№ 1905
гр. В., 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Г.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Г. Въззивно гражданско дело №
20213100502033 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Въззивното производство е образувано по жалбата на Г. Й. П. ЕГН ********** с
адрес: гр.ИХ. ***, вх.№ 291027/15.06.2021г срещу решението на ВРС-ХХс-в №
261743/25.05.2021г по гр.д.№ 5505/ 2020г, с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от нея
срещу „Владислав ТМ“ООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.В. ж.к.„***, в
условията на обективно кумулативно и евентуално съединяване главни искове с правно
осн.чл.29 вр.чл.27 предл.четвърто от ЗЗД за унищожаване на Предварителен договор от
23.05.2019г за покупко-продажба на недвижим имот– ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 1 ет.6,
цялото с площ 73,24кв.м., намиращо се в секция А на жилищна кооперация на адрес: гр.В.
ж.к.„Вл.В.“ ул.„6-ти С.“ № 28 вх.А ет.6, поради измама и осъждане на ответникът да
заплати сумата от 3920лв, дадена като капаро по договора, на осн.чл.34 ЗЗД, а в
евентуалност - за осъждането на отетника да заплати сумата 3920лв, платена по развален
предварителен договор от 23.05.2019г за покупко-продажба на недвижим имот: Таванско
помещение № 1 ет.6 с площ 73,24кв.м., намиращо се в секция А на жилищна кооперация на
адрес: гр.В., ж.к. „Вл.В.“ ул.„ 6-ти С.“ № 28 вх.А ет.6, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба 21.05.2020г до окончателното
изплащане, като неоснователни, на осн.чл.86 ЗЗД.
Счита постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно, като излага
следните доводи: съдът неправилно е коментирал показанията на свидетелите на ищцовата
1
страна и е направил неверния извод, че въззивницата едва ли не е подписала
предварителния договор, за да си направи адресна регистрация и да получи кредит от
банката, купувайки предлагания недвижим имот-предмет на предварителния договор. От
обясненията в протокола е видно, че както свид.Д., така и свид.КР. излагат, че ищцата е
искала да си купи апартамент. При огледа, още преди подписването на предварителния
договор им било показано жилище-апартамент, което имало всички необходими
характеристики на такова - със санитарен възел, баня, ВиК, спалня, кухня и т.н. Още повече
в чл.1.3. от предварителния договор било записано: „Имотът по т. 1.1 се продава с движими
вещи и съоръжение, а именно - празен апартамент за ремонт..."
В решението си РС е приел, че отв.дружество не било знаело за указания статут на
недвижимия имот - предмет на предв.договор и според съда било научило едва след като се
снабдило със схема от СГКК - В.. В тази връзка цитира част от мотивите на стр.8 „не са
налице и доказателства по делото ответникът чрез своя законен представител и свой
служител да е бил наясно за обстоятелството, че в КК процесният имот е с посочено
предназначение „за склад", още повече, че не е било спорно между страните, че скица от
КККР за имота била изкарана едва след подписване на предварителния договор. Липсата на
доказателства за знанието на ответника какво е предназначението на обекта по КККР
логично сочи, че страната обективно не е била в състояние да подведе ищцата относно това
обстоятелство, което собствено ней е било известно".
Този извод в атакуваното решение е абсурден поради обстоятелството, че е ноторно
известно, че преди подписването на предварителен договор продавачът представя всички
документи, в това число и схема на продавания имот. Бидейки строител по занятие
отговорността при него следва по силата на закона относно изясняване предназначението на
едно помещение дали е жилищно или не е жилищно. Като търговец, който извършва по
занятие строителство, ответникът дължи по-голяма от обикновената грижа на добрия
стопанин - арг. от чл.302 от ТЗ. В този смисъл, в пределите на неговите знания и
информация за продавания недвижим имот, следваше да се окаже и статутът на имота,
записан в схемата на СГКК - В., който той безспорно е знаел, но е премълчал с цел да въведе
в заблуждение въззивницата.
Измамата, така както е регламентирана от чл.29 ЗЗД, се дефинира като умишлено
въвеждане в заблуждение на едно лице с цел то да бъде мотивирано да сключи определена
сделка. Фактическият състав на това основание за унищожаемост на договора се свежда до
установяване на определени осъществени юридически факти, а именно - формирана невярна
представа за действителното положение у доверителката, която като страна по сделката,
чрез пълномощника си е направила волеизявление за сключването й. Това заблуждение
може да се отнАС. до всички елементи на сделката, т.е. до нейното съдържание -
съществени елементи или модалитети, а може да е насочено към мотивиране за сключване
на сделката.
Отв.дружество - автор на измамата е съзнавало, както действията си и тяхната
насоченост, така и правните последици от тези действия, а сделката е извършена в пряка
2
причинна връзка с това поведение т.е. сключена е в резултат на измамата.
В случая са налице всички предпоставки по чл.29 ЗЗД, т.к. измамата като основание
унищожаемост на сделките е опорочила волята на въззивницата, че ако тя е действала,
съзнавайки действителното положение, никога не би сключило предварителния договор.
Не на последно място. Съгласно ЗКИР идентификатори могат да бъдат давани само
за самостоятелни обекти като жилища, складове и т.н., а съгласно ЗУТ легално понятие
„таванско помещение" не съществува. Това е било известно на отв.дружество, което по
занятие е строител, както и на дружеството - посредник по сделката с недв.имоти, но не е
било известно на пълномощника на въззивницата, видно от съдържанието на протокола от
с.з.от 12.04.2021г.
Следователно, въззивницата е била въведена в заблуждение относно действителния
статут на предлагания имот още в самото начало на сделката, като й е било предложено да
подпише договор с предмет на сделката „таванско помещение".
В тази връзка не може да се съгласи с извода на съда, че житейски било известно, че
„за таванските помещения било общоприето, че имат складови функции ".
В случай, че не бъде уважен искът по чл.29 ЗЗД, моли за произнАС.не по предявения
евентуален с правно основание по чл.55 ЗЗД.
Не е спорно в производството, че окончателен договор във формата на НА не е бил
сключен.
Според РС въззивницата сама се била отказала от сделката и затова била
неизправната страна, който извод не е верен. В резултат на измамливите действия на
отв.дружество ищцата е била лишена от възможността да продължи сделката понеже е
узнала, че й се предлагал недвижим имот със статут на склад.
