№ 286
гр. Плевен, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Теодора Н. Петкова
при участието на секретаря ИГЛИКА ИВ. ИГНАТОВА
като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно
наказателно дело № 20224430200573 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Постъпила е жалба от „ДИМ – 08“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от управителя Д. И. И., против НП
№ 572950-F606154/19.04.2021г. на Началника на Отдел „Оперативни
дейности“-Велико Търново към ЦУ НАП, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл.8, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
във вр. с ал.1, във вр. с Приложение 1, т.3б, буква „Е“, предложение 3 и на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева. Твърди се, че НП е
незаконосъобразно по изложени в жалбата съображения, като се моли
неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява
лично от представляващия Д. И. И. и с пълномощникът адв. Р.Л. от ***,
който излага подробни съображения по съществото на делото, в които моли
за отмяна на НП, а алтернативно – за намаляване на наложената глоба до
минимума предвиден в закона.
Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител – гл.юрк.
М.Ж., изразява становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното
1
наказателно постановление следва да се потвърди, като законосъобразно.
Развива доводи в подкрепа на тезата си и оспорва възраженията на
жалбоподателя. Поради изложеното моли съда да потвърди НП.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи,събраните по делото
доказателства и Закона, констатира следното:
ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ
ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
На 13.03.2021г. свидетелят Р. Н. А., старши инспектор по
приходите в НАП при ЦУ на НАП, извършил проверка съвместно с
инспектор по приходите Г. СТ. Д. в търговски обект по смисъла на параграф
1, т. 41 от ДР на ЗДДС – павилион „***“, находящ се в ***, експлоатиран от
„Дим-08“ ЕООД с ЕИК ***. В хода на проверката е извършена контролна
покупка от проверяващия екип на 2 /два/ броя студени чая и 1 /един/ брой
вафла „Хипер” на обща стойност 3,50 лв., заплатени в брой в 12:48 часа от Р.
Н. А. – старши инспектор по приходите. Обслужващото лице П. И.а В. –
продавач, извършила продажбата и приела плащането в брой, като издала
фискален касов бон /ФКБ/ № 292920/13.03.2021г. от инсталираното в обекта
фискално устройство /ФУ/ (фискален принтер) TREMOL FP01-KL,
управлявано чрез програмен продукт „Микроинвест Склад Про“ версия
3.07.056, с регистрационен номер в НАП 3940175/03.07.2018г. и с
идентификационен номер ZK042541 и фискална памет 50153601, който не
съдържа задължителен реквизит QR-код.
Съгласно §75, ал.6 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., тази разпоредба
задължава лицата по чл.3 от Наредбата, да преведат дейността си в
съответствие с изискванията на Наредбата по отношение на фискалните
устройства в срок до 31 декември 2020г. При проверката длъжностните лица
установили, че в предвидения срок „Дим-08“ ЕООД с ЕИК ***, не е
изпълнено това задължение, като след посочената дата е продължило да
използва ФУ, което не е от одобрен тип и не отговаря на техническите и
функционални изисквания на Наредба №Н-18/2006г. на МФ.
Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.1 от Наредбата „Свидетелството за
одобряване се издава за срок от 10 години или до промяна в техническите
и/или функционални изисквания към ФУ, произлизащи по силата на закон.“.
Според ал.2 на същата разпоредба – „след изтичането на този срок или при
промяна в техническите и/или функционални изисквания към ФУ,
устройствата от съответния тип не са от одобрен тип“. Длъжностните лица
констатирали, че лицето е използвало ФУ, неотговарящо на изискванията
съгласно Приложение №1 към чл.8, ал.1 и ал.2 от Наредбата. ФУ не изпраща
2
данни чрез дистанционната връзка към НАП на всеки 5 минути, считано от
часа на регистрация на ФУ от всички фискални бележки, регистриращи
продажби, съгласно Приложение №1, ІІІ б., т.1, буква „Е“ към чл.8, ал.1, т.1,
чл.26, ал.1. За деня на проверката, необходимите данни от издадените
фискални касови бележки не са предавани към НАП по установената
дистанционна връзка. От справката става ясно, че такива данни не са
предавани още от момента на възникване на това задължение за дружеството,
а именно 01.01.2021г.
Извършената проверка била документирана със следните протоколи:
ПИП сер. АА № 0449582/13.03.2021г., Протокол за предприети действия за
обезпечаване на доказателства сер. АА № 0023202/13.03.2021г. и протокол
сер. АА № 1682393/17.03.2021г.
По повод горното свидетелят Р. Н. А. съставил АУАН №
F606154/17.03.2021г., въз основа на който било издадено атакуваното НП.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите Р. Н. А. и Г. СТ.
