Определение по дело №2346/2019 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 3942                                             29.10.2019 г.                           Гр. Стара Загора

 

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА                                    ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 29 октомври                                                               2019 г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                        Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА                                                       

 

Секретар:

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

гр. дело № 2346 по описа за 2019 година.

 

         СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Постъпила е искова молба от „Юробанк България” АД, в която твърдят, че в законоустановения срок и в изпълнение на указания по ч. гр. д. № 4861/2013 г. по описа на Районен 3агора, гражданска колегия, Х-ти състав, обективирани в съобщение, получено на 05.04.2019 г., депозират настоящата искова молба с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК. Правният интерес на заявителя за предявяване на иска се обуславяло от обстоятелството, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение било уважено от заповедния съд, но било депозирано възражение на основание чл. 414 от ГПК по ч.гр.д № 4861/2013 г. по описа на Районен съд- гр. Стара Загора, Гражданска колегия, X-ти състав, с оглед на което заповедният съд бил дал указания на заявителя да предяви положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Относно допустимостта на подаденото възражение по чл. 414 ГПК от страна на длъжника, излагат следното становище:

На първо място считат, че така подаденото възражение на основание чл. 414 от ГПК било недопустимо, тъй като е направено след изтичане на 14-дневния преклузивен срок, установен в разпоредбата на чл. 414, ал. 2 от ГПК.

По изпълнително дело № 1/2012 г. по опис на ЧСИ Ивелина Любенова Биволова, с рег. № 869 и район на действие ОС - Стара Загора се съдържали доказателства относно връчени книжа на длъжника по образуваното изпълнително дело. Налице било надлежно връчване, обуславящо недопустимост на релевираното възражение на Т.Г..

С оглед на гореизложеното можело да се направи обоснован извод, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение било недопустимо, тъй като не било подадено в предвидения в чл. 414, ал. 2 ГПК двуседмичен преклузивен срок, а изложените възражения не отговаряли на обективната действителност.

В случай, че съдът счете подаденото възражение за ДОПУСТИМО И депозирано в срока, определен в закона, молят съда да приеме следното:

На 16.04.2013 г. бил сключен Договор за потребителски кредит между Т.П.Г. /в качеството на кредитополучател/ и „Юробанк България" АД /в качеството му на кредитор/.

Съгласно чл. 1 от Договора, банката предоставя кредит в размер на 12 260.00 /дванадесет хиляди двеста и шестдесет лева/ за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за кредит от 07.06.2012 г. Кредитополучателят се задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите съгласно Договора лихви, в сроковете и при условията на Договора.

Съгласно чл. 7 от Договора кредитът следвало да се издължава в брой до 16-то число на месеца или безкасово чрез удръжка от сметка на Кредитополучателя в „Юробанк България" АД по представения погасителен план, неразделна част от Договора.

Съгласно чл. 8 при просрочие на дължимите месечни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължал лихва за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава.

В чл. 15, ал. 5 страните били уговорили, че при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение по Договора, вземането на Банката ставало изцяло предсрочно изискуемо, без да се прекратявало действието на договора.

На основание чл. 15 от Договора за кредит, „Юробанк България" АД обявила всички вземания по Договор за предоставяне на потребителски кредит, сключен на 16.04.2013 г., между Т.П.Г. /в качеството на кредитополучател/ и „Юробанк България" АД/ в качеството му на кредитор/, за предсрочно изискуеми.

Поради липса на изпълнение, в полза на ищеца възникнали вземанията, посочени в петитума на исковата молба. Съгласно чл. 79 и 86 ЗЗД кредиторът имал право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата, в случай че длъжникът не изпълнил точно задълженията си. Банката предприела действия за принудителното удовлетворение на притезанията си. Подадено било заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на извлечение от счетоводните книги на основание чл. 417, т. 2 ГПК. Впоследствие по образуваното ч.гр.д. № 4861/2013 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора, Гражданска колегия, Х-ти състав, били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

След получаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, било образувано изпълнително производство № 1/2012 г. по описа на ЧСИ Ивелина Любенова Биволова, с рег. № 869 и район на действие ОС - Стара Загора.