Без значение за спора е дали е имала ли е материална възможност да го закупи или й
е бил необходим кредит, тъй като, след като се е установило, че й се предлага складово
помещение, тя е осъзнала последствията, които това може да има за нея.
От проверка в имотния регистър е установила, че предметът на предварителния
договор от 23.05.2019г за покупко-продажба на недв.имот е бил продаден на трето лице, т.е.
отв.дружество и да е искало не би могло да изпълни договора по причина, за която отговаря.
Налице е хипотеза, при която договорът следва да се счете за развален по право
/чл.89 ЗЗД/ поради обективната невъзможност за неговото надлежно изпълнение между
страните.
При констатираното отпадане на договорната обвързаност по предв.договор
престираното капаро, дадено с оглед бъдещата продажба, се явява дадено от ищцата на
неосъществено основание- нереализирана продажба.
Съгл.чл.55 ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
3
Предвид изложеното, при доказаност на платеното капаро от страна на ищцата - сума
в размер на 3920,82лв и при отпадане на причината отв.дружество да задържи тази сума,
претенцията се явява доказана по основание и размер и затва моли за уважаването й.
Предвид изложеното моли за отмяната на постановеното от ВРС решение и за
постановяване на друго за отхвърляне изцяло като неоснователна претенцията на ищеца.
Моли за присъждане сторените за двете инстанции разноски.
Моли с оглед направеното в о.с.з. от 12.04.2021г възражение за прекомерност на
адв.хонорар, което не е било зачетено от РС, да се постанови решение и в посока
намаляване размера на хонорара съгл.чл.7 ал.2 от Наредба № 1 на ВАС в случай, че се
приеме жалбата за неоснователна.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 294344/16.07.2021г
от ,,ВЛАДИСЛАВ ТМ“ ООД, в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Счита за правилни изводите на съда и затова моли постановеното решение като
правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Посочено е, че правилни са изводите на съда, че подписвайки договора, в който
имотът съвсем ясно бил посочен като „таванско помещение“ за купувача и пълномощника
му, бидейки дееспособни лица, не следва да е оставало съмнение, че статутът на имота не е
жилищен. Това било така доколкото липсвала житейска презумпция, че таванските
помещения са жилищни имоти. Напротив, общоприето било, че същите имали складови
функции.
Житейски било необосновано било, че преди подписването на предв.договор
продавачът трябвало да представи схема на обекта. Неговото задължение се изчерпвало с
представянето на титулите за собственост, което било сторено от дружеството-ищец. От тях
по безспорен начин се установявало, че имотът е таванско помещение, а не апартамент,
жилище или с друг статут.
Тъй като ищцата се отказала от закупуването на имота, поради това продавачът има
право да задържи даденото капаро.
От свидетелите на ищцата ясно ставала причината за несключването на окончателен
договор–отказа на ищцата поради липсата на парични средства и това че в предварителния
било записано „таванско помещение“.
Правилно било прието от съда, че ищцата била неизправната страна и затова същата
не разполагала с правото да го развали едностранно, а единствено само ответното
дружество, което било изправната страна, тъй като бил изпълнил точно договорното
задължение за осигуряване на документите и се бил разпоредил с недв.имот почти половин
година след изтичането на срок за сключване на окончателния договор. Затова поради
неизпълнението от страна на ищцата, на осн.чл.93 ал.2 ЗЗД, ответникът е имал правното
основание да се откаже от сключването на договора след 12.07.2019и да задължи получения
по предв.договор задатък от 3920лв.
4
Поради изложеното моли за отхвърлянето на предявения иск и потвърждаване
постановеното от РС решение .
В исковата си молба Г.П. , чрез процесуалния й представител адв.О.А., излага, че на
23.05.2019г сключила с ответното дружество „Владислав ТМ“ООД предварителен договор
от 23.05.2019г за покупко-продажба на недвижим имот: ТАВАНСКО ПОМЩЕНИЕ № 1 на
ет.6, с площ 73,24кв.м., намиращо се в секция А на жилищна кооперация на адрес: гр.В. ж.к.
„Вл.В.“ ул.„ 6-ти С. “ № 28 вх.А ет.6, чрез пълномощника й и нейна маайка АС. Г. КР..
В чл.1.2 от предв.договор страните уговорили платежна цена от 26000евро, а
съгласно чл.2.6 в деня на подписването заплатила по банков път капаро в размер от
3920,82лв.
Съгл.чл.2.7 от предв.договор останалата част от договорената цена следвало да се
плати с кредит от „Уникредит Булбанк“АД.
В преговорите и подписването на договора чрез пълномощника активно участвало
и дружеството „Стил имот“ ООД, което рекламирало описания обект на сайта си.
В деня на подписване на предв.договор не били представени данъчната оценка и
схемата на имота, които й били предоставени две седмици по-късно от ответника. От
схемата на имота било видно, че същият бил с предназначение „склад“. Затова и от
админстрацията на Район „Вл.В.“ заявили, че не могат да я регистрират на този
адмнистративен адрес като постоянен неин. А по уверения от управителят и служителката
на отв.дружество същите можели да й осигурят регистрирането й на адрес на този обект
като постоянен след финализирането на сделката.
Поради предназначението на обекта като склад банката, отпускаща кредитита, не
приела имота за обезпечние и не й отпуснала заем.
Счита, че отв.дружество умишлено е премълчало пред ищцата и нейния
пълномощник статута на продавания имот по схема и данъчна оценка с предназначение
„склад“, както и законовата забрана от ЗГР за регистрация по постоянен адрес в такъв имот
и с това е била въведена в заблуждение по см.чл.29 ЗЗД.
При това положение е било обективно невъзможно да бъде сключен откончателният
договор и затова поискала от отв.дружество да бъде върнато даденото капаро.
Управителят на отв.дружество се съгласил, но след продажбата на имота. Впоследствие
ищцата разбрала, че той бил продаден на 17.12.2019г и отново поискала възстановяване на
сумата, но получила отказ. Не й било платено и след покана, отправена на 20.02.2020г.