Д., тъй като същите са последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи
се и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Съдът изцяло кредитира и писмените материали от
административнонаказателната преписка, приобщени към доказателствата по
делото,тъй като същите са непротиворечиви помежду си и кореспондират с
установената по делото фактическа обстановка.
Гореизложеното се установява от показанията на свидетелите Р. Н. А. и
Г. СТ. Д., АУАН № F606154/17.03.2021г., находящ се на л.34 от НАХД
№1502/2021г. по описа на РС-Плевен, възражение от 19.03.2021г. на л.36;
ПИП сер. АА № 0449582/13.03.2021г. на л.37-40, Опис на паричните средства
в касата към момента на започване на проверката на л.41, декларация от лице,
работещо по трудово/гражданско правоотношение на л.42; Протокол за
предприети действия за обезпечаване на доказателства сер. АА №
0023202/13.03.2021г. на л.43-44; Опис на наличните/иззети стоки на л.45;
Протокол сер. АА № 1682393/17.03.2021г. на л.46-47; възражение от
17.03.2021г. на л.48; свидетелство за регистрация на фискално устройство от
03.07.2018г. на л.49; заповед на АНО на л.50-52; приложените към жалбата
писмени доказателства – справка за актуално състояние на л.10-11 от НАХД
№ 1502/2021г. по описа на РС-Плевен; Свидетелство за регистрация на ФУ от
15.03.2021г. на л.17, ведно с копие на бон-корекция; Договор за сервиз на
ЕКАФП от 15.03.2021г. на л.18; гаранционна карта на л.19-20; Договор за
сервиз на ЕКАФП от 24.02.2021г. на л.21; заверени копия на дневни
финансови отчети от л.22 до л.31, както и представените в съдебно заседание
писмени доказателства, а именно: Резолюция за извършване на проверка в
обект от 09.03.2021г., анонимен сигнал и служебна бележка от Мария Д.а
Ковачева – началник на отдел „Оперативни дейности“, НАП-Велико Търново,
ГДФК.
3
Като прецени изложената фактическа обстановка, с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът намира, че описаното представлява неизпълнение от страна на
жалбоподателя на задълженията му към държавата по чл.8, ал.2 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, издадена от Министъра на финансите, във връзка с
чл.185 и чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Съдът констатира, че при реализиране на
административнонаказателната отговорност не са допуснати нарушения на
процесуалните правила и материалния закон, водещи до опорочаване на
производството по налагане на административно наказание. Обжалваното НП
е издадено от компетентен орган – Началник на Отдел „Оперативни
дейности“-Велико Търново към ЦУ НАП, за когото съгласно чл.193, ал.2 от
ЗДДС и приложената Заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020г. на Изпълнителния
директор на НАП са делегирани права на административно-наказващ орган по
смисъла на чл.47, ал.2 от ЗАНН.
С оглед установените при проверката обстоятелства, съдът намира, че
правилно както в АУАН, така и в НП на административното нарушение е
дадена правна квалификация по чл.8, ал.2 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
на Министерство на финансите. От правния анализ на тази разпоредба следва,
че независимо от документирането с първичен счетоводен документ
задължително се издава фискална касова бележка от фискално устройство от
одобрен тип. Според разпоредбата такова „фискално устройство от одобрен
тип е устройство, което отговаря на техническите и функционалните
изисквания съгласно ал. 1, има издадено свидетелство за одобрен тип и е
вписано в регистъра по чл. 10, ал. 9“.
От друга страна, посредством санкционната разпоредба на чл.185, ал.2
от ЗДДС е предвидена административнонаказателна отговорност извън
случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане - глоба -
за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
Както от текста на АУАН, така и от този на издаденото НП не става
ясно, а не е и описано изрично дали констатираното нарушение води до
неотразяване на приходи. Неописването на това обстоятелство в тези актове
4
само по себе си не е съществено процесуално нарушение, ако от
доказателствата по делото става ясно, че констатираното нарушение води до
неотразяване на приходи, за да бъде приложен квалифицираният състав на
чл.185, ал.2 от ЗДДС. В случая обаче от приобщените доказателства по
делото може да бъде направен обратния извод. От приложените дневни
финансови отчети считано от 04.01.2021г. нататък, за различни дати се
установява че най-ниският отчетен оборот за един от дните е в размер на 918,
70 лева. Което означава, че дневните обороти се отчитат по определен ред. От
показанията на разпитаните свидетели – контролните органи от НАП
извършили проверката, се установява, че няма как при проверката да се
установи дали констатираното нарушение е довело до неотразяване на
приходи. Установява се и че в края на месеца от дружеството пристигат в
НАП всички отчети, като липсата на кю ар код не значи, че не се отчитат
всички обороти за да се установи налице ли е неотчитане на приходи. При
тези данни изводът на АНО, че нарушението следва да се санкционира по
квалифицирания състав на чл.185, ал.2 от ЗДДС, защото води до неотразяване
на приходи, е необоснован с оглед на събраните доказателства. Поради това
вмененото нарушение на чл.8, ал. 2 от Наредбата съдът приема че е
съставомерно и доказано, но не следва да се санкционира въз основа на
разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС, а на разпоредбата на чл.185, ал.1 от
ЗДДС. В този смисъл е налице основание за изменение на НП чрез
приложение на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение,
без съществено изменение на обстоятелствената част на нарушението.