Съгласно Погасителен план към Договор за потребителски кредит от 16.04.2013 г. крайният срок за издължаване бил 16.04.2018 г. В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че не е налице предсрочна изискуемост на кредита и предвид постановката на Тълкувателно решение № 8/2017 г., молят съда да осъди ответника да заплати на банката сумите, представляващи изискуеми вземания, представляващи вноските с настъпил падеж, по Договор за предоставяне на потребителски кредит, сключен на 16.04.2013 г. между Т.П.Г. /в качеството на кредитополучател/ и „Юробанк България" АД /в качеството му на кредитор/.

Молят съда да постанови решение, с което със сила на присъдено нещо, да признаете за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на „Юробанк България" АД парични суми, произтичащи от сключен на 16.04.2013 г. Договор за потребителски кредит между Т.П.Г. /в качеството на кредитополучател/ и „Юробанк България" АД /в качеството му на кредитор/.

Моля, съдът да им присъди направените в заповедното производство разноски, както и направени в настоящото исково производство, както и 300 лв. /триста лева/ юрисконсултско възнаграждение, изчислено в съответствие с разпоредбите на чл. 78, ал. 4 ГПК във вр с чл. 37 Закон за правната помощ, във вр. с чл. 25 Наредба за заплащането на правната помощ.

Молят, в случаи, че на първото редовно открито съдебно заседание не се яви представител на ищеца делото да се разгледа в тяхно отсъствие, като съдът приеме, че исковата молба се поддържа заедно с приложените към нея доказателства и направените с нея доказателствени искания.

В условията на евентуалност, в случай че съдът отхвърли предявените искове и в случай, че ответникът претендира да му бъдат заплатени разноските за адвокатско възнаграждение, които е направил, правят възражение за прекомерност на същите с оглед на правната и фактическа сложност на делото. С настоящия отговор сезират и молят на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът да присъди минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски хонорар, при условие, че ищецът докаже заплащането им /в това отношение т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС/, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Сочат, че в това отношение, на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК, която разпоредба има императивен характер в съдебното решение трябва да бъде посочена и банковата сметка, по която да се преведат присъдените в полза на ищеца разноски.

Представят банкова сметка, ***ираните от тях суми.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Т.П.Г., в който заявява, че предявените искове са допустими, но неоснователни.

Твърди, че издаденият изпълнителен лист по ч. гр. д. № 4861 от 2013 г. на 15.10.2013 г. удостоверявал подлежащо на изпълнение вземане като съгласно установената практика, вземанията по изпълнителния лист се погасявали с общата 5 годишна давност от датата на неговото издаване, доколкото въз основа на него не било образувано изпълнително дело, по което да са предприети конкретни изпълнителни действия, които да водят до прекъсване на давността.

В конкретния случай изпълнителното дело било образувано на 01.03.2019 г. с постановление на съдебния изпълнител, след като изтекла давността на 15.10.2018 г. Действително съществувала законова фикция, че за датата на предявяване на иска, се счита датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, но това не фингира висящ съдебен спор за вземане, което между тези два момента било погасено по давност. Веднъж изтекла давността не можела да бъде прекъсвана дори и по силата на посочената законова фикция. Противното би означавало страните - в случая взискателя да удължавал давностните срокове безконечно, което противоречало на императивната правна норма относно невъзможността страните да уговарят по-къси или по-дълги давностни срокове по между си. Заявява, че това би било в пълно противоречие с целта на закона - чл. 113 от ЗЗД. (така стр. 61 и 62, т. 8. Може ли длъжникът да се позове на погасителна давност, изтекла в периода между подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и по чл. 417 от ГПКи предявяването на иска по чл. 422 от ГПК от Предизвикай Давността- сборник, издателство „Сиела", София 2017 г.; така Решение от 30.09.2016 г. по т.д. № 7352 от 2015 г. на СГС).