Изложеното обосновава правния интерес от търсената защита - за унищожаването
на сключения между страните предварителен договор от 23.05.2019г за покупко-продажба
на недвижим имот - таванско помещение № 1 ет.6, цялото с площ 73,24кв.м., намиращо се в
секция А на жилищна кооперация на адрес: гр.В. ж.к.„Вл.В.“ ул.“6-ти С.“ № 28 вх.А ет.6
поради измама, на осн.чл.29 вр.чл.27 ЗЗД както и за осъждане ответното дружество да й
върне даденото по унищожения договор капаро в размер на 3920лв, на осн.чл.34 ЗЗД, а в
евентуалност – за осъждането му да заплати сумата 3920лв платена по развален
5
предв.договор от 23.05.2019г, на осн.чл.55 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба 21.05.2020г до окончателното
изплащане, на осн.чл.86 ЗЗД
Моли за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Владислав
ТМ“ ООД чрез процесуалния му представител адв.Кр.К..
Потвърждава, че с ищцата имали сключен предварителен договор със срок за
сключване на окончателен - 12.07.2019г.
През м.май 2019г пуснал в интернет обява за продажба на процесния обект, като с
посредничеството на „Стил имот“ООД пълномощникът на ищцата направил оглед, а след
няколко на 23.05.2019г бил сключен предварителният договор.
При подписването му представил на ищцата НА за учредяване правото на строеж №
128/2007г; договор за възлагане на строителство от 27.12.2007г; Прил.№ 1 към договор за
строителство; Разрешение за строеж № 91/15.11.2007г; У-е № 27/18.11.2009г за въвеждане в
експлоатация на строеж на жилищна сграда тяло А и Б, находяща се в ж.к.„Вл.В.“, от които
било видно, че обектът предмет на договора е със статут на таванско помещение.
Счита, че бил изпълнил задълженията си по т.2.1 да представи схема на обекта и
удостоверение за данъчна оценка в срок до 15 дни от подписването на предварителния
договор, като се снабдил с визираните документи чрез упълномощаване на АНГ.В.ГР. ЕГН
********** и Д.Д.СТ., ЕГН ********** като представители на посредника „Стил имот“
ООД.
Оспорва твърдението, че управителят на дружеството и служителката убеждавали
ищцата, че ще „изкарат“ постоянен адрес след сделката. Възразява, че законният
представител на дружеството никога не бил твърдял имотът да е жилищен, дори и да е бил
ползван като такъв, а че бил със статут на таванско помещение.
Агенцията-посредник поискала допълнително и у-е от Р-н „Вл.В.“, което да
удостоверява пред СГКК, че по архитектурни проекти и съгласно Разрешение за строеж има
тавански етаж, на който били разположени 2 тавански помещения с предназначение на
обектите за склад.
Оспорва умишлено да е премълчал важни обстоятелства относно предмета на
сделката, както и да е въвеждал в заблуждение ищцата, която заедно с пълномощника си е
била наясно, че обектът за който се сключва договорът представлявало таванско помещение
и не бил повдиган въпросът за статута му на такова.
Твърди се, че таванското помещение било нанесено като самостоятелен обект с
идентиф. № 10135.4504.396.1.14.
След огледа на имота, но преди сключването на предв.договор на 23.05.2019г,
посредникът „Стил имот“ООД и майката на ищцата сключили Договор за депозит/гаранция
от 21.05.2019г, по силата на който тя заплатила депозит от 2000лв за закупуването на
недв.имот „таванско помещение“, находящо се в гр.В. ж.к.„Вл.В.“ ул.„Шести С.“ № 28 вх.1
6
ет.6, състоящ се от коридор, дневна с кухня и трапезария, с излаз на тераса на юг, спалня с
излаз на тераса на север, баня с тоалет, цялото с площ от 73кв.м.
Излага, че от страна на ищцата било налице неизпълнение по договора, тъй като
остатъкът от продажната цена в размер на 24000евро не бил заплатен на 12.07.2019г.
Твръди още, че ищцата многократно отлагала сключването на окончателния договор,
а през м.август 2019г от „Стил имот“ООД уведомили ответника, че се била отказала от този
имот и искала да закупи друг апартамент, като до него момент нямала претенции към
продавача.
Впоследствие, през м.дек.2019г отв.дружество продало имота на трето лице.
Счита ищцата за неизправна страна и затова не дължи връщане на дадения задатък.
На 8.02.2020г бил получил заплахи по телефона, че ако не върне капарото, ще
пострада семейството му и кучетата, които развъждал, за което подал жалба в РУ-Девня.
По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира сторените по делото разноски.
Така предявените в условията на кумулативно обективно съединяване искове са
конститутивен с правно основание чл.29 вр.чл.27 ЗЗД и осъдителен с правно основание
по чл.34 ЗЗД, а в евентуалност – осъдителен по чл.55 ал.1 ЗЗД, както и акцесорен по
чл.86 ЗЗД.
СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани
с въззивната жалба, и възраженията на въззиваемата страна, както и всички събрани по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:
Не е спроно между страните по делото и от представеното копие от предварителен
договор от 23.05.2019 /л.8-11-I/ е видно, че е бил сключен между ищцата Г.П., действаща
чрез своя пълномощник АС. Г., и ответното дружество „ВладиславТМ“ООД.
Представено е копие от нот.зав.пълномощно от 22.05.2019г /л.16-I/ удостоверява
валидна представитена власт на майката на ищцата да я представлява при подписването на
предварителен договор по покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр.В.
жк“Вл.В.“ ул.“6 С.“ № 28 ет.6, т.п.1 /очевидно се има предвид таванско помещение/, с площ
от 73кв.м.
От съдържанието на предв.договор, т.1.1. е видно, че отв.дружество като продавач е
поело задължението да прехвърли собствения си недвижим имот: ТАВАНСКО
ПОМЕЩЕНИЕ № 1 на ет.6, с площ 73,24 кв.м., намиращо се в секция „А“ на жищна
кооперация, находяща се на адрес гр.В. ж.к.„Вл.В.“ ул.“6 С.“ 28 вх.А, съгласно скица от
2007г за ПИ № 10135.4504.396, на стойност от 26 000евро или 59852лв., като е уговорен
краен срок за сключването на окончателния договор - 12.07.2019г.
В т.1.3. е посочено, че имотът се продава заедно с движими вещи и монтирани
съоръжения, а именно: ПРАЗЕН АПРАТАМЕНТ, ЗА РЕМОНТ.
7
В т.2.1. е уговорено продавачът да прехвърли правото на собственост върху описания
в т.1. обект в срок до 12.07.2019. Срокът за изготвянето на документите за сделката е
петнадесет работни дни от подписването на предварителния договор.