По възраженията в жалбата съдът намира че служителите на
контролния орган които са извършили проверка нямат право но и не са
извършили проверка на функционалните и техническите изисквания съгласно
чл.8 от Наредбата. По-горе беше описана същността на проверката и те са
извършили такава до там докъдето са имали правомощия. Не е извършена
неправилна привръзка към приложение 1 т.3“б“буква „Е“. В АУАН не е
описано обстоятелството, че е извършена справка в регистър „Фискални
устройства“, това е сторено едва в НП, но чл.53, ал.2 от ЗАНН дава
възможност на административнонаказващия орган да издаде наказателно
постановление, макар в акта за установяване на административно нарушение
да е допусната нередовност, но само при условие, че е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, с други думи това нарушение
не е съществено. На следващо място съдът намира, че с посочването на един
свидетел, работещ в ИП-НАП Плевен не е допуснато съществено
процесуално нарушение, тъй като не е налице засягане на правото на защита
на санкционираното лице. Посоченият в АУАН свидетел е
индивидуализиран, посочен с трите му имена и служебен адрес, както и
месторабота. Непосочването на други свидетели не е довело до порок в
издадения АУАН, който да доведе до неговата невалидност. Досежно датата
на нарушението, същото е чрез бездействие и се счита довършено в деня на
проверката, която дата е посочена.
5
Установеното нарушение е от категорията на формалните нарушения,
на просто извършване, при които не се сочи нанесена щета за фиска.
Типичното за тях е, че в състава не е посочено настъпването на вредоносен
резултат. От субективна страна деянието е извършено от предвидения от
Наредбата особен субект – данъчно задължено лице, по смисъла на чл.3, ал.1
от по Наредба № Н-18/13.12.2006г., в качеството на търговец.
Административнонаказателната отговорност на ж-ля като юридическо
лице - ЕООД е безвиновна и обективна, т.е. при административни нарушения
на търговски дружества изобщо не се изследва въпросът за вината.
Обективният й характер следва и от това, че никое ЮЛ или друго обособено
имущество, каквото е дружеството „Дим-08” ЕООД гр. Плевен не може да
прояви вина, т.е. субективно отношение, при осъществяване на своята
дейност. Във всеки един случай обаче следва да се установят релевантните
обстоятелства по чл.83, ал.1 от ЗАНН, а именно че нарушението е извършено
при осъществяване на дейността на дружеството-жалбоподател. В настоящия
казус се установи, че приложима в случая е санкционната разпоредба на в
чл.185, ал.1, а не на ал.2 от ЗДДС е по отношение на дружеството-
жалбоподател.
Съдът счита, че случая нарушението не представлява и "маловажен" по
смисъла на чл. 28 ЗАНН. Събраните в хода на делото доказателства не
установяват основателни /уважителни/ причини за бездействието на
търговеца да приведе използваното фискално устройство досежно обекта
който стопанисва в съответствие с изискванията на закона и то няколко
месеца след изтичането на крайният срок за това, а именно 13.03.2021 година.
Предвид изложеното съдът счита, че чл. 28 от ЗАНН е неприложим. Фактът,
че нарушението е извършено за първи път обаче е релевантен към размера на
имуществената санкция и същата следва да бъде определена в минимален
размер който предвижда разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС а именно 500
лева. В този смисъл следва да се измени НП.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 572950-F606154/19.04.2021г.
на Началника на Отдел „Оперативни дейности“-Велико Търново към ЦУ
НАП, с което на жалбоподателя „ДИМ – 08“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от управителя Д. И. И. с ЕГН
********** за нарушение на чл.8, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на
МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
във вр. с ал.1, във вр. с Приложение 1, т.3б, буква „Е“, предложение 3 и на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС е наложена
6
имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, като на основание и
във вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС НАМАЛЯВА размера на наложената
имуществена санкция на 500/петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред
Административен съд – гр. Плевен в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията за постановяването му от страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7