На следващо място твърдят, че по изп. д. № 1 по описа на ЧСИ Биволова за 2012 г., не била връчена покана за доброволно изпълнение от страна на съдебния изпълнител по отношение на вземането инкорпорирано изпълнителния лист, издаден по ч. гр. д. № 4861 по описа на РС - Стара Загора за 2013 г., за да започнел да тече и да е изтекъл срокът за предявяване на възражение по реда на чл. 414 от ГПК. За първи път, покана за доброволно изпълнение по повод на вземането, предмет на настоящото производство, била връчена на ответника по повод на образуваното изп. д. № 20198690400065 по описа на ЧСИ Биволова и затова от този момент нататък започнал да тече срок по реда на чл. 414 от ГПК.

Сочи, че дори и да се приеме, че за вземането по изп. лист, издаден по ч. гр. д. 4861 от 2013 г. на 15.10.2013 г., не е налице правна възможност за възражение по чл. 414 от ГПК, поради обстоятелството, че срокът бил изтекъл през 2013 г., твърдят, че вземането било погасено по давност, тъй като ако е удостоверявало подлежащо на изпълнение вземане, то издаденият изпълнителен лист бил перемиран, и давността била изтекла от датата на последното изпълнително действие по него.

Твърдят, че в рамките на изп. д. № 1 по описа на ЧСИ Биволова за 2012 г. не били получавали уведомление - покана за доброволно изпълнение, въз основа на която да бъдат уведомени, че предмет на изпълнение по посоченото изпълнително дело бил и изпълнителния лист, издаден по ч. гр. д. № 4861 по описа на РС-Стара Загора за 2013 г. Твърдят, че по това изпълнително производство били получавали други документи и са извършвани други изпълнителни действия, но никога не били свързвани с вземане, предмет на настоящото производство. Поради тази причина, считат, че в хода на изп. д. № 1 по описа на ЧСИ Биволова за 2012 г. не било възникнало процесуално правоотношение по повод на вземането по настоящото дело и не биха могли да бъдат валидно извършени процесуалните действия по него относно вземането, което било предмет на настоящото дело. Всички действия, които могат да прекъснат давността в хода на изпълнителното дело било необходимо да следват момента, в който длъжникът е уведомен и му е даден срок за доброволно изпълнение. Без да бъде извършено това процесуално действие всички други процесуални действия следвало да се приемат за извършени на неосъществено основание при липса на валидно възникнало процесуално правоотношение.

В допълнение към изложеното в исковата молба не възразяват, че е настъпила предсрочна изискуемост по кредита преди датата на издаване на изпълнителния лист, като предявяват възражение, че Т.П.Г., ЕГН ********** не дължи, вземането, предмет на изп. лист, издаден по ч. гр. д. 4861 от 2013 г. на РС-Стара Загора на 15.10.2013 г., тъй като вземането било погасено по давност след датата на издаване на посочения изпълнителен лист. Погасителната давност настъпила, тъй като от датата на последното изпълнително действие по изп. д. № 1 по описа за 2012 г. на ЧСИ Биволова, до датата на образуване на изп. д. № 20198690400065 по описа на ЧСИ Биволова изтекли повече от 5 години, като в този период изпълнителният лист бил перимиран, предвид обстоятелството, че не са извършвани изпълнителни действия по него в хода на изп. д. № 1 от 2012 г. повече от 2 години по отношение на вземането предмет на настоящото дело, като изтекли повече от 5 години между датата на последното изпълнително действие, доколкото такова било извършено и датата, на която било образувано новото изпълнително дело.

Вземането е въз основа на договор за банков потребителски кредит № FL677691/08.03.2013 г., който се характеризирал с неравноправни клаузи. Клаузите за начисляване на договорна лихва били нищожни.