В т.2.2. е уговорено продавачът да предаде владението на описания в т.1.1 недв.имот
във вида, в който се намира имотът към момента на подписване на настоящия договор,
съгласно т.1.3.
Няма спор, че при подписването на предв.договор купувачката е заплатила капаро
/задатък/ от 2000евро или 3912лв, представляваща част от продажната цена, която е била
преведена по банковата см-ка на отв.дружество, както е посочено в т.2.6 и видно от
представеното платежно нареждане, намиращо се на л.14 от I-инст.дело. От същото е
видно, че процесната сума е преведена по банковата сетка на отмв.дружество от лицето АС.
Г. на 23.05.2019 с посочено основание – КАПАРО за АП ТП 1 ЕТ6 ВХ.А ВЛ. УЛ.“6 С.“ №
28.
В предв.договор са описани като приложени към към него документи следните:
1/ НА № 128/2007, вписан в СлВП за учредяване право на строеж
2/ Договор за възлагане на строителство от 27.12.2007
3/ Прил.№ 1 към Договор за възлагане
4/ Разрешение за стореж № 91/2007
5/ У-е от 2009 за въвеждане в експоатация
6/ Документ за площообразуване и ценообразуване
Същите са преставени по делото и приети като доказетелства на л.л.32-49-I :
От разрешение за строеж № 91/15.11.2007г /л.44-I/ е видно, че на ответното
дружество е било разрешено посторяването на жилищна сграда, състояща се от тяло А и
тяло Б в описания по-долу УПИ.
С НА за учредяване право на строеж върху недв.имот № 128/20.12.2007г /л.32 и
сл.-I/ отв.дружество е учредило на „Рудиана“ООД безсрочно вещно право на строеж върху
обекти в сграда, която ще построи в ПИ 10135.4504.396, сред които паркоместа, подземни
паркоместа, гаражи, офиси, апартаменти, вкл и две тавански помещения – тав.пом.№ 2 в
секция “А“ с площ 57,50кв.м., състоящо се от едно помещение, тоалетна и една тераса, ведно
с 2,2036%ид.ч. от ОЧС и правото на строеж, както и тав.пом.№ 1 в секция “Б“ с площ 84,10
кв.м., състоящо се от две помещения, баня–тоалет, складово помещение и две тераси, ведно
с 3,1069%ид.ч. от ОЧС и от правото на строеж.
С договор за възлагане на строителство от 27.12.2007г /л.40-I/ отв.дружество
възложило на друго дружество-„Рудиана“ООД изграждането и въвеждането в експлоатация
на жилищната сграда в УПИ III-0821 в кв.9 по плана на ж.к.„Вл.В.“, описани в Прил.№ 1,
сред които подземни паркоместа, паркоместа, офис, магазин, апартаменти, вкл. и таванско
помещени № 1 на 6-ти ет. в секция А с площ 58,80кв.м., както и таванско поещение № 2 на
8
6-ти ет. в секция Б с площ от 80,40кв.м.
Приложено е по делото и площообразуване /л.47-I/ на обекти в жилищна сграда в
УПИ III-821 кв.9а по плана на I-ви микрорайон, Секция А, от което е видно, че е
предвидено разполагането на две тавански помещения–1-то с площ 58,80кв.м. и 2-ро-с
площ 57,50кв.м.., а в Секция Б-също две тавански помещения с площ 84,10кв.м. и 80,40кв.м.
Предстаено от ответника е и у-е № 27/18.11.2009г за въвеждане в експлоатация на
сградата /л.45-I/ на жилищни сгради–тяло А и тяло Б, както и на ВиК сградно отконение,
като са посоени множество лица –собственици, сред които „Рудиана“ООД с НА № 128/2007,
„Владислав ТМ“ООД - с НА № 64/2007 и НА № 179/2008, както и множество физически
лица с посочените за тях НА
Представен е от отв.страна договор, наречен Договор за депозит от 21.05.2019г
/л.48-I/, сключен между АС. Г. КР. като пълномощник на дъщеря си – ищцата, и „Стил
имот“ООД, по силата на който първата е предала на дружеството сумата от 2000лв като
депозит за закупуване на недв.имот ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ, находящо се в гр.В. ж.к.
„Вла.В.“ ул.„6-ти С.“ 28 вх.1 ет.6 т.п.1, състоящ се от коридор, дневна с кухня и трапезария с
излаз на тераса на юг, спалня с излаз на тераса на север, баня с тоалет, с площ от 73кв.м.
С пълномощно с нот.заверка на подписите рег. № 2567/ 27.05.2019г на н-с с р-н на
действие РС-ИХ. отв.дружество „Владислав ТМ“ООД е упълномощило АНГ.В.ГР. и
Д.Д.Д да го представляват пред различни институции за подготовка на документи за
придажба на собствен на дружеството недвижим имот, находящ се в гр. В., ж.к.„Вл.В.“ ул.
„6-ти С.“ 28 вх.А /л.49-I/.
По делото са представени схема на процесния обект с идентификатор
10135.4504.396.1.14 от КК и КР от 31.05.2019г /л.12-I/, в която е записан като „тав.п.“
/очевидно таванско помещение/ в сграда № 1 в ПИ № 10135.4504.396, които КК и КР са
били одобрени със Заповед № 18-30/19.06.2007 и с отбелязване, че няма издадени
последващи заповеди за изменение на КККР.
От съдържанието на у-е № АУ053106ВЛ_001ВЛ/ 4.06.2019г, изд.от Община Врана, Р-
н„Владислав В.“ на „Владислав ТМ“ООД, е видно, че съгласно одобрен инвестиционне
проект на 01.11.2007г към разрешение за строеж № 91/15.11.2007г таванският етаж в
секция А съдържа два склада – склад № 1 с площ 58,80 кв.м. и склад № 2 с площ–
57,50кв.м., като склад № 1 е с идентификатор № 10135.4504.396.1.14.
В приложеното удостоверение за данъчна оценка от 13.06.2019г /л.13-I/ имотът е
описан като „други нежилищни обекти тав.пом.1, ет.6.
Представена е от ищцата извадка от вътрешна електронна кореспонденция от
11.07.2019г на Уникредит Булбанк, от която е видно че служител от клона в гр.ИХ. е
уведомил горестоящ, че банката е одобрила стандартен ипотечен кредит на ищцата за
покупка и ремонт на жилище в гр.В., което представлява таванско складово помещение за
нежилищни нужди, пригодено за живеене и до момента отдавано под наем, но юристът
поискал писмено потвърждение за сделката поради това, че в документите пише таванско
9
помещение. В отговор е изпратен и-мейл, че обезпечението е неприемливо, независимо за
какво се ползва.
