правоотношение на това основание, вследствие на което и атакуваното от ищцата М.М. уволнение считам за законно извършено и неподлежащо на отмяна.

При тези съображения искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ и обусловените от него искове по чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ като неоснователни следва да бъдат отхвърлени, а решението на СРС- отменено в обжалваната част, в която исковете на М.М. са уважени, като е уважено и направеното от ответното дружество при условията на евентуалност възражение за съдебно прихващане. При отмяна на решението и отхвърляне на исковете заявеното от ответника евентуално възражение за прихващане следва да бъде оставено без разглеждане- поради несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането му по същество.

СЪДИЯ- ДОКЛАДЧИК:

Номер на акта:	3561
Дата:	22 май 2017 г.
Съдия:	Рени Христова Коджабашева

Дело:	20161100513814
Тип на делото:	Въззивно гражданско дело
Дата на образуване:	10 ноември 2016 г.

Решение по дело №13814/2016 на Софийски градски съд

Съдържание на акта