Правната регламентация на възнаградителната лихва в процесния договор за кредит била нищожна, тъй като се явявала неравноправна клауза. В чл. 3, ал. 1 от договора било предвидено, че кредитополучателят дължал на банката променлива годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката за съответния период, плюс договорна надбавка в размер на -5,70 пункта. Посочено било, че към датата на сключване на договора годишната лихва била в размер на 13,20 %.

Видно от втората алинея на същия член било посочено, че за вяска година до крайния срок на договора, кредитополучателят дължал ПРОМЕНЛИВА годишна лихва, представляваща сбор от БЛП на банката и надбавка от - 0.800 процентни пункта.

В чл. 3, ал. 6 от процесния договор за кредит било определено, че БЛП се определяла от Съвета на директорите на банката или от Комитет към Съвета на директорите, като отразявала пазарните (бенчмаркови) лихвени мерители (Софибор, Юрибор, Либор), рискова премия, приложима за Банката при привличане на финансов ресурс; директни нелихвени разходи на Банката по привличане на лихвен ресурс, оценката под формата на лихвена премия на нивото на риска, при най-кредитоспособните клиенти, както и временни пазарни сътресения, в лихвените нива в размер на 0.50 % на годишна база. БЛП подлежал на ежемесечно преразглеждане, като при промяна на един или повече от изброените показатели било налице основание за актуализация на БЛП. Промяната в БЛП и датата на одобрението на промяната от компетентния орган се поставяла на видно място в офисите на банката и се публикувала в интернет страницата на банката, с указание за датата на влизане в сила на новия лихвен процент.

Сочи, че за да бъде определена една договорна клауза като неравноправна и следователно нищожна, същата следвала да отговаря на следните кумулативно дадени условия, а именно:

Клаузите не са индивидуално определени - когато те са предварително изготвени от търговеца, респ. потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им - арг. чл. 146, ал. 2 ЗЗП; Уговорени са във вреда на потребителя, а именно - накърняват се уредените в закона права на потребителя, респ. увреждат се неговите законни интереси. Не отговарят на изискванията за добросъвестност, респ. на добросъвестната търговска практика; Водят до съществено неравновесие между правата на страните по договора.

Страните по процесния договор за кредит били потребител и доставчик на финансови услуги по см. на § 13, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗЗП. Видно от представените писмени доказателства твърдят, че клаузите на договора за кредит са предварително и едностранно формулирани от кредитора преди сключване на съответния вид кредитен договор, поради което не са индивидуално уговорени.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), неравноправна клауза в договор, сключен с потребител била всяка уговорка в негова вреда, която не отговаряла на изискването за добросъвестност и водила до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при определените неизчерпателно посочени от законодателя хипотези, между които - предвидената от търговеца възможност да променя едностранно условията по договора въз основа на непредвидено в него основание.

Предвид изложеното считат, че посочените клаузи от договора за кредит съставляват неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 10 и 12 ЗЗП, тъй като представляват уговорка във вреда на потребителя, която не отговаряла на изискването за добросъвестност и водила до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя на банковата услуга. Този извод се налагал от разгледаното съдържание на клаузите от договора, в които изобщо липсвали ЯСНИ указания на методиката, по която банката изчислявала базовия лихвен процент, нито са установени предпоставките за промяната му по ясен и разбираем за потребителя начин. /В този смисъл Решение № 165/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1777/2015 г„ I т. о„ ТК ; Решение № 98/25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016 г„ ВКС, ТК, I о.; Решение № 104/13.07.2017 г. по т. д. № 1936/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о. - "В самия, договор следва да бъде определена методиката за изменение на лихвения процент през периода на действие. Да бъде конкретизиран видът, количествените изражения и относителна тежест на отделните компоненти и промяната да е обвързана с обективни критерии. Ако промяната на лихвения процент е извършена при необявени предварително и невключени, като част от съдържанието на договора ясни правила, тя не отговаря на изискването за добросъвестност... С постановените по реда на чл. 290 Решение № 114/27.06.2012 по т.д. № 1194/2011 год.; Решение № 51/04.04.2016 по т.д. № 504/2015; Решение № 188/09.05.2016 по т.д. № 1787/2014 год.; Решение № 26/03.04.2013 по т.д. № 957/2012 год.; Решение № 91/08.07.2015 по т.д.№ 1097/2015 год. Решение № 6/20.05.2015 по т.д. № 2332/2014 год.; Решение № 211/06.01.2015 год. по т.д. № 1987/2014 год.; Решение № 95/13.09.2016 год. по т.д. № 240/2015 год.; Решение № 205/07.11.2016 год. по т.д. № " тази практика се подкрепяла.