От представената справка от имотната партида на „Владислав ТМ“ ООД /л.19-I/
процесният имот е бил продаден на 17.12.2020г друго лице, като е бил описан като
самостоятелен обект в сграда с плрощ по док. 58,8кв.м. СКЛАД в сграда 1 в ПИ №
10135.4504.396 в гр.В. жк“Вл.В.“ ул.“6-ти С.“ вх.А ет.6 ап.тав.п. ; прилежащ обект – маза с
площ от 2,60кв.м.
Приложео е по делото копие от телепоща от 20.02.2020г /л.17-I/, връчена надлежно
на отв.дружество, с което последното е било уведомено от ищцата, че поради указания в
схемата от СГКК статут на таванско помещение с предназначение СКЛАД, кредитиращата
банка е отказала отпускане на кредита, тъй като не кредитира закупуване на нежилищни
помещения.
Посочила е, че отв.дружество, което по занятие и по предмет на дейност
професионално е било наясно, че предлаганото в предварителния договор помещение НЕ Е
ЖИЛИЩЕ И НЕ МОЖЕ ДА ПОЛУЧИ СТАТУТА НА ЖИЛИЩЕ, което пълномощникът
КР. не е могла да знае в момента на подписване на предварителния договор и затова счита,
че дружеството не би могло да изпълни задълженията си по договора, при това обектът вече
е продаден на 17.12.2019г на друго лице, затова прави изявление за прекратяването на
договора и покана да й бъде върната дадената от нея като капаро парична сума от 3920,82
лв.
По делото страните са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
ЮЛ.СТ.Д. и АС. Г. КР. /майка на ищцата/, сочени от ищцовата страна, и Д.Д.Д и АНГ.В.ГР.,
сочени от ответната страна, които са били натоварени с представителна власт от
отв.дружество съобразно издаденото им специално пъномощно, коментирано по-горе /
л.49-I/.
Свид.Д. излага, че живее на семейни начала с майката на ищцата – АС. Г., втората
свидетелка. Тъй като двете искали да се преместят да живеят в гр.В., търсели да закупят
жилище. С тази задача била натоварена майката на ищцата понеже разполага с повече
свободно време. Попаднали на обява на агенция за недв.имоти „Стил имот“ за продажба на
апартамент. От фирмата ги завели да огледат апартамента във ВЛ., който се състоял от две
стаи, баня и коридор. В имота заварили наемателка, която им отворила. При огледа не е
ставало въпрос за статута на обекта. Срещу плащане на поисканото стоп капаро от около
1000 евро апартаментът бил спрян от продажба.
След няколко дни в офиса на фирмата-посредник се провела среща със
собствениците на жилището–Мануел и съпругата му, които поставили условие да се плати
задатък 4000лв по банкова сметка на мъжа. Бил изготвен и предварителен договор.
Брокерите провели разговори с финансов инспектор от „Уникредит“, обяснили какви
са документите за жилището и изпратили такива на банката, която се съгласила да отпусне
на ищцата ипотечен кредит.
10
Впоследствие банката отказала кредита под, тъй като жилището било таванско със
статут на склад, а те не финансирали такива. Добавя, че нямало възможност дори се направи
адресна регистрация на този обект.
По искане на Мануел брокерката поправила договора, че парите се връщат,
независимо кой се откаже и чия била вината.
Поддржа, че ищцата е търсила жилище, а не склад.
В подисания предв.договор пишело, че се предлага апартамент, таванско помещение.
На въпроса на свидетеля му било отговорено, че нямало да има проблем с адресната
регистрация и едната от брокерките казала, че и тя живеела в таванско помещение и нямало
проблем.
Свид.КР. излага, че дъщеря искала да купи апартамент във В. и двете видели
обявата за продажба на такъв в сайта на фирма „Стил имот“. След уговорка с брокерската
фирма отишли да огледат апартамента, който бил хубав, на последен етаж, с две стаи, баня,
тоалетна, обзаведен. Решили да го купят и започнали да действат по документите, като
свидетелката била пълномощник при сделката. След ден-два пак се срещнали със служители
на брокерската фирма, които поискали стоп-капаро от 2000лв, за да спрат апартамента от
продажба. Сумата била внесена и започнали да действат за документите за подписване на
предварителния договор. След подписването на предв.договор със собствениците на
апартамента, следвало да преведат 3920лв по банков път. В предмета на договора пишело
таванско помещение. Мануел поискал брокерската къща да поправи договора, в който да
пише, че ако една от двете страни се откаже от сделката парите се връщат. След
подписването на договора започнали да събират документи за отпускане на кредит.
Излага, че при подписването на предварителния договор не били представени
никакви документи. Научили за статута на обекта едва след подписването на предв.договор,
когато бил отказан кредитът - тогава разбрали, че това се води таванско помещение с цел
склад. Брокерите им казали, че могат да си направят адресна регистрация и с този статут, но
от Кметството не уважили искането за адресна регистрация за склад.
Отказали се от сделката, когато разбрали, че имотът не е апартамент, тъй като не
искали да купуват таванско помещение – склад.
Свид.Д. сочи, че заедно колежката си свид.ГР. допълнили процесния предварителен
договор. Преди сключването му бил направен оглед на имота и клиентите били запознати
със статута на имота, срещу който не възразили. Преди сключване на предварителния
договор със съдействието на брокерите на банката и ищцата били предоставени всички
небохдими документи за цялата сграда – нотариален акт, архитектурни планове и схема
дадена от строителя, с изключение на данъчната оценка и схемата за обекта, издадена от
КККР. Последните се изготвяли в срок от месец до 40 дни
На юристите от банката били изпратени всички необходими документи, което
станало след подписването на предв.договор. На ищцата бил отпуснат потребителски
11
кредит, защото банката не можела на 100 % да финансира ипотеката.. Излага, че ищцата не
се е отказвала да купи имота.
Свид.ГР. излага, че присъствала на огледа на обекта, на който клиентите били
запознати със статута на имота като таванско помещение № 1, който знаели от
собствениците му. Към момента на подписване на предварителния договор на
пълномощника на купувача статутът на имота бил разяснен. Поддържа, че никога не са
твърдели, че е жилище и не са поемали ангажимент към купувачите да ги регистрират на
този на адрес за постоянен и настоящ.