В клаузите на сключения договор за кредит не се съдържало ясно и разбираемо за средния потребител описание на начина, по който предвид настъпилите изменения в съответния финансов индекс, респ. валутен курс и др., ще се формира новият базов лихвен процент. Считат, че разпоредбата на чл. 3, ал. 6 от процесния договор за кредит се явявала неравноправна клауза, тъй като била предвидена възможност банката самостоятелно да определя БЛП и това става по решение на нейния управителен орган - Съвета на директорите на банката.

Липсата на такава конкретна методика или формула /математически алгоритъм/, определящ трайно съотношението между изменението и изброените пазарни лихвени индекси създавала възможност при наличие на предвидените в договора изменения на променливата компонента, Банката - кредитор произволно да променя размера на лихвите по кредита. В този смисъл - доколкото определянето на базовия лихвен процент бил въз основа на методика на кредитодателя - част от вътрешните му правила, която не е публично известна и достъпна, нито станала достояние на кредитополучателя по настоящия договор, то клаузите, уреждащи дължимите от кредитополучателя суми за лихви и комисионни са неравнопоставени по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 10 ЗЗП - допускат банката-търговец едностранно да промени условията на договора, въз основа на непредвидено в него основание.

Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е, че доколкото БЛП се формира както от лихвени, така и от нелихвени разходи и фактори, специфични за конкретната Банка и определяни от нея, но публично недостъпни, то субективният елемент не можел да бъде изключен. При неговото наличие за стойността на лихвата не можело да се направи никаква прогноза или самостоятелни изчисления от страна на кредитополучателя, което само по себе си било в противоречие с изискването за добросъвестна търговска практика.

Поради обстоятелството, че от банка било извършвано изчисление на дължимите от кредитополучателите суми именно на основата, предвидена в чл. 3-7 регламентация, то и посочените като дължими суми - главница, договорени лихви и такси били недължими.

Същевременно в чл. 6, ал. 2 от договора за кредит било предвидено, че банката може едностранно да променя размера на договорната лихва, както и дължимата погасителна вноска съгласно нов променен едностранно погасителен план, които клаузи също се явявали неравноправни и на това основание и били нищожни. Неравноправна се явявала клаузата на чл. 7, ал. 2 от договора за кредит, която предвиждала едностранно начисляване на такси.

Предвид изложеното твърдят, че горепосочените клаузи, касаещи начина за определяне на договорната лихва се явявали нищожни, поради което и същата била недължима. Подобно било и положението, свързано с определяне на таксите, включени в цената на предоставения кредит. При недействителни клаузи за страните съществува задължение за взаимна реституция и връщане на даденото по засегната от такъв порок сделка.

Предвид изложеното твърдят, че претендираната сума за договорна лихва в размер на 367,83 лева за периода от 16.05.2013 г. до 25.09.2013 г. за недължима, поради нищожност за клаузите по договора. Твърдят, също, че посочената договорна лихва била недължима, тъй като вземането за нея било погасено по давност. Идентични възражения въвеждат и по отношение на претендирания размер от 15,99 лева за наказателна лихва за периода от 16.05.2013 г. до 25.09.2013 г.