Заявява, че знае какво е статут на жилище - жилището със статут апартамент се
използва за живеене, а когато е с различен статут може да бъде използвано за живеене, като
след придобиването на имота се подаде декларация.
В предв.договор бил описан статутът на имота като таван, но същият имал нормални
стаи, макар по всички документи да се водел таванско помещение.
Скица и данъчна оценка били изкарани след сключването на предварителния
договор, за което били снабдени с пълномощно от продавача, а също и за снабдяването с
документ за липсата на тежести. В края на изложението си казва, че след като получили
схемата на обекта „сигурно сме я показали на клиентите“.
Излага, че в присъствието на купувачите, още преди сключване на предварителния
договор било говорено с „Уникредит“-гр.ИХ., които одобрили финансиране на жилището.
До последно имали одобрение за кредита, но не може да каже после какво се случило.
Няколко дни преди да изтече срока на предварителния договор юрисконсулт на
„Уникредит“-В. се обадил на свидетелката за потвърждение.
Клиентите се отказали след изтичането срока на предварителния договор, като се
отказали и да подпишат споразумение-анекс за продължаване на срока.
На представената на свидетелката схема на обекта, намираща се на л.12 по делото,
признава, че това е схемата, с която са се снабдили, предоставена на банката и на новите
собственици. Предназначението е таванско помещение, което го пишело и в нот.акт.
Въззивният съд, въз основа на изложеното, формира своите правни изводи
Съгласно нормата на чл.27 предл 4-то ЗЗД, унищожаеми са договорите, сключени при
измама.
Фактическият състав на измамата, визиран в нормата на чл.29 ЗЗД, като основание за
унищожване на сделките, включва следните елементи: 1) да е налице сключена сделка;
2) едната страна по сделката да е била в заблуждение както относно характера на сделката,
така и/или относно последиците от нея;
3) заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна по сделката и
4) сделката да е сключена именно вследствие заблуждението, т.е. въвеждането в
12
заблуждение на съконтрахента и сключването на сделката да са в причинна връзка.
По делото не е спорно, а и по реда на чл.146 ал.1 т.3 и 4 ГПК с доклада по делото е
прието за безспорно между страните, че са страни – купувач и продавач по предв.договор от
23.05.2019г за покупко-продажба на недвижим имот: ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 1 ет.6,
цялото с площ 73,24кв.м., намиращо се в секция А на жилищна кооперация на адрес: гр.В.
ж.к.„Вл.В.“ ул.„6-ти С. “ № 28 вх.А, ет.6.
Спорното между страните е дали ищцата е била въведена в заблуждение от
отв.дружество чрез неговите представители при сключването на сделката.
Въвеждането в заблуждение се изразява в умишлено предизвикване, създаване и/или
поддържане в измамената страна на невярна представа относно определени обстоятелства.
Тези обстоятелства, които другата страна умишлено е изопачила, понякога могат да са
елементи от фактическия състав на сделката и затова въвеждането в заблуждение може да е
относно нейното съдържание, респ. относно вида и характера . Когато измамената страна е
дееспособно лице, което разбира свойството и значението на своите действия и може да ги
ръководи, то обикновено е наясно какви са видът, характерът и съдържанието на сделката,
но е въведено в заблуждение относно правните последици, които ще настъпят след
сключването или ще настъпят други последици. Казано с други думи, измама е налице,
когато върху волята на съконтрахента е въздействано така, че същият е бил поставен в
заблуда относно действителните последици, които ще възникнат от нея, които последици,
ако договарящият е знаел, не би сключил сделката.
Настоящият слчай е такъв. Ищцовата страна, действаща чрез пълномощника й, е била
подтикната към подписването на предв.договор чрез въвеждането й в заблуждение относно
правните последици от сключването на договора. В случая заблуждението се е изразявало в
укриването на факти от действителността чрез тяхното изопачяване -премълчаване или
недостатъчно ясно разясняване относно съществуващия статут на обекта, което е довело до
несбъдване очакванията на ищцата за правните последици от сключването на договора, а
именно: да получи ипотечен кредит за закупуването на същия имот и да може да се
регистрира адресно по реда на ЗГР на административния адреса на обекта.
Достигането до този извод съдът прави въз основа съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства.
От гласните доказателства на двете страни в тяхната непротиворечива част става
ясно, че свид.АС. КР. като пълномощник на дъщеря си /ищцата/, след като видели на сайта
на агенцията за недв.имоти“Стил имот“ въпросния обект в гр.В. /където ищцата искала да се
премести да живее заедно със семейството си и имала малко дете/, свид.КР. и свид.Д., както
и другите двете свидетелки - брокери от агенцията, отишли на оглед на обекта, намиращ се
в кв.“ВЛ.“ /тъй като бил в близост до мястото, където живеели майката на ищцата и
свид.Д./. Видели, че това бил апартамент, годен за живеене, състоял се от две стаи, баня и
коридор и в него в момента имало наемател, едно момиче.
Очевидното разминаване на видяното при посещението и посоченото в документите
13
за обекта, налага извод, че същият не е имал статут на жилищен обект, а на таванско
помещние/склад, преустроено за живеене.
Таванското помещение, макар да е отделено физически и пространствено от
жилището, представлява прилежаща /обслужваща/ част от него и затова няма самостоятелен
характер. Нормата на чл.40 ЗУТ въвежда понятието за жилище – то трябва да има
самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и
баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън
него.” Така таванското помещение по предназначение няма самостоятелен характер, а
представлява придадена част към самостоятелен обект като апратамент. Това означава, че
може да бъде продадено само заедно със самостоятелния обект, към който принадлежи.
Таванско помещение може да се прехвърли самостоятелно /без жилището/ по два
начина:
Първи вариарнт - само след като е било променено предназначението му от
обслужващ обект в самостоятелен обект за живеене /в случая/, което става чрез провеждане
на цялата административна процедура по смяна предназначението на помещението и
обособяването му в нов самостоятелен обект, отговарящ на изискванията на чл.40 ЗУТ за
самостоятелен обект – жилище. При това, необходимо е главната вещ, от която се отделя
таванското помещение, да има и друго обслужващо помещение /мазе, таван, килер и др./, за
да може тя да продължи да отговаря на законовите изисквания за жилище.
Само така таванското помещение може да се превърне в самостоятелен обект, годен да бъде
обект на разпоредителна сделка.
Другият законен вариант е, ако приобритателят на тав.помещение е лице,
притежаващо друг обект в сградата. Тогава съответното обслужващо помещение си остава
такова, без да се променя неговият статут, а само става прилежаща част към друга главна
вещ в същата сграда.
Не е възможно, обаче, таван или мазе да бъде прехвърлено в този си вид на лице,
което не е етажен собственик в сградата. В този случай допустим би бил само първият
вариант.
От изложеното следва, че след като отв.дружество е търговец по занятие с посочен
основен предмет на дейност строителство, което се заявява и като собственик на обекта, а
също и брокерите от агенцията за недв.имоти, упълномощени впоследствие от дружеството
за снабдяване с данъчната оценка и със схема на имота, и чието занятие също предполага
познаване нормативните разпоредби, свързани с недвижимите имоти, се налага извод, че
същите е следвало да са наясно с последиците от статута на процесния обект към момента
на подписване на предв.договор.
Очевидно, че последиците от несмяната на статута не са били разяснени достатъчно
ясно на пълномощника на купувача, въпреки изявлението на брокерите /свид.Д. и ГР./, че
ищцата и майка й били напълно наясно със статута и че нямало как да го скрият, понеже в
документите пишело таванско помещение, както и в нот.акт /без да става ясно кой НА се
14
има предвид/. Съмнението в обективността им е продиктувано от дадените от тях обяснения
на поставения от съда въпрос дали са наясно какво означава статут на имот. Изложеното от
тях се възприема като неясно и уклончиво и затова неубедително. В подкрепа е казаното от
свид.Д., който попитал една от брокерките как стои въпросът с адресната регистрация и тя
отговорила, че живеела в таванско помщение и всичко си било нормално.
Целеният от отв.дружество резултат е бил постигнат чрез използване неопитността и
недостатъчната правна грамотност на пълномощника на ищцата, респ.самата ищца, да
направят разграничение между статут /предназначение/ на обекта и неговото само
физическо преустройство, без изискуемата законова промяна в предназначението му. Затова
същите лесно биха могли да бъдат въведени в заблуждение, че на жилището, видяно при
огледа, представляващо в действителност преустроено за живеене таванско помещение, би
могъл да бъде променен статутът впоследствие /след продажбата/ и че би могъл да бъде
отпуснат ипотечен кредит от банка за закупуването му, както и че административният му
адрес би могъл да бъде посочен за постоянен и/или настоящ такъв на ищцата пред
компетентните органи.
Едва след подписването на предв.договор, когато са били предствени необходимите
документи /схема и данъчна оценка/, се е изяснило, че при наличния статут на обекта
очакванията на ищцата не биха могли да бъдат сбъднати. Това от своя страна е станало и
причината за отказа й от сключване на окончателен договор. Ето защо се налага извод, че
заблудата у пълномощника на ищцата, респ. самата ищца, е била поддържана най-малкото
до подписването на предв.договор.
В допълнение следва да се посочи, че несмяната предназначението на имота би била
предпоставка и за нищожността дори на самия окончателен договор в случай, че такъв би
бил подписан, поради нарушаването на закона и невъзможния предмет.
Във връзка с изложеното по-горе несъстоятелни са доводите на отв.дружество, че не
бил длъжен да представи всички необходими документи още при сключването на
предв.договор /има се предвид отново схемата и дан.оценка на имота/, както и че не му бил
известен статутът на обекта.
Предварителинят договор за покупко-продажба следва да съдържа съществените
елементи от съдържанието на окончателния такъв, които при договор за покупко-продажба
са вещта и нейната цена. Продавачът следва да се легитимира като собственик на вещта, а
последната следва да бъде достатъно индивидулизирана като вещ със самостоятелен
характер, за да може да бъде годен обект на транслативната сделка. Последното пък е с
оглед угрозата от нищожност на сделката, сключена при невъзможен предмет.От събраните
по делото доказателства не може да се установи нито един от изискуемите съществени
елементи от съдържанието на договора за продажба.
От намиращата се по делото схема от 31.05.2019г е видно, че процесният имот е
ТАВАНСКО ПОМЩЕНИЕ.
Схемата на имота удостоверява неговия статут по смисъла на ЗУТ и от нея може да
15
се установи дали същият има характера на самостоятелна вещ или е прилежаща част към
главна вещ /каквито са таванските помещения и складовете, мазите и пр./
Макар ответното дружество да се е снабдило със схемата на обекта едва след
сключването на предв.договор, за него това обстоятелство не е било нито неизвестно, нито
ново, доколкото от съдържанието на самата схема е видно, че е била издадена въз основа на
Заповед за одобряването на КК и КР от 2007г и от него момент липсват последващи
изменения в КК и КР досежно сградата или конкретния обект, намиращи се на посочения
адм.адрес. Че е знаело какъв е статутът на обекта, следва и от представените от него самото
доказателства, че е бил строителят, на който е издадено разрешението за строеж още през
2007г.
От изложеното се налага извод, че вещта не е имала самостоятелен характер, за да
бъде годнен обект на договора за покупко-продажба.
Що се отанся до легитимацията на отв.дружество като собственик на същата.
Отв.дружество не представя доказателства, които да установяват, че обектът
представлява самостоятелна вещ по смисъла ЗУТ, нито, че продавачът е бил настоящият
собственик на имота.
Индиция за първото, освен изложеното по-горе, е представената разпечатка на
хартиен носител от регистъра на СлВп за осъществена впоследствие, на 17.12.2019г,
продажба в полза на трето за спора лице, в която е спорният обект е описан като СКЛАД в
сграда № 1 в ПИ № 10135.4504.396, гр.Врана ул.“Шести С.“ № 28, вх.А ет.6, ап тав.п., с
прилежащ обект МАЗА с площ 2,60кв.м. /л.19-I/
По делото липсват доказателства отв.дружество действително да е собственик на
главна вещ, към която принадлежи въпросният обект-таванско помещение.
Този извод се прави въз основа на описаните в предв.договор документи,
установяващи правото на собственост на дружеството. Същите, обаче, сочат на факти,
осъществили се по-рано във времето, а именно – получаване от „Владислав ТМ“ООД
правото да построи сграда, за което е било издадено разрешение за строеж от 15.11.2007
очевидно в качеството на собственик на земята или суперфициарен такъв. Впоследствие,
видно от НА № 128/2007, същото се е разпоредило изцяло с вещното си право на стореж,
учредявайки безсрочно такова за цялата сграда в полза на друго дружество - „Рудиана“ООД.
При това, в НА № 128/2007 сред бъдещите обекти, които следало да бъдат посторени в имот
с ид.№ …396, в сградата - секция А е описано само ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 2,
находящо се на 6-ти етаж, с площ от 57,50кв.м., а в сградата - секция Б е предвидено
построяването на ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 1 с площ от 84,10кв.м.
От издаденото удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата от 18.11.2009г
е видно, че дружеството-правоприемник „Рудиана“ООД фигурира с горепосочения НА като
собственик, наред с множество физически лица, а ответникът „Владислав ТМ“ ООД е
легитимиран с НА №№ 64/2007 и НА № 179/2008, каквито по настоящотото дело не са
представени и затова не може да се прецени тяхното съдържание. При наличните данни
16
може да се мисли дори, че отв.дружество не е било легитимирано и като собственик на
въпросното таванско помещение, освен ако с последващи сделки изпълнителят на
строителството „Рудиана“ООД не му е прехвърлило правото на собственост върху
самостоятелен/ни обект/и от сградата, към които като прилежаща част да е въпросното
таванско помещение. Освен това, възможно е собственици на въпросиня обект да са самите
физически лица, явяващи се негови управители и представители - М.Г.Н. и Д.ХР.Н., които
очевидно са и съпрузи. Индиция за това се съдържа в изложеното от свид.КР. и Д., кои
казват, че се срещнали и със собственика М.Г..
На следващо място.
Дори да не се възприеме всичко изложено по-горе относно доказаност опорочаване
волята на купувача чрез измамливите действия на ответната страна, подпомогната и от
трети лица, и договорът да се приеме за валиден, връщането на даденото капаро се дължи на
отпаднало основание по чл.55 ЗЗД по причина, че ищцата се явява изправната страна по
договора. Отказът да сключи окончателен договор не е бил самоцелен, а поради
неизправността на продавача, който не е представил надлежни доказателства за
самостоятелния статут на вещта като жилище, както и за правото си на собствненост
предвид съображенията, изложени по-горе.
Достигането до крайни правни изводи, различни от тези на ВРС, налагат отмяната на
решението и вместо него постановяването на друго за уважаване на предявения иск с
правноо основание чл.27 вр.чл.29 ЗЗД, като и обективно съединеният с него иск по чл.34
ЗЗД за връщането на дадената сума поради унищожаването на договора, както и
акцесорният такъв по чл.86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение в
размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ–
21.05.2021 до окончателното погАС.ване на задължението.
По разноските.
Изходът на спора във възивната инстанция предпоставя основателност на
претеницята за разноски на ищцовата страна и такива следва да й бъдат присъдени, на
осн.чл.78 ал.1 ГПК, както следва:
за първата инстанция – 160лв заплатена държ.такса + 500лв заплатено адв. възнаграждение;
за въззивната инстанция – 80лв запл.държ.такса + 500лв заплатено адв.възнаграждение, или
общо 1240лв , за които своевременно е отправено искане и са представени доказателства.
Мотивиран от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на ВРС-ХХс-в № 261743/25.05.2021г по гр.д.№ 5505/2020г, с
което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от Г. Й. П. срещу „Владислав ТМ“ООД ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр.В. ж.к.„***, в условията на обективно кумулативно и
евентуално съединяване главни искове с правно осн.чл.29 вр.чл.27 предл.четвърто от ЗЗД за
17
унищожаване на Предварителен договор от 23.05.2019г за покупко-продажба на недвижим
имот – ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 1 ет.6, цялото с площ 73,24кв.м., намиращо се в
секция А на жилищна кооперация на адрес: гр.В. ж.к.„Вл.В.“ ул.„6-ти С.“ № 28 вх.А ет.6,
поради измама и осъждане на ответникът да заплати сумата от 3920лв, дадена като капаро
по договора, на осн.чл.34 ЗЗД, а в евентуалност - за осъждането на отетника да заплати
сумата 3920лв, платена по развален предварителен договор от 23.05.2019г за покупко-
продажба на недвижим имот: Таванско помещение № 1 ет.6 с площ 73,24кв.м., намиращо се
в секция А на жилищна кооперация на адрес: гр.В., ж.к. „Вл.В.“ ул.„ 6-ти септември“ № 28
вх.А ет.6, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба 21.05.2020г до окончателното ѝ изплащане, като неоснователни, на осн.чл.86 ЗЗД,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА
УНИЩОЖАВА Предварителен договор от 23.05.2019г за покупко-продажба на
недвижим имот – ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 1 ет.6, цялото с площ 73,24кв.м.,
намиращо се в секция А на жилищна кооперация на адрес: гр.В. ж.к.„Вл.В.“ ул.„6-ти С.“ №
28 вх.А ет.6, сключен между „ВЛАДИСЛАВ ТМ“ООД ЕИК ***, представлявано и
управлявано от М.Г.Н. ЕГН **********, със седалище и адрес на управление: гр.В. ж.к.„***,
като продавач, и Г. Й. П. ЕГН ********** с адрес: гр.ИХ. ***, действаща чрез
пълномощника си АС. Г. КР. ЕГН **********, като купувач, поради измама, на осн.чл.27
вр.чл.29 ЗЗД
ОСЪЖДА „ВЛАДИСЛАВ ТМ“ООД ЕИК *** , представлявано и управлявано от
М.Г.Н. и Д.ХР.Н., със седалище и адрес на управление: гр.В. ж.к.„***, да заплати на Г. Й.
П. ЕГН ********** с адрес: гр.ИХ. ***, сумата от 3920лв /три хиляди деветстотин и
двадесет лева/, дадена като капаро по предварителния договор, на осн.чл.34 ЗЗД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-
21.05.2020г, на осн.чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ВЛАДИСЛАВ ТМ“ООД ЕИК *** , представлявано и управлявано от
М.Г.Н. и Д.ХР.Н., със седалище и адрес на управление: гр.В. ж.к.„***, да заплати на Г. Й.
П. ЕГН ********** с адрес: гр.ИХ. ***, сумата 1240лв /хиляда двеста и четиридесет лева/ -
разноски по делото за двете инстанции, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, по арг.чл.280 ал.3 т.1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18