Правят възражение за прихващане при условия на евентуалност, а именно, че в случай, че съдът приеме, че ответникът дължи претендираната главница, но уважи възражението за нищожност на договорната клауза относно възнаградителната лихва, неустойки и такси, правят възражение за прихващане с внасяните от кредитополучателя суми по договор за кредит, които били послужили за погасяване на договорни лихви, както и със сумите, които били послужили за погасяване на евентуално начислени наказателни лихви и неустойки по договора, както и тези, които били послужили за покриване на такси, с евентуално дължимите суми от непогасената в срок главница по кредита.

По отношение на обстоятелствата, по силата на които се основава иска, считат, че по делото не са представени доказателства, по силата на които при условията на пълно и главно доказване да бъде доказана основателността на предявените искове за процесния договор за кредит.

Претендират направените разноски, както и разноските, извършени в хода на . гр. д. 4861 от 2013 г. на РС-Стара Загора, свързани със спирането на изпълнението на изпълнителното производство. Разноските за адвокатско възнаграждение претендират при условията на безвъзмездна адвокатска помощ.

 

От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че предявеният иск е с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК. Този иск е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4861/2013 г. по описа на РС - Стара Загора съществува. Страните следва да докажат всички твърдени от тях факти и обстоятелства в исковата молба и отговора. Ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му.

СЪДЪТ:

ПРИКАНИ страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.

НАПЪТВА  страните към медиация – доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице – медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.  Спорът може да бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.

 

Съдът счита, че следва да приеме като писмени доказателства приложените към исковата молба и отговора документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по смисъла на ГПК.

Ето защо, съдът 

О П Р Е Д Е Л И :

                                                                                                                                              

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: Договор за предоставяне на кредит от 16.04.2013 г. и погасителен план към него; Изпълнителен лист; Бордеро № 2903790/16.04.2013 г. за усвояване на кредит; Извлечение по сметка; Покана за доброволно изпълнение изп.д.  № 20128690400001, ЧСИ Ивелина Биволова с РЕГ. № 869 до Т.П.Г., като длъжник; Молба за отстраняване на грешка по изп.д. № 20128690400001 с вх. № 1132 / 21.02.2019 г.; Съобщение по изп.д. № 20128690400001 с изходящ № 446/ 21.01.2019 г. до Т.П.Г., като длъжник; Съобщение по изп.д. № 20128690400001 с изходящ № 1218/ 22.02.2019 г. до Т.П.Г., като длъжник; Съобщение по изп.д. № 20128690400001 с изходящ № 1290/01.03.2019 г. до Т.П.Г., като длъжник; Молба по изп.д. № 20128690400001 с Вх. № 1221/27.02.2019 г.; Удостоверение за наличието или липсата на задължения с Изх. № 240201900051263/26.02.2019 г.; Съобщение по изп.д. № 20128690400001 с изходящ № 1253/ 27.02.2019 г. до Т.П.Г., като длъжник; Съобщение по изп.д. № 20128690400001 с изходящ № 1266/27.02.2019 г. до Т.П.Г., като длъжник; Молба по изп.д. № 20128690400001 с Вх. № 1255/ 28.02.2019 г.; Покана за доброволно изпълнение изп.д. № 20198690400065 с изх. № 1305/01.03.2019 г.

 

ПРИЛАГА ч.гр.д. № 4861/2013 г. по описа на РС - Стара Загора.

 

ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ изпълнително дело № 1/2012 г. по описа на ЧСИ Ивелина Любенова Биволова, с рег. № 869 и район на действие ОС – Стара Загора.

 

НАЗНАЧАВА съдебно счетоводна експертиза, с вещо лице МИХАИЛ ДИМИТРОВ МИХОВ, което да отговори на поставените от ищеца в исковата молба въпроси.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 160 лв., които да се изплатят от ищеца в 3 дневен срок от получаване на съобщението и в същият срок да представят по делото банковото бордеро.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 17.12.2019 г. от 10 ч., за която дата да се призоват страните. Вещото лице да се призове след представяне на депозит по делото.

 

ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на страните.

 

Разпореждането не подлежи на обжалване.